Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 10.04.2018 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №12890/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от Т. А. А., с която е предявен срещу З.Л.И. АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 01.08.2016 г. Претендира законната лихва от деликта и разноските.

            Ищецът твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 01.08.2016 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника.

            Ответникът оспорва иска, позовава се на съпричиняване.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.226, ал.1 КЗ:

С влязла в сила присъда от 27.01.2017 г. на СРС по НОХД №18776/2016 г. И.Г.С.е призната за виновна в това, че на 01.08.2016 г. в гр. София, на бул. Ц.Й.при управление на лек автомобил „Пежо” с рег. № -*******нарушила правилата за движение – чл.119, ал.1 ЗДвП – не пропуснала стъпилата на пешеходна пътека и преминаващата по нея пешеходка Т. А. А., като реализирала пътно-транспортно произшетвие и й причинила по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 9-ти гръден прешлен. По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради което за обстоятелствата относно настъпване на увреждането по механизма, прието от наказателния съд, неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от присъдата.

От приетото от наказателния съд и изслушаната в настоящото производство медицинска експертиза, се установява, че от произшествието ищецът е получила счупване на тялото на 9-ти гръден прешлен. След злополуката ищцата е получила спешна медицинска помощ. Счупването е окачествено като стабилно, поради което е проведено неоперативно лечение – поставена е на строг постелен режим и й е включена инфузионна, седативна и обезболяваща терапия. След 4-дневен болничен престой е изписана за домашно лечение при първоначален строг постелен режими последващо лечение чрез гръден корсет. В продължение на 3 месеца ищцата е била нетрудоспособна, била е затруднена в придвижването и в обслужването си в ежедневието. Общо лечебният и възстановителен период е приключил за 3 месеца, като болките са били интензивни през целия 3-месечен период. И макар към момента лечебният процес да е приключил, тялото на прешлена остава трайно променено – скосено в предната си част, което представлява трайно настъпила промяна, водеща до дегенеративни промени в междупрешленото пространство. В момента ищцата продължава да търпи спорадични болки при промяна на времето.

От показанията на свидетелката Б.М.– сестра на ищцата, се установява, че в продължителен период от време ищцата е била обездвижена на легло, всички дейности по обслужването й са извършвани от свидетелката, в момента изпитва болки в кръста и не може да вдига тежки предмети.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия, което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП. От присъдата на наказателния съд се установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищцата. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача И.Г.С.при управление на лек автомобил „Пежо” с рег. № -*******.

Безспорно е между страните обстоятелството, че към момента на процесното ПТП за автомобил „Пежо” с рег. № -*******е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между собственика на автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

Поради което съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вида на увреждането (счупване на прешлен), причинило затруднения в движенията и обслужването в продължителен период (3 месеца), интензитет и продължителност на болката в продължителен период (3 месеца), периода на възстановяване (3 месеца), наличието на трайни последици за здравето на пострадалия (въпреки приключване на лечението, тялото на прешлена остава трайно скосено в предната си част, водещо до бъдещи дегенеративни промени в междупрешленото пространство) и как уврежданията са му се отразили на пострадалата, която е млад и активен човек и е останала обездвижена на легло в продължителен период. При така установените факти и преценявайки вида и характера на травматичните увреждания, отнасяйки ги към възрастта и начина на живот на пострадалата и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите вследствие на това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 40000 лв.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. По делото се установи, че ищцата е пресичала пътното платно на обозначена пешеходна пътека и макар да не е конкретно установено с какъв ход е преминавала, вещото лице по приетата авто-техническа експертиза е категорично, че ударът е бил предотвратим за виновния водач и при бърз ход на пешеходката. Видно от документите от досъдебното производство (протокол за оглед, скица, фотоалбум), на мястото не е имало препятствия, които да ограничават видимостта на водача. Пешеходецът от своя страна не е длъжен да презюмира, че водачът ще извърши нарушение на правилата за движение и няма да го пропусне да премине, така че от него да се изисква да спре по средата на платното за движение. Поради това съдът приема, че ищецът не е нарушил правилата на ЗДвП, с което е допринесъл за настъпване на произшествието. Възражението за съпричиняване е неоснователно.

Искът следва да се уважи до сумата от 40000 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 50000 лв.

 

По разноските:

На процесуалния представител на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1624 лв.

На ответника следва да се присъдят направените разноски за такса за удостоверение, както и за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 61 лв.

Ответникът следва да бъде осъден за заплати по сметка на съда дължимата държавна такса за производството в размер на 1600 лв. и за разноски за експертизи в размер на 400 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ***, да заплати на Т. А. А., ЕГН:**********, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за произшествие, осъществено на 01.08.2016 г., заедно със законната лихва от 01.08.2016 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 50000 лв.

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ***, да заплати на адв. Я.Д.Д., ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1624 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА Т. А. А., ЕГН:**********, да заплати на З.Л.И. АД, ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 61 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ***, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1600 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 400 лв., представляваща дължими разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: