Р Е Ш Е Н И Е № 260025
08.01.2021 г., гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско
отделение, VI-ти
гр. състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Валентина Василева, като
разгледа въззивно гражданско дело № 2612 по описа за
2020 г. на ПОС, VI-ти гр. състав, докладвано от
съдия В.Куршумова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба на П.М.М., с ЕГН: **********, действаща като законен
представител на С.Л.М. с ЕГН ********** против Решение № 260246 от 02.09.2020 г.,
постановено по гр. д. 15826/ 2019 г. по
описа на РС Пловдив, XV- ти гр. с-в, с което се отхвърля молбата й, подадена в
качеството й на законен представител на С.Л.М. за издаване на заповед за защита
от домашно насилие срещу Л.Г.М. с ЕГН:
********** за извършен акт на домашно насилие в периода
20.09.2019 г. – 22.09.2019 г, както и П.М.М., в качеството и на законен
представител на С.Л.М., е осъдена да заплати на Л.Г.М., сумата в размер на 960
лева представляваща разноски в настоящото производство.
Във въззивната жалба се релевират оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, от които се твърди, че по безспорен начин се
установява осъществяването на акт на домашно насилие. Поддържа се, че районият съда неправилно не е ценил доказателствената
стойност на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, гласните доказателства за
състоянието на детето след връщането му от бащата и писмените доказателства -
амбулаторен лист за преглед на пациент на КДБ/СО от 22.19.2019 г. издаден от
д-р Б. В. и съдебно - медицинско удостоверение № 1125/24.09.2019 г. издадено от
д-р С. Я., за настъпилите увреждания на детето при престоя му при бащата в
периода 20.09.2019 г. – 22.09.2019 г. Оспорват се ангажираните от ответника
доказателства, включително приетата СПЕ, с твърдението, че с тях не се
опровергават твърденията на молителя. Допълнително се сочи, че срещу бащата е
образувано досъдебно производство № 249/2020 г. по описа на 1-во РУ на МВР
Пловдив и му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.31, ал.1,
т-.4, предл.2 и т.5а във вр.чл.130,
ал.2 НК, което касае процесния случай на домашно
насилие. Моли се за отмяна на първоинстанционното
решение и уважаване на молбата за защита от домашно насилие и
прилагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН за максимален предвиден
срок, както и на глоба по чл.5, ал.4 от ЗЗДН. Претендира се присъждането на
разноските за първата инстанция по представения списък по чл.80 ГПК в
последното съдебно заседание, както и на тези във въззивната
инстанция.
В срок е
постъпило отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Л.Г.М. ЕГН: **********, чрез
пълномощника по делото адв. Д., с който
жалбата се оспорва като неоснователна. Взема се становище по конкретните
оплаквания във въззивната жалба и се излагат
съображения за правилността и законосъобразността на първоинстанционното
решение. Моли да се отхвърли въззивната жалба и да се
потвърди обжалваното решение. Претендира присъждането на разноските по делото.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Пред Районен
съд – Пловдив се е развило производство по реда на чл.4 и сл. ЗЗДН, образувано
по молба за защита от домашно насилие, подадена от П.М.М., действаща в качеството
си на майка и законен представител на детето С.Л.М., против Л.Г.М., с искане на основание чл. 5 ал. 1 т.
1, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН да бъде задължен ответникът Л.Г.М. да се въздържа от
извършване актове на домашно насилие спрямо детето С.Л.М.; да му бъде забранено да приближава детето, както
и жилището, където пребивава- гр. П., ул. ***, учебното заведение, посещавано
от малолетното дете- СОУ „***“, находящо се в гр.
Пловдив, както и местата за социални контакти и отдих на детето; да бъде
задължен ответникът Л.Г.М. да посещава специализирани програми по смисъла на
чл. 6, ал. 7, т. 4 ЗЗДН.
В
молбата за защита от домашно насилие се твърди, че с решение № 1280/14.04.2016
г., постановено по бр.дело № 460/2016 г. на ПРС, III
бр.с., е прекратен бракът на П.М.
и Л.М., като упражняването на родителските права по отношение на роденото от
брака малолетно дете - С.Л.М. е предоставено на майката, като на бащата е
отреден режим на лични контакти. В изпълнение на определения режим на лични
контакти, за периода от 20.09.2019г. до 22.09.2019г. детето е било при своя
баща. На дата 22.09.2019г. в 18.00ч., майката - П.М., заедно с брат си И. Л. и
приятелят й Н. И. очаквали предаването на детето на адрес гр. Пловдив, бул. ***
от бащата след осъществения режим на лични контакти, чакали пред блока. Видели
колата на бащата да спира на отсрещната страна, пресекли пътното платно, за да посрещнат детето, то слязло и
веднага се затичало към своята майка. Детето било силно разстроен, като през сълзи разказало на своята майка, че баща му и баба му много му се карали, като
показало дясната си ръка, на която имало червен отпечатък, за който е обяснило,
че е в резултат на нанесен шамар от баба му Х. М.. Детето се оплакало, че бащата
Л. му е и извил дясната ръка назад толкова силно, че чул пукане, както и
казало, че много го боли ръката. Разказало, че баща му го наричал с думите
„глухчо, тъпчо“, „мръсник“, „лигльо“. Детето се
оплакало на своята майка, че два дни изобщо не бил пил вода, тъй като баща му и
баба му казвали: „за нищо на света няма да ти дадем вода“. Детето заявило пред
своята майка, че изпитва страх от своя баща и че не желае повече да посещава
дома му. В молбата се посочва, че майката П.М. и Н. И. решили веднага да
закарат детето в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, в „детско спешно отделение“, от което
били насочени към специалист на Пещерско шосе, поради което отишли при д-р Б.
В. /ортопед/, който установил болка в десния лакът на С., както и оток от
преживяната травма и му е предписал гел „Афламил“ и покой.Обадили се и на спешен телефон 112,от
който ги насочили към „Съдебна медицина“, която посетили на 24.09.2019 г., тъй
като 23.09.2019 г. бил почивен ден. При извършен преглед на 24.09.2019 г. от
д-р С. Я., работеща в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД,
гр.Пловдив, било констатирано наличие на:контузия на дясна лакътна
става, довела до причиняване на болка и страдания без разстройство на здравето.
В молбата за защита се твърди, че за времето от 22.09.2019г. до настоящия
момент /датата на подаване в съда на молбата за защита - 01.10.2019г./ детето
изпитва болка в десния лакът и изразява нежелание да посещава дома на своя
баща.
Към
молбата за защита от домашно насилие е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие от страна на бащата по отношение на детето,
чието съдържание отговаря на изложеното в молбата за защита от майката и
законен представител на детето като касателно периода
от 17.00ч. на 20.09.2019г. до 18.00ч. на
22.09.2019г. се декларира за упражнено физическо насилие спрямо детето от
неговия баща- Л.М., изразяващо се в силно извиване на дясната ръка, при което
се е чуло изпукване, довело до болка и страдание, без разстройство на здравето.
Отразени са и твърдения за причинено психическо насилие, чрез изричане спрямо детето
на думите: „глухчо”, „тъпчо”, „мръсник”, „лигльо”.
Декларирано е, че в продължение на два дни бащата и бабата по бащина линия не
позволявали на детето да пие вода.
Ответникът
оспорва основателността на молбата за домашно насилие, с искане да бъде отхвърлена.
Твърди, че не е проявявал твърдяното насилие спрямо детето и излага различна
фактическа обстановка на случилото се по време на престоя на детето при бащата
през периода 20.09.2019г. до
22.09.2019г. Поддържа, че в молбата за защита са изложени клеветнически
твърдения, с които майката цели да го дискредитира като родител.
Въззивният съд намира, че
в настоящия случай подадената молба за защита от домашно насилие е процесуално
допустима – подадена е от активно легитимирано лице в едномесечния срок по чл.10,
ал.1 от ЗЗДН, срещу съответното пасивно легитимирано лице от кръга на
посочените в чл.3 ЗЗДН и към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
По
делото не се спори и се доказва, че С.Л.М. е дете на П.М.М.
и Л.Г.М., роден по време на брака им на ***г. Установява се, че с решение №
1280 от 14.04.2016г., постановено по бр. дело № 460 по описа за 2016г. на
Пловдивския районен съд е бил прекратен гражданския брак между Л.Г.М. и П.М.М., сключен на 29.08.2009г. в гр. Пловдив, по взаимно
съгласие.Утвърдено е постигнато между съпрузите споразумение по чл. 51, ал. 1
от СК, съгласно което родителските права върху роденото от брака дете С.Л.М. се
предоставят на майката П.М.М. и е определено
местоживеенето на детето в дома на майката, а на бащата е определен съответен
режим на лични контакти с детето, както и се е задължил същия да изплаща
месечна издръжка в полза на детето, чрез неговата майка и законен представител.
За да постанови обжалваното решение районният съд е
приел, че от събраните по делото доказателства не се установява извършването на акт на домашно насилие през
периода 20.09.2019г. до 22.09.2019г. по отношение на детето С.М.. Изводите си районният съд е
мотивирал с приетата по делото експертиза и изявленията на вещото лице при
изслушването му. Въз основа на същите районният съд е приел, че
бащата не упражнява физическо и/или психическо насилие спрямо своето
дете, бащата разполага с необходимия родителски капацитет, както и че детето не
изпитва страх към своя баща или неговото обкръжение. Негативното поведение на
детето към бащата районният съдът е обосновал с несъзнателното заимстване от
детето на модела на поведение на майката, респективно на нейното негативно
отношение към бащата, доколкото именно майката е родителят, който има социално значима
функция за детето и нейното поведение формира мирогледа на детето. С оглед на
това районният съд е приел, че когато детето е било разпитано да разкаже нещо повече за ситуацията, по повод на която
е упражнено твърдяното насилие, детето не разкрива подробности, а повтаря
идентични и абстрактни фрази. Според районния съд, поради липсата си на
социален опит, детето не е в състояние да си изгради самостоятелно мнение по
отношение на по - комплексни теми, а така и касателно
отношенията между родителите си, при което у детето постепенно се изгражда
негативна проекция за неговия баща.
При
извършена проверка в рамките на своите правомощия съгласно разпоредбата на
чл.269 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е
валидно, а в обжалваната част – допустимо и правилно. Фактическата обстановка е
правилно установена от районния съд и напълно се подкрепя от събраните по
делото доказателства. Споделят се и изводите на районния съд за начина, по
който следва да се ценят събраните по делото доказателства, както и правните
изводи, които те обосновават, поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани и на
основание чл.272 ГПК се препраща към мотивите на първоинстанционния
акт, с което същите стават част от съжденията в настоящия съдебен акт.
Независимо от това и във връзка с оплакванията във въззивната
жалба е необходимо да се посочи следното:
Съобразно
нормата на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, домашното насилие
е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка, или във фактическо съпружеско съжителство.
Установяването на домашно насилие се обуславя от наличието на осъществен от
съответното лице противоправен и умишлен насилствен
акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал.1 и ал.2 от ЗЗДН, насочен
спрямо друго лице и установен по своето естество, време и място на извършване. В
случая, за да се уважи молбата за защита от
домашно насилие е необходимо да се установи
извършване на домашно насилие от ответника, който е баща на малолетния С.М. и контактува с него в рамките на определен режим на контакти по силата на съдебно решение,
определящо местоживеенето на детето, режима на личен контакт с бащата и
издръжка.
Правилно първоинстаницонният
съд е приел за недоказан осъществен акт на насилие от страна на ответника по
отношение на детето С.М.. Неоснователно е оплакването в жалбата за неправилна
преценка на доказателствената стойност на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, тъй като съдът намира, че същата
безспорно се опровергава от събраните по делото доказателства. В случая
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН изхожда от майката като законен представител
на детето и не отразява нейните лични и преки констатации за осъществен акт на
насилие от страна на ответника, а възпроизвежда изявленията на детето. По
делото обаче се доказва, че изявленията на детето не отговарят на обективната истина. В първоинстанционното производство е изслушано и прието
заключението на съдебно - психологическа експертиза на С.М. от вещо лице О. Д.,
което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, поради което правилно
е било ценено от районния съд. Неоснователно е възражението в жалбата за
необоснованост на изводите на вещото лице, доколкото същите са следствие на
извършеното от вещото лице клинично
интервю и изследване на детето въз основа на установени тестове и методики: тест за явна тревожност при деца 8-12 г.,
Рене Жил. Ирасек-Керн, Драголова /депресия - терапия/, тест за фрустрация
на Розенцвайг за 6-12 г.деца. Според заключението на
СПЕ, декларациите си детето прави
кратко, без да развива темата и да представя подробности за място, време и
съпътстваща ситуация. При опит да се развие темата за който и да било епизод
на насилие, С. отказва да съдейства и
започва да търси майка си, вербалното изразяване не намира потвърждение в
невербални средства. Когато говори за това, че са го ударили, били и бутали,
детето се усмихва. На въпросите детето отговаря механично и еднообразно, което
поведение вещото лице сочи, че е характерно за ситуации, когато интервюираният
се старае да избегне възможните противоречия в предварително формулираната
теза. Експертизата заключава, че не открива достоверни основания да се твърди
упражняването на физическо или психическо насилие от страна на бащата спрямо
детето. Налични са единствено твърдения на детето, изложени без система,
монотонно, без експресия съпътстваща
страх, свързан с насилие в миналото и проявяващо се при активиране на
спомените. Вещото лице намира, че епизодите на твърдяното насилие не са
подкрепени с подробности. Според вещото лице,
няма данни детето да е било манипулирано, но сочи, че предвид
негативното отношение на детето към бащата, не базирано на каквито и да е било
обективни основания, с висока степенен на достоверност може да се предположи,
че детето е обект на систематизирани внушения или поне свидетел на системни
негативни коментари по отношение на бащата. При изслушването си вещото лице
обосновано е поддържало заключението си и категорично е заявило, че е нямало и
няма никакво насилие от страна на бащата по отношение на детето. Изказванията
на детето вещото лице определя като дадени с желание да допаднат на значимия за
него възрастен, какъвто в случая се явява майката. При самостоятелна преценка
на изводите на вещото лице, въззивният съд намира за
опровергано извършването на актовете на домашно насилие в декларацията по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН. Съдебният експерт е категоричен, че бащата не е извършил насилие
спрямо детето, а напротив същият обича детето, иска да се грижи за него
и да гради връзка между тях. Доказва се, че изявленията на
детето за упражнено спрямо него насилие не са достоверни, същите са дадени
механично, без система и при липсата на страх и експресия, типични за лицата,
преживяли насилие. Същите са вследствие на въвличането на детето в конфликта
между родителите,
като в случая въззивният съд се солидаризира с
изводите на районния съд, че родителите следва да надмогнат себе си и конфликта
помежду си, тъй като в най-добрия интерес на детето е то да расте в спокойна
среда и в постоянен контакт с всеки един от родителите си. В противен случай
социално обвързаните страхове, които съдебният експерт е констатирал у детето
като породени от конфликта между родителите, както същият сочи - ще прераснат във фобия, невротично
състояние и ситуативна тревожност, което нито един
родител не желание за детето си.
С
оглед на всичко гореизложено, в производството се опровергава извършването от
ответника на актовете на домашно насилие за периода 20.09.2019 г. - 22.09.2019
г. в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Извън предмета на
делото е отразеното в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН зачервяване на дясната
ръка на детето, доколкото се твърди, че същото е причинено от бабата по бащина
линия, а молбата за защита не е насочена против нея.
Представените Амбулаторен лист за преглед на пациент
на КДБ/СО от 22.09.2019 г. изд. от д-р Б. В. и съдебно- медицинско удостоверение
№ 1125/ 2019 г., издадено на 24.09.2019 г., от д-р С. Я.
в отделение по Съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, не
обосновават различен извод от гореизложения. Макар че в тях се сочи за усукване
на дясната ръка на детето, лек оток и болка при опипване, то
причинно-следствената връзка между тяхното настъпване и поведението на
ответника се опровергава от заключението на СПЕ.
Въззивницата се позовава на
гласните доказателства по делото и намира, че от тях се установява състоянието
на детето след връщането му от бащата на 22.09.2019 г. В първоинстанционното
производство по почин на молителя са разпитани св. И. Л. /брат на майката/, св.
Н. И. /съжител на майката/ и св. М. Л. /баща на майката/. В показанията си
всеки един от тези свидетели сочи, че след връщането си от бащата детето е
твърдяло, че е било бутнато от бащата на земята и му е била извита ръката, че е
било нагрубявано, както и че два дни не са му давали
да пие вода. Въззивният съд намира, че тези
свидетелски показания досежно сочените обстоятелства
не следва да бъдат кредитирани, доколкото с тях се преповтарят изявленията на
детето, а както вече се установи, същите не съответстват на обективната истина.
Както правилно е приел районния съд, показанията на свидетелите не са първични, а са производни информационни източници, тъй като нито един от
тях не е възприел лично акт на извършено насилие спрямо детето от страна на
бащата. Дори и свидетелите да сочат, че детето е било разстроено и е декларирало на болка в
дясната ръка, то предвид наличието на изричните констатации на съдебния експерт
за липсата на упражнено насилие, се опровергава причинно - следствената връзка
между оплакванията на детето и поведението на бащата.
В жалбата се оспорват показанията на разпитаните по почин
на ответника свидетели като се сочи, че не кореспондират с останалите събрани
по делото доказателства, без обаче да се излагат конкретни съображения за това.
В първоинстанционното производство по почин на
ответника са разпитани св. Х. М. / майка на ответника/, св. Х. Д. /съжител на
ответника/ и св. В. О. /съсед/, които касателно процесния период 20.09.2019 г.- 22.09.2019 г. удостоверяват
лично възприети от тях обстоятелства при осъществяване на режима на лични
контакти на бащата с детето. Според показанията на свидетели М. и Д., детето се
е чувствало добре през посочения период. При пристигането си в дома на баща си
е играло със свои приятели Р. и К., които е поканило на гости и им е показало
новата си стая, след което е написало домашните си. Детето е спяло в самостоятелна
стая и е имало постоянен достъп до вода - на бюрото чаша с вода, кана за вода, диспенсър, както и банята е била срещу стаята му. Според
свидетелите, на следващия ден са посетили гр.Димитровград, където детето се е
забавлявало. През целият процесен период бащата е бил
с детото и то се е чувствало добре с него. Според
показанията на св.О., същата е видяла детето при пристигането. Посочва, че
детето играело пред блока и след това е поканило своите приятели да си играят
вкъщи. Свидетелката е видяла детето в неделя преди да се тръгне, същото не
искало да си тръгва от бащата, не плачело и не било разстроено.
От показанията на сочените свидетели се прави извода, че
детето се е чувствало добре по време на режима на лични контакти при бащата за
периода 20.09.2019 г.- 22.09.2019 г. При така установените факти по делото,
нелогичното е твърдението, че детето е било лишавано от вода два дни, което
съдът намира, че със сигурност би се отразило негативно на общото му състояние,
което не се доказва. Въззивният
съд намира, че показанията на свидетелите касателно
пребиваването на детето при бащата за периода 20.09.2019 г.- 22.09.2019 г.
следва да бъдат ценени като преки, логични и последователни, поради което
неоснователно са възраженията срещу кредитирането им от районния съд.
Същевременно тези свидетелски показания не са в противоречие с останалите
доказателства по делото, съответно и не се опровергават от показанията на
водените от молителя свидетели, доколкото последните не са присъствали по време
на осъществяването режима на лични контакти и нямат преки впечатления.
Неотносимо е соченото обстоятелство за повдигнато обвинение срещу ответника
по досъдебно производство № 249/2020 г. по
описа на 1-во РПУ на МВР - Пловдив. Изводите на органите на досъдебното производство
нямат обвързваща съда сила, тъй като според чл.300 от ГПК само влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, а такава не се
твърди да е била постановена.
Изложеното
дотук обуславя извод за недоказаност, съответно неоснователност на молбата за
налагане на мерки за защита от домашно насилие, осъществено от ответника спрямо
малолетното дете. Първостепенният съд е достигнал до същия извод, поради което
решението му е правилно и законосъобразно и ще се потвърди.
При
този изход на делото на въззиваемия ще се присъжди разноските за настоящата инстанция, изразяващи се
в платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Мотивиран
от изложеното, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260246 от 02.09.2020 г., постановено по гр. д. 15826/ 2019 г. по
описа на РС Пловдив, XV- ти гр. с-в.
ОСЪЖДА П.М.М., ЕГН: **********, с адрес:
***, в качеството и на законен представител на С.Л.М., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Г.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 600
лева представляващи разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.