Р Е Ш Е Н И Е
№ 899
град Пловдив, 02.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на деветнадесети
май през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Н.ПЕТКОВА и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА като разгледа
докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 457 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на “Абакс” ЕООД, с ЕИК *********, срещу Решение № 2235 от 04.12.2019
година, постановено по АНД № 5373 от 2019 година по описа на Районен съд –
Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление №
К-0047972/11.06.2019г. на Директора на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, към Комисия за
защита на потребителите, с което на дружеството - касатор
е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2 000лв.
за извършено административно нарушение по чл.71, т.6 от Закона за туризма /ЗТ/.
В съдебното заседаниe касаторът не се представлява.
С писмена молба по делото адв. М.К. заявява, че
поддържа жалбата по изложените в нея събражения, а
алтернативно сочи, че е налице по-благоприятен закон, с оглед изменението на
чл.186, ал.1 от ЗТ.
В жалбата се изтъкват доводи, че при постановяване на
оспореното решение първоинстанционният съд не е изложил мотиви каква е връзката
на чл.186, ал.1 от ЗТ с императивната норма на чл.71, т.6 от ЗТ, като по този
начин недоказано остава извършеното от дружеството нарушение. Моли да бъде
отменено решението, а по същество да се постанови друго, с което се отмени и наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Ответникът в производството – Комисия за защита на
потребителите РД - Пловдив, не се представлява в съдебно заседание и не взима
становище по подадената касационна жалба.
Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое
заключение намира жалбата за неоснователна, поради което оспореното съдебно
решение следва да се потвърди.
Административен съд Пловдив, като взе
предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на
посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК
и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на
решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема
касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна макар
и по различни от изложените в същата съображения.
Пред районния
съд била установена следната фактическа обстановка:
Наказателното постановление е издадено против
посоченото дружество за това, че при извършена проверка по повод постъпила
жалба от потребител е установено, че същото като регистриран туроператор и
туристически агент на 13.10.2018г. е сключил граждански договор за
екскурзоводски услуги с Е.Г.К., за която било установено, че не е вписана в Националния
туристически регистър, Екскурзоводи.
Съставен е Акт за установяване на административно
нарушение № К-0047972/26.02.2019г.
От събраните по
делото доказателства, съдът е извел извод, че от страна на „АБАКС” ЕООД е извършено
административно нарушение на чл. 71, т.6 от Закона за туризма.
Като е изброил доказателствата, съдът е посочил, че
към инкриминираната дата дружеството - жалбоподател не е спазило задължението
си като регистриран туроператор и туристически агент на 13.10.2018г. да сключи
договор за екскурзоводски услуги с лице, което е вписано в Националния
туристически регистър, Екскурзоводи.
Съдът като е анализирал разпоредбата на чл.71, т.6 от ЗТ, е посочил, че нормата не буди никакво съмнение в
изискването си екскурзоводски услуги да бъдат предоставяни само и единствено от
лицензирани лица, каквато Е.Г.К. няма
доказателства да е била.
Тези правни изводи се споделят от настоящата
инстанция.
В касационната жалба всъщност липсват конкретни
оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По
отношение изложените съображения за несъставомерност
на извършеното нарушение, изложените мотиви в първоинстанционното решение се
споделят от настоящия съдебен състав, поради което преповтарянето им е излишно,
а направеното в този смисъл касационно оплакване е неоснователно.
Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на
наложеното наказание, тъй като в приложимата редакция на санкционната норма
същото е в абсолютен размер.
В същото време съдът констатира, че към момента на
постановяване на касационното решение е налице по-благоприятен закон, по
смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
С ДВ бр. 17 от 2020 г. е изменена нормата
на чл.186, ал.1 от ЗТ като понастоящем същата вече предвижда наказание
глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. При това
положение и при липсата на отегчаващи обстоятелства следва да бъде отменено
атакуваното решение, като бъде намален размера на наложената имуществена
санкция от 2000 лв. на 1000 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, Административен съд – Пловдив, двадесет първи състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 2235 от 04.12.2019 година, постановено
по АНД № 5373 от 2019 година по описа на Районен съд – Пловдив, като вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление №
К-0047972/11.06.2019г. на Директора на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, към Комисия за
защита на потребителите, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена
санкция от 2000 лв. на 1000 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: