Решение по дело №473/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 943
Дата: 12 май 2021 г.
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20217180700473
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

logo

 

Р Е Ш E Н И Е

 

 

№ 943

 

гр. Пловдив, 12.05.2021год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

                                                                                   ПЕТЪР КАСАБОВ                     

               

при секретаря М.Г. и с участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от съдия Несторова КАНД № 473 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63 ал.1 пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

           Образувано е по касационна жалба, предявена от адв. Боряна Д., процесуален представител на В.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 260013 от 29.12.2020 г. на Районен съд – Първомай, постановено по АНД № 49 по описа на същия съд за 2020 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № НП-ПД-02-5-5/03.02.2020 г., издадено от директора на Областна дирекция „Земеделие“-Пловдив, с което на В.А.Г., с адрес: ***, ж. к. „Дружба 2“, бл.510, вх.А, ет.5, ап.15, за нарушение по чл.15 т.3 от Закона за пчеларството/ЗП/, на основание чл.38 ал.1 предл.2 от ЗП, е наложена глоба в размер на 500 лв.

           Касационният жалбоподател излага подробни съображения относно допуснати от ПРС нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Твърди се, че са неправилни изводите на съда, че актът и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени при спазване на изискванията на чл.42, чл.43 и чл.57, чл.58 от ЗАНН и че същите съдържат всички реквизити, посочени там. Твърди се също така, че е неправилен изводът на съда, че изложените обстоятелства относно „Аписселект“ ЕООД не са причина да не се спазват задължителните законови изисквания, тъй като съдът не е обсъдил обстоятелствата около издаване на разрешението на последно соченото дружество за производство на племенни пчели майки, още повече, че същото е подновено. Счита, на следващо място, че при издаване на наказателното постановление е нарушена императивната норма на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, къдзето е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Според жалбоподателя, липсват и безспорни данни за това, кой е субектът на нарушението, тъй като с оглед липсата на документ за собственост на кошерите, не е безспорно установено кой е субектът на нарушението, като се излагат подробни доводи в тази насока, твърдейки също така, че жалбоподателят не е извършил цитираното нарушение. Счита се също така, че са налице данни за маловажен случай. Иска се постановяване на ново решение, с което да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, немотивирано, неправилно и постановено в нарушение на законовите разпоредби, като се претендират разноски по делото и за двете инстанции.  

Ответникът – Областна дирекция „Земеделие“, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е становище от процесуалния представител на дирекцията, с която се оспорва жалбата, като се излагат доводи за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

           Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

            Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

            Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

            Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

            Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

         На 20.05.2019 г., от комисия, назначена със Заповед № РД-1386-18/16.05.2019 г. на директора на ОДЗ – Пловдив, е извършена проверка в имот № 013203 в с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, резултатите от която са обективирани в констативен протокол № 7-1/20.05.2019 г. При проверката е констатирано, че В.А.Г., ЕГН **********, е поставил 41 бр. пчелни кошери с пчелни семейства – негова собственост в имот № 013203, находящ се в с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, които са на отстояние 2.747 км от регистриран в ОДЗ под № 2 от 26.02.2019 г. пчелин за производство на племенни пчелни майки и изкуствени рояци /отводки/ на „Аписселект“ ЕООД, ЕИК *********, установено с GPS координати 400 8, 22.31“С, 250 10, 19.60“И, измерени с GPS модел Topcon-GRS-1, с което е нарушено изискването на чл.15 ал.3 от Закона за пчеларството, според който, постоянни и временни пчелини не се устройват на разстояние по-малко от 5 км в райони с регистрирани пчелини за производство на племенни пчелни майки. В протокола е дадено предписание – в 14-дневен срок от връчването на протокола на собственика В.Г., пчелните кошери да се изместят на разстояние извън 5-километвората зона на изолация.

         За даденото предписание Г. е уведомен надлежно с нарочно писмо, изпратено с обратна разписка, от което е установено, че е получено на 10.06.2019 г. от лицето.

         На 28.08.019 г. е извършена повторна проверка в присъствието на В.Г., в същия поземлен имот, като резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол № 16/28.08.2019 г., като е установено, чрез GPS координати 400 8, 22.31“С, 250 10, 19.60“И, измерени с GPS модел Topcon-GRS-1 и геореферирани снимки, направени в деня на проверката – 28.08.2019 г., че пчелните кошери, собственост на В.Г. са на отстояние 2.735 км от регистриран в ОДЗ – Пловдив пчелин за производство на племенни пчелни майки и изкуствени рояци /отводки/.

         Така констатираното е квалифицирано като нарушение на чл.15 т.3 от Закона за пчеларството и е съставен АУАН № ПД-02-5-1/18.11.2019 г.

         Въз основа на така съставения АУАН е издадено и оспореното наказателно постановление.

        Районният съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства и е приел, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност на административнонаказващия орган следва от представената Заповед № РД-04-136/27.08.2019 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Пловдив.  При съставянето на АУАН и при издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.

        АУАН и НП отговарят на изискванията съответно на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не е нарушено правото на защита на административнонаказаното лице.

        Въз основа на представените доказателство относно връчването на констативните протоколи и АУАН, районният съд е приел, че Г. е запознат с всички съставомерни факти обуславящи следващата се за неправомерното му поведение административнонаказателна отговорност, както и, че не са налице процесуални нарушения.

       Приел е за безспорно установено, че В.Г. не е спазил изискванията на чл.15 т.3 от Закона за пчеларството, поради което и правилно е санкциониран. Налице е произнасяне и по въпроса за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

         Касационният съд намира следното:

         Според чл.40 ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а според ал.2, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Съответно, ал.4 пък указва, че когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.

         От своя страна, чл.43 от ЗАНН указва, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. (2) Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. (3) Когато не може да се установи самоличността на нарушителя от актосъставителя, тя се установява от най-близката общинска администрация или поделение на Министерството на вътрешните работи. (4) Когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. (5) (действаща редакция, ДВ, бр. 59 от 1992 г.)  При подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.

         Прилагането на тези процесуални норми води до извода, че прилагането им има за цел осигуряването на възможността на претендиращия нарушител да се запознае непосредствено с тази констатация, направена в учредяващия производството акт, с оглед правото му на защита.

В процесния случай АУАН е издаден именно в хипотезата на посочените по-горе текстове. На 01.11.2019 г. до В. Г., на посочения в София адрес, с обратна разписка, е изпратена покана да се яви в ОД „Земеделие“ – Пловдив за подписване на АУАН. Писмото е получено от М. Г.на 07.11.2019 г. Лицето не се е явило в указания срок. От страна на наказващия орган са предприети повторни действия за връчване на АУАН на посочения в гр. София адрес чрез Столична община „Искър“, в чийто район е регистрирано лицето. След извършено посещение на служители от администрацията на Столична община „Искър“ на посочения от Г. адрес в гр. София, където същият не е открит, е поставено съобщение, с което последният е поканен в общината да подпише АУАН и да получи екземпляр от същия. Поради неявяването му, на адреса в гр. София, чрез администрацията на Столична община „Искър“ е изпратен АУАН с обратна разписка и същият е разписан от лицето на 16.01.2020 г., без да са изложени възражения срещу него. Такива не са постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, след което е издадено и оспореното наказателно постановление.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че АУАН е издаден при липсата на съществени процесуални нарушения, в хипотезата на чл.40 ал.2 изр.2 и ал.4 във връзка с чл.43 от ЗАНН, тъй като по преписката са налични два броя констативни протоколи, които, от една страна, са  официални документи, а от друга страна, същите не са оспорени от В.Г..  

         В крайна сметка, институтът на връчването на акта за нарушението, респ. на съставянето му, в присъствието на претендирания нарушител, цели постигането на обективност и едновременно с това осигуряването на определен обем от процесуални права на нарушителя, които са елемент от правото му на защита, като в процесния случай тези цели са постигнати.

Касационният съд намира, че в АУАН и в НП е описано ясно и точно извършеното нарушение като са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като са посочени:  собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;  датата на съставяне на акта; датата и мястото на извършване на нарушението – 25.05.2019 г. и 28.02.2019 г., имот № 013203, находящ се в с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, собственост на В.Г., видно от представения нотариален акт за собственост, GPS координати, вкл. и снимки; описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено – разполагане на собствени пчелни кошери на остояние по-малко от 5 км. от пчелин за производство на племенни пчелни майки и изкуствени рояци; 5. законните разпоредби, които са нарушени – чл.15 т.3 от Закона за пчеларството; собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя – В.А.Г., ЕГН и адрес, собственик на пчелините, видно от представената служебна бележка на кмета на с. Градина от 28.08.2019 г., служебна бележка от кмета на общ. Първомай от 28.08.2019 г. декларация от самия Г. по договор за обслужване от ветеринарен лекар № 188 от 28.08.2019 г.; имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер; имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите.

В издаденото наказателно постановление се констатират всички изискуеми съгласно чл.57 ал.1 от ЗАНН, реквизити, които се изразяват във всички по-горе посочени данни, вкл. и собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало; датата на издаването и номерата на постановлението; датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя.

Изпълнени са и условията на чл.58 от ЗАНН – НП е връчено на лицето с известие за доставяне на 08.02.2020 г. чрез Г., поради което съдът намира, че са неоснователни възраженията на касационния жалбоподател в насока допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нарушение на чл.42, чл.43, чл.57 и чл.58 от ЗАНН.

    Неоснователни са възраженията и в насока, че липсват данни кой е субектът на нарушението. Предвид посочените по-горе доказателства за собственост, както на поземления имот, така и на пчелините, макар и нерегистрирани, съдът намира, че правилно е възприето от въззивната инстанция този въпрос.

         Що се отнася до възражението, че причина за извършеното нарушение е неправомерната регистрация на „Аписселект“ ЕООД за производство на пчели майки, съдът намира същото за неоснователно и правилно районният съд е приел, че тези обстоятелства са несъотносими към настоящия спор. Това е така, тъй като производството на пчелни майки се извършва в регистрирани съгласно чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност пчелини и при спазване на изискванията на чл.19 ал.2 от Закона за пчеларството, а с Наредба № 47 от 11 ноември 2003 г. за производство и предлагане на пазара на елитни и племенни пчелни майки и отводки (рояци) и реда за водене на регистър се уреждат условията и редът за: 1. производство на елитни и племенни пчелни майки; 2. производство на изкуствени рояци; 3. идентификация, търговия и контрол при производството на елитни, племенни пчелни майки и рояци; 4. контрол и мероприятията за опазване от заболявания; 5. водене на регистър, и ако са налице данни за извършени нарушения, то нормативната уредба е регламентирала тези обстоятелства, като в този случай обаче, производството не следва да бъде по реда ЗАНН, а според специалните закони регулиращи този вид правоотношения. Освен това, дори всичко изложено от жалбоподателя относно „Аписселект“ ЕООД да е действително така, в случая, административнонаказателното производство е образувано, не срещу „Аписселект“ ЕООД, а срещу Г., който е нарушил разпоредба от друг специален закон, а именно: тази по чл.15 т.3 от ЗАНН, поради което и правилно му е наложено административно наказание - глоба в размер на 500.00 лева.

Що се отнася до приложението на чл.28 от ЗАНН, неоснователно е възражението на жалбоподателя в тази насока, тъй като съставът на първомайския районен съд се е произнесъл, че наложената санкция е съобразена с императива на чл.27 от ЗАНН, а конкретното формално нарушение не разкрива признаци, които да го характеризират с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, за да се приложи чл.28 от ЗАНН. 

В  случая не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като на касатора е била извършена проверката за несъответствие по чл.15 от закона за пчеларството, закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 47/11.11.2003 г. за производство и предлагане на пазара на елитни и племенни пчели майки и отводки /рояци/ и реда за водене на регистър, за която е съставен констативен протокол  № 7-1/20.05.2019 г. С протокола са дадени предписания на лицето, в срок ат 14 дни от връчване на протокола, пчелните кошери да се изместят на разстояние извън 5-километровата зона на изолация и пчелните кошери да се регистрират в ОДБХ – Пловдив. На 23.05.2019 г. до В.Г. е изпратено и уведомително писмо във връзка с констатациите от проверката, а констативният протокол е връчен на 10.06.2019 г. При повторната проверка на 28.08.2019 г. е констатирано, че предписанията не са изпълнени. Ето защо, след като В.Г.  не е изпълнил в определения му срок дадените задължителни предписания за преместване на пчелните кошери и регистрирането им в ОДБХ – Пловдив, правилно е прието, че същият е извършил вмененото му административно нарушение и е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност на основание чл.38 ал.1 предл. второ от Закона за пчеларството, като наложената санкция е съобразена с нормата на чл.27 от ЗАНН. 

         Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

         Своевременно е претендирано юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира за основателно и същото се установи в размер на 100.00 (сто) лв., съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, която сума се дължи от касационния жалбоподател

         Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, XXVI състав    

 

Р Е Ш И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260013 от 29.12.2020 г. на Районен съд – Първомай, постановено по АНД № 49 по описа на същия съд за 2020 г.

         ОСЪЖДА В.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100.00 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    

2.