Определение по дело №406/2022 на Административен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ     №

гр.Сливен 07.03.2023 г.

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Административен съд Сливен, в закрито съдебно заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в състав

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СЛАВ БАКАЛОВ

 

като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 406 по описа за 2022 год., за да се произнесе съобрази :

 

Производството по делото намира правното си основание в нормата на чл.32, ал.1 и ал.2 от ЗА във връзка с чл.45, ал.8 от ЗМСМА, като образуваното производство се движи по реда на чл.145 и сл. от АПК.

С писмо изх.№ ОА21-05747 от 03.11.2022 год. на Областния управител на област Сливен е сезиран Административен съд Сливен с издаване на Заповед № РД-11-16-009 от 03.11.2022 г.  на Областен управител на Област Сливен против Решение № 1226/13.10.2022 год. на Общински съвет гр. Сливен.

Съдът констатира, че оспореното решение е било изпратено на Областен управител на Област Сливен и получено от него с писмо вх. № ОА21-055287 от 20.10.2022 г. (л.11 от АД 409/2022 г.) Срокът по чл.149 ал.1 от АПК изтича на 03.11.2022 г. – присъствен ден. Решението на ОбС Сливен е оспорено пред настоящия съд на 04.11.2022 г. (видно от пощенското клеймо л.31 от АД 409/2022 г.). В този смисъл независимо, че процесната заповед е издадена на 03.11.2022 г. и е изпратена до съда с писмо изведено в деловодството на ОблА Сливен на същата дата, следва да се направи извод, че валидната дата за сезирането на съда е изпращането на заповедта по пощата. (чл.18а ал.1 във вр. с чл.144 от АПК във вр. с чл.62 от ГПК)

Независимо от гореизложените факти, съдът е дал възможност на Областния управител на област Сливен да представи доказателства за спазване на срока за оспорване. В отговор е представена молба изх. № ОА21-01172 от 27.02.2023 г., в която са изложени съображения, че с извеждането на горепосочената заповед в деловодството на  ОблА Сливен е спазен предвидения в закона срок.

Заповедта на областния управител, с която пред административен съд се оспорва законосъобразността на решение на общински съвет, има характер на сезираща жалба, тъй като с нея се оспорва законосъобразността на административен акт пред съответния компетентен административен съд. При това положение с оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 12 ЗМСМА следва да се приложи преклузивният срок за оспорване на административен акт по чл. 149, ал. 1 АПК. В случая законодателят не е предвидил специален срок за упражняване на правомощията на областния управител по чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, а е препратил към общите правила за оспорване на административен акт, поради което областният управител при упражняване на правомощията си по чл. 45, ал. 4 ЗМСМА е следвало да сезира съда в преклузивния 14-дневен срок. (Определение № 14111 от 18.12.2008 г. на ВАС по адм. д. № 7109/2008 г., IV о.) Този срок за Решение № 1226/13.10.2022  г. на Общински съвет -Сливен е изтекъл на 03.11.2022 г., а видно от пощенското клеймо на плика, с който оспорването е изпратено на АдмС Сливен, то е подадено на 04.11.2022 г. и следователно е просрочено. В разпоредбата на чл.62 ал.1 и ал.2 от ГПК, приложима на основание чл.144 от АПК са посочени случаите, в които срокът се счита за спазен. Сред тях не е предвидена хипотеза на извеждане на съответното правно действие в деловодството на извършителя му. В този смисъл възраженията на оспорващия са неоснователни.

При тези данни налице са предпоставките на чл. 159, т.5 от АПК за прекратяване на производството по настоящето дело поради просрочване на оспорването.

При този изход на правния спор, съгласно чл.143 ал.3 от АПК, ответникът по оспорването има право на разноски и такива се претендират в размер на 12300 лв. за адвокатско възнаграждение. Относно същото е направено възражение за прекомерност. Съдът счита това възражение за основателно, поради следните съображения: Настоящото делото е без материален интерес, тъй като независимо, че се касае за процедура за продажба на имот общинска собственост и този имот има конкретна оценка, предмета на спор не е общинския имот, а процедурата по вземане на решението от Общински съвет Сливен. Доколкото тази процедура няма материално изражение, то и предмета на делото е неоценяем. В този смисъл минималния размер на адвокатското възнаграждение по настоящото дело следва да се определи по ред на чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на 1000 лв.. С оглед фактическата и правна сложност на делото и съгласно чл.78 ал.5 от ГПК претендираното от ответника възнаграждение следва да бъде присъдено в размер на 1000 лв., като за разликата от 11300 лв. бъде отхвърлено като неоснователно.

    С оглед изложеното и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  Заповед № РД-11-16-009 от 03.11.2022 г.  на Областен управител на Област Сливен против Решение № 1226/13.10.2022 год. на Общински съвет гр. Сливен.

ОСЪЖДА Областна администрация Сливен да заплати на Общински съвет Сливен направени по делото разноски в размер на 1000 лв. (хиляда лева).

ОТХВЪРЛЯ искането на Общински съвет Сливен за присъждане на направени по делото разноски в размер на 11300 лв. (единадесет хиляди  и триста лева).

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 406/2022 г. по описа на Административен съд – Сливен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на преписи от същото пред ВАС гр.София.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :