Решение по дело №1289/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.285, ал.1 от ЗИНЗС. Образувано е по касационна жалба на С. П. С. срещу решение № 380 / 11.04.2023г., постановено по административно дело № 161 / 2023г. на АдмС Бургас, с което съдът е отхвърлил искова претенция на С. П. С., задържан по мярка за неотклонение задържане под стража в Затвора Бургас, против Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието с цена на иска 10 000 лева, представляващи обезщетение на причинени неимуществени вреди в резултат на противоправно бездействие на ответника чрез негови служители спрямо ищеца за времето от 01.09.2022г. до 10.02.2023г. да му се осигури своевременен медицински преглед при офталмолог и да бъде снабден с диоптрични очила за четене, след като са му били предписани от специалист – офталмолог, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 01.02.2023г., до окончателното  изплащане. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението се оспорва с твърдения за допуснати нарушения на процесуалните правила – правото на защита на ищеца било нарушено, поради това, че съдът не му бил предоставил правна помощ, въпреки наличието на основания за това. Твърди се неправилно приложение на материалния закон, както и необоснованост. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът, чрез представител по пълномощие, е подал отговор срещу касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Заявява претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

В съдебно заседание касаторът участва чрез видеоконферентна връзка по реда на чл.135а от ГПК. Поддържа касационната жалба лично и чрез назначения му в касационната инстанция представител по реда на ЗПП – адвокат Р. Ш. от АК Бургас, която иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът по касация не изпраща представител в съдебно заседание.

Представителят на ОП Бургас пледира за отхвърляне на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение.

Административен съд Бургас, ХV-ти касационен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл.203 и следващите от АПК във връзка с чл.285 от ЗИНЗС, състав на АдмС Бургас е приел за неоснователен иска, предявен от С. П. С., за присъждане на обезщетение в размер на 10000.00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени през периода от 01.09.2022г. до 10.02.2023г., през който затворническата администрация противоправно бездействала, като не снабдила ищеца с диоптрични очила за четене, които му били предписани от специалист – офталмолог, с което било уронено човешкото достойнство на ищеца, породило се чувство на страх, малоценност и незащитеност.

Първоинстанционният съд е установил, че ищецът е задържан в Затвора Бургас на 05.07.2022г. (а всъщност на 29.06.2022г.) В медицинското му досие била налична молба, регистрирана под № 4278 / 03.11.2022г., до медицинският фелдшер на Затвора Бургас за необходимостта от предоставяне на диоптрични очила. Ищецът бил изведен на 18.11.2022г. за провеждане на медицински преглед от офталмолог – д-р Ярмова. За прегледа бил съставен амбулаторен лист, в който диагнозата е пресбиопия, затова на ищеца са били изписани очила плюс три диоптъра. Ищецът не представял доказателства за състоянието на зрението му в периода, предхождащ постъпването му в Затвора Бургас, напр. амбулаторни листи и направления от провеждани прегледи, рецепти и др., които да сочат състоянието на зрението му за предходен период.

При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че не са налице предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на ответника заради бездействието на затворническата администрация да осигури на ищеца, като лишен от свобода, такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на неговото физическо здраве и на човешкото му достойнство. Съдът е приел, че не е налице нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в неосигуряване на медицинско обслужване, тъй като ищецът е бил своевременно заведен при специалист – офталмолог. Приел е за недоказано твърдението, че затворническата администрация е имала задължение да му осигури предписаните диоптрични очила, тъй като не са били събрани доказателства да е налице влошаване на зрението. Задължението на затворническата администрация да осигури медицинско обслужване се свеждало до предоставяне на условия и възможности за медицинско обслужване, без изискване за постигане на конкретен здравен резултат. От друга страна, е коментирал, че финансовата тежест за изработване на предписаните очила не се прехвърляла към затворническата администрация, която само била длъжна да съдейства за поръчване и изработването им и то тогава когато ищецът е финансово обезпечен да заплати услугата с лични средства. Неосигуряването на диоптрични очила не можело да се приеме като третиране, способно да породи у ищеца емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство и така съдът е отрекъл да е настъпила причинно – следствена връзка между бездействието и презумптивните вреди.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. Касационната инстанция допълва и следното:

Разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС е доразвитие на забраната, установена в чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията) забрана никой да не бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г., и е част от вътрешното право.

Критерии кога определено действие / бездействие може да се третира като изтезание, жестоко, нечовешко или унизително отношение, са изработени както в съдебната практика на съдилищата в Р България, така и в редица решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), които следва да се съобразяват при прилагане на националната правна рамка : Решение от 27.01.2015 г. по делото на Нешков и други срещу България; Решение от 8.07.2014 г. по делото на Харакчиев и Толумов срещу България; Решение от 26.10.2000 г. по делото Кудла срещу Полша; Решение от 7.02.2008 г. по делото на Костадинов срещу България; Решение от 6.03.2008 г. по делото Гавазов срещу България; Решение от 18.01.2005 г. по делото на Кехайов срещу България, както и много други.

В решенията си ЕСПЧ сочи, че чл.3 от Конвенцията охранява една от най-фундаменталните ценности на демократичното общество, като забранява по абсолютен начин изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, независимо от обстоятелствата и поведението на жертвата.

Малтретирането следва да достигне една минимална степен на суровост, за да попадне в приложното поле на чл 3. Оценката на този минимум е относителна и зависи от всички обстоятелства по делото, например характер и контекст на третирането, начин и метод на осъществяването му, продължителност, физически или душевни последици, а в някои случаи и пол, възраст и здравословно състояние на жертвата - § 91 от Решение от 26.10.2000 г. по делото Кудла срещу Полша.

Пак в същото решение в § 92 е казано, че дадено третиране е "нечовешко", защото, наред с друго, то е било предумишлено, било е прилагано с часове без прекъсване и е причинило телесна повреда, силно физическо или душевно страдание. Третирането е "унизително", защото е било от естество да породи у жертвите чувства на страх, силна болка и малоценност, способни да ги унижат и лишат от стойност. От друга страна, ЕСПЧ последователно е подчертавал, че страданието и унижението трябва във всички случаи да надхвърлят неизбежния елемент на страдание или унижение, свързани с определена форма на законосъобразно отнасяне или наказване.

Не може да се твърди, че изпълнението на наказанието лишаване от свобода сам по себе си повдига въпрос по чл. 3 от Конвенцията, но държавата следва да гарантира, че лицето е задържано при условия, съвместими с неговото човешко достойнство, че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес или изпитание, чиято сила надвишава неизбежната степен на страдание, присъща на задържането, и че, като се имат предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото здраве и благосъстояние са адекватно гарантирани - § 94 от Решение от 26.10.2000 г. по делото Кудла срещу Полша.

Ищецът твърди бездействие на затворническата администрация да му осигури медицински преглед и диоптрични очила, т.е. твърди се противоправно бездействие, въпреки установено от позитивното право задължение за действие.

Тъй като са налице доказателства, че ищецът е изведен за преглед при специалист – офталмолог, то тези твърдения са изцяло неоснователни и както правилно е приела първата инстанция, не е налице твърдяното от ищеца противоправно бездействие.

Относно диоптричните очила :

Според чл.65, ал.4 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда на медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, изд. от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, при предписване на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, които НЗОК напълно или частично заплаща, директорът на медицинския център уведомява директора на РЗОК и обосновава нуждата от тях.

Определение за медицинско изделие, каквото касационният жалбоподател твърди, че са диоптричните очила, е дадено в §1, т.21 от ДР на Закона за медицинските изделия : инструмент, апарат, уред, софтуер, материал или друго изделие, използван самостоятелно или в комбинация, вкл. софтуер, предназначен от производителя да бъде използван специфично за диагностични и/или терапевтични цели и необходим за правилната му употреба, който не постига основното си действие по предназначение във или върху човешкото тяло по фармакологичен, имунологичен или метаболитен път, но може да се подпомага при своето действие от средства с такъв ефект, и който е предназначен от производителя да се прилага при хора с цел : а)диагностика, профилактика, наблюдение, лечение или облекчаване на заболявания; б)диагностика, наблюдение, лечение, облекчаване или компенсиране на травми или инвалидност; изследване, замяна или корекция на анатомична част или физиологичен процес; г)контрол върху процеса на забременяване.

Очевидно, диоптричните очила не представляват медицинско изделие, а и не са включени в Списъка с медицински изделия по групи, които НЗОК заплаща в условията на извънболнична медицинска помощ, и стойността, до която НЗОК заплаща за всяка група съставен по реда на Наредба № 7 от 31.03.2021г. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл.30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат и Наредба № 10 от 2009г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от НЗОК на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишени средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, в сила от 01.03.2022г. (Заповед № РД-НС-04-9 / 03.02.2022г. на Управителя на НЗОК).

Тъй като затворническата администрация не е имала задължение да осигури на ищеца диоптрични очила, то нейното бездействие не е противоправно, поради което предявеният срещу ГДИН иск правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. По изложените причини касационната жалба на ищеца се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид характера на спора и разрешаването му чрез правен анализ на понятието медицинско изделие, което не е свързано със събиране на гласни доказателства, неоснователно се явява искането за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, тъй като не са допуснати и някакви особено съществени нарушения на процесуалните правила, които да не могат да бъдат отстранени от касационната инстанция. Връщане на делото се налага тогава когато при новото разглеждане има вероятност да се стигне до различен резултат. Както съдът вече указа, крайният изход на делото не би бил различен и ако делото би било върнато за ново разглеждане, тъй като диоптричните очила не са медицинско изделие и затворническата администрация няма задължение да ги осигурява безплатно на лишения от свобода. Именно затова непредоставянето на правната помощ в първата инстанция не може да обоснове връщане на делото, както се иска от назначения в касационната инстанция представител.

Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 380 / 11.04.2023г., постановено по административно дело № 161 / 2023 г. на Административен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.