РЕШЕНИЕ
Номер 884 18.03.2010 Година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав
На осемнадесети февруари, две
хиляди и десета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Иван Анастасов
Секретар: Е.Л.
като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 12229 по описа за 2009
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото са предявени обективно съединени искове по чл.108 и чл.109 от ЗС от Х.Х.Т. против А.Г.М. за предаване на владението върху собствен на ищцата недвижим имот, а именно: североизточната реална част от сутерена на жилищната сграда, находяща се в гр.П., ул.”Б.”№ ., с идентификатор по кадастралната карта и регистър на гр.П. № 56784.524.352.1, построена в УПИ ХХХІV, кв.113- стар, 21- нов, ПИ№ 56784.524.352 по плана на кв.”Л.”, която част от сутерена се състои от две стаи, кухня и коридор към стълбищната площадка, а също така за осъждане на ответника да премахне построените в гореописаното дворно място баня- тоалетна, представляваща едноетажна масивна постройка с площ от около 4 кв.м., долепена до североизточната фасада на жилищната сграда, както и масивна постройка със застроена площ от около 18 кв.м. в североизточния ъгъл на дворното място, включена в едноетажна сграда с идентификатор 56784.524.352.2.
Ответникът А.М. оспорва исковете.
ПРС, ХVІІ гр.с., след като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба се сочи, че с договор от 08.03.1957г. ГНС- гр.П. е отстъпил на Е. и Т. Р. Я. и на Х. Р. Я.- М. правото на строеж върху гореописаното дворно място, съставлявало към онзи момент парцел ХХІХ, кв.113, за изграждане на двуетажна жилищна сграда с две самостоятелни жилища. След реализиране на правото на строеж бил сключен договор за доброволна делба от 16.01.1962г., по силата на който в дял на Е. и Т. Я. бил предоставен първия жилищен етаж, ведно с югозападната част от сутерена / три помещения с вход от югозапад/, североизточната част от тавана и ½ ид.ч. от общите части на сградата; в дял на Х. Я.- М. бил поставен втория жилищен етаж, ведно със североизточната част от сутерена / четири помещения с вход от североизток/, югозападната част от тавана и ½ ид.ч. от общите части на сградата. С нот.акт № 102/27.01.1962г. Х. М. продала на Г. и П. Ш. втория жилищен етаж, ведно с припадащата й се част от тавана. С нот.акт № 152/05.02.1962г. тя продала на А.М. североизточната реална част от сутерена. Г. Ш. починал през 1982г., а П. Ш.- през 1985г.. Последната като вдовица продала собствената си ½ ид.ч. от жилището на втория етаж на А. Х.. Останалата ½ ид.ч. останала в наследство на дъщерята на Г. Ш., В. Г.. В резултат от съдебна делба по гр.д.№ 481/1983г. целият наследствен имот бил поставен в неин дял. С договор от 19.04.2002г. В. Г. изкупила от Община- гр.П. ½ ид.ч. от дворното място. Останалата ½ ид.ч. от дворното място останала общинска собственост. С нот.акт № 171/2007г. Г. и съпругът й продали на ищцата притежаваните от тях втори жилищен етаж, част от тавана и идеална част от дворното място. Твърди се, че по архитектурен проект било предвидено да се изгради двуетажна с избен етаж сграда, т.е., че единствените жилища са тези на първия и втория жилищни етажи, а помещенията на тавана и в т.н. сутерен, представляват прилежащи части към жилищата. В този смисъл се претендира, че предмет на сделката по нот.акт № 102/05.02.1962г. са и прилежащите към втория жилищен етаж помещения от избения етаж / сутерена/, макар същите да не са изрично упоменати, и съответно, че последвалата сделка, купувач по която е ответникът, няма вещно- прехвърлително действие, тъй като продавачът по нея не е бил собственик. Относно последната сделка се твърди също така, че тя е с невъзможен предмет, тъй като съответните помещения от сутерена не са представлявали самостоятелен обект на право на собственост, отделно от жилището на втория етаж. Относно двете постройки, чието премахване се иска, се сочи, че са построени от ответника през 1970/1971г. и 1973/1974г. без да му е било учредено право на строеж, без строителни книжа и без да са били допустими, съгласно действалите към онзи момент норми. Твърди се, че със самото си съществуване тези постройки пречат на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху ½ ид.ч. от дворното място. Ответникът твърди, че още в договора за доброволна делба от 1962г. двете реални части от сутерена са били описани като жилища. Те отговаряли на нормативните изисквания за жилища и се ползвали като такива. В този смисъл той твърди, че валидно е придобил собствеността върху североизточната реална част от сутерена по силата на договора за покупко- продажба, оформен с нот.акт № 152/1962г.. Алтернативно се твърди, че правото на собственост е придобито от него на основание давностно владение, с начален момент още от 1959г.. С договора за доброволна делба страните по него постигнали съгласие относно ползването на дворното място и се споразумели всеки от тях да построи и да държи като свои навес, гараж и тоалетна в предоставената му за ползване част. По силата на тази уговорка и въз основа на строително разрешение № 109/07.06.1973г. ответникът преместил предходно съществуващ клозет до североизточната фасада на сградата. По взаимно съгласие с Ш. ответникът изградил и гаража, чието премахване се иска. Относно същия било издадено удостоверение от Община- гр.П., с което същият бил признат за търпим строеж. Възражение за изтекла придобивна давност е заявено и по отношение на горните постройки.
Съдът намира предявения по делото иск с правно основание чл.108 от ЗС за неоснователен по следните съображения: Ищцата претендира да е собственик на помещенията в североизточната част от сутерена като неразделна част от собствения й втори жилищен етаж. Претенцията й се основава преди всичко на обстоятелството, че по договора за доброволна делба от 1962г. североизточната част от сутерена е включена в един дял с втория етаж. В тази връзка се твърди също така, че процесната част от сутерена не отговаря на нормативно установените изисквания за жилище и съответно- че не може да съществува самостоятелно. По отношение на последния извод следва да се отбележи, че макар сградата да е жилищна, то не е задължително в нея да съществуват само жилища и прилежащи към тях помещения. Прилежащи към жилищата са тези помещения извън обема му, които ги обслужват и преди всичко тези, без които не би могло да съществува жилище- изби и тавански помещения / това важи за времето до приемане на Наредба № 5/ 2001г. за правила и нормативи за устройство на територията и на последващата и действаща Наредба № 7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии, тъй като същите вече допускат складовите помещения, освен извън жилището, да са и в самото него; в конкретния случай не се твърди в жилищата да са налице визираните в горепосочените две наредби складови помещения, поради което същите трябва да са извън тях/. От събраните по делото доказателства обаче не се установява помещенията на сутеренния етаж да са проектирани, изградени и поделени като складови помещения към жилищата на горните два етажа. В договора за делба процесната североизточна част от сутерена е описана като такава, състояща се от стая, хол, кухня с чешма и подстълбищно помещение. Аналогично е описана и другата половина. В архитектурния проект / л.35/ чертежът на разпределението на сутеренния етаж е наименован “приземие- изби”. На този етаж обаче са налице поне шест или седем самостоятелни помещения. Нелогично е всичките те да са проектирани като изби при положение, че в сградата са налице две жилища. Тук е мястото да се уточни, че правото на строеж е учредено общо на Е. и Т. Р. и на Х. Я.- М. за изграждане на двуетажна сграда в обикновена съсобственост, но още тогава е било ясно, че сградата ще бъде поделена и ще се обособят две жилища в режим на етажна собственост / в решението на л.24 за отстъпване на право на строеж е записано: “На всеки етаж в етажна собственост равно участие в собствеността на общите части на сградата чл.38 от ЗС”; в договора от 08.03.1957г. е записано: “двуетажна жилищна сграда с две самостоятелни жилища в етажна собственост”/. В случай, че съответни помещения от сутеренния етаж / всичките или част от тях/ задължително е следвало да бъдат придадени като складови помещения към жилищните етажи, за да могат последните да се обособят като самостоятелни обекти в режим на етажна собственост, то това би следвало да бъде отразено по някакъв начин, ако не в архитектурния проект, който все пак не е изработен като за сграда, която още от момента на изграждането й ще възникне в режим на етажна собственост, то поне в договора за доброволна делба, по силата на който вече възниква етажната собственост. Това обаче не е така, тъй като в архитектурния проект не са обозначени и номерирани избени помещения на сутеренния етаж, а в договора същите са описани като такива, предназначени за жилищни нужди, а не като складови. От съдържанието на договора по никакъв начин не личи съделителите да са изявили воля двете половини от сутеренния етаж да бъдат обслужващи спрямо съответните жилищни етажи. Това от друга страна не означава, че поставените в дял жилищни етажи са останали без складови помещения и не са били годни самостоятелни обекти на право на собственост, тъй като към всяко жилище е придадена и част от тавана, който също би могъл да служи за съхранение на вещи. В обобщение на горното съдът намира, че не е налице достатъчно основание да се приеме, че в резултат от делбата от 1962г. североизточната част от сутерена е станала неразделна част от втория жилищен етаж- тази част от сутерена не е функционално свързана с втория жилищен етаж и не се установява да е придадена към последния с оглед покриване на нормативни изисквания за жилище. Единственото, което може да се приеме с категоричност, е, че части от сутерена са поставени в двата дяла, защото този етаж не е обща част на сградата и съделителите са пожелали да ликвидират съсобствеността и върху него.
Щом като не се установява всички или част от помещенията на сутеренния етаж да са представлявали складови помещения към двата жилищни етажа, то следва да се приеме, че те са били годен обект на разпоредителни сделки, отделно от жилищата. Действително на този етаж не са били проектирани и изградени бани и тоалетни, а светлата му височина, видно от приетите по делото заключения на единична и тройна СТЕ, е под изискуемата за жилище, но това е без всякакво значение за съществуването на помещенията в североизточната му част като самостоятелни обекти на право на собственост. Обстоятелството, че тази част от сутерена не представлява жилище, не означава, че тя е част от втория етаж. В тази връзка отново следва да се подчертае, че не са самостоятелен годен обект на прехвърлителни сделки общите части на сградата в режим на етажна собственост и тези помещения, които представляват неразделна част от жилищата. Сутеренът несъмнено не е обща част, а не се установява да е неразделна част от жилищата / т.е. не се установява жилищата да не са могли и да не могат да съществуват като такива без съответните части от сутерена/. Дали североизточната реална част от сутерена, предмет на сделката по нот.акт № 152/05.02.1962г., може да се индивидуализира с определено наименование по предназначение, е без значение за валидността на тази сделка. Няма такова нормативно установено правило, което да указва, че помещения в жилищна сграда, които не са жилище, ателие, гараж или магазин задължително следва да бъдат част от някой от изброените обекти. В този смисъл не е налице основание да се приеме нито, че сделката по горепосочения нотариален акт, легитимиращ ответника като собственик на процесната част от сутерена, няма вещно- прехвърлително действие, тъй като с него са прехвърлени права, които продавачката не е притежавала, нито, че той е нищожен поради липса на предмет. Съответно- претенцията на ищцата за право на собственост и за предаване на владението върху обекта на същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Разпоредбата на чл.15 от ЗС в редакцията му към 1957г. не урежда право на ползване върху незастроената част от дворното място в полза на лицата, на които е учредено право на строеж. По- важното обаче е това, че нито в тази разпоредба, нито в някоя друга някога е било уредено право в полза на тези лица да строят каквито и да било постройки или пристройки извън обема на учреденото им право на строеж. За процесната пристройка, представляваща баня- тоалетна, е налице строително разрешение № 109/06.06.1973г., издадено на името на А.М.. Издаването на строително разрешение предполага строителят да собственик на дворното място или титуляр на право на строеж. М. не е бил нито собственик, нито титуляр на право на строеж за изграждане на такава пристройка. В разрешението е отразена забележка в смисъл, че е била представена декларация от останалите собственици в сградата, с която те са изразили съгласие за извършване на строителството. Действително такава нотариално заверена декларация / нотариално заверено заявление/ се е изисквало по силата на чл.56, ал.3 от ЗТСУ / отм./ за строителство в съсобствен имот или в имот в режим на етажна собственост. В дворното място е била налице сграда в режим на етажна собственост, но етажните собственици не са били собственици на дворното място, поради което тяхното съгласие не замества липсата на учредено право на строеж. С въпросната декларация на л.62 е дадено съгласие за изграждане и на процесния гараж. Казаното по- горе важи и за него. Всичко построено извън обема на учреденото право на строеж за изграждане на двуетажна жилищна сграда се явява приращение към дворното място и съответно то е станало собственост на собственика на същото- първоначално Д., а впоследствие Община- гр.П.. Ответникът не би могъл да придобие собствеността върху процесните постройки- баня- тоалетна и гараж, по давност поради забраната по чл.86 от ЗС, а след изменението на тази разпоредба с Д.в., бр.33/1996г.- поради наложеното с § 1 от ПЗР на ЗИД на ЗС / Д.в., бр.105/2006г./ спиране на придобивната давност по отношение на имоти, частна държавна и общинска собственост. Ето защо, съдът намира за ненужно да бъдат коментирани подробно показанията на разпитаните по делото свидетелки А.Д. и Н. Г.. По- същественото в случая е това, че от гледна точка на благоустройствените закони двете постройки не се характеризират като подлежащо на премахване незаконно строителство. Пристройката е построена въз основа на строително разрешение, което обстоятелство навежда на извода, че тя е била допустима съгласно действалия към онзи момент застроителен план. Относно гаража са налице архитектурен проект и удостоверение от Община- гр.П. / л.63/ за търпимост по смисъла на § 16 от ПЗР на ЗУТ. Индиция за това, че строежите, ако и да не са напълно законни / липсва учредено право на строеж; за гаража липсва строително разрешение/, са били допустими съгласно действалото към момента на изграждането им законодателство и съгласно действалия план, представлява обстоятелството, че те са нанесени, както на кадастралната основа на действащия регулационен план от 1992г., така и на действащата кадастрална карта. Щом като тези постройки са търпими, то същите не подлежат на премахване нито по административен ред, нито чрез иск по чл.109 от ЗС за защита на право на собственост върху дворното място. Ето защо, съдът намира за неоснователен и иска по чл.109 от ЗС.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в размер от 300 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.108 и чл.109 от ЗС, предявени от Х.Х.Т. ***, ЕГН: ********** против А.Г.М. ***, сутерен, ЕГН: ********** за това ответникът да бъде осъден да предаде на ищцата владението върху североизточната реална част от сутерена на жилищната сграда, находяща се в гр.П., ул.”Б.”№ ., с идентификатор по кадастралната карта и регистър на гр.П. № 56784.524.352.1, построена в УПИ ХХХІV, кв.113- стар, 21- нов, ПИ № 56784.524.352 по плана на кв.”Л.”, която част от сутерена се състои от две стаи, кухня и коридор към стълбищната площадка, а също така да премахне построените в гореописаното дворно място баня- тоалетна, представляваща едноетажна масивна постройка с площ от около 4 кв.м., долепена до североизточната фасада на жилищната сграда, както и масивна постройка със застроена площ от около 18 кв.м. в североизточния ъгъл на дворното място, включена в едноетажна сграда с идентификатор 56784.524.352.2.
ОСЪЖДА Х.Х.Т. ***, ЕГН: ********** да заплати на А.Г.М. ***, сутерен, ЕГН: ********** сумата от 300 лева- съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала.
ЕЛ