№ 11492
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110156492 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
ЗАД“АРМЕЕЦ“,ЕИК : *********, против Столична Община, с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 410,ал.1,т.2 и т.3 от Кодекса за застраховането
/КЗ/, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД за заплащането на сумата от 852,63
лева,представляваща дължимо регресно обезщетение ,с ликвидационни разноски, за вреди
от ПТП , настъпило на 22.12.2017год.,ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 18.10.2022 год. до изплащане на вземането, както и заплащане на сумата
от 259,82 лева – мораторна лихва за периода 18.10.2019 г. – 17.10.2022 г.
В исковата молба твърди, че на 22.12.2017 г. в гр.София по улица „Източна
тангента“ от паркинга на „Транскапитал“ в посока квартал „Факултета“ при кръстовището с
бул. Ботевградско шосе“ е настъпило ПТП с участие на застрахован при него по застраховка
„Каско на МПС“ – лек автомобил марка „БМВ“, модел „525Д“ с рег. № СО 1919 АТ,
управляван от У. В.. Твърди, че причина за ПТП е, че посоченият автомобил попаднал в
необезопасена и необозначена неравност на пътя, вследствие, на което се увредила ходовата
част на автомобила. Застрахователната полица за застраховка „Каско“ на процесния
автомобил била валидна от 04.11.2017 г. до 03.11.2018 г. Посочва, че отговорност за ремонта
и поддръжката на пътя, където е настъпило местопроизшествиетото има ответникът.
Твърди, че е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размер на 842,60 лева, за
ремонт на автомобила, като претендира и 10 лева ликвидационни разноски. Претендира от
ответника заплащането на сумата от 852,63 лева, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 18.10.2022 год. до изплащане на вземането, както и заплащане
на сумата от 259,82 лева – мораторна лихва за периода 18.10.2019 г. – 17.10.2022 г.
Претендира разноски.В с.з. се представлява от процесуален представител,който поддържа
претенциите.Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът в отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани. Твърди, че не е посочен размера на препятствието, като
не е конкретизирано и мястото, на което е настъпило процесното ПТП. Не били посочени
доказателства за настъпване на ПТП, при което на застрахованото при ищеца МПС да са
причинени вреди. Не бил представен протокол за ПТП, както и доказателство, че водачът на
1
застрахованото МПС е уведомил органите на КАТ. Не били представени доказателства, че
процесния участник се стопанисва от Столична община. Оспорва твърдения механизъм на
ПТП. Нямало данни за скоростта на движение на автомобила при настъпване на твърдяното
увреждане. Оспорва, че твърдените щети се дължат на неравност на пътя. Не оспорва
извършеното от ищеца плащане на застрахователно обезщетение. Оспорва получаването на
регресна покана. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. ІІ. Въз основа на
изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на делото са осъдителни
искове с правно основание чл. 410 от Кодекса за застраховането КЗ/, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл.
45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.В с.з. се представлява от процесуален представител,който поддържа
възраженията и претендира присъждане на разноски-юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
От представената по делото Комбинирана застрахователна полица № **********,
съдът приема за установено, че за л.а. „БМВ 525Д” ,с рег.№ СО1919АТс ищецът
ЗАД„Армеец“ е бил сключен договор за имуществена застраховка на “Каско ”, съобразно
общите правила на застрахователя, с клауза „Пълно Каско” ,с период на покритие
04.11.2017год. до 03.11.2018год.,приложени към делото.
От Уведомление за щета 10017030138599 ,подадено до ЗАД„Армеец” на
22.12.2017год. ,се установява ,че е заявено застрахователно събитие ,в срока на
застрахователното покритие,а именно: на 22.12.2017год. движейки се по Източна тангента
от паркинга на „Транскапитал”,при кръстовището с пътя ,включващ се от Ботевградско
шосе,преминал през дупка,с лявата част на автомобила,в резултат на което били увредени
предна лява гума ,преден ляв калник,подкалник,ляв праг.
Същите вреди по застрахованият автомобил от реализираното ПТП се установяват и
от преписката по образуваната при ищеца претенция – опис на претенция №
10017030138599 ,въз основа на който е изготвена калкулация по претенция и с Доклад по
щета от 12.02.2018год. е определено обезщетение в размер на 842,63лв.,които да се заплатят
на „Премиум Сервиз” ЕООД /на когото с възлагатебно Писмо и приемо-предавателен
протокол от 05.02.2018год. е било възложен и съответно извършен ремонт на автомобила/.
Видно от преводно нареждане от 21.02.2018год.,определеното застрахователно
обезщетение от 842,63лв. е заплатено от ищеца.
На ответника Столична Община е изпратена от ищеца регресна покана,получена на
29.03.2018год. ,с която се претендира сумата от 852,63лв.,включваща изплатеното
обезщетение и ликвидационни разноски.
Не са представени доказателства ответника да е заплатил претендираната сума на
ищеца.
Видно от писмо ,изх.№ 1100-118/10.02.2023год. на АПИ,ОПУ,София ,участък от
пътя ,индивидуализиран : на ул.”Източна тангента” при кръстовището с бул.”Ботевградско
шосе” до паркинга на „Транскапитал” с посока към кв.”Факултето” се намира в
урбанизиранат територия на гр.София и не е част от републиканската пътна мрежа.
Съгласно показанията на св.Уруш В.,същия през 2017год. е управлявал лек автомобил
„БМВ“ като при преминаването пред по-голяма дупка претърпял ПТП.Свидетеля описва мастото
като извън града,прибирайки се към центъра ,след паркинга на „Транкапитал” ,след като се е
движел по улица,която била в страни от главния път , за включване в бул.”Ботевграско
шосе”.Улицата била с бетонна настилка,не асфалт ,нямало сгради и тротоари.Дупката била
широка един на един метър, с 50% по-широк диаметър от този на джантата.При преминаване с
автомобила през нея същия спрял,в дупката влезли предна лява и предна дясна гуми,а предната
броня била на асфалта.Сочи и че нямало обозначение за неравности и дупки,а скоростта му на
движение била около 40,50 км/ч.
2
Съгласно приетия и приобщен към доказателствения материал ,звукозапис от Дирекция
„Национална система 112”,София,св.Уруш В. е съобщил за настъпило събитие на 22.12.2017год. в
15,01часа на телефон за спешни повиквания 112 .Същия е съобщил за преминаване в дупка и
сразяна гума,повреден калник ,на ул.Източна тангента ,преминаваща под бул.”Ботевградско
шосе”.
Прието по делото е заключение по съдебно – автотехническа експертиза на вещото
лице Й. Д.Й., което е приело следния механизъм на ПТП : на 22.12.2017год. лек автомобил
„БМВ 525”,с рег.№ СВ1919АТ се движи по бул.”Източна тангента” ,с посока от паркинг на
„Транскапитал” къйм кв.”Факултета” и на кръстовището с бул.”Ботевградско шосе”
преминава през необезопасена дупка на пътното платно.
Щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими
увреждания са в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 22.12.2017год.
ПТП.Според вещото лице стойността на щетите по автомобила ,изчислени по средни
пазарни цени към датата на ПТП е 998,63лв.,а ликвидационните разноски са в границите на
15лв. – 25 лв.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване е
необходимо наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и
пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е
ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното
събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и
ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия,
респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на
съответния служител/и се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи
или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението
за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на водача на МПС, което е в
причинна връзка с резултата.
От анализа на представите по делото писмени доказателства съдът приема, че
между ищеца в качеството му на застраховател и собственикът на л.а.”БМВ 525” е
възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор "Каско" на МПС, с период
на покритие към 22.12.2017год.
От представения по делото писмени доказателства – уведомление до застраховател
и декларация от водач, се установява, че на 22.12.2017год. в гр.София е настъпило ПТП, при
което застрахованото при ищеца МПС е преминало през необезопасена дупка на пътното
платно, вследствие на което по лекия автомобил са настъпили увреждания.
Според заключението на вещото лице ,изложено в с.з. и неоспорено от страните,
увредените детайли в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими
3
увреждания , са в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 22.12.2017год.
ПТП.В тази връзка са и показанията на св.В..
В същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието,
който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да
установи при условията на пълно и главно доказване.
Ето защо, съдът приема за доказана по делото причинно–следствена връзка между
обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да
поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация.
Установено е, че за нанесените увреждания по л.а.”БМВ 525” при ищеца е била
заведена щета , по която след направена оценка на щетите е определено застрахователното
обезщетение в размер на 842,63 лева.
Тази сума е платена от застрахователя,съгласно платежно нареждане,което
плащане,което не е оспорено по делото.
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установява, механизма на
настъпване на ПТП,както и че изобщо не е налице ПТП ,по смисъла на ЗДвП са
неоснователни.
На първо място е налице ПТП ,по смисъла на § 6 ,т.30 от ДР на ЗДвП ,тъй като е
налице събитие,възникнало в процеса на движение на превозното средство и предизвикало
повреда ,което е било посетено и от полицай,който е съставил Протокол за ПТП,в който е
отразено преминаването на застрахования при ищеца автомобил през необезопасени дупки
на пътното платно.
Съгласно неоспореното заключение по САТЕ сумата на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 998,63лв.,като е
налице разлика с определеното и платено от застрахователа обезщетение от 842,63лв.
От описаните по-горе и приети по делото доказателства, съдът приема за
установено, че между ищеца и собственика на застрахованото МПС за процесния период
съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка “Каско”.
В периода на покритие на застраховката застрахованото имущество претърпяло
ПТП, с което се реализирал покритият по застраховката риск от увреждане.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина за
процесното ПТП и щети на застрахования лек автомобил е било необезопасено препятствие
на пътното платно – дупка.
Установява се по делото безспорно, че пътят, на който се е осъществило
произшествието е ул.Източна тангента ,която е в рамките на гр.София или част от
общинската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и поддържа от С. община. Освен
това, разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата регламентира собствеността върху
общинските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху същите е определена
Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Следователно Столична
община като собственик на общински пътища и задължено във връзка с поддръжката им
лице се явява пасивно легитимирана по искове за вреди, причинени от необезопасени
4
препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава и от факта, че служители на
ответника не са положили дължимата грижа да обезопасят препятствието на пътното
платно, каквото се явява течния асфалт като по този начин са предпоставили и настъпването
на вредоносни последици от нея. Посочената дупка на пътното платно представлява
"препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, а
и не се установи, че същата е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на
водачите за неравности по пътя, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или
сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП.
Налице е бездействие на служителите на ответника, натоварени със задължението да
сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават
безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му
в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС
не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и необезопасена дупка не представлява предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така,
че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с
материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования,поради това съдът
намира претенцията на ищеца –застраховател за основателна за пълния претендиран размер
от 842,63 лева, с вкл. ликвидационни разходи в размер на 10лв., или общо сумата от
852,63лв.,ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
/18.10.2022год./ до окончателното й заплащане.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД :
Ищецът претендира мораторна лихва в размер на 259,82лв.,за периода 18.10.2019 г.
– 17.10.2022год.,който иск е обусловен от изхода на спора по главния иск като съдът прие
,че главницата се дължи от ответника.В случая е неприложимо правилото на чл.412 от КЗ
,тъй като същото се отнася само до претенции срещу застрахователи.Следователно за
изпадане на ответника в забава по отношение на регресната претенция е необходима покана
от кредитора.
По делото е представена покана за доброволно изпълнение във връзка със
застрахователната преписка, получена от ответника на 29.03.2018год., поради което и по
аргумент то чл.84,ал.2 от ЗЗД, последният е изпаднал в забава, поради което и на основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД дължи мораторна лихва (обезщетение за забава в размер на законната
5
лихва).
Следователно и при приложението на чл. 162 ГПК, с оглед извършване на
аритметическо пресмятане на дължимите суми, съдът достига до извод, че претенциите за
мораторна лихва следва да бъдат уважени в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Същият е доказал разноски в размер на такива в общ размер на 520лв., от които
100 лева – държавна такса, 300 лева – за експертизи,20лв. – депозит за свидетел и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение,определено от съда ,предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ,с адрес в гр.София,ул.“Московска“ № 33,
да заплати на ЗАД“Армеец“ АД,ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ул.“Стефан Караджа“ № 2 , на основание чл. 410,ал.1,т.2 и т.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД сумата от 852,63
лева,представляваща дължимо регресно обезщетение ,с ликвидационни разноски, за вреди
от ПТП , настъпило на 22.12.2017год.,ведно със законна лихва от 18.10.2022 год. до
изплащане на вземането, както сумата от 259,82 лева – мораторна лихва за периода
18.10.2019 г. – 17.10.2022 г. ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на
520лв. ,представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6