№ 16969
гр. София, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А Гражданско дело №
20231110149585 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ДЗИ – О. з.“ ЕАД срещу
Г. И. Т., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
19.10.2022 г., около 18:22 часа, в гр. С., на „О. п.“, с посока на движение от ж.к. „С.“
към ж.к. „Л.“, при кръговото движение на ж.к. „Ф.“, било реализирано
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ по вина на водача на лек автомобил /л.а./ „
Рено“, с рег. № .... - Г. Т., който нарушавайки правилата за движение по пътищата,
поради неспазване на предимство, е ударил л.а. „Шевролет“ с рег. № ......, управляван
от Р. Б. С.. Сочи, че към датата на процесното събитие отговорността на делинквента
не е била застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като отбелязва наличието на съставен Двустранен
констативен протокол за ПТП от 19.10.2022 г. Излага доводи, че в резултат на ПТП са
били нанесени щети по л.а. „Шевролет“ с рег. № ......, както следва: увреждане на
облицовка задна броня, заден капак, десен стоп, основа задна броня и др. Твърди, че
увреденото имущество било застраховано пред дружеството по имуществена
застраховка „Каско+“, с уговорена клауза „Премиум“, обективирана в застрахователна
полица № 440118213137833, с период на валидност 27.12.2018 г. – 26.12.2019 г. В тази
връзка, пред дружеството било подадено уведомление за настъпилото събитие, въз
основа на което била образувана преписка по щета № 44012131932604. Въз основа на
извършени опис и оценка на щетите от експерти на дружеството, с ликвидационен акт
застрахователят одобрил за изплащане застрахователно обезщетение в размер на
564,79 лв., което било заплатено в полза на собственика на автомобила – „И.-1“ ООД, с
преводно нареждане от 08.05.2020 г. Счита, че с изплащането на дължимото
застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице срещу
делинквента. В тази връзка, дружеството изпратило регресна покана до ответника за
възстановяване на стойността на заплатеното застрахователно обезщетение, която не
била удовлетворена. Ето защо моли съда да осъди ответника да заплати в полза на
дружеството сумата от 579,79 лв., с включени ликвидационни разноски на стойност от
1
15,00 лв., с оглед изплатеното застрахователно обезщетение по щета №
44012131932604. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е
подал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск по основание и размер.
Оспорва причинно-следствената връзка между настъпилото събитие и нанесените
щети по автомобила. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск е обусловена от доказването от страна на
ищеца при условията на пълно и главно доказване, че е застраховател по сключен
договор за имуществено застраховане, с предмет л.а. марка „Шевролет“, с рег. № ......,
настъпилото застрахователното събитие, представляващо покрит риск от
застрахователя, реализирано вследствие от противоправното поведение на ответника,
нанесените щети по увреденото имущество, които се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с поведението на делинквента, както и че в изпълнение на
договорните си задължения, с цел отстраняване на щетите по застрахованото
имущество, е изплатил застрахователно обезщетение в претендирания размер.
В тежест на ответника е при условията на обратно доказване да обори
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Не е спорно между страните обстоятелството относно наличието на
имуществена застраховка „Каско+“, с предмет л.а. „Шевролет“, с рег. № ......,
застраховател по която е „ДЗИ – О. з.“ АД, както и че настъпилото събитие
представлява покрит риск от застрахователя.
Наличието на валидно облигационно отношение по сключен договор за
имуществена застраховка между ищцовото дружество и собственика на увреденото
имущество – „И.-1“ ООД се потвърждава и от приетата като писмено доказателство
застрахователна полица по застраховка „Каско+“ № 440118213137833, с период на
застрахователно покритие от 27.12.2018 г. до 26.12.2019 г., с предмет – л.а.
„Шевролет“, модел „Aveo”, с рег. № ......, с уговорена клауза „Пълно каско“. Видно от
представените по делото Общи условия за автомобилна застраховка „Каско+“ на
ищцовото дружеството, настъпилото застрахователно събитие – ПТП, представлява
покрит риск от застрахователя, съгласно Раздел II, т. 2.1.3.
По делото е прието като писмено доказателство Уведомление за щета №
44012131932604, подадено от „И.-1“ ООД, във връзка с настъпилото събитие на
19.10.2019 г., като в хода на ликвидационната дейност дружеството е съставило Опис –
заключение по щета № 44012131932604 и е одобрило за изплащане застрахователно
обезщетение в полза на застрахования, в размер на 564,79 лв. Следва да бъде
съобразено, че ответникът не оспорва изплащането на посоченото обезщетение от
дружеството.
В тази връзка, спорът между страните се концентрира относно установяването
на обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, наличието на
противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Рено“, с рег. № ...., от което са
последвали вреди за застрахованото при ищеца имущество, които се намират в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на ответника и
реализираното ПТП.
За установяване на механизма на ПТП по делото е представен Двустранен
2
констативен протокол от 19.10.2019 г., съставен от водача на л.а. „Шевролет“, с рег. №
...... – Р. С. и Г. Т. – водач на л.а. „Рено“, с рег. № ..... От съдържанието на протокола се
установява, че л.а „Шевролет“ е навлизал в кръгово движение, както и че на същия са
нанесени щети по задната част на автомобила - капак, броня заден, съответно са
отбелязани и щети по предната част на л.а. „Рено“ – ляв фар, решетка, броня, 2 броя
мигачи.
Като доказателство по делото е прието и писмено описание на
застрахователното събитие от Р. Б. С., съставено на 21.10.2019 г., от съдържанието на
което се установява, че при движение от ж.к. „С.“ към ж.к. „Л.“, при кръгово
кръстовище в ж.к. „Ф.“, изчаквайки и давайки полагащото се предимство на влезлите
в кръговото движение автомобили, управляваното от нея МПС е било ударено отзад,
като е посочила, че събитието не е настъпило по нейна вина и е изготвила схема на
реализираното му.
По делото е било допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля на ищеца – Р. Б. С.. В показанията си същата е изложила доводи, че на
кръговото в ж.к. „Л.“, което е за гр. Банкя, спирайки да даде предимство на колата,
която е в кръговото, я е ударил движещия се зад нея автомобил. Посочила е, че не си
спомня автомобила, с който е претърпяла произшествието, тъй като е бил служебен.
Твърди, че управляваният от нея автомобил е бил ударен отзад, като багажникът на
колата бил вкаран до средата, съответно уврежданията по автомобила са били в
задната му част. Потвърждава съставянето на Двустранен констативен протокол за
ПТП с другия водач. Посочила е, че преди да спре е погледнала в огледалото за задно
виждане, като установила, че зад нея има кола на не повече от 10 метра.
Според разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗДвП, участниците в движението
съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. В чл. 20, ал. 2 ЗДвП е посочено, че водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗДвП, водачът
на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко. В чл. 47 ЗДвП е регламентирано, че водач на пътно
превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава
скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците
в движението, които имат предимство. На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат
по пътя с предимство, по арг. чл. 50, ал. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 102 от Правилника за
прилагане на ЗДвП, при приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно
средство е длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали
скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците,
които имат предимство за преминаване, като според чл. 103, ал. 1, т. 1, на кръстовище,
на което няма сигнализиран път с предимство водачът на нерелсовото пътно превозно
средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или
приближават от дясната му страна.
3
При съвкупна преценка на събраните в хода на делото доказателства
настоящият съдебен състав счита, че водачът на л.а. „Шкода“, с рег. № ...... – Р. С., с
цел извършване на маневра за навлизане към кръгово кръстовище в ж.к. „Л.“, е спряла
от движение управлявания от нея автомобил, в изкачване на преминаването на
движещите се пътни превозни средства, които са с предимство поради движението им
в кръговото кръстовище, съгласно чл. 102 от Правилника за прилагане на ЗДвП. В
настоящия случай липсват данни относно наличието на пътни, респ. светлинни знаци,
които да й позволяват навлизането в кръгово кръстовище с предимство пред
движещите се превозни средства в него, съответно приложение намира разпоредбата
на чл. 103, ал. 1, т. 1 от Правилника за ЗДвП. При разпита на свидетеля Р. С. същата е
посочила, че управляваният от нея автомобил е бил ударен отзад, което налага извод,
че ответникът не е съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка, по-
конкретно с факта, че приближа към кръстовище, което е предпоставка за намаляване
на скоростта с оглед необходимостта да спре, за да пропусне участниците в
движението, които се намират на път с предимство. Следва да бъде съобразено
обстоятелството, че свидетелят на ищеца е посочил, че движещият се зад нея
автомобил се е намирал на не по-малко от десет метра, тоест е било налице
необходимото отстояние между превозните средства с оглед изискването за спазване
на дистанция с цел да бъде избегнат удар при рязко намаляване на скоростта или
спиране на движещия се отпред автомобил. Изложеното недвусмислено налага извода,
че л.а. „Рено“ с рег. № ...., управляван от ответника се е движил с несъобразена
скорост, което е имало за последица реализирането на процесното ПТП. В тази връзка,
съдът намира за доказано наличието на противоправно поведение от страна на
ответника, който при управление на л.а. „Рено“ с рег. № .... се е движил с несъобразена
скорост, предвид пътната обстановка, характера и интензивността на движението,
както и обстоятелството относно приближаването към кръгово кръстовище,
представляващо път с предимство, което е обусловило реализирането на ПТП с
участието на движещия се пред него л.а. „Шкода“ с рег. № .......
За установяването на щетите по автомобила по делото е представен като
писмено доказателство Опис – заключение по щета № 44012131932604/21.10.2019 г.,
видно от който експерти при застрахователя са констатирали наличието на увреждания
по автомобила, както следва: облицовка задна броня, капак заден, стоп ляв, стоп десен,
основа задна броня, престилка задна, основа стоп ляв, основа стоп десен, основа заден
калник, престилка вътрешна. Прави впечатление, че констатираните увреждания по
автомобила се намират в задната му част, което кореспондира с посочените данни в
съставения между участниците в ПТП Двустранен констативен протокол за ПТП,
както и със свидетелските показания, дадени от Р. С., която е посочила, че багажникът
на колата бил вкаран до средата, съответно уврежданията по автомобила са били в
задната част. В тази връзка, настоящият съдебен състав, счита че нанесените щети по
увреденото имущество се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото събитие, респ. са вследствие от противоправното поведение на водача на
л.а. „Рено“ с рег. № .... – Г. Т..
Според чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. При доказване на обективните елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, по аргумент на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до
доказване на противното. В настоящия случай, от страна на ответника не е проведено
успешно обратно доказване, по силата на което да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2
ЗЗД. С изплащането на дължимото застрахователно обезщетение в полза на
застрахования, застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице срещу
4
делинквента, по арг. чл. 74 ЗЗД. Размерът на претендираното регресно вземане
следва да се определи съобразно действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Според чл. 400 КЗ, при вреди на
застраховано имущество обезщетението не може да надвишава действителната им
стойност. Съгласно Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т.
о. на ВКС, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Според посоченото в Решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. №
156/2009г., I т.о.: „Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките
на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания
размер на претърпяната вследствие на застрахователното събитие вреда, който не може
да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2
КЗ, застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата,
необходими за възстановяване на щетите, а тези средства съответстват на средните
пазарни цени на вложените нови части, материали и труд за ремонт на автомобила, без
прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. От данните в приетата по делото
съдебна автотехническа експертиза се установява, че стойността необходима за
възстановяване на щетите по л.а. „Шкода“, настъпили вследствие от процесното ПТП,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 1490,02 лева.
Не е спорно между страните, че застрахователят е реализирал и ликвидационни
разходи за определяне на дължимото обезщетение в полза на увреденото лице, като
доколкото по делото се установи наличието на виновно и противоправно поведение от
страна на ответника, вследствие от което са били нанесени щети по застрахованото
имущество, то същите следва да бъдат заплатени от страна на виновния водач.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че са налице
основания за уважаване в пълен размер на претенцията на „ДЗИ – О. з.“ ЕАД за сумата
от 579,79 лв., с включени ликвидационни разходи в размер на 15 лв.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените в
производството разноски съразмерно с уважената част от предявените искове, по
аргумент на чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е представил по делото списък по чл. 80 ГПК,
като от представените писмени доказателства се налага изводът, че в негова полза се
дължат разноски на обща стойност 1130 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. И. Т., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на „ДЗИ – О. з.“
ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 89Б, на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 579,79 лева, с включени ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лева, представляваща регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по повод реализирано на 19.10.2019 г. застрахователно
5
събитие, с оглед което пред застрахователя е била образувана преписка по щета №
44012131932604.
ОСЪЖДА Г. И. Т., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на „ДЗИ – О. з.“
ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 89Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1130 лева, представляваща направените в
производството разноски от ищеца.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6