Решение по дело №27/2017 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 127
Дата: 2 юни 2017 г. (в сила от 23 март 2018 г.)
Съдия: Веселин Ангелов Петричев
Дело: 20175210100027
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

Гр. Велинград,      02 .06.2017 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Велинградски РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публично заседание на двадесети и пети май през две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ       

Секретар: Мария Димитрова

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 27 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Обективно съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ вр.чл.330, ал.2, т.6 КТ; чл.344, ал.1, т.2  от КТ.

 

                      Производството е образувано по искова молба на Р.А.Я.  с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв.Д.Д. от АК Пазарджик, против Държавно горско стопанство гр. Ракитово с административен адрес гр. Ракитово ул.”Ал.Стамболийски” № 2 с ЕИК 20161958000420, представлявано от директора С.В., към Южно- централно държавно предприятие гр. Смолян седалище и адрес на управление гр.Смолян ул.”Полк.Дичо Петров” №1 А.

                    Предявени са обективно съединени искове за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 3/09.11.2016г., за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

        Ищецът твърди, че с ответното предприятие  е бил в трудовоправни отношения, съгласно сключен трудов, като с Допълнително споразумение от 25.07.2016г, е бил  преназначен за неопределено време на длъжност „Горски стражар” с код по НКПД 5414 3011, който договор е прекратен едностранно от страна на работодателя на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ или поради дисциплинарно уволнение със Заповед № 3/09.11.2016г. на директора,която ищеца е отказал да подпише връчена му с двама свидетели на същата дата. През време на изпълнение на служебните си задължения винаги  се е  стремял да бъде  образцов служител, да изпълнявам съвестно служебните  си задължения и да не нарушава реда и дисциплината в предприятието, имайки предвид характера на изпълняваната дейност на работодателя. Счита, че заповедта, с която се прекратява трудовото му правоотношение е незаконосъобразна по следните съображения:

            На първо място счита същата за незаконосъобразна дори и на формални основания, като издадена в нарушение на чл. 195 ал. 1 КТ според която норма дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В конкретния случай в заповедта липсват абсолютно всички предпоставки, изписани в чл. 195 ал. 1 КТ. Същата заповед не е мотивирана като с нея е посочено само като причина за прекратяване на трудовия договор - дисциплинарно уволнение, съгласно чл. 187 т.З, 7и 9 от КТ. Неизлагането на мотиви за дисциплинарното уволнение води до неговата незаконосъобразност и е основание за отмяната му. Задължителните изисквания за налагане на дисциплинарно наказание, въведени в чл. 195, ал. 1 от КТ, са с оглед възможността на уволнения да организира защитата си, както и предвид правомощията на съда за преценка относно извършено ли е нарушението и съответно ли е наложеното наказание. Излагането на причини за уволнението едва в съдебно заседание и посочването на доказателства за установяването им е недопустимо, поради нарушаване правата за защита на уволнения, охранени от императивната норма на чл. 195, ал. 1 от КТ. Нарушаването на въведените в закона изисквания при налагане на дисциплинарното наказание води до незаконността му и е основание за отмяна на уволнението, без да се разглежда трудовият спор по същество. В процесната заповед дори липсва посочване на самото нарушение, за което му се прекратява трудовия договор и валидното правно поведение,което е трябвало да имам, а само е записан някакъв законов състав.Още повече, че според цитираните норми не може да стане ясно какво  е  нарушил ищеца и кога. Така според цитираните в заповедта основания не става ясно за какво съм санкциониран с дисциплинарно уволнение. Според чл. 187 т. 3 КТ работодателят може да наложи дисциплинарно наказание за нарушение, изразяващо се в неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, но следва да се конкретизира в какво се състои неизпълнението на възложената работа, както и в какво именно се състои неспазването на техническите и технологичните правила, като бъдат посочени къде са определени тези правила.При това в заповедта не е посочено именно въз основа на кое от двете предложения на този законов състав или е налице комулативност и на двете. Съгласно т. 7 КТ е предвидена възможността да се наложи дисциплинарно наказание на нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на законовите нареждания на работодателя, но в заповедта липса посочване именно какви са тези законови нареждания; от кого са дадени - от пряк ръководител или друго ръководно тяло; и как именно не са  изпълнени. Според т. 9 на същия член се налага дисциплинарно наказание за извършено нарушение изразяващо се в увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства. Законодателят е посочил разширено като е определил термина „ увреждане имуществото на работодателя”, като това е цялото налично имущество към датата на налагане на наказанието, но по-важно в случая е,че никъде в заповедта не са събрани данни именно,че е възложено в тежест на ТП на ДГС Ракитово да стопанисва това имущество, а и не е определено именно какво имущество е било увредено. Що се касае до разпиляването на материалите,суровините,енергията и другите средства, то   ищеца  счита, че трябва да са конкретизирани в детайли подробно по вид,количество,качество и най-вече да бъде определена финансовата равностойност на това разпиляване. Няма данни в заповедта нито относно мястото на извършването, нито относно датата на извършване, нито относно наказанието на всяко едно поотделно какво е. В действителност преценката на работодателя относно тежестта за извършеното нарушение на трудовата дисциплина и съответно какво наказание да наложи не подлежи на съдебен контрол, понеже съдът не може да извършва контрол по целесъобразност, но подлежи на съдебен контрол законосъобразността на заповедта. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ предвижда определени изисквания към съдържанието на заповедта за уволнение. Касае се до задължителни реквизити сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, видът на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно за да се приеме, Че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. Освен това, този принцип се отнася и до страните в гражданския процес. Липсата на мотиви или на част от тях поставя работника или служителя в положение на изненада. Той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението, за да може да ги прецени, както и да ги обори, при евентуалното им оспорване пред съда. Липсата на изискуеми се от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително спазване на предвидена в закона форма. Липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на уволнението, както и спазване на преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 от КТ. Всичкото това налага обоснования извод, че с допускане на нарушение на чл. 195 ал. 1 КТ са нарушени правата ми да се информирам за какво съм санкциониран с обжалваната заповед и да мога своевременно и адекватно да организирам защитата си.

         На второ място счита, че е нарушена разпоредбата и на чл. 194 ал. 1 КТ относно сроковете за налагане на дисциплинарни наказания, което сьщо е самостоятелно основание за отмяната на същата като незаконосъобразна. Според тази разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Чл. 194 КТ урежда сроковете за налагане на дисциплинарните наказания. Сроковете са преклузивни. С изтичането им се прекратява възможността работодателят да наложи дисциплинарното наказание. За преклузивните срокове съдът следи служебно в съдебното производство по проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание. Дисциплинарното производство е своеобразно санкционно производство. С изтичането на сроковете се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна отговорност. В правния мир дисциплинарната простъпка вече не съществува като основание за налагане на наказание. Не може да се преценява по същество извършено ли е нарушението, след като то вече не съществува в правния мир като правнорелевантен факт.След като в заповедта не е посочено именно кога е било извършено нарушението, то съдът не може да извърши контрол относно сроковете за налагането на наказанието и законосъобразността му по същество, затова се приема, че заповедта е незаконосъобразна. В самата заповед не е посочена нито датата на извършване на нарушението, нито датата на откриване на нарушението,а дори и да се приеме, че точните дати не могат да се посочат, то поне периода, през който е извършено нарушението е следвало да се посочи, но и той не е посочен. Сроковете за налагане на наказанията по чл. 194 ал. 1 КТ са два - двумесечен от откриване на нарушението и едногодишен от извършването му. Съотношението между двата срока е следното: ако е изтекъл двумесечния срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишния от извършването, а ако е изтекъл едногодишния - то той поглъща двумесечния от откриване на нарушението. Откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за наличие на нарушение на трудовата дисциплина, установено в съответните му признаци - субект, време и място на извършване, евентуално периода в който е извършено; както и индивидуализиращите признаци на нарушението от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Непосочването на датата на извършване на нарушението или периодът на извършването му от своя страна пък препятства установяването им, който момент ни поставя в невъзможност за обективната преценка дали е изтекъл едногодишния срок за налагане на наказанието,считано от момента на извършването му. Двата срока по чл. 194, ал. 1 от КТ - двумесечният срок - от откриване на нарушението, и едногодишният - от извършването му, са преклузивни и съдът следи служебно за спазването им от работодателя. Във връзка с това задължение на съда е и служебно да следи за спазване на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ относно формата и съдържанието на заповедта за уволнение и по-конкретно - относно посочването в нея на времето на извършване на дисциплинарното нарушение. Невъзможността за установяване на точната дата на извършване на нарушението препятства страната и съдът да установят дали издадената заповед е законосъобразна в това отношение.

          На трето място  твърди, че процесната заповед е на още едно самостоятелно основание незаконосъобразна, а именно поради нарушение на нормата на чл. 193 ал. 1 КТ поред която работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която задължително се посочва нарушението с индивидуализиращите го като Акт на конкретно поведение признаци от обективна и субективна страна и времето на извършването му. В атакуваната заповед не е посочено времето на извършването на отделните нарушения. Затова следва да се приеме, че заповедта не е мотивирана, съобразно чл. 195, ал. 1 от КТ. Нормата е императивна и неспазването й е достатъчно основание за незаконността на извършеното уволнение. Поради непосочването в заповедта за уволнение на времето на извършване на нарушенията, не може да се направи и преценка, а оттам и извод, за спазване изискването на императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 от КТ, защото предвидените в същата обяснения, които работодателят е задължен да изиска от служителя преди налагане на наказанието, следва да са относно конкретизираните в заповедта нарушения с индивидуализиращите ги белези и време на извършването им. В случая след като в Заповед 3/09,11.2016г. органът, притежаващ дисциплинарна власт, не е изписал точно и ясно датата на извършване на нарушението или времето на извършването му,то не може да се установи дали дадените обяснения са били във връзка именно с конкретното нарушение.

       На четвърто място смята, че Заповед 3/09.11.2016г. е незаконосъобразна и поради  нарушение на материалния закон, който в случая е именно кодекса на труда. В същата е посочено като причина за прекратяване на трудовия договор - дисциплинарно уволнение, съгласно чл. 187 т. 3, 7 и 9 от КТ. Относно приложението на чл. 187 т.З, 7 и 9 КТ съображения са развити в първия пункт на настоящата искова молба, като в настоящия пункт ще разгледаме и ще дадем изясняване относно нарушението на чл. 126 т. 5, 7 и 8 КТ. В чл. 126 КТ са предвидени задълженията на служителя при изпълнение на възложената работа.Така според т. 5 служителят има задължение да спазва техническите и технологическите правила, но работодателят трябва изрично да е определил с нарочен акт какви са тези правила, още повече този акт да е бил предоставен на служителят за запознаване и да има отразяване, че последния се е запознал с него и е посочил,че ще ги съблюдава при изпълнение на функциите си. Според т. 7 служителят е длъжен да изпълнява законните нареждания на работодателя, но същите следва да бъдат дадени,спуснати до първия по законоустановения ред, а според т. 9 - служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието. В конкретния случай в заповедта никъде няма наведено твърдение,че от страна на ищеца  е налице нелоялност към работодателя; още по-малко пък за разпространяване на поверителни сведения, който по надлежен ред трябва да бъдат определени за такива,при това следва да бъде посочено дали са разпространени при или по повод изпълнение на служебните задължения, по какъв начин са били узнати от служителя; въз основа на какви действия са били разпространени, на някого вътре в предприятието или извън него; за злоупотреба с доверие и доброто име не може да става и дума.

            На пето място  ищеца счита,че обжалваната заповед за незаконосъобразна с оглед на фактът,че в нея липсва посочване на релевантни правни норми. Така например в самата заповед следва да бъде посочен и чл. 190 КТ, който определя при какви нарушение на трудовата дисциплина и поради степента и тежестта на извършеното може да се наложи дисциплинарно наказание „Уволнение”. Тези именно визирани в чл. 190 КТ нарушение определят и самата преценка на работодателя за тежестта на извършеното. Тази норма от закона е императивна и само и единствено при извършване на изрично изброените в нормата нарушения е предвидена възможност да се наложи такова дисциплинарно наказание. В посоченото от заповедта не може да се направи обоснования извод, че именно твърдяното за извършено нарушение попада в обхвата на тази норма и следва да се наложи такова наказание. Счита,че непосочването на това възпрепятства да  се направи обоснован извод за тежестта, за самата преценка относно спазване на изискването наказанието да бъде съразмерно по тежест на извършеното нарушение от служителя, каквото изискване поставя именно чл. 189 КТ.Според ал. 1 на последния - при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, а ал. 2 определя,че за едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

           На шесто място заповедта е незаконосъобразна и с оглед момента на издаване и връчване, понеже към този момент съм бил в платен отпуск поради временно неработоспособност, като за това обстоятелство ми бе издаден Болничен лист с № в амбулаторния журнал 2798/09.11.2016г. от Диагностично-консултативен център 1 Велинград, въз основа на който е определен домашен-амбулаторен режим на лечение за 10/десет/ календарни дни през периода от 08.11.2016г. до 17.11.2016г. Счита,че в конкретния случай работодателят е следвало да изиска от Изпълнителна Агенция „Главна Инспекция по труда” гр. София, Дирекция инспекция по труда гр. Пазарджик, изрично писмено разрешение за прекратяване на трудовото му правоотношение, поради фактът,че  ищеца   е  в отпуск за временна неработоспособност. Такова разрешение не е искано, още повече,че в описателната част на самата заповед липсва посочване на такова. По този начин му е  нарушено правилото на чл. 333 ал. 1 т. 4 КТ, като е налице закрила от уволнение,която не е преодоляна по надлежния ред. Така според трайната съдебна практика и задължителната такава на ВКС- гр.София в редица решения по реда на чл. 290 ГПК - закрилата по чл. 333, ал. 1, т.4 има обективен характер и важи винаги когато работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя се прилага винаги, когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск /без значение точно какъв - платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и други/. В конкретния случай е налице именно такова обстоятелство от обективната страна на цитираната норма,а именно като служител  ищеца е започнал да ползвам платения си отпуск поради временна неработоспособност.

          На седмо място намира,че при налагане на дисциплинарното наказание и изобщо при провеждането на дисциплинарната процедура е нарушена и закрилата по чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ,която е отделна от тази по т.4. Така например за да извърши законосъобразно уволнение работодателят трябва да предостави възможност на служителя да представи декларация,че не страна от болестите, описани изрично в Наредба № 5 от 20.02.1987г. за болестите при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила,съгласно чл. 333 ал. 1 КТ. Такава възможност не му е била  предоставена, а и такава декларация не му  е  дадена да подпише, като именно по този начин работодателят е нарушил един съществен принцип - да прецени и законосъобразно да вземе решение как да реализира дисциплинарното производство. Така според чл. 1 ал. 2 от цитираната по-горе наредба - предприятието събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1. С нарушение на това изискване, работодателят е предприел незаконосъобразна дисциплинарна процедура срещу ищеца .

         На осмо място  се сочи от ищеца,че  на още едно основание,че заповедта е незаконосъобразна. В нея като нарушения бегло са описани шест случая, според които е извършил нарушения, за което е  бил санкциониран с въпросната заповед. Описаните случаи като нарушения имат сравнително идентичен характер, като се твърди,че в качеството му на длъжностно лице не е  извършил незнайно какво. Изложеното,че има немаркирани,но отсечени дървета, както и за непроведена сеч,която е била допусната не може да ми бъде вменено във вина. В качеството ми на длъжностно лице  притежава Удостоверение № 3688/20.07.2011 г., издадено от Министерство на земеделието и храните, поред което на основание чл. 235 Закон за горите му е дадено разрешение да практикувам лесовъдска практика по специалността „Планиране и организация на добива на дървесина”, което именно изключва на практика извършването на твърдените в заповедта нарушения. Субектът на тези нарушения на трудовите правила и норми може да бъде лице, което не извършва дейност на посочената лесовъдска практика. В тази връзка смята,че  ищеца не е  извършил тези нарушения на трудовите норми, за които работодателят му го е санкциониран понеже няма такава предвидена възможност, поради което и наложената му санкция е незаконосъобразна.

          Въз основа на така очертаната обстановка се иска признаване на уволнението, извършено със Заповед №3/09.11.2016г. за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

         Искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.2  от КТ.

             Молбата е приета за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд.

             В определения срок по чл.131 от ГПК  е постъпил  писмен отговор от Държавно горско стопанство гр. Ракитово с административен адрес гр. Ракитово ул.”Ал.Стамболийски” № 2 с ЕИК 20161958000420, представлявано от директора С.В., в които оспорва исковете по основание. Твърди същите да са неоснователни. Не оспорва ищеца да е работил по безсрочен трудов договор в ответното дружество на длъжността “ горски стражар”, както и със Заповед №3/09.11.2016 г.. трудовото му правоотношение е прекратено поради  с налагане на дисциплинарно уволнение. Твърди се, че   в  заповедта  за налагане на   дисциплинарно уволнение   на ищеца съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 195,ал.1 от КТ посочени са нарушенията от извършена проверка на 25 и  26.10.2016 г. в следствие на която ищеца  и бил уволнен. В нея са посочени констатираните нарушения  от проверката както и отделите в които  са извършени нарушенията. Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и са изложени съображения относно притежаваната квалификация от страна на ищеца.Посочва се, че      посоченото в исковата молба  е  неоснователна и моли да бъде отхвърлена,тъй като  посочената заповед съдържа всички необходими реквизити съгласно КТ и са спазени процедурите по налагане на наказанието„Уволнение“съгласно КТ. Оспорва твърденията на ищеца.

           

           Съдът като взе предвид твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :

          Страните и не спорят, а и от представеното ЛТД и съдържащите се в него  Трудов договор № 403/21.06.1983г.. и Допълнително споразумение към Трудов договор № 1/22.08.2011г. и Допълнително споразумение от 25.072016г., както и направени записвания в Трудова книжка, се установява между ищеца Р.А.Я. *** да е съществувало трудово правоотношение за неопределен срок, както по време на действие на този ТД и от 25.07.2016г. до прекратяването му на 09.11.2016г., ищеца да е работил по безсрочен трудов договор , както е заемал длъжността “горски стражар”.

          Със Заповед № 3/09.11.2016г.  на Директора на ответното ДГС „Ракитово”, на осн. чл.190, ал.1, т.7 КТ поради налагане на  дисциплинарно наказание „уволнение” е прекратено трудовото правоотношение на Р.А.Я. за длъжността “горски стражар”, считано от 09.11.2016г.. Тази заповед е връчена на ищеца Р.Я. на 09.11.2016г. в административната сграда на стопанството в 8,30 часа, като последния е отказал да я подпише и неговия отказ е бил удостоверен с подписите на Р.С.,юрисконсулт на ТПДГС „Ракитово“ и Н.Д.,служител „ЧР“ при ТПДГС „Ракитово“.

 

  От изложеното като мотиви в уволнителната Заповед № 3/09.11.2016г. за налагане на дисциплинарното наказание се установява,  следното: основанието за налагане на дисциплинарното наказание да е вида нарушение на трудовата дисциплина „неизпълнение на възложената работа, като не е упражнил контрол и е допуснал незаконна сеч в поверения му участък/посочени отдели и пототдели/, с което не е изпълнил трудовите си задължения предвидени в „длъжностната му характеристика”.  Направено е и описание на деянието, което най-общо е следното:

-в отдел/подотдел 234 „ф”: има издадено позволително за сеч № 330426/13.10.2016 г. Вида на сечта е санитарна, предвидени за сеч са 43 кум.м. дърва. От отдела са експедирани 18 пл.куб.м. дърва за огрев, но сеч не е извеждана.

-в отдел/под отдел 236 „н”: има издадено позволително за сеч № 323219/09.09.2016 г, за 15 куб. м. дървесина от категорията дърва за огрев. На терен е констатирана сеч на немаркирани дървета от дървесен вид бял бор и зелена дугласка, сеч на маркирани дървета от зелена дугласка без да са описани в позволителното за сеч. В момента на проверката в насаждението се е извършвал добив на дърва за огрев от ФЛ. При поискване на позволителното за закупуване на стояща дървесина на корен, ФЛ извършващо добива представя такова, издадено за отдел/подотдел АЗ 234 „ф”.

-в отдел/подотдел 234 „л1”: има издадено позволително за сеч № 323217/09.09.2016 г.В отдела се констатира сеч на 15 бр. немаркирани дървета с диаметри на пъновете: 30, 32, 40, 30, 22, 28, 28 ,26, 24, 30, 18, 24, 28, 22 и 30 см..

-в отдел/подотдел 233 „а”: има издадено позволително за сеч № 0330984/18.10.2016 г. На терен е ограничена площта със засегната дървесина. Констатирана е сеч на немаркирани дървета с диаметър на пъновете: 30, 30, 26, 22, 20, 34, 32, 38, 22, 30, 30, 24, 28, 32, 32, 22. В сечището има оставени цели стъбла и секции по 1 м.

-в отдел/подотдел 235 „а” - площ 06 ха, състав б.б 10, възраст 30 год., горска територия, собственост на ФЛ. Насаждението е отсечено почти на 100 %, без да има издадено редовно позволително за сеч. Към момента на проверката на по-голямата част от пъните контролната горска марка е заличена, а на останалите е нечетлива.

 

  Констатацията е направена при проверка извършена на 25 и 26.10.2016 г. на територията на ТП ДГС „Ракитово” от експерти контрольори на ЮЦДП Смолян и съставени Констативни протоколи № 15019049/26.10.2016 г.; № 15019046/26.10.2016 г.; № 15019048/26.10.2016 г.; № 15019044/25.10.2016 г. и № 15019045/25.10.2016 г., съдържащи констатации след извършена проверка в отдели: 233 „а”; 234 „л1”, „о1” и „ф”; 235 „а” и 236 „н”. От описанието направено в обжалваната заповед става ясно, че ищеца Я. е наказан за деянието – не упражняване на контрол на поверения участък, което задължение е вменено с длъжностна характеристика и Заповед № 347/07.09.2015г. за разпределяне на охранителните участъци, при което е допуснато извършване на незаконна сеч в тях. Тоест касае се за нарушения на трудовата дисциплина от вида визиран в чл.187, т.3 , т.7 и т.9 от КТ – неизпълнение на възложената работа, , не е изпълнил законните нареждания на работодателя, не е опазил имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа. Тези описани нарушения на трудовата дисциплина правилно са подведени от работодателя под нормата на чл.190, т.7 КТ, като други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

        В уволнителната заповед освен това е посочено, че заповедта е издадена при спазване на изискванията на чл.193 и чл.194 КТ. 

         Съгласно чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарно наказание се налага от работодателя с мотивирана писмена заповед, в която следва да е посочено нарушението /с неговите субективни и обективни признаци/, времето на извършването му,  вида на наказанието и правното му основание /законовия текст/.

       Видно от атакуваната пред съда Заповед № 3/09.11.2016г. същата съдържа задължителните реквизити по чл.195, л.1 КТ, като е посочен нарушителя, описано е деянието и времето на извършването му, както и вида на наказанието и правното му основание. Действително не е посочено конкретно време на извършване на нарушението, но вместо това е посочено кога е констатирано същото, като е посочено това да е станало с Констативни протоколи № 15019049/26.10.2016 г.; № 15019046/26.10.2016 г.; № 15019048/26.10.2016 г.; № 15019044/25.10.2016 г. и № 15019045/25.10.2016г., към които заповедта препраща. Видно от представените протоколи, същите са съставени на  посочените по горе дати в присъствието на ищеца Р.Я. и са подписани от него. При което и е бил напълно наясно със съдържанието на тези констативни протоколи и съдържащите се в тях и направени констатации за допуснатите нарушения.Касае се за незаконна сеч на дървесина,подробно описана в тези протоколи.

       В този смисъл напълно неоснователни са възраженията на ищеца, че от тези констативни протоколи не ставало ясно кога е констатирано нарушението, нито за каква по вид незаконна сеч става въпрос. Точно обратното датата на Констативните протоколи е дата на констатациите отразени в тях. В тези протоколи подробно е описана конкретната фактология относно допуснатите нарушения по ЗГ и е посочено защо се приема,че са извършени тези нарушения, за сеч на немаркирани дървени материали респ. за използване на позволителни за друг вид дървесина,както и за вида на съответната маркировка.

       Ето защо и съдът намира, че Заповед № 3/09.11.2016г. съдържа всички задължителни реквизити- нарушителя, деянието и времето на извършването му. Същата е и  мотивирана, като описанието на деянието е в достатъчна степен ясно, за да се определи в какво точно се изразява бездействието на работника/служителя/ и кои негови трудови задължение е нарушил с това си бездействие. В случая е без значение колко точно на брой са отсечените немаркирани дървета, както и каква е тяхната кубатура, макара ,че в тази насока максимално контролните органи са изчистили този въпрос,но дори и да има някакви неточности, те не биха променили констатациите  за извършена незаконна сеч на дървета в поверения за охрана отдел от гората, който е следвало да контролира ищеца Р.Я..

   Обстоятелството, че на ищеца Р.Я. е било възложено да осъществява контрол по сечта в отдел 233-241 и 267-270  на ответното ДГС „Ракитово“, се установява както от представената Длъжностна характеристика, връчена на Рашков на 17.06.2013г. и описаните в нея основни задължения в т.1, 2 и 3, между които да опазва поверената му територия от незаконно сеч, така и от издадената от ответника Заповед № 347/07.09.2015г. за разпределяне на охранителните участъци.

   Ищецът  Р.Я. ,счита тази уволнителна заповед за незаконосъобразна, тъй като не е извършвал посоченото нарушение на трудовата дисциплина, не са му искани обяснения, а и заповедта е издадена в нарушение на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ и чл.333, ал.3 КТ.

   Неоснователно съдът намира възражението на ищеца, че преди налагане на наказанието не са му искани обяснения. Това е така, тъй като ответника е представил дадени от ищеца Я. писмени обяснения  изискани с писмо изх.№2477-01 от 07.11.2016г. и получени с вх.№ 2477-01 от 07.11.2016г. във връзка с Констативни протоколи № 15019049/26.10.2016 г.; № 15019046/26.10.2016 г.; № 15019048/26.10.2016 г.; № 15019044/25.10.2016 г. и № 15019045/25.10.2016г. Видно от дадените от ищеца обяснения на 07.11.2016г. по същество не се отричат констатациите по протоколите за проверка,частично се оспорва вида на някоя от дървесината,но основния довод ,който прави в тях ищеца Я.,че не е забелязал и видял извършителя на посочените нарушения.Няма събран по делото доказателствен материал сочещ на противното,че такива нарушения ,описани в приложените Констативни протоколи в процесните отдели поверени на ищеца Я. не са били извършвани,както и доказателства водещи до отпадане на задълженията на Я. по опазване на горите по обективни или други причини. От обясненията дадени от ищеца става ясно, че на него му е било известно, че такива проблеми в неговия участък на практика е имало,но не е заявил дали е уведомил ръководството на стопанството.

     Безспорно от служителя са искани обяснения за деянието за което е наказан, а и са дадени от него писмени обяснения на 07.11.2016г. и преди налагане на дисциплинарното наказание.

    Неоснователно съдът намира и твърдението на ищеца, че Заповед №3 от 09.11.2016г. е незаконосъобразна, като е издадена в нарушение на закрилата по чл.333, ал.3 КТ, предвидена за работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването.твърдението в исковата молба,че работодателят не му дал възможност да попълни декларация за болестите по Н-ба 5/87г.,не отговаря на действителното положение,тъй като,Я. е попълнил и подписал собственоръчно такава декларация,в която е посочил,че няма минали заболявания,и че боледува от хипертонична болест,която обаче не е сред шестте болести,посочени в цитираната Н-ба.В този смисъл работодателят е изпълнил задължението си и декларацията,която ищеца е попълнил е доказателство,за това че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена. А негова е доказателствената тежест, да докаже при пълно и главно доказване, че боледува от някоя от болестите предвидени в Наредба №5 за които се ползва закрила. Простото деклариране, дори и това да било така и ищеца да е попълнил декларация пред работодателя си, че страда от някоя от шестте болести не е в състояние да обоснове, че се ползва от закрилата по чл.333, ал.3 КТ . В същност дори и работника да не декларирал, че страда от заболяване предвидено в Наредба №5 на МЗ, той пак би се ползвал от закрилата по чл.333 КТ, но само ако действително страда от такова заболяване. Но както се каза по горе такива данни липсват по делото,а посочената хипертония не попада в тази категория заболявания.

       В съответствие с твърденията на ищеца видно от представения от него Болничен лист № в амбулаторния журнал 2798 от 09-.11.2016г.,издаден от Диагностичен-консултативен център 1 Велинград. С него на ищеца Р.Я. е разрешено ползване на отпуск по болест от 10 дни и за времето от 08.11.2016г. до 17.11.2016г.., поради заболяването „общо заболяване -стенокардия”.Ответника ДГС Ракитово е обжалвал този болничен лист,чрез РЗИ-гр.Пазарджик до ЛКК,като в изпратената преписка отговор от комисията е видно,че на заседание 7433 от 20.12.2016г. Обща ЛКК към МЦ „Асклепий“ ООД е признал болничния лист от дата 08.11.2016г.,като по този начин е отхвърлена жалбата на ДГС Ракитово.

     Въз основа на тези данни се установява, че към 09.11.2016г. – датата на връчване на оспорената уволнителна заповед, ищеца Я. е бил в законно разрешен му отпуск по болест, като е бил в болнични от 08.11.2016г. до 17.11.2016г..

    От доказателствата по делото е видно,че депозирания болничен лист на ищеца Я. е бил издаден на 09.11.2016г. в 9,02 часа,а уволнителната заповед му е била връчена на същия ден в 8,30 часа в присъствието на свидетелите на неговия отказ да я подпише юрист.С.и Н.Д.,служител на „ЧР“ при ТПДГС „Ракитово“.Същия се е явил сутринта на работа,както и на предходния ден 08.11.2016г.,като в този смисъл са и показанията на прекия му ръководител свид.М.,пред него,респ. и пред ръководството на стопанството ищеца не е заявил ,че страда от заболяване за което му е бил издаден болничен лист и е в отпуск  порази заболяване,както и че в момента представя такъв болничен лист.В тази насока показанията на поисканите от страна на защитата на ищеца свид.П. и Ц. не следва да се кредитират,най малкото поради приятелските отношения помежду им и интереса от благоприятен изход на делото за ищеца,но и поради противоречия в тях.Свид.П. казва в с.з.,че на 08.11.2016г. сутринта ищеца е отивал на доктор,а свид.Ц. казва,че на следващия ден 09.11.2016г . са отивали двамата на доктор.Това е в противоречие с казаното от свид.М. служител на стопанството и пряк ръководител на ищеца,още повече ,че има и изготвена докладна от него ,че на осми ноември ищеца се е явил рано сутринта на работа и пред него не е споменавал нищо за наличие на здравословни проблеми,за отпуск по болнични и т.н.Това не е твърдял ищеца и на следващия ден на 09.11.2016г. когато му е била връчена уволнителната заповед.В този смисъл показанията на свид.М. като незаинтересувани и последователни,а и подкрепени от писмените доказателства следва да се кредитират и съдът въз основа на тях да формира изводи за горните обстоятелства.

        При тези данни съдът намира в случая че ищеца,  се снабдил с въпросния болничен лист  едва след като му е била връчена обжалваната Заповед №3/09.11.2016г., за което говори и обстоятелството, че е бил на работа в същия ден сутринта, а и е представил болничния лист по късно,след като на практика трудовото му правоотношение вече е било прекратено,с връчването на преди това на самата заповед.

       Освен това, за да се ползва работника от закрилата предвидена в чл.333, ал.4 от КТ за работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск, то и работника следва да е започнал реално ползването на разрешен му отпуск, а не просто да му е разрешен такъв. Настоящия случай не е такъв, тъй като дори и да е разрешено на ищеца ползване на болнични, то той е не бил започнал ползването им към момента на уволнението.

      Ето защо и съдът намира, че ищеца не се ползва от закрилата предвидена в чл.333, ал.4 от КТ. А след като това е така, то и за ответника-работодател не възниквало задължение да взема становище на ТЕЛК или разрешение от ИТ преди уволнението му.

     Спазена е и процедурата по чл.194 ал.1 от КТ,относно сроковете за налагане на дисциплинарното наказание.нарушенията са извършвани съгласно протоколите за проверка в продължителен период и са констатирани  вследствие на тази проверка на 25 и 26 10.2016г. от който момент са започнали да текат сроковете,като с оглед на датата на издаване и връчване на заповедна 09.11.2016г. двумесечния срок е бил спазен.

 

     Въз основа на горните констатации и по изложените съображения съдът намира, че не се установява обжалваната Заповед № 3 да страда от пороци от формална страна, ищеца не се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.3  и4 КТ, при което и спорът за законосъобразността на уволнението следва да се разгледа по същество – извършено ли е деянието за което работника е наказан, ако е извършено съставлява ли то тежко  нарушение на трудовата дисциплина и правилно ли приложена нормата на чл.189 КТ пи определено вида на наказанието според тежестта на нарушението. 

     От представените по делото Констативни протоколи № 15019049/26.10.2016 г.; № 15019046/26.10.2016 г.; № 15019048/26.10.2016 г.; № 15019044/25.10.2016 г. и № 15019045/25.10.2016г, се установява, че ищеца Р.Я. е и извършил описаните в обжалваната Заповед №3 от 09.11.2016г.  нарушения на трудовата дисциплина.Установено,е че в отдел/подотдел 234 „ф”: има издадено позволително за сеч № 330426/13.10.2016 г.,като вида на сечта е санитарна, и са предвидени за сеч са 43 кум.м. дърва. Констатацията ,е че от този отдел са експедирани 18 пл.куб.м. дърва за огрев, но сеч не е извеждана.Установено,е че в отдел/под отдел 236 „н”: има издадено позволително за сеч № 323219/09.09.2016 г, за 15 куб. м. дървесина от категорията дърва за огрев, а на терен е констатирана сеч на немаркирани дървета от дървесен вид бял бор и зелена дугласка, сеч на маркирани дървета от зелена дугласка без да са описани в позволителното за сеч.Констатацията, е че в момента на проверката в насаждението се е извършвал добив на дърва за огрев от ФЛ,което обаче е представило позволително,но за друг отдел/подотдел АЗ 234 „ф”.Нарушение е установено и в отдел/подотдел 234 „л1”,като има издадено позволително за сеч № 323217/09.09.2016 г.,но е била извършена незаконна сеч на 15 бр. немаркирани дървета с диаметри на пъновете: 30, 32, 40, 30, 22, 28, 28 ,26, 24, 30, 18, 24, 28, 22 и 30 см.,както и в отдел/подотдел 233 „а” е извършена незаконна сеч на немаркирани дървета с диаметър на пъновете: 30, 30, 26, 22, 20, 34, 32, 38, 22, 30, 30, 24, 28, 32, 32, 22.,при оставени в сечището  цели стъбла и секции по 1 м.Нарушение е установено и в отдел/подотдел 235 „а” - площ 06 ха, състав бб 10, възраст 30 год., горска територия, собственост на ФЛ и насаждението е отсечено почти на 100 %, без да има издадено редовно позволително за сеч и при заличена или нечетлива на по-голямата част от пъните контролната горска марка.

           Същите съответстват на писмените доказателства, а и на дадените от ищеца пред работодателя писмени обяснения във връзка с констатираната незаконна сеч. Няма други доказателствени източници за обратния извод, и и такива не са направени от страна на ищеца.Ето защо и съдът намира за доказано обстоятелството, че ищеца Р.Я. е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, изразяващи се в бездействие по време когато е следвало да осъществява контрол по опазване на гората в поверения му участък, като не е осъществил такъв. В резултат е създал възможност да бъде извършена от трети лица незаконна сеч на дървесина и възможност да бъде извозена част от отсечената по този незаконен начин дървесина. С това е нарушил трудовите си задължения да опазва гората в поверения му за охрана участък, вменени му с длъжностна характеристика, а и не изпълнил възложената му работа на горски стражар. На следващо място съдът намира, че горите и всяко дърво в тях са национално богатство, при което и допускането на незаконна сеч е тежко нарушение както на трудовите задължения на горския стражар, така и на обществения интерес да се запазят максимално възможно горите в страната.

          Въз основа на така установеното от фактическа страна и по изложените съображения, съдът намира, че работодателят-ответник законосъобразно е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение на Р.Я., като е издал Заповед № 3/09.11.2016г. и връчил такава за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, като преди това е приел писмените му обяснения на работника. Ищеца не се ползвал от закрилата по чл.333, ал.1, т.3 и 4 КТ – като не страда от заболяване по Н-ба 5 и не е започнал ползване на болнични към момента на уволнението. А и е извършил нарушенията на трудовата дисциплина за които е наказан, които са и тежки такива. При което и наложеното наказание и съобразено с тежестта на деянието и е спазено изискването на чл.189 КТ.

    Ето защо и Заповед № 3/09.11.2016г., с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено от работодателя по реда на чл.330, ал.2, т.6 от КТ- поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” е законосъобразна и като такава не подлежи на отмяна, а искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

  С оглед изхода на спора по главния иск – неоснователност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, то неоснователен се явяват и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, и като такъв също ще се отхвърли.  

 

            С оглед изхода на делото и ищецът няма право на разноски, поради което и направените такива от него остават за негова сметка. А и до колкото спорът е трудов и ищеца е освободен от задължението за внасяне на държавна такса, то и дължимата такава остава за сметка на съда.

 С оглед изхода на делото ответника има право на разноски, като е представляван от юрисконсулт по делото. До колкото обаче не направил искане за присъждане на разноски, а съдът не дължи произнасяне по незаявени претенции било то и за разноски, то и не следва да се присъждат на ответника такива.

 

      По изложените съображения, Велинградски районен съд,

 

 

Р Е Ш И :

 

           

           ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.А.Я.  с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв.Д.Д. от АК Пазарджик, против ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО“ гр. Ракитово с административен адрес гр. Ракитово ул.”Ал.Стамболийски” № 2 с ЕИК 20161958000420, представлявано от директора С.В., към Южно- централно държавно предприятие гр. Смолян седалище и адрес на управление гр.Смолян ул.”Полк.Дичо Петров” №1 А,, искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, за признаване на дисциплинарното уволнение извършено със Заповед № 3/09.11.2016г. на Директора на ТП ДГС „Ракитово“ за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

       Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок ,считано от – 09.06.2017г., а препис от същото да се връчи на страните.

 

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ