Р Е Ш
Е Н И
Е
No 34
гр. Ботевград, 05.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на десети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от
съдия Стоянова гражданско дело No 109 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 432 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл. 497, ал. 1 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- В.М.К. *** твърди, че на 12.05.2017 г. около
22.00 часа в с. С=, по главен път Е*, *-* настъпило пътнотранспортно
произшествие между управляван от М.Д.И. лек автомобил марка “БМВ”, модел “320И”
с рег. No ********, и управляван от Т.В.Н. лек
автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф” с рег. No ********,
в който на предната седалка в дясно с поставен обезопасителен колан е пътувал
ищецът. Твърди, че и двамата водачи нарушили правилата за движение по пътищата
и станали причина за настъпване на произшествието. С поведението си двамата
водачи причинили на ищеца следните травматични увреждания: фрактура денс аксис /2-ри тип/ с
разместване на фрагментите; компресионни фрактури на
телата Тн2 и Тн3; дискова херния на С5 и С6; спондиолистеза
на С5; сътресение на мозъка; контузия на главата; дискоординационен
синдром на база на промени в шийния отдел. Сочи, че
след пътнотранспортното произшествие е транспортиран по спешност в клиника по
неврохирургия УМБАЛ “Света Анна”, настанен е за лечение в болничното заведение
и е изписан на 15.05.2017 г. Поддържа, че на 23.05.2017 г. му е извършена
магнитно-резонансна томография, след разчитането на изследването от която по
спешност е транспортиран със специализиран превоз- линейка до УМБАЛ “Н.И.
Пирогов” ЕАД. Направен му е контролен скенер там, след което на 08.06.2017 г.
му е извършена операция: фиксацио постериор
С1-С-2, като му е поставена твърда шийна яка. Излага,
че във връзка с лечението си е направил следните разходи: сумата от 300.00 лв.
за извършен на 23.05.2017 г. ЯМР преглед на шиен отдел на гръбначен мозък;
сумата от 900.00 лв. на 07.06.2017 г. за избор екип гръбначни и гръбначно-мозъчни
оперативен; сумата от 9960.00 лв. на 07.06.2017 г. за комплект: задна
цервикална стабилизация до 8 винта и оксипитална
плака, както и за стаплет за кожен разрез, от които
сумата от 2280.00 лв. е възстановена с кредитно известие, при което общата
заплатена сума по фактурата е 7680.00 лв. Сочи, че във връзка с процесното ПТП
е образувано досъдебно производство No 136/2017 г. по описа на РУ- Ботевград.
Твърди, че и двата леки автомобили към датата на ПТП имат валидни договори за
застраховка “Гражданска отговорност”, сключени със ЗД “Б. И.” АД. Поддържа, че
за обезщетяване на причинените му неимуществени и имуществени вреди от
процесното ПТП е депозирал молба до ответника ЗД “Б. И.” АД от 22.08.2017 г., а
с молба от 26.03.2018 г. до дружеството е приложил удостоверение за банкова
сметка, ***о от ответника обезщетение, но такова до момента не е направено.
Излага, че за лечението си е направил разходи за медицински консумативи,
лекарства и такси на стойност 8880.00 лв., като така причинените му имуществени
вреди следва да му бъдат възстановени. Моли съда да постанови решение, с което
осъди ответника да му заплати сумата от 8880.00 лв., представляваща причинени
му имуществени вреди – направени разходи за лечение, както и сумата от 735.07
лв., представляваща лихва за забава от 27.03.2018 г. – датата, на която
ответното дружество е следвало да му заплати определеното обезщетение, до 18.01.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- ЗД “Б. И.” АД, гр. София, в депозиран в срока
по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва иска като
недопустим и неоснователен. Твърди, че дружеството не е дало повод за завеждане
на делото и не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно
обезщетение, като изискуемият в чл. 498, ал. 3 от КЗ тримесечен срок от
предявяване на претенцията пред застрахователя, изтичането на който е процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск по чл. 432 от КЗ, в случая не е
изтекъл към датата на подаване на исковата молба- ищецът е депозирал
претенцията си за вреди пред застрахователя на 22.08.2017 г., на 13.04.2018 г.
застрахователят е изискал повторно допълнителни документи, същите не са
представени от ищеца, а вместо това той е депозирал исковата молба в съда на
18.01.2019 г. Заявява, че с действията си ищецът го е поставил в невъзможност
да определи размера на обезщетението, включително наличие/ липса на основание
за плащането му, както и да изплати такова в законовия 3 месечен срок, като
последното е от значение и за определяне на момента, от който ищецът може да
претендира лихва за забава.
По същество оспорва исковете като неоснователни и недоказани,
както и като завишени по размер. Оспорва да е причинен деликт
от М.Д.И., застрахован при дружеството. Сочи, че разследването по досъдебното
производство не е приключило, като не е установена вината на някоя от страните
в пътния инцидент. Оспорва законосъобразността на издадения на 12.05.2017 г.
Констативен протокол No 96, като неотговарящ на изискванията на чл. 3, ал. 1 от
Наредба No * – * от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
на МВР, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Оспорва твърдението,
че ищецът има качеството на пострадало и увредено лице по смисъла на чл. 478 от КЗ, тъй като в случая не е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица. Поддържа, че тъй като Констативният протокол
е съставен незаконосъобразно, от него не може да се установят пострадалите лица
и механизма на настъпване на процесното ПТП. Твърди, че вина за настъпилия
пътен инцидент има водачът на лекия автомобил лек автомобил марка “Фолксваген”,
модел “Голф” с рег. No ********, като травмите на
ищеца са настъпили като резултат от виновното поведение на водача на този лек
автомобил. Оспорва да са настъпили такива вреди при ПТП, които да обосноват
размера на исковата претенция, както и наличието на причинно-следствена връзка
между механизма на транспортния инцидент и настъпили имуществени вреди. Счита,
че е налице изключителен принос на пострадалия, който е бил без поставен
обезопасителен колан, като е налице самоувреждане на лицето. Дори да се приеме,
че вредите са настъпили вследствие на твърдяното ПТП, то счита, че същите не са
в резултат на деликт по смисъла на чл. 45 от ЗД, а в резултат на случайно
деяние. Заявява, че ако ищецът е бил с поставен предпазен колан, не би се
стигало до настъпване на вредоносния резултат или вредата не би била в същия
обем. Предвид това са налице основания за намаляване на обезщетение на ищеца
поради съпричиняване на настъпилите вредни последици. Оспорва и твърдението на
ищеца, че гръбначно мозъчната травма е следствие на процесното ПТП. Твърди, че
в 10-дневния период след изписването му от УМБАЛ “Света Анна” АД- София до
приемането му в УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов” ЕАД ищецът е претърпял друга травма или
друго произшествие, довело до счупване на гръбнака, което изключва
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП на 12.05.2017 г. и
травматичното увреждане на гръбнака, довело до извършване на имуществени
разходи от ищеца. Оспорва като неоснователна и претенцията за заплащане на
лихва за забава от 27.03.2018 г. Претендира разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
По делото безспорно се установява, че по НОХД No 102/2019
г. по описа на РС- Ботевград в съдебно заседание на 22.02.2019 г. съдът е
одобрил споразумение за решаване на наказателното производство, като е признал М.Д.И.
за виновен в това, че на 12.05.2017 г. около 22.21 часа в с. С=, обл. Софийска, на първокласен път (ПП) 1 – 1, в района на
188-ми километър, с посока на движение от гр. Ботевград към с. Н., обл.
Софийска, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
“БМВ 320 И” с peг. номер ** **** **при условията на
независимо съпричиняване с Т.В.Н. *** нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1; чл.6, т.1 чл.16,
ал.1, т.1 и чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата ( чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл. 6, т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.“; чл.16, ал.1,
т.1 от ЗДвП: „На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти -
да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване
или заобикаляне“; чл.21, ал.1 от ЗДвП : „При избиране на скоростта на движение
на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните
стойности в km/h - категория В, в населено място - 50
km/h“) и тези визирани в разпоредбата на чл.63, ал.1
и ал.2, т.1 от Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата (чл.63,
ал.1 от ППЗДвП: „ Надлъжната пътна маркировка се
използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за
движение и очертаване на неговата граница“ и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП: „единична непрекъсната линия - МГ. На пътните
превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат…..”) като докато се е
движил с управлявания от него лек автомобил „БМВ 320 И” с рег.номер ** **** **със
скорост от 117 км/час и несъобразявайки наличието на предупредителните пътни
знаци А26 - „Кръстовище с път без предимство“ и А40 - „Внимание! Участък с
концентрация на пътнотранспортни произшествия“ е пресякъл единичната
непрекъсната линия, отграничаваща дясното от лявото
платно за движение, навлязъл е в лентата за насрещно движение, в резултат на
което е настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и извършващия в
този момент ляв завой и намиращ се в лентата за насрещно движение лек автомобил
„Ф. Г.“ с рег.номер ** ** ** ** и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на повече от едно лице, сред които и на В.М.К. ***, изразяваща се в:
счупване на зъба на втори шиен прешлен /епистрофеуса/, което увреждане наложило
оперативно лечение и причинило на В.К. „трайно затруднение на движението на
врата“ зa срок от около 4-5 месеца и счупване на
телата на втори и трети гръден прешлени от компресионен тип, което причинило на
В.К. „трайно затруднение на движението на снагата“ за срок от около 7-8 месеца,
за което и на основание чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1
от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК е наложил на М.Д.И. наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, изпълнението на което, на основание чл.66,
ал.1 от НК отлага за срок от 3 /три/ години, считано от датата на одобряването
на споразумението от съда.
Безспорно се установява, че по НОХД No 90/2019 г. по
описа на РС- Ботевград в съдебно заседание на 15.02.2019 г. съдът е одобрил
споразумение за решаване на наказателното производство, като е признал Т.В.Н.
за виновен, за това, че на 12.05.2017 г. около 22.21 часа в с.С=, обл.Софийска, на първокласен път (ПП) 1 – 1, в района на
188-ми километър, с посока на движение от с.С= към гр.Ботевград, обл.Софийска при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Ф. Г.”, с рег. номер ** **** **, при условията на независимо съпричиняване с М.Д.И. *** нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 и чл.37, ал.1 от Закона за движение по пътищата ( чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл.37, ал.1 от ЗДвП: „При завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. ….”) и това,
визирано в чл.77, ал.1 от Правилник за прилагане на Закона за движение по
пътищата (чл.77 от ППЗДвП: „Водачът, който има
намерение да извърши маневра е длъжен да се убеди, че няма забрана за
маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да
започне маневрата – да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане
сигнал“) като докато се е движил с управлявания от него лек автомобил “Ф. Г.” с рег.номер ** ** ** ** със скорост от 19 км/час,
несъобразявайки факта, че ще премине кръстовище и ще се включи в движението по
първокласен път е предприел маневра ляв завой и е навлязъл в кръстовище без да
спре и без да пропусне насрещно движещия се с висока скорост по път с
предимство лек автомобил “БМВ 320 И“ с рег.номер ** ** ** **, въпреки че е имал видимост към същия,
поради което е настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и
намиращия се в лявата лента за движение с посока от гр.Ботевград към с.Н. лек
автомобил „БМВ 320 И“ с рег.номер ** **** **и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на повече от едно лице, сред които и на В.М.К. ***,
изразяваща се в: счупване на зъба на втори шиен прешлен / епистрофеуса/, което
увреждане наложило оперативно лечение и причинило на В.К. „трайно затрудение на движението на врата“ за срок от около 4-5
месеца и счупване на телата на втори и трети гръден прешлени от компресионен
тип, което причинило на В.К. „трайно затруднение на движението на снагата“ за
срок от около 7-8 месеца, за което и на основание чл.343, ал.3, б.“А“, вр.
ал.1, б.“Б“ от НК, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК, е наложил
на Т.В.Н. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за изпитателен срок
от 3 /три/ години, считано от датата на одобряването на настоящето споразумение
от съда, като на основание чл.343г от НК във вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК го
лишава от правото да управлява МПС за срок от 10 (десет) месеца, считано от
датата на одобряването на споразумението от съда.
По делото като безспорни са обявени обстоятелствата, че
ищецът е предявил застрахователната си претенция в
ответното дружество ЗД “Б. И.” АД с молба от
22.08.2017 г., както и че с молба от 26.03.2018 г. е представил пред ответното
дружество удостоверение за банковата му сметка, на която да му бъде изплатено
застрахователното обезщетение. С молбата си до ответника от 22.08.2017 г.,
ищецът е заявил искане да му бъде изплатено обезщетение за имуществени вреди от
процесното ПТП – разходи за лечение, в размер на 8880 лв., както и за
неимуществени вреди в размер на 300000 лв. Със същата молба ищецът е приложил
заверени преписи на съставения за ПТП-то Констативен протокол No 96 от
12.05.2017 г., както и множество медицинска документация и фактури, посочени в
молбата.
С
писмо изх. No *-* от
13.04.2018 г. застрахователят ЗД “Б. И.” АД е изискал от
ищеца В.К. още доказателства за виновността на застрахования в дружеството
водач за настъпване на ПТП-то, като е заявил, че до представяне на влязъл в
сила акт, доказващ това обстоятелство, ЗД “Б. И.” не е в риск и няма основание
да му изплати претендираното застрахователно обезщетение.
От представените заверени копия на Справки от базата
данни на Информационен център към Гаранционен фонд се установява, че за
управлявания от М.Д.И., признат за виновен за причиняване на процесното ПТП (в съпричиняване с Т.В.Н.), лек автомобил с ДКН ********, към
момента на настъпване на произшествието на 12.05.2017 г. е имало валидна
сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното дружество ЗД “Б. И.” АД – застрахователна
полица No BG/02/116002615869, със срок от
08.10.2016 г. до 07.10.2017 г., а за управлявания от Т.В.Н., признат за виновен
за причиняване на процесното ПТП (в съпричиняване с М.Д.И.),
лек автомобил с ДКН ** **** **, към момента на настъпване на произшествието на
12.05.2017 г. е имало валидна сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при ЗД “Б. И.” АД – застрахователна
полица No BG/02/117000975872, със срок от 27.03.2017
г. до 26.03.2018 г. Посочените обстоятелства се установяват и от приетите по
делото заверени копия на застрахователни полици No ** **** **и No BG/02/117000957872 на ЗД “Б. И.” АД.
Видно от ЕР на ТЕЛК No 0200 от 013 от 20.02.2018 г., със същото на ищеца е
определена 50% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза “последици от счупване на
гръбначен стълб”.
По делото като доказателства са приложени и заверени
копия на наличните медицински документации при УМБАЛ “Света Анна” АД- София и при УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” ЕАД, свързани с приема,
лечението и престоя на В.М.К. след процесното ПТП от
12.05.2017 г.
Представени са и заверени копия на 3 бр. фактури с
приложени към тях касови бонове на общата стойност 11160.00 лв., от които Фактура No ******* /23.05.2017
г. – сумата от 300.00 лв. за извършен ЯМР преглед на шиен отдел
на гръбначен мозък, Фактура No ******* /07.06.2017
г.
– сумата от 900.00 лв. за избор екип гръбначни и
гръбначно-мозъчни оперативен, и Фактура No
******* /07.06.2017 г. – сумата от 9960.00 лв. за комплект:
задна цервикална стабилизация до 8 винта и оксипитална
плака, както и за стаплет за кожен разрез.
Ищецът твърди, че по последната фактура сумата от 2280.00 лв. му е
възстановена с кредитно известие, при което общата заплатена сума по същата е
7680.00 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.Д.И. и Т.В.Н. – двамата
водачи на МПС, признати с одобрени от съда споразумения за виновни при
условията на независимо съпричиняване помежду
им за настъпване на процесното ПТП, от показанията на които се установяват
обстоятелствата във връзка с това произшествие. Свидетелят М.И. в показанията
си сочи, че в управлявания от него лек автомобил “БМВ” са били общо пет човека, както и че след инцидента е бил в паника и не е
гледал хората в другия лек автомобил, като доколкото знае, само шофьорът бил
зле, а за другите пътници не знае. От показанията на свид. Т.Н. се установява, че в неговия лек автомобил “Голф” на задните седалки са пътували трима човека, един от които дете, а отпред – на предната дясна седалка, бил
ищецът В.К.. Твърди, че при потегляне на автомобила си сложили обезопасителните колани, като В.К. бил с поставен
обезопасителен колан. Свидетелят излага, че впоследствие след катастрофата състоянието
на ищеца било тежко, оплаквал се от проблеми във врата и кръста, като имал
много деликатно счупване на врата, което е застрашавало и живота му. Сочи, че и
той, и ищецът след катастрофата били в болница. От показанията на свид. Н. се
установява още, че преди процесното произшествие ищецът не е имал здравословни
проблеми и травми, бил здрав.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото
лице В.П. по назначената съдебно-автотехническа
експертиза, от което се установява, че липсват данни, които да сочат
техническото състояние на двата леки автомобили, между които е настъпило
процесното ПТП на 12.05.2017 г. - лек автомобил “Ф. Г.” с рег. No ** **** ** и лек автомобил “БМВ 320 И” с рег. No ** **** **, да е в причинно-следствена връзка с ПТП-то.
От същото заключение подробно се установява механизмът на настъпване на пътното
произшествие и поведението на всеки от двамата водачи на леките автомобили,
между които е реализирано. Съгласно заключението, причините за настъпване на ПТП-то са следните: от
страна на управлявания от М.Д.И. лек автомобил “БМВ 320 И” с рег. No ** **** **- движение с превишена скорост от 117
км/ч в района на населено място при разрешена скорост от 50 км/ч и
несъобразявайки се с предупредителните пътни знаци А26 „Кръстовище с път без предимство“ и А40
„Внимание! Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия“ е пресякъл
единичната непрекъсната линия, разделяща дясното от лявото платно за движение,
като е навлязъл в лентата за насрещно движение, в резултат на което е настъпил
сблъсъкът с лекия автомобил “Ф. Г.” с рег. No ** **** **; от страна на управлявания от Т.В.Н. лек автомобил „Ф. Г.” с рег. No ** **** ** - предприемане на маневра “завой на ляво” на Т-образно кръстовище, като
не е спрял и осигурил предимство на движещите се по главен път Е-79 МПС. От
заключението се установя още, че няма конкретни данни, от които да се установи
на коя седалка е седял ищецът, но ако същия е бил на предната дясна седалка на
лекия автомобил “Ф. Г.”, от момента на удара
инерционните сили, които са действали на тялото му, са били насочени напред по
посока на движение на лекия автомобил /напред към арматурното табло на
автомобила/, след което са били насочени в противоположна посока /назад и в
дясно към дясната предна врата на автомобила/, както и че липсват данни по
делото, от които от техническа гледна точка да се установи ползвал ли е ищецът
предпазен колан или не при процесното ПТП. Заключението не е оспорено от
страните и прието от съда като компетентно и безпристрастно.
По делото е изслушано и прието и заключението на вещото
лице В.Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза, от което се установява,
че съгласно наличната по делото медицинска документация при ищеца са установени
следните травматични увреждания: счупване на зъба на втори шиен прешлен,
счупване на телата на втори и трети
гръден прешлени от компресионен тип, контузия на главата, съпроводена с мозъчно
сътресение. В резултат на уврежданията са налице усложнения, изразяващи се във
вестибулопатия, дискоординационен синдром и преднокоренчева увреда на нивото на травмата, като така
констатираните увреждания са в пряка причинна връзка с процесното
пътнотранспортно произшествие. Всички представени по делото финансови документи
са за направени разходи, които са пряко свързани с точното диагностициране и
проведеното лечение на травмите, причинени от ПТП-то. Съгласно заключението,
гръбначната травма е локализирана на две нива: на ниво втори шиен прешлен, като
счупването на зъба на прешлена е получено в резултат на рязко инерционно
въздействие при отмятането на глава в момента на удара; на ниво втори-трети
гръден прешлени, като увреждането представлява компресионно счупване на телата
на прешлените, което се получава в резултат на удар, насочен по вертикала /по
хода на гръбначния стълб/, което най-често се наблюдава при преобръщане по
таван на автомобила. По своя характер уврежданията представляват
високоенергийна травма, като не може да се конкретизира в кои части на
интериора на автомобила е осъществен удар. От заключението се установява още, че
средният оздравителен период от подобни гръбначни травми е около 7-8 месеца.
Пострадалият е бил подложен на оперативно лечение, а в резултат на травмата му
е определена с решение на ТЕЛК 50% намалена работоспособност за период от 7
години. Вещото лице е посочило, че по време на престоя си в болница “Св.Анна” – София пострадалият не е бил диагностициран правилно,
поради което няма данни в медицинската документация на това лечебно заведение за
наличие на гръбначна травма, като изрично е отбелязало, че диагнозата се
поставя основно на базата на образно изследване, като компютърната томография
не дава толкова ясен образ като ядреномагнитния резонанс, което може да обясни
по-късното диагностициране на уврежданията на ищеца. Съгласно заключението,
локализацията, видът и характерът на гръбначномозъчната травма на пострадалия е
от такова естество, че може да се получи при ПТП и добре отговаря да е
настъпила при процесното такова. От същото заключение се установява също, че
видът на гръбначната травма, механизмът на причиняването й не дават основание
да се твърди дали пострадалият е бил или не с поставен обезопасителен колан.
Съда кредитира заключението като компетентно, задълбочено и безпристрастно.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав намира от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 432 от КЗ - пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с
определението си по реда на чл. 140 от ГПК, поради което и не преповтаря изложените
в същото съображенията за това. В допълнение следва да се посочи, че в случая
са изпълнени предпоставките за допустимост на иска, предвидени в чл. 498, ал. 3
от КЗ, като увреденото лице е предявило претенцията си пред съда както след
изтичане на тримесечния срок по чл. 496 от КЗ – застрахователната претенция е
отправена с молба от 22.08.2017 г., а искът е
предявен на 17.01.2019 г., така и след отказ от страна на застрахователя да
плати обезщетението /при алтернативното изискване в разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 от КЗ на което и да е от тези условия/.
Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ, срокът за
окончателно произнасяне по претенцията задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380 пред застрахователя, като по силата на ал. 2 в този срок
застрахователят трябва или да определи и изплати размера на обезщетението /т. 1
на чл. 496, ал. 1/, или да откаже плащане /т. 2 на чл. 496, ал. 1 / - в
посочените в б. “а”, “б” и “в”
хипотези. По силата на чл. 108, ал. 3 от КЗ, когато по застрахователна
претенция по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
не са представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът за
произнасяне от застрахователя по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Същевременно, с ал. 4 на
чл. 108 от КЗ е предвидено, че отговорът на застрахователя по чл. 492, ал. 2,
т. 2, а именно мотивираният отговор по претенцията, когато: 1. отказва плащане
/б. “а”/;
основанието на претенцията не е било напълно установено /б. “б”/, или
размерът на вредите не е бил напълно установен /б. “в”/, се
счита за отказване на плащане. Наред с това, съгласно чл. 496, ал. 3 от КЗ
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенцията за обезщетение по застраховка “Гражданска
отговорност” на
автомобилистите, когато за удостоверяването на ПТП-то е бил представен някои от
изброените в т. 1 – т. 5 документи, сред които констативен протокол за ПТП
(т.1). Сред представените от ищеца с молбата му за заплащане на застрахователно
обезщетение до ответника документи е и констативен протокол за ПТП No 96 от
12.05.2017 г. С оглед на това, то и допълнително отправеното от застрахователя
искане за представяне на други документи, включително влязъл в сила съдебен
акт, доказващ виновността на водача, управлявал застраховано в дружеството МПС,
какъвто акт не се изисква от закона, и какъвто към този момент не е
съществувал, представлява неправомерен отказ на застрахователя да се произнесе
по основателността на претенцията - в нарушение забраната по чл. чл. 496, ал.
3, т. 1 от КЗ, а по силата на чл. 108, ал. 4 от КЗ отговорът му, с който е
изискал допълнителни документи, се счита за отказване на плащане. Предвид всичко
изложено съдът намира, че предявеният иск е допустим.
По същество, съдът намира иска за основателен.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. По силата на чл. 380 от КЗ,
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция.
За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца
е да установи наличието на виновно и противоправно
поведение на водач/и на МПС, в резултат на което ищецът е претърпял имуществени
вреди; вида и размера на вредите, както и наличие на причинна връзка
между деянието и вредите; наличие на договор/и за
застраховка гражданска отговорност, сключен/и между ответника и виновния/те
водач/и; реализиран в хода на действие на същия/те застрахователен риск. В
тежест на ответника е докаже обстоятелствата, обуславящи липса на вина, доколкото вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, както и за наличие на действия на ищеца по съпричиняване на щетата.
В случая по делото са установени всички посочени по-горе
елементи от фактическия състав на претендираното право на застрахователно
обезщетение по предявения пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на
причинителя на вредата по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
По делото е безспорно, че ищецът
е сезирал ответното застрахователно дружество с искане за заплащане на
застрахователно обезщетение с молба от 22.08.2017 г., като с допълнителна молба
от 26.03.2018 г. е представил пред застрахователя удостоверение за банковата си
сметка. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът не е платил на ищеца застрахователното
обезщетение.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Задължителна за гражданския
съд сила имат още влязлото в сила решение на наказателния съд по реда на чл.
78а от НК и одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното
производство. Поради това в настоящия случай съдът намира за категорично
установено извършването на противоправните деяния от лицата Т.В.Н. и М.Д.И., за
които същите са признати за виновни с одобрени от съда споразумения за
прекратяване на наказателното производство – съответно по НОХД No 90/2019 г. и
НОХД No 102/2019 г. по описа на РС- Ботевград, като всеки един от тях е нарушил
конкретно посочени в одобрените от съда споразумения правила за движение по
пътищата и при условията на независимо съпричиняване с другия водач са причинили
настъпването на процесното ПТП на 12.05.2017 г. между лек автомобил “Ф. Г.” с рег. No ** ** ** ** (управляван от Т.В.Н.) и лек автомобил “БМВ
320 И” с peг. No ** **** **(управляван от М.Д.И.), в
резултат на което по непредпазливост са причинили средна телесна повреда на
повече от едно лице, сред които и на ищеца В.М.К. – престъпления по чл. 343, ал. 3, б.“а”, вр. ал. 1, б. “б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Съгласно трайната съдебна
практика на ВС и ВКС, задължителната сила на присъдата се отнася до всички
елементи на престъпния състав, като в случая причинените средни телесни повреди
са елемент от фактическия състав на извършените престъпления, поради което и по
силата на чл. 300 от ГПК настоящият съд е длъжен да приеме за установени както
факта на виновно извършване на деянията от лицата Т.В.Н. и М.Д.И., в резултат
на които е настъпило процесното ПТП на 12.05.2017 г. и тяхната противоправност,
така и на причинените от деянията телесни увреждания на ищеца, квалифицирани
като средна телесна повреда. С одобрените от съда споразумения по НОХД No
90/2019 г. и НОХД No 102/2019 г. по описа на РС- Ботевград Т.В.Н. и М.Д.И. са
признати за виновни, всеки един от тях, в това, че при процесното ПТП по
непредпазливост са причинили на ищеца В.М.К. средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на зъба на втори шиен прешлен /епистрофеуса/, което увреждане
наложило оперативно лечение и счупване на телата на втори и трети гръден
прешлени от компресионен тип. Поради това оспорванията на ответника, че
гръбначно мозъчната травма на ищеца не е вследствие на процесното ПТП, както и
че същият след ПТП-то е претърпял друга травма или друго произшествие, довело
до счупване на гръбнака, са неоснователни, а посоченият въпрос не подлежи на
преразглеждане в настоящото производство предвид задължителната сила на
одобрените от съда споразумения за прекратяване на наказателното производство.
По същите съображения неоснователно е и възражението на ответника, че
евентуалните вреди не са настъпили в резултат на деликт по смисъла на чл. 45 от
ЗД, а в резултат на случайно деяние. Неоснователно като недоказано се явява и
твърдението на ответника за наличие на изключителен принос на пострадалия за
настъпване на уврежданията, поради това, че е бил без поставен обезопасителен
колан при настъпване на ПТП-то. Доказателства за това не бяха събрани в
производството по делото, а напротив, единствените доказателства относно това
обстоятелство се съдържат в показанията на свидетеля Т.Н.,
в управлявания от когото лек автомобил се е возил ищецът, от които се
установява, че последният е бил с поставен обезопасителен колан.
На следващо място по делото безспорно се установи, че и
за двата леки автомобила, управлявани от виновните за настъпване на процесното ПТП лица - Т.В.Н. и М.Д.И., а именно лек
автомобил “Ф. Г.” с рег. No ** **** ** (управляван от Т.В.Н.) и лек автомобил “БМВ
320 И” с peг. No ** **** **(управляван от М.Д.И.), към датата на произшествието на 12.05.2017 г. е
имало сключени валидни договори за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите при ответника ЗД “Б. И.” АД
- застрахователна полица No ** **** **със срок от 27.03.2017 г. до 26.03.2018 г. за лек автомобил “Ф. Г.” с рег. No ********, и застрахователна полица No ** **** **със срок от
08.10.2016 г. до 07.10.2017 г. за лек автомобил “БМВ 320 И” с peг. No ********.
Представени са и доказателства, установяващи размера на
направените от ищеца разходи за лечение от причинените му в резултат на
процесното ПТП телесни увреждания – 3 бр. фактури с приложени касови бонове, на
общата стойност 11160.00 лв., от които
сумата от 2280.00 лв. е възстановена на ищеца с кредитно известие (съгласно
заявеното от него в исковата молба), при което направените от ищеца разходи се
явяват на стойност 8880.00 лв. От заключението на съдебно-медицинската експертиза
по делото се установява, че всички така представени от ищеца финансови
документи са за направени разходи, които са пряко свързани с точното
диагностициране и проведеното лечение на травмите му, причинени от ПТП-то.
При така събраните по делото доказателства съдът приема,
че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди - разходи
за лечение от причинените му в резултат от същото телесни увреждания, които следва да бъдат обезщетени. Налице са предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка гражданската
отговорност на причинителите на вредите на пострадалото при ПТП лице. Действителният
размер на вредите се установява от писмените доказателства и приетото от съда
заключение на съдебно-медицинската експертиза, а именно в размер на сумата от
8880.00 лв., поради което предявеният иск по чл. 432 от КЗ се явява основателен
за пълния му предявен размер и следва да бъде уважен.
По иска с чл. 497, ал. 1 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. В процесния случай приложение намира разпоредбата
на т. 2 на чл. 497, ал. 1 от КЗ, като
застрахователят е изпаднал в забава с изтичане на тримесечния срок от
предявяване на застрахователната претенция на 22.08.2017 г., а именно на
22.11.2017 г. Считано от 23.11.2017 г. същият е бил в забава за плащане на
дължимото обезщетение, поради което дължи законната лихва за забава върху
неговия размер.
Следва да се посочи, че доколкото в случая искането на застрахователя към
увреденото лице за представяне на допълнителни документи не представлява искане
по реда и условията на чл. 106, ал. 3 от КЗ – с оглед изложените по-горе
съображения във връзка с допустимостта на иска (а в същия смисъл и Решение No 167 от 30.01.2010 г. по т. д. No 2273/2018 г. на ВКС, II т.о.), то и забавата на
застрахователя е настъпила именно с изтичане на тримесечния срок по чл. 496,
ал. 1 от КЗ за произнасянето му по претенцията, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2
от КЗ.
Предявеният иск е за заплащане на лихва за забава за периода от 27.03.2018
г. до 18.01.2019 г., поради което и съдът следва да го уважи за така
претендирания период на забава. Изчислена от съда с помощта на програмен
продукт за изчисления на законна лихва, то дължимата лихва за забава върху
главницата за посочения период е в размер на 735.07 лв. Предявеният иск поради това се явява основателен и следва да бъде
уважен.
При този изход на делото по съществото на спора и с оглед направеното
искане от ищеца за присъждане на деловодните му разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 405.20
лв. за държавна такса. Разноски за възнаграждение на вещо лице по
съдебно-медицинската експертиза в размер на 100.00 лв. и за депозит за
призоваване на свидетел в размер на 5.00 лв. не следва да се присъждат на ищеца,
тъй като такива не са направени от него (първоначално определеният за внасяне
от ищеца депозит от 100.00 лв. за възнаграждение на вещо лице по СМЕ
впоследствие е определен за изплащане от бюджета на съда – след представяне на
доказателства за влезлите в сила присъди, а депозитът от 5.00 лв. за
призоваване на свидетел, определен за внасяне от ищеца, не е внесен от него
поради оттегляне на доказателственото му искане за това).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА на пълномощника на ищеца следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение, платимо от ответника по делото, в размер
на 810.75 лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба No
1/09.07.20004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на съда разноски в производството за възнаграждение на вещо
лице по СМЕ в размер на 100.00 лв.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД “Б. И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. “Д. Б.” No *, да заплати на В.М.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 8880.00 лв. /осем
хиляди осемстотин и осемдесет лева/, представляваща обезщетение за причинените
му имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение на травматичните му увреждания, получени вследствие на пътно-транспортно
произшествие на 12.05.2017 г. по вина на водачите на лек автомобил “Ф.
Г.” с рег. No ** **** ** и лек автомобил “БМВ 320 И”
с рег. No ** **** **, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника по договори за
застраховка “Гражданска отговорност”, на основание чл. 497, ал. 1 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 735.07 лв. /седемстотин тридесет и пет лева и седем
стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 27.03.2018 г. до 18.01.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2019 г.
(датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното й изплащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 405.20 лв. /четиристотин и
пет лева и двадесет стотинки/ за
направените разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД “Б. И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. “Д. Б.” No *, да заплати на адв. В.В.О., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 810.75 лв.
/осемстотин и десет лева и седемдесет и пет стотинки/ за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД “Б. И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. “Д. Б.” No *, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на Районен съд- Ботевград
сумата от 100.00 лв. /сто лева/, представляваща разноски по делото, както и
5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :