Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Велико Търново, 09.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия,
осемнадесети състав, на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета
година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо
Колев
Секретар
Виляна Цачева
като разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 702 по описа за
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно предявени искове с правно основание чл.
96 ал. 2 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 пред. 3 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, а в условията на
евентуалност по отношение на първия иск, искове с правно основание чл. 61 ал. 2 ЗЗД и чл. 59 ал.1 ЗЗД, както и насрещен иск по чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД.
Ищецът
основава исковите си претенции на твърдения, че по сключен с ответника договор
№ 811 от 31.10.2012г. е поел задължение да извърши срещу възнаграждение
последваща обработка на остатъчни продукти от изделия, както следва: С-25ОФМ-ПУ
– 75 бр., изд. 9 М17 П – 235 бр., изд. 63 – 103 бр., изд. 711 – 46 бр., изд.
714 – 280 бр., изд. 713 – 161 бр., изд. 64 – 103 бр., изд. 360 – 30 бр. и изд.
340 – 10 бр. Сочи, че при сключването на договора е установена необходимост от
използване на технологично оборудване /„Стенд БРД”/ за изпълнение на
горепосоченото задължение и в тази връзка твърди, че е възложил изработването
му на ответника, за което на 31.05.2013г. авансово му заплатил сумата от
10 821, 60 лв. Ищецът излага, че ответникът е изработил оборудването, но
то не отговаряло на възложените изисквания, поради което на 29.07.2014г. му
било върнато за проверка и доработка. Твърди, че с писмо получено от ответника
на 04.09.2014г. го е уведомил за невъзможността да изпълни задължението си по
договора от 31.10.2012г., поради неточното изработване на техническото
оборудване, поискал е от него да вземе обратно предадените за обработка изделия
по този договор, както и да му възстанови в 10 – дневен срок авансово платена
сума за изработка на стенда. Ищецът твърди, че на 01.10.2014г. е изпаднал в
обективна невъзможност да изпълни задълженията си по договора от 31.10.2012г.,
поради настъпилия тежък инцидент в завод „***” с. ***, имащ характера на
непреодолима сила, в резултат на който дейността му била преустановена, вкл. и
към настоящия момент. Наред с това посочва, че ответникът на основание чл. 15.
ал. 1 т. 3 от договора му е отправил едномесечно предизвестие за прекратяването
му, считано от 19.08.2015г. Ищецът твърди, че след разваляне на договора няма
основание да държи и съхранява получените по него продукти и че многократно е
канил ответника да си ги вземе обратно, но това не било сторено. Сочи, че на
10.09.2016г. собствеността върху завод „***” е била прехвърлена на „***” ООД,
което дружество от своя страна на 24.04.2017г. я е прехвърлило на „*** ***”
ЕООД. В тази връзка твърди, че е започнал да заплаща наем на новите собственици
за съхранение на горепосочените остатъчни продукти от изделия, за което изрично
уведомил ответника с писма от 06.07.2017г., от 17.08.2017г. и от 29.09.2017г.
Ищецът уточнява, че процесните вещи са складирани в складове № 4 и № 6 на завод
„***” и че те заемат повече от 70% от площта на същите. Твърди, че за наем и
охрана на изделията за периода м. октомври 2016г. – м. април 2017г. е заплатил
на „***” ООД общо сумата от 12 768 лв. с ДДС, а за периода м. май – м.
декември 2017г. е заплатил на последния собственик сумата от 8400 лв. с ДДС или
общо сумата от 21 168 лв. Ищецът смята, че ответникът, след като не е
организирал прибирането на процесните продукти, следва да му заплати
извършените от него разходи за наем, съхранение и опазване на същите, поради
което моли съда да го осъди да му заплати сумата от 21 168 лв. В условията
на евентуалност счита, че разходите за охрана и съхранение на вещите в
горепосочения размер му се дължат, тъй като тези дейности са довели до тяхното
запазване и до предотвратяване настъпването на аварии, което е изцяло в интерес
на ответника. Отново в условията на евентуалност, при отхвърляне на горните
претенции, ищецът моли за осъждане на ответника за заплащане на сумата от
21 168 лв., поради наличие на неоснователно обогатяване, тъй като с
заплатените разходи за наем и охрана ищецът е обеднял за сметка на
обогатяването на ответника, който си е спестил тези разходи. Освен това ищецът
иска от съда ответника да бъде осъден да му върне авансово платената сума от
10 821, 60 лв. за изработване на „Стенд за преработка на БРД”, поради
разваляне на договора за изработка, както и сумата от 3303,81 лв.,
представляваща лихва за забава върху горепосочената сума за периода от
07.03.2015г. до 07.03.2018г. Претендира присъждане на законната лихва върху
горепосочените суми, както и на разноските в производството.
С
отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. Признава, че между страните по делото е сключен договор № 811 от
31.10.2012г. за обработка на изделия, както и договор за изработка на стенд,
който обаче е без техническо задание от ищеца. Признава, че последният като
възложител по този договор авансово е заплатил сумата по фактурата от
03.06.2013г. Възразява договора за изработка на стенд да е свързан с договора
за преработка на остатъчни продукти. Посочва, че ищецът е приел изработения
стенд без възражения за недостатъци, за което е съставен приемо – предавателен
протокол. Изтъква, че стендът е върнат за доработка за монтиране на
допълнителни приспособления с протокол от 29.07.2014г., което е осем месеца
след предаването му на ищеца т.е. след изтичане на сроковете по чл. 264 и чл.
265 ЗЗД, което погасява правата на възложителя за възражения и разваляне на
договора. В тази връзка ответникът изтъква, че ищецът е неизправна страна по
този договор и не може да го развали. На следващо място ответникът възразява
инцидента в завод „***” на 01.10.2014г. да попада в обхвата на понятието
непреодолима сила по чл. 8 от договора за преработка на изделия. Възразява този
договор да е развален на посочените от ищеца основания, като изтъква, че
отправената до него нотариална покана на основание чл. 15. ал. 1 т. 3 води до
прекратяването му, което има различни последици от развалянето на договора.
Ответникът оспорва да са налице наеми правоотношения между него и ищеца, както
и между последния и новите собственици на завод „***”. Оспорва да дължи
мораторна лихва, тъй като ищецът няма право на такава, доколкото е неизправна
страна. По тези съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът по делото е предявил срещу първоначалния ищец
насрещен иск за заплащане на сумата от 13 028,
23 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по чл. 3 ал. 1
б. „в” от договор № 811/31.10.2012г. за връщане на остатъчните продукти
получени при унищожаването на 212 бр. от бойна част от изделие № 160 и на 21
бр. от бойна част от изделие № 140. Ищецът по този иск изтъква, че на
изпълнителя по договора за преработка са предадени бойни части от 11 вида
изделия и че същият се е задължил, съгласно цитираната клауза от него, след
обработката им да върне остатъчни продукти от тези изделия на възложителя.
Ищецът посочва, че след неколкократни запитвания от негова страна на
02.02.2015г. ответникът по насрещния иск го уведомил, че предадените му бойни
части от изделие № 160 и от изделие № 140 са унищожени, но въпреки това същият
не е върнал остатъчните от тях продукти, които са собственост на възложителя.
Ищецът твърди, че след обработката на изделията се получава смесен метален
скрап и електронен скрап на стойност от 13 028, 23 лв., която сума е
размера на причинените му преки и непосредствени вреди от неизпълнението на
задължението на ответника по насрещния иск да върне остатъчните продукти на
възложителя. По тези съображения моли за присъждане на горепосочената сума и на
разноските в производството.
С отговора на насрещната искова молба ответникът по този иск оспорва същият
като неоснователен и недоказан. Оспорва да е причинявал каквито и да е вреди на
ищеца. Оспорва от двете бойни изделия да може да се извлече твърдяното от ищеца
количество смесен метален скрап и електронен скрап, както и неговата единична
стойност. Ответникът по този иск възразява да е дължал връщане на остатъчните
продукти от двата вида бойни части, тъй като те са обработени само частично. В
тази връзка изтъква, че тяхната преработка не е довършена докрай, тъй като
изработения от ищеца стенд БРД не е отговарял на поставените изисквания.
Отделно от това посочва, че до момента ищецът по никакъв начин не е искал
предаването на процесните продукти и че без неговото съдействие не може да му
ги върне. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване по
давност на вземането за обезщетение за вреди, тъй като кратката тригодишна
давност е изтекла към датата на предявяване на насрещния иск. По тези съображения
моли за отхвърлянето му, с присъждане на разноски.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 30.10.2012г. страните са сключили договор за изработка № 811, имащ за
предмет последваща обработка на остатъчни продукти от бойни изделия, описани по
вид и количество в приемно – предавателни протоколи. Съгласно чл. 2 от договора
ищецът в качеството си на изпълнител е приел да изпълни възложената му работа в
срок до 30 работни дни, считано от датата на всеки отделен приемо –
предавателен протокол. Според чл. 3 ал. 1 възнаграждението на изпълнителя е
равно на цената на получените при обработката на изделията взривни вещества и
барути, а останалите продукти при унищожаването, извън горепосочените, остават
собственост на възложителя и следва да му бъдат връщани /чл. 3 ал. 1 б. „в”/. В
чл. 8 от договора страните са дефинирали понятието непреодолима сила и са
уредили последиците от настъпването й /чл. 9 – чл. 12/.
От приемо – предавателни протоколи с дати 13.01.2013г. 23.01.2013г.,
04.02.2013г., 06.02.2013г., 08.02.2013г., 15.02.2013г. и 19.02.2013г. и
складови разписки № 318/11.12.2012г. и № 23/01.02.2013г. се установява, а и
това не е спорно по делото, че ответното дружество е предало на ищеца за последващата
им обработка бойни части от изделие, както следва: С-25ОФМ-ПУ – 75 бр., от изделие
9 М17 П – 235 бр., от изделие 63 – 103 бр., от изделие 711 – 46 бр., от изделие
714 – 280 бр., от изделие 713 – 161 бр., от изделие 64 – 103 бр., от изделие
360 – 30 бр., от изделие 340 – 10 бр., от изделие 160
- 212 бр. и от изделие 140 - 21 бр. Няма спор по
делото, че изпълнителят в съответствие с чл. 4 от договора е транспортирал описаните
бойни части до завод „***” с. ***, където е следвало да се извърши утилизацията
им.
От съвпадащите твърдения на страните се установява, че
ищецът е възложил на ответника да изработи „Стенд БРД”, за което авансово му е
превел сумата от 10 821, 60 лв. с ДДС /преводно нареждане от 31.05.2013г.
и фактура № 9228/03.06.2013г./. Изработеното съоръжение е било предадено от
ответника на ищеца на 18.10.2013г., за което е съставен нарочен приемо –
предавателен протокол от същата дата /лист 128/. Ищецът е представил по делото
и друг протокол от 18.10.2013г. за проверка и технологични проби за
функционалност на монтирания стенд извършена от комисия от негови служители. В
протокола е отразено, че е тестван работния процес на машината с двигател от
изделие 160, като е констатирано, че режещите ножове срязват пълнежа, но
срязаният материал остава в задната им част, а не се изхвърля навън. Дадени са
препоръки да се промени конструкцията на режещата глава и да се обезопасят всички
открити въртящи се части /лист 217/. Липсва спор по делото, че ответното
дружество е изработило и монтирало нова режеща глава на стенда, което е видно и
от издадената от него фактура № 10392/22.01.2014г. /лист 139/.
Във връзка с изпълнението на договор № 811/30.10.2012г. между
страните по делото е осъществена кореспонденция в периода 16.06.2014г. –
29.07.2014г, при която ищецът е уведомил ответника, че възложената работа не
може да бъде изпълнена, тъй като изработения от последния стенд не отговаря на
поставените технологичните изисквания. От своя страна възложителят е оспорил да
е налице връзка между предмета на договора за утилизация и изработването на
стенда, като е допълнил, че последният е преработен на 20.01.2014г., след което
изпълнителят не е предявил никакви претенции, възражения и забележки относно
работата му респ. относно несъответствие с поръчаното. В отговор на това с
писмо от 17.07.2014г. ищецът е заявил, че не приема работата по изработването
на стенда и е посочил възраженията си в тази връзка. С писмо от 23.07.2014г.
ответното дружество отново е оспорило наличието на връзка между двата договора,
изразило е несъгласие с изложените от изпълнителя несъответствия, но в интерес
на добрите бизнес отношения е проявил готовност да изпрати специалисти, които
да демонтират стенда за проверка и за евентуални доработки. Във връзка с
последното на 29.07.2014г. страните са подписали приемо – предавателен протокол
за предаване на стенда на ответника. По делото няма спор, че същият се намира
все още в държане на последния и не е връщан обратно на ищеца.
С писмо от 02.09.2014г. ищецът е уведомил ответника, че поради
технологична невъзможност не може да продължи изпълнението на договора от
30.10.2012г. и го е поканил в десетдневен срок от връчването му /04.09.2014г. –
лист 32/ да получи предадените по договора бойни части, както и да му бъде върната
платената в аванс сума от 10 821, 60 лв. за изработването на стенда. От
своя страна възложителят е отговорил, че в договора за преработка не е
уговорена възможност за получаване обратно на бойните части от изделията,
поради невъзможност за неизпълнението му и че тяхното прибиране изисква по –
дълг срок, с оглед необходимостта от снабдяване със съответните разрешения от
служба КОС. С писмо изх. № 650/01.10.2014г. изпълнителят е отправил повторна
покана до възложителя за получаване на преданите изделия, предмет на
прекратения договор от 30.10.2012г.
Страните не спорят, а и това е общоизвестен факт, който
не се нуждае от нарочно доказване, че на 01.10.2014г. в завод „***” с. *** е
настъпил производствен инцидент вследствие взривяване на боеприпаси, в резултат
на което е разрушена част от производствената база на изпълнителя, загинали са
негови работници и е преустановена работната му дейност. От разменената между
страните кореспонденция по повод на този инцидент /листи 160-164 и 229/ се
установява, че предадените по договора от 30.10.2012г. бойни части се
съхраняват в складове на завод ***, които не са засегнати от взрива на
01.10.2014г., с изключение на тези от изделия 140 и 160, тъй като те са
обработени съгласно условията на процесния договор. С оглед на последното възложителят
е поискал от ищеца да го уведоми за количеството и състоянието на металните
корпуси от обработените бойни части, доколкото са негова собственост и следва
да му се върнат, съгласно чл. 3 ал. 1 б. „в” от договора от 30.10.2012г.
Във връзка с неизпълнението на възложената по този
договор работа, ответникът е поискал среща с ищеца за обсъждане на
възможностите за окончателното изпълнение на поръчаното, на която последният не
се е явил /нотариална покана от 11.06.2015г. и констативен протокол от 30.06.2015г./.
С оглед това обстоятелство с нотариална покана от 14.08.2015г. възложителят е
отправил до изпълнителя едномесечно предизвестие за прекратяване на договора от
30.10.2012г., на основание чл. 15 ал. 1 т. 3 от него, считано от датата на
връчването. За последното обстоятелство по делото липсват доказателства.
По делото не е спорно, а и от нотариален акт № 30, том
IV, рег. № 2117, дело № 516 от 10.09.2016г. за прехвърляне на право на
собственост върху недвижим имот вместо изпълнение на паричен дълг на основание
чл. 65 ал.1 ЗЗД се установява, че ищцовото дружество е прехвърлило собствеността
на завод „***” /терен, сгради и съоръжения/ на „***” ЕООД. На същата дата между
страните е сключен договор за наем за складове № 1, 3, 4, 5 и 6 срещу месечна
наемна цена от 1000 лв. на склад, съгласно приложение № 1 към чл. 5 и анекс №
1/03.01.2017г. Видно от протокол № 3 от 10.09.2016г. предадените в изпълнение
на договора от 30.10.2012г. бойни части, с изключения на тези от изделия 140 и
160, се съхраняват в складове № 4 и № 6, заедно с движими вещи на трето за
делото лице /„Терем Цар Самуил” ЕООД/. Липсва спор, че процесните вещи заемат
70 % от площта на тези складове. Между същите страните за същите обекти е
сключен нов договор за наем от 01.02.2017г., при месечна наемна цена на склад от
1200 лв. без ДДС. Наемодателят е издал фактури за дължимия от ищеца наем в
периода м. септември 2016г. – м. април 2017г. /листи 71-73 и 79-80/, чийто общ
размер възлиза на 45 600 лв. От протокол за прихващане от 03.07.2017г. е
видно, че вземането на наемодателя за горната сума е погасено в пълен размер
чрез прихващането му с насрещно вземане на наемателят.
От нотариален акт № 193, том I, рег. № 839, дело 137 от
24.04.2017г. се установява, че „***” ЕООД е продало на „*** ***” ЕООД завод „***”,
като на същия ден новият собственик е сключил с ищеца договор за наем за 8
промишлени сгради, вкл. складове № 4 и № 6, при месечна наемна цена за сграда
от 625 лева без ДДС /листи 82-85/. Договорът за наем от 24.04.2017г. е сключен
за срок до 01.09.2017г., но той се счита за продължен за още една година при
същите условия, ако никоя от страните не направи писмено предизвестие за
прекратяването му един месец до изтичане на срока му /чл. 14 ал. 3 от него/. С
анекс № 1 от 31.05.2017г. страните са намали броя на наетите обекти от осем на
пет, като складове № 4 и № 6 са останалите предмет на наемното правоотношение. Наемната
цена е заплащана от наемателя по банков път с платежни нареждания въз основа на
издадените от наемодателя фактури за дължимия наем за периода м. май 2017г. –
м. декември 2017г. в общ размер на 32250 лв.
С писма от 06.07.2017г., от 17.07.2017г., от 29.09.2017г.,
от 19.10.2017г. и 28.11.2017г., във връзка с настъпилите форсмажорни обстоятелства,
които водят до невъзможност за изпълнение на процесния договор и до развалянето
му по право, ищецът е поискал от ответника да организира обратното получаване на
предадените бойни части, тъй като заплаща ежемесечен наем за съхранението им в
размер на 5000 лв. без ДДС. С писмо от 03.10.2017г. ответникът е уведомил
изпълнителят, че не притежава разрешение за съхранение на взривни вещества и не
може да изпълни поисканото.
От показанията на свид. С. – бивш управител на ответното
дружество в периода м. ноември 2011г. – м. март 2015г. се установява, че
бойните части предмет на договора от 30.10.2012г. са били управляеми боеприпаси
и че поръчения от ищеца стенд не е бил предназначен за обработка им. Последният
е изработен за преработка на барутни ракетни двигатели с твърдо гориво, но по
договора от 30.10.2012г. такива не са били предавани на ищеца. Стендът е
изработен без писмено задание от ищеца, по посочени от негов служител
технически характеристики. След монтажа му, от ищцовото дружество направили
възражение, че стендът може да унищожава двигатели само от един вид.
От показанията на свид. Х. – управител на ответното
дружество в периода март 2015г. – юли 2017г. се установява, че след като
представител на ищеца не се е явил на насрочената с нотариалната покана от м. юни
2015г. среща, му изпратила писмо – уведомление за прекратяване на договора. В
тази връзка предприели действия за преместване на процесните боеприпаси в друга
база, като извадили разрешителни за транспорт от служба КОС, но поради смяна на
ръководството в завода това не се осъществило. При първоначалния монтаж на
стенда в завод *** не е имало възражения от ищеца, но впоследствие през 2014г.
същият поискал доработката му, което било изпълнено. Въпреки това имало и други
претенции от ищеца, че стенда не работи и че не му върши работа.
От показанията на свид. З.– бивш служител на ищцовото
дружество се установява, че предадените по договора бойни части не са унищожени
и че с тях само са правени тестове на изработения от ответника стенд. Последният
бил поръчан в края на 2012г. или началото на 2013г. и доставен в средата на същата
година. С него имало проблем, тъй като извличаното от детайла взривното
вещество се натрупвало в задния край на режещата глава и се налагало да се
избутва на ръка оттам. Информирали за това ответника и той изработил нова
режеща глава, но и при тестовете с нея се проявявал същият проблем. Стендът бил
взет обратно от ответника за доработка, но впоследствие не бил върнат на ищеца.
Според свидетелят стендът е поръчан за извличане на ракетно гориво /взривно
вещество/ и бил предназначен за унищожаване на предадени от ответника бойни
части. След инцидента в завод „***” ищецът спрял да работи.
Според показанията на свид. И., бивш служител на ищеца,
изработването на стенда е било възложено на ответника във връзка с
унищожаването на предадените от него бойни части, който са всъщност ракетни
двигатели. След монтирането на стенда в завода са правени тестове с изделия от
бойни части 140 и 160, но по техния корпус оставал барут, поради което е дадена
заявка за нова режеща глава. Свидетелят смята, че посочените бойни части не са били
напълно преработени, тъй като имали още взривно вещество по тях и така се
съхранявали към момента.
От показанията на свидетеля В.се установява, че
изработването на стенда се е наложило, за да може да се извлича барута от
корпуса на барутно – ракетните двигатели предадени на ищеца. Служител на
последния не е давал скица или проект за стенда, а единствено е представил
скица на ракетен двигател. Оборудването се изработило на няколко етапа и било
одобрявано от управителя на ищеца. Стендът бил снабден с режеща глава за
унищожаване на барутно – ракетни двигатели за изделия № 140 и № 160. Свидетелят
присъствал при тестването на стенда в завод *** и устройството успявало да
извлече барут от посочените изделия. По корпуса им оставал барут, тъй като
стенда не работил толкова фино, но й нямало поставена такава задача. Стендът
бил доработен, като била монтирана нова режеща глава и бил поставен капак,
който да предпазва да не пръска вода настрани. Машината била тествана с няколко
барутно – ракетни двигатели, които били на място в завода и успешно извличала
барут от тях. Понастоящем стенда е при ответника, но свидетелят не знае защо.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Ищецът
е предявил три обективно съединени иска по чл. 96 ал.
2 ЗЗД, по чл. 55 ал. 1 пред. 3 ЗЗД и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, а в условията на
евентуалност по отношение на първия иск, искове с правно основание чл. 61 ал. 2 ЗЗД и чл. 59 ал.1 ЗЗД. За успешното провеждане на първия главен иск по чл.
96 ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: разваляне на договор № 811/30.10.2012г. на
сочените от него основания, отправяне на покана до ответника да вземе обратно
предадените в изпълнение на този договор бойни части от изделия, направата на
разноски за съхранение и опазване на тези вещи и техния размер.
Развалянето
на един договор е обусловено преди всичко от съществуването на действителна
договорна връзка между страните. От събраните по делото доказателства безспорно
се установи, че между ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно
отношение по договор № 811 от 30.10.2012г., имащ за предмет последваща обработка на
остатъчни продукти от бойни изделия, който с оглед на уговорките в него съдържа
съществените елементи на договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД. По силата
на този договор ищецът като изпълнител е следвало да преработи /утилизира/ доставените
му от ответника като възложител изделия от бойни части. Безспорно се установи
по делото, че в периода 13.01.2013г. - 19.02.2013г. в изпълнение на договора
ответникът е предал за преработка на ищеца 11 вида бойни части в общо
количество от 1276 бройки.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, а и от съвпадащите
твърдения на страните, е безспорно установено, че ищецът не е изпълнил
задължението си за последваща обработка на предадените му изделия в 30 – дневен
срок от получаването им. Налице е виновно неизпълнение на договорно задължение
от страна на ищеца. Твърдяната от него технологична невъзможност за изпълнение,
с оглед начина на изработване на процесния стенд БРД, не следва да се разглежда
като неизпълнение на задължение от насрещната страна по договора от 30.10.2012г.,
което да дава основание за развалянето му. Изработването на стенда не е част от
задълженията на ответното дружество по договора за утилизация, тъй като подобна
уговорка липсва в договорното му съдържание, а и възлагането на изработването
му през средата на 2013г. /платения аванс е от 31.05.2013г./ е след срока за
изпълнение на задължението за унищожаване на предадените бойни части.
Следователно нито към 02.09.2014г., нито към 01.10.2014г. е било налице
неизпълнение на задължение на възложителя по договора от 30.10.2012г., което да
е давало право на ищеца да го развали. Изявленията на изпълнителя от посочените
дати, с които той се позовава на последиците от разваляне на договора нямат своето
основание – неизпълнение на договорно задължение, поради което не са проявили и
търсения с тях преобразуващ ефект т.е. не са довели до отпадане на договорната
връзка между страните.
На
01.10.2014г. обаче е настъпило събитие, което има характеристиките на
непреодолима сила по смисъла на закона /чл. 306 ТЗ/ и на уговореното между
страните в договора /чл. 8/. Съгласно посоченото непреодолима сила е
непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало
след сключването на договора, като наводнение, земетресение, пожар, война,
стачка и др., извън контрола на двете страни. Следователно признаците на
непреодолимата сила /форсмажора/ са настъпило събитие след сключването на
договора, то да е непредвидено или непредотвратимо, да има извънреден характер
и да е налице причинна връзка между събитието и невъзможността за изпълнение.
Ноторен е факта, че на 01.10.2014г. в завод *** е настъпил взрив, който е
унищожил част от производствената база на ищеца и е довел до преустановяване на
дейността му. Обстоятелства, които не са спорни между страните по делото. Това
събитие безспорно има всички визирани характеристики на непреодолимата сила.
Касае се за непредвидено събитие с извънреден характер – взрив на боеприпаси,
което е и непредотвратимо с оглед на вида си. То се е случило се след сключване
на договора от 30.10.2012г. и по – вече изложените съображения преди същият да
е изпълнен или прекратен. С оглед на последиците си – унищожаване на
производствени съоръжения и смърт на част от специализирания персонал това
събитие е довело до преустановяване дейността на изпълнителя, което е причинило
невъзможност за последния да изпълни задълженията си по унищожаване на
предадените му боеприпаси. Следователно случилото се на 01.10.2014г. в завод ***
представлява обективна невъзможност по смисъла на чл. 89 ЗЗД и води до разваляне
на договора по право. В тази връзка възраженията на ответника, че описаното
събитие няма характеристиките на непреодолима сила са напълно неоснователни.
Нещо повече, налице е извънсъдебно признание от негова страна, че взрива от
01.10.2014г. представлява форсмажорно обстоятелство, видно от кореспонденцията
му с ищеца /напр. писмо с изх. № 1127/02.12.2014г./. Последният, канейки
ответника да получи необработените по договора изделия /писма от 08.12.2014г. и
02.02.2015г./, всъщност се позовава на последиците от разваляне на договора.
Нещо
повече, дори да се приеме тезата на ответника, че събитието от 01.10.2014г.
няма характеристиките на непреодолима сила, договора от 30.10.2012г. следва да
се счита за развален от него по реда на чл. 87 ал. 1 ЗЗД. Фактическият състав
на уреденото в клаузата чл. 15 ал. 1 т. 3 от договора прекратяване по същество
представлява хипотеза на едностранно разваляне на договор поради неизпълнение
на задължение на длъжника по причина, за която той отговаря. В случая от
представената по делото нотариална покана от 14.08.2015г. и показанията на
свид. Х. безспорно се установява, че възложителят е отправил до изпълнителя
едностранно волеизявление за прекратяването на договора между тях, поради
неизпълнението му от последния, за което е дал едномесечно предизвестие. Междувпрочем
страните не спорят, че най – късният момент за разваляне на договора е
изтичането на срока на предизвестието, което обстоятелство е обявено от съда за
безспорно между тях.
По
тези съображения съдът намира, че възникналото между страните валидно
облигационно отношение по договор за изработка от 30.10.2012г. е прекратено с
развалянето му. По общото правило на чл. 88 ал. 1 ЗЗД развалянето има обратно
действие, което означава, че всяка от страните трябва да върне всичко което е
получила по договора. В тази връзка ищецът дължи връщане на получените, но
необработени до развалянето на договора бойни части от изделия. В случая
задължението му е за предаване на определени вещи и доколкото в договора не е
уговорено място на изпълнение в хипотезата на развален договор, приложение
следва да намери диспозитивното правило на чл. 68 б. „б” ЗЗД. Съгласно тази
разпоредба мястото на предаване на вещта е мястото, където се намира при
пораждане на задължението. Понастоящем задължението за връщане е възникнало,
поради разваляне на договора и в него момент вещите са се намирали в складовете
на завод *** с. ***. Безспорно за изпълнение на задължението на ищеца е
необходимо съдействие на кредитора, тъй като същият е следвало да организира
обратното получаване на вещите, включително да се снабди с изискуемите по Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
разрешения за транспортиране и съхранение. От изпратените в периода м. декември
2014г. – м. ноември 2017г. писма от ищеца се
установява, че същият многократно е изявил желание да изпълни задължението си
за връщане на процесните бойни части, получил е разрешение от наблюдаващия
прокурор за това /писмо от 02.02.2015г./ и е канил неколкократно ответника да ги
вземе обратно, но последният не му е указал нужното за това съдействие.
Въпреки, че е бил уведомен за смяната на собствеността на завод *** и за
обстоятелството, че ищецът заплаща наем за складовете, където се съхраняват
процесните вещи, ответникът се е задоволил единствено да посочи, че не може да
получи бойните части, тъй като не притежава разрешение за съхранение на взривни
вещества /писмо от 03.10.2017г./.
При това положение съдът намира, че е налице забава на кредитора по смисъла
на чл. 96 ЗЗД, поради което същият дължи заплащане на необходимите разноски
направени от страна на ищеца, поради забавата му. Правната доктрина и съдебната
практика е дефинирала, че необходимите разноски са тези свързани със
запазването на вещта, без които тя би погинала или състоянието й би се влошило
съществено. За процесният период /м. октомври 2016г. – м. декември 2017г./
бойните части от изделия, които са подлежали на връщане от ищеца са съхранявани
в складове № 4 и № 6 в завод „***”, наети от него по договори за наем от
10.09.2016г., от 01.02.2017г. и от 24.04.2017г. Платените от ищеца наеми са
разходи насочени към опазване на тези вещи, които са направен поради
неоказаното от кредитора съдействие за връщане на стоката по разваления договор
и представляват необходими разноски по смисъла на чл. 96 ал. 2 ЗЗД. По
договорите за наем с „***” наемната цена на склад за периода м. октомври 2016г.
– м. януари 2017г. е била 1000 лв. на месец без ДДС, а за месеците февруари,
март и април 1200 лв. без ДДС. Ищецът е доказал, че е погасил задълженията си
по договорите за наем от 10.09.2016г. и от 01.02.2017г., чрез прихващане със
свои насрещни вземания към този наемодател. Прихващането е уреден в закона способ
за погасяване на задължения, който сочи на реално извършване на разходи от
страна на ищеца за стойността на дължимия от него наем. При твърдения, че
процесните вещи заемат 70 % от площта на въпросните складове, което не е оспорено
изрично от ответника, нито от него е доказано нещо различно, припадащата се
част от извършените разходи за съхранението и опазването им за периода м.
октомври 2016г. – м. април 2017г. е в размер на 12 768 лв. Съгласно
договора за наем от 24.04.2017г. месечния наем на склад е 625 лв. без ДДС, с
оглед на което за периода м. май 2017г. – м. декември 2017г. припадащата се
част от дължимия наем за съхранение на процесните вещи е 8400 лв. с ДДС. Ищецът
е доказал заплащането на тази сума с представените от него платежния
нареждания, която за него представлява разход за запазване на тези вещи. От
изложеното следва, че за целия исков период м. октомври 2016г. - м. декември
2017г. общия размер на сторените от ищеца разходи за наем възлиза на 21 168
лв. Тази сума следва да му бъде възстановена, тъй като представлява направени
от него необходими разноски за съхранение и опазване на бойните части от
изделия предадени му в изпълнение на договора от 30.10.2012г. В тази връзка
предявеният от ищеца иска по чл. 96 ал. 2 ЗЗД за сумата от 21 168 лв.
следва да се уважи изцяло като основателен и доказан. Уважаването на главния
иск съставлява процесуална пречка за разглеждане на предявените в условията на
евентуалност по отношение на него искове с правно основание чл. 61 ал. 2 ЗЗД и
чл. 59 ал. 1 ЗЗД.
Уважаването на втория главен иск на ищеца по чл. 55 ал. 1 пред. 3 ЗЗД е
предпоставено от установяване в условията на пълно и главно доказване на
следните релевантни факти: сключен между страните договор за изработка на
стенд, направено от възложителя авансово плащане в размер на 10 821, 60
лв., изработване на стенд, който не съответства на поръчения и разваляне на договора
за изработка.
По делото безспорно се установи, че ищецът е възложил на ответника
изработването на процесното съоръжение – стенд БРД и че на 31.05.2015г. му е
платил с основание авансов превод сумата от 10 821, 60 лв., представляваща
30 % от стойността дължимото възнаграждение. Развалянето на договора за
изработка и по аргумент от чл. 265 ал. 2 ЗЗД е допустимо, когато изпълнителят
изобщо не е изработил поръчаното или когато отклонението от поръчката или недостатъците
са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение. В случаят не се изправени пред първата хипотеза, тъй
като по делото е безспорно, че изпълнителят е изработил и доставил на
възложителя поръчаният стенд БРД. Следователно, за да се позовава на
последиците от разваляне на договор т.е. на правото му на реституция ищецът
следва да докаже, че изработеното от ответника е толкова негодно, че то се
приравнява на пълна липса на изпълнение на поръчаното. Във връзка с последното
ищецът изобщо не доказа какви технически характеристики е задал на изпълнителя
при възлагане изработването на стенда. Безспорно е единствено, че оборудването
е поръчано, за да служи за извличане на взривно вещество от бойни части. Как да
се осъществи това извличане, през какви етапи то да минава и с каква прецизност
и точност следва да е този процес са изисквания, които не са доказа да са
поставени към изпълнителя по този договор. Събраните по делото писмени и гласни
доказателства ценени в своята пълнота и взаимовръзка категорично установяват,
че изработеното от ответника съоръжение е способствало за извличане на взривно
вещество от бойни части от изделия 140 и 160, с които е тествано. В тази връзка
с протокол от комисията на ищеца от 18.10.2013г. и показанията на свидетелите З.и
В.. При липсата на конкретни спецификации, дори да е вярно, че по корпуса на
бойните части е оставал барут и че взривното вещество се е натрупвало в задния
край на режещите ножове, не може да се приеме за доказано наличието на пълна
непригодност на изработеното за използване по предназначение. Следователно за
възложителят по този договор за изработка не е възникнало преобразуващото право
да иска разваляне на договора и връщане на даденото по него.
Отделно от това правото на разваляне на договора за изработка се поражда за
изпълнителя, ако не е приел извършената работа. В случая съдът намира, че
ищецът е приел изработеното, тъй като сроковете по чл. 264 ал. 2 ЗЗД не е
отправил възражения към изпълнителя за наличието на недостатъци и неправилно
изпълнение на поръчаното. Вярно е, че при първоначалното монтиране на стенда на
18.10.2013г. и при неговото изпробване възложителят е възразил за наличие на
недостатъци. В тази връзка на 20.01.2014г. е монтирана нова режеща глава и
предпазен капак на стенда. Но същото така е вярно, че след доработката на
стенда са правени нови проби с него и същият успешно е извличал барут от
изделия № 140 и № 160 /показания свид. В./. Нито в него момент, нито на по –
късен етап възложителят е отправил възражения към изпълнителя за неправилно
изпълнение на поръчаното. Едва след като ответникът е поискал информация за
степента на изпълнение на договор № 811/30.10.2012г. с писмо от 16.06.2014г.,
ищецът е възразил, че изработеното оборудване не отговаря на зададените
технологични изисквания /писмо № 432/20.06.2014г./. Към този момент обаче
сроковете за възражения и соченето на недостатъци по чл. 264 ал. 2 ЗЗД са били
изтекли. Това бездействието на ищеца е довело до настъпване на неблагоприятните
за него последици по чл. 264 ал. 3 ЗЗД – работата се счита за приета от него,
тъй като липсва възражение за неточно изпълнение. След като изработеното е
прието от възложителя, същият не може да развали договора, тъй като той вече се
счита за изпълнен. Последващато връщане на стенда от ищеца на ответника е
ирелевантно, след като преди това имаме приемане на работата по смисъла на чл.
264 ал. 3 ЗЗД.
По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли предявения от ищеца
иск по чл. 55 ал. 1 пред. 3 ЗЗД за връщане на авансово платената сума от
10 821, 60 лв., тъй като за него не са били налице основания да развали
договора за изработване на стенд БРД.
Изхода
на спора по главния иск по чл. 55 ал. 1 пред. 3 ЗЗД обуславя крайния резултат
по отношение на иска с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД. Задължението за лихва
за забава има акцесорен характер, то е функция на главното задължение и е
зависимо от него. Следователно обезщетението за забава съществува доколкото е
възникнало главното вземане и доколкото то не е изпълнено. След като по делото
се установи, че не е налице главен дълг на ответника към ищеца, то и
претенцията по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в периода
07.03.2015г. – 07.03.2018г. в размер на 3303, 81 лв. подлежи на отхвърляне като неоснователна и недоказана.
С предявяването на насрещния иск ищецът по него претендира
да му бъдат заплатено обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 13 028, 23 лв., поради неизпълнение на задължение по чл. 3 ал. 1 б. „в” от договор № 811/30.10.2012г.
за връщане на остатъчните продукти получени при унищожаването на 212 бр. от
бойна част от изделие № 160 и на 21 бр. от бойна част от изделие № 140. Ответникът
по този иск оспорва да е налице пълно изпълнение на договора от 31.10.2012г. по
отношение на тези бойни части т.е. те да са преработени, като твърди, че от тях
е извлечено само част от взривното вещество. Съвкупният анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства обаче сочи, че изпълнителят е унищожил
въпросните бойни части. Налице е извънсъдебно признание от страна на
изпълнителя, съдържащо се в писмо рег. № 99/02.02.2015г., че същите са
обработени съгласно условията на договор № 811/30.10.2012г. В тази насока са и
показанията на свидетелите З., И. и В., от които се установява, че с процесния
стенд са унищожавани бойни части от изделие № 160 и изделие № 140. Следователно
ищеца по делото в съответствие с уговореното в чл. 3 ал. 1 б. „в” от договора
от 30.10.2012г. е дължал връщането на остатъчните продукти след обработването,
доколкото те са собственост на възложителя. Последният обаче доколкото
претендира обезщетение вместо изпълнение следва да докаже какви вреди е
претърпял от неизпълнение на това договорно задължение и какъв е техния размер.
Подобно доказване по делото ищецът по насрещния иск изобщо не е провеждал. Същият
следваше да докаже, че вследствие на унищожаването на въпросните бойни части от
изделия се получават твърдените от него количества метален и електронен скраб. Въпреки
изричните указания на съда с доклада по делото, доказателства в тази насока не
са ангажирани. Не са представени и доказателства за стойността на получените
след преработката остатъчни продукти, с които ищецът съизмерва настъпилите за
него вреди. По тези съображения насрещния му иск по чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД
следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото претенцията на ищеца за
разноски по първоначалните искове, доколкото е уважен само иска с правно
основание чл. 96 ал. 2 ЗЗД, се явява основателна до размера на сумата от 1513,
38 лв., от която 846, 72 лв. – държавна такса и 666, 66 лв. – съответната част
от платеното адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. На основание чл. 78
ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ответникът по първоначалните искове има право на разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. По насрещният иск ищецът
по него няма право на разноски, с оглед на пълното му отхвърля респ. в полза на
ответника по този иска следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лв. –
платено адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„ТЕРЕМ - ИВАЙЛО” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. В.
Търново, Промишлена зона „Дълга лъка” ДА ЗАПЛАТИ на „ВИДЕКС” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Янко Сакъзов” № 88, на
основание чл. 96 ал. 2 ЗЗД, СУМАТА 21 168 лв. /двадесет и една хиляди сто шестдесет
и осем лева/, представляваща общия размер на направените необходими разноски в
периода м. октомври 2016г. – м. декември 2017г. за съхранение и опазване на бойни
части от изделия предадени по развален договор за изработка № 811 от 30.10.2012г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата
молба – 07.03.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ВИДЕКС” АД, ЕИК: *********, със седалища и адрес на управление
гр. София, бул. „Янко Сакъзов” № 88 против „ТЕРЕМ - ИВАЙЛО” ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, Промишлена
зона „Дълга лъка” искове с правно основание чл. 55 ал. 1 пред. 3 ЗЗД и чл. 86
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 10 821, 60
лв., като получена на отпаднало основание– развален договор за изработка на
стенд, както и сумата от 3303, 81 лв., представляваща лихва за забава върху сумата
от 10 821, 60 лв. за периода 07.03.2015г. – 07.03.2018г., като
неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ТЕРЕМ - ИВАЙЛО” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. В. Търново, Промишлена зона „Дълга лъка” против „ВИДЕКС” АД,
ЕИК: *********, със седалища и адрес на управление гр. София, бул. „Янко
Сакъзов” № 88 насрещен иск с правно основание чл. 82
вр. чл. 79 ЗЗД за присъждане на сумата от 13 028, 23 лв., представляваща
обезщетение на причинени имуществени вреди от неизпълнение на задължението по
чл. 3 ал. 1 б „в” от договор № 811 от 30.10.2012г., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА
„ТЕРЕМ - ИВАЙЛО” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. В.
Търново, Промишлена зона „Дълга лъка” ДА ЗАПЛАТИ на „ВИДЕКС” АД ЕИК: *********,
със седалища и адрес на управление гр. София, бул. „Янко Сакъзов” № 88 СУМАТА
от 1513, 38 лв. /хиляда петстотин
и тринадесет лева и 38 стотинки/ - съдебни разноски по първоначалните искове,
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК и СУМАТА от 1000 лв. /хиляда лева/ - съдебни
разноски по насрещния иск, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
„ВИДЕКС” АД ЕИК: *********, със седалища и адрес на управление гр. София, бул.
„Янко Сакъзов” № 88 ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕРЕМ - ИВАЙЛО” ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр. В. Търново, Промишлена зона „Дълга лъка”
СУМАТА от 200 лв. /двеста лева/ - юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: