Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ………..04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав,
в публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТЪР СТОИЦЕВ
2.Мл. с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Росица Пейчева и прокурора Митко
Димитров, като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВА ВАНД
№ 5199/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 378, ал. 5 вр. чл. 313
и сл. от НПК.
С Решение от 08.05.2018г. по
НАХД 4891/2018г. Софийски районен съд, НО, 2-ри състав е признал обвиняемата М.М.К.
за виновна в това, че на 27.11.2017г., около 11 часа, в гр. София, на паркинга
на СБАЛДБ, находящ се на бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“, в района на № 11,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ситроен“,
модел ‚Ц4“, с рег. №********, при извършване на маневра „движение на заден ход“
от паркирано положение с посока на движение от входа на сградата на СБАЛДБ към
вход-изхода на паркинга, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно
чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата: чл.40, ал.1 от ЗДвП
„Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението"; чл.40, ал.2 от ЗДвП „По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности", като водачът на лекия автомобил М.К.,
преди да започне да изпълнява маневрата „движение на заден ход“, не се е
убедила, че пътят за превозното средство е свободен, а при извършване на самата
маневра не е изпълнил задължението си непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство и с това по непредпазливост е причинил на Н.С.Н.средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата бедрена шийка /на левия крак/,
която довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни, като ударила Н.Н.със задната част на автомобила си и деецът
след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия
– престъпление по чл. 343а, ал.1, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Със същото решение обвиняемата е оправдана по
първоначално повдигнатото обвинение чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 НК. На основание чл. 78, ал. 1 НК вр. чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК
е освободил от наказателна отговорност М.М.К., като ѝ е наложило
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
В законоустановения срок е
депозиран протест срещу така постановеното решение на първоинстанционния съд, в
който се посочва, че последното е незаконосъобразно – постановено при нарушение
на материалния закон. Цитирана е съдебна практика и теория, според която, ако
деецът е медицинско лице, оказаната от него помощ следва да бъде в по-голям
обем, както и че ако деецът само е давал указания на други лица, но сам не е
участвал при оказването на необходимата помощ, не е налице състава на чл. 343а
от НК. Според държавното обвинение единственото действие, което следва да се
окачестви като оказване помощ на пострадалата, е изправянето ѝ,
поставянето ѝ в инвалидна количка и внасянето ѝ по този начин в
сградата на СБАЛДБ, което само по себе си не е достатъчно, за да обуслови
прилагането на привилегирования състав. Твърденията на К., че е осигурила
линейка, която е закарала пострадалата в друго болнично заведение, според
прокуратурата не представлява пряка и непосредствена помощ, и би могло да бъде
отчетено единствено като смекчаващо вината обстоятелство. Посочва се, че фактът,
че обвиняемата е платила за лечението на пострадалата, свидетелства за
съжаление за стореното от страна на обвиняемата, но не е основание за налагане
на намалена отговорност. Изразява се несъгласие за неналагане на кумулативно
предвиденото наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ на осн. чл. 78а, ал. 5 от НК. Предлага първоинстанционното решение да
бъде отменено, като обвиняемата бъде призната по първоначално повдигнатото
обвинение, като ѝ бъде наложено наказание „глоба“ в размер от 1000
/хиляда/ лева и наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 8 /осем/ месеца.
В закрито съдебно заседание
от 20.11.2018г., по реда на чл. 327 и сл. от НПК, въззивният съд е преценил, че
за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемата,
разпит на свидетели и изслушване на експертизи.
В открито заседание пред
съдебния състав прокурорът поддържа протеста, по изложените в него съображения.
Обвиняемата М.М.К. редовно
призована не се явява, представлява се от упълномощен по делото защитник – адв.
Н.. Последният счита първоинстанционното решение за правилно, като акцентира
върху решение №118/11.07.2018г. на ВКС , III-то НО, според което е нужно
активно поведение от страна на дееца, каквото в процесния случай е налице, като
законодателят не е поставил изискване за естеството на спасителните действия и
техния обем, или за ефективността им. Посочва, че обвиняемата е извършила
всичко, което е било по възможностите ѝ, което е било и целесъобразно. По
отношение на неналоженото кумулативно наказание защитата акцентира върху факта,
че обвиняемата е водач без нарушения, поради което счита неприлагането на чл.
343г НК за правилно. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства и становищата на страните, доводите, изложени
в протеста, и като провери законността и обосноваността на атакуваното решение,
при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Протестът е депозиран в
законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК от надлежно легитимирано лице,
поради което се явява процесуално допустим. Поради това изложените в него
възражения и доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени от настоящия съдебен
състав по същество.
Производството пред
първоинстанционния съд е по реда на чл. 375 и сл. от НПК, образувано с внасяне
на мотивирано постановление на прокурора.
В съответствие с чл. 378,
ал. 3 районният съд е решил делото в рамките на фактическите положения,
посочени в постановлението, като подчертава, че конкретизирането на факти,
отразено в акта на съда, не въвежда нови фактически обстоятелства, от една
страна, а от друга не влошава правното положение на обвиняемата и не засяга
правото ѝ защита.
Законосъобразно е решено
делото в рамките на посоченото в мотивираното постановление, без да се
установяват нови фактически положение. Предвид изложеното въззивната инстанция
приема фактите, изложени в постановлението и възпроизведени в решението, а
именно:
На 27.11.2017г. около 11
часа обвиняемата излязла от сградата на Специализирана болница за активно
лечение по детски болести /СБАЛДБ/, находяща се в гр. София, бул. „**********и
се насочила към автомобила си. Същият бил паркиран на паркинга с размери 32
метра дължина и 13,50 метра широчина пред сградата на болничното заведение,
като предницата на автомобила сочила входа към сградата на СБАЛДБ. Атмосферните
условия били неблагоприятни, поради снеговалеж. Асфалтовата настилка била
мокра, а част от нея покрита със сняг. Обвиняемата почистила стъклата от
натрупалия сняг и се качила в автомобила. Привела автомобила в движение, като
стартирала двигателя и с оглед позиционирането на автомобила предприела маневра
„движение назад“. Обвиняемата К. използвайки страничните огледала и това в
купето на лекия автомобил, започнала да изпълнява маневрата, движейки се със
скорост не по-висока от 10км/ч. Предвид влошените метеорологични условия и
продължаващия снеговалеж, видимостта била намелена, като обв. К. не успяла да
гарантира пълно наблюдение на пътя зад нея, за да се убеди, че той е свободен и
че тя няма да създаде опасност чрез предприетата маневра. В същото време не е
осигурила и трето лице, което би могло да я напътства.
Междувременно от сградата на
СБАЛДБ излязла пострадалата Н.С.Н., която работела като болничен лаборант в
болницата. Излизайки, тя разпънала чадър, който придържала с едната си ръка.
Същата предприела пресичане перпендикулярно на платното на паркинга от входа на
сградата на болницата към бариерата, като гледала напред, без да се оглежда.
Докато пострадалата
пресичала паркинга, обвиняемата изпълнявала маневрата, движейки се назад, до
момента на съприкосновението между лекия автомобил и свидетелката Н.. К. не забелязала възрастната жена, а само
нейния чадър. Вследствие на лекия удар пострадалата загубила равновесие и
паднала на асфалта върху лявата част на тялото си. В резултат на злополуката
била счупена бедрената шийка на левия крак на Н., като последната изпитвала
силна болка. Пътното-транспортно произшествие се е осъществило по широчина на
паркинга на 4,0-8,0 метър вляво от сградата на СБАЛДБ, считано в посоката на
огледа (от бул. „България“ към ул. „Св. Георги Софийски“) и по дължина на
паркинга на 15,0-19,0 метър преди ориентира, считано в същата посока.
Обвиняемата К. забелязала
падането на чадъра, поради което незабавно задействала спирачната система на
лекия автомобил. Същата слязла от него и се отправила към пострадалата.
Случилото се било забелязано
от служител на охраната на СБАЛДБ, който веднага се притекъл на помощ.
Самоличността му не е установена. С негова помощ обвиняемата успяла да изправи
пострадалата. Последната не успявала да стъпи на левия си крак, поради което тя
била съпроводена с помощта на инвалидна количка в болничното заведение. К.
веднага потърсила съдействие от дежурния екип. Тя проверила и лично наранения
крайник, като настоявала да бъде извършено първоначално рентгеново изследване в
спешен кабинет. Установено било, че травмата е сериозна, поради което
обвиняемата настоявала пострадалата да бъде транспортирана до УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ с цел да се предотвратят по-късни усложнения. Тя се обадила на
единния номер за спешни повиквания, като в същото време поискала от директора
на СБАЛДБ транспортирането да бъде осъществено с линейка на болничното
заведение. Обвиняемата получила разрешение и пострадалата била закарана до
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ с линейка на СБАЛДБ, без да се изчака екип на спешна
медицинска помощ.
К. придружила свидетелката Н.
до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, като при последвалия прием и преглед било изразено
становище за належащо оперативно лечение. К. убедила пострадалата да се подложи
на оперативна интервенция и заплатила в цялост лечението ѝ.
На мястото на пътния
инцидент бил извършен оглед на местопроизшествието от дежурна оперативна група
към СДВР, въпреки че същото не е запазено.
В резултат от удара на
пострадалата Н. било нанесено следното травматично увреждане: счупване на
бедрената шийка на левия крак, наложило извършване на оперативна интервенция за
наместване на костните фрагменти чрез поставяне на метална планка. Съгласно
заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза полученото нараняване
причинило трайно затруднение /за период повече от 30 дни от датата на травмата/
на движенията на левия долен крайник.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена при анализ поотделно и в тяхната
съвкупност на доказателствения материал по делото: гласни доказателствени
средства – обяснения на обвиняемата М.К. /38-39/, свидетелски показания на Н.С.Н./ДП,
л. 20-21/; писмените доказателства и доказателствени средства – констативен
протокол № К-903/27.11.2017г. (ДП л. 6), протокол за оглед на
местопроизшествието ведно със скица и веществени доказателствени средства-фотоалбум
(ДП л.7-11), епикриза на Н.Н.(ДП л.31), копие на фактура и фискални бонове (ДП
л.54), справка за съдимост (СП л. 22), справка картон на водача К.; експертизи
– съдебно-медицинска експертиза (ДП, л.23-30), съдебно автотехническа
експертиза (ДП, л.32-41).
Въззивната инстанция изцяло
споделя възприетата от СРС фактическа обстановка, която е в рамките на фактическите
положения, посочени в мотивираното постановление.
Липсват каквито и да било
противоречия, като описаната обстановка почива на събрания доказателствен
материал и отразява достоверно фактите за случилото се. В обобщение – цялата
доказателствена съвкупност е безпротиворечива и от нея с необходимата
категоричност се извежда описаната по-горе фактическа обстановка.
В този смисъл настоящата
инстанция приема за законосъобразни, правилни и обосновани изводите на
контролирания съд досежно изложената фактическа обстановка и извършения анализ
на събраните доказателства и доказателствени средства по делото.
С необходимо внимание и
задълбоченост контролираният съд е обсъдил всички релевантни за изясняване на
механизма на произшествието факти – скорост на движение на лекия автомобил,
местоположение и движение на пострадалата, видимост на обвиняемата при
изпълнение на маневра на заден ход, възможността за предотвратяване на удара,
изхождайки от експертните изводи на автотехническата експертиза, данните от
извършения оглед на местопроизшествието и скицата към протокола, съпоставени и
с информацията, придобита от гласните доказателствени източници. Решението на
първоинстанционния съд се отличава със задълбоченост и аналитичност при анализа
на доказателствата и установените въз основа на тях фактически констатации.
Доколкото не са налице
каквито и да е противоречия в доказателствената съвкупност и
първоинстанционният съд е дал задълбочени и аналитични мотиви, настоящата
инстанция не намира за необходимо подробно да повтаря същите, като ще се спре
само на основни моменти, доказващи извършеното деяние, механизма и авторството
на деянието.
За обосноваване на
фактологията си, първостепенният съд е извършил внимателен и обстоен анализ
както на обясненията на обвиняемата, така и на показанията на свидетелката Н.Н..
Същият е бил необходим, тъй като и двете лица са заинтересовани от изхода на
делото. Въпреки това правилно първоинстанционният съд ги е кредитирал в цялост.
Това е така, защото същите са непротиворечиви, логични, последователни,
обективни и кореспондират с останалия доказателствен материал.
Еднопосочно пострадалата Н.
и обвиняемата К. дават сведения за часа, датата и мястото на
пътно-транспортното произшествие, за неговия механизъм, както и за последвалите
активни действия от страна на обвиняемата, така както са описани по-горе. Последната
е автор на деянието, като същата не отрича, че на инкриминираната дата, в
инкриминирания час, на паркинга пред СБАЛДБ, при изпълнение на маневра
„движение на заден ход“ е блъснала пострадалата Н., при което ѝ е
причинила счупване на лява бедрена шийка. Следва да се отбележи, че обясненията
на обвиняемата не са тенденциозни, като не съдържат едностранчива информация с
цел изграждане на защитна теза. Напротив същата дава обективни и
непротиворечиви сведения, предавайки личните си възприятия от инкриминираната
дата. Именно това е и един от аргументите обясненията да бъдат приети и от
настоящата инстанция като годно доказателствено средство, въз основа на което
се изгражда вътрешното убеждение на състава.
Обясненията на обвиняемата К.
кореспондират и с останалия доказателствен материал – както с показанията на
пострадалата Н., така и с писмените доказателства и доказателствени средства, и
с изготвените по делото експертизи. Както бе посочено и по-горе, показанията на
свидетеля Н. са подложени на задълбочен анализ, въз основа на който
контролираният съд е направил извода за незаинтересованост на същите, въпреки
качеството ѝ на пострадала. Тези гласни доказателствени източници се
отличават с обективно и логично изложение на факти, свързани с извършеното
деяние. Пострадалата Н. добросъвестно дава сведения за случилия се инцидент,
като дори споделя, че излизайки от сградата на болничното заведение е
предприела действия по пресичане на паркинга, гледайки само напред, без да се
огледа. Следващ важен момент от показанията на този свидетел са сведенията,
които дава относно оказаната помощ от обвиняемата, които са еднопосочни с
обясненията на последната. И тези доказателствени средства не се отличават с
тенденциозност, поради което и въз основа на посоченото, настоящата инстанция
ги кредитира в цялост.
По-задълбочен анализ изисква
механизмът на извършеното деяние, причиненият резултат и причинно-следствената
връзка между двете. Качвайки се в лекия автомобил, обвиняемата предприема маневра
„движение на заден ход“. Тя твърди, че се е движела изключително бавно,
гледайки на всички посоки и следейки страничните огледала, тъй като осъзнавала,
че се намира на паркинг пред болнично заведение и от всякъде могат да се появят
пешеходци. Заявява, че не е видяла пострадалата, а само падането на чадъра
ѝ. Обясненията в тази ѝ част са логични и последователни, като
същите се подкрепят от писмените доказателства и доказателствени средства и от
заключенията на автотехническата експертиза. Контролираният съд е формирал
вътрешното си убеждение досежно механизма на ПТП-то освен кредитирайки гласните
доказателствени средства, но и приемайки констативния протокол, протокола за
оглед на местопроизшествието, изготвен по правилата на НПК, и съдебната автотехническа
експертиза. Въз основа на така посочения доказателствен материал безспорно се
установява по-горе описания механизъм на деянието. От САЕ се установяват
безспорното скоростта на движение на обвиняемата към момента на инцидента – не
повече от 10 км/ч, както и че последната не е разполагала през
целия път на движението си назад с възможността да възприеме пешеходката в
огледалата за обратно виждане, но директно през стъклата на автомобила е могла
да види пешеходеца. Тя е могла да предотврати произшествието, ако преди да
предприеме маневрата „движение на заден ход“ се е била убедила в безопасното
ѝ извършване, а по време на движението си назад бе следила и адекватно
реагирала на пътната обстановка зад автомобила. Следователно К. е имала обективната
възможност да възприеме движението на пешеходеца и да предотврати инцидента. От
друга страна, пострадалата Н. дава показания, че излизайки от болничното
заведение е разтворила чадъра и поела към бариерата, пресичайки паркинга пред
СБАЛДБ. Тя самата обяснява, че е гледала напред, тоест не се е оглеждала.
Паркингът е обособено място, на което се паркират автомобили. Вярно е, че през
по-голяма част от престоя си, превозните средства се намират в покой, но това
не изключва движението им при паркиране и при излизане от паркинга. Последното
предполага задължение на водачите да внимават за движение на други участници по
пътя. В същото време пострадалата не е пресичала на пешеходна пътека, не е
пресичала на обозначени за това места, като за нея е съществувало задължението,
преди предприемане пресичане на паркинга, да се огледа. Още повече, че ако беше
сторила това движение, неминуемо би забелязала движещия се автомобил, който от
включването на двигателя и изпълнението на маневрата „движение на заден ход“ е
изминал 12-15 метра, видно от САЕ. В настоящия казус е налице съпричиняване от страна на
пострадалат.
Доказателствената съвкупност
е еднопосочна и досежно активните действия от страна на обвиняемата, чрез които
тя е помогнала на пострадалата. Безспорно от гласните доказателствени източници
– показанията на пострадалата и обясненията на обвиняемата, се установява, че
след инцидента К. е слязла от автомобила, помогнала е на пострадалата, заедно с
неустановено по делото лице, да се изправи с помощта на инвалидна количка и я
вкарали в болничното заведение. Последващите действия на обвиняемата са пряко
свързани с качеството ѝ на медицинско лице – огледала е засегнатия крайник, както и дали са
налице други наранявания, настоявала и осигурила незабавно рентгеново
изследване, участвала в първоначално разчитане на резултата, по нейна молба
пострадалата е транспортирана с линейка на СБАЛДБ до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“,
където убедила пострадалата да се подложи на оперативно лечение, за да не се
стигне до усложнения, като поела ангажимент за заплащане на всички разноски. По
делото са приложени и касови бонове, с които се потвърждават твърденията на
обвиняемата, че е заплатила лечението. Посочените действия несъмнено се явяват
оказване на помощ по отношение на пострадалата, за които обвиняемата дава
подробни обяснения. Анализирани обясненията ѝ касателно оказаната помощ
те се отличават с обективност и последователност, кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото.
От съдебно-медицинската
експертиза се установява какво е нанесеното увреждане, а именно – счупване на
лявата бедрена шийка /на левия крак/. Видно от експертизата срока на
имобилизация при счупване на бедрена шийка е до 6 седмици.
Разгледаните експертни
заключения настоящата инстанция намира за обективни, компетентни, пълни и ясни,
относими към предмета на доказване в настоящото производство, поради което ги
кредитира изцяло. От друга страна, въззивният съд не намери основание да се
съмнява в обективността, безпристрастността и наличието специалните познания на
експертите, поради което счита за правилен извода на СРС да даде вяра на
обсъдените заключения.
Предвид доказателствения
анализ настоящият състав намира за безспорно установено осъществяване на
процесното деяние от обвиняемата.
Солидаризирайки се
доказателствените изводи на районния съд и на основата на изяснената фактическа
обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
Въззивният съд споделя и
правните изводи на районния съд, че от така установените факти по безспорен
начин се доказва осъществяването на състава на чл. 343а, ал.1, б. „а“, вр. чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
От обективна страна
обвиняемата К. на 27.11.2017г., около 11 часа, е управлявала моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Ситроен", модел „Ц 4", с per. №В ******,
като го е привела в движение и извършвайки маневра „движение на заден ход“ е
нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП: чл.40, ал.1 от ЗДвП „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да
се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението"; чл.40,
ал.2 от ЗДвП „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности", в резултат
на което е реализирала пътно-транспортно произшествие и е причинила по
непредпазливост средна телесна повреда на пострадалата Н. – счупване на лявата
бедрена шийка, като обвиняемата е направила всичко зависещо от нея за оказване
на помощ на пострадалата.
Изпълнителното деяние се
изразява в управление на моторно превозно средство в нарушение правилата за
движение на пътищата, като в резултат на това е нанесена телесна повреда.
Съгласно константната практика и ППВС № 1/17.01.1983г. по н.д. №8/1982г. под
управление се разбират всички действия и бездействия с механизмите на моторните
превозни средства, като е без значение дали превозното средство е в движение
или в покой, когато те са свързани със създаване на опасност за настъпване на
съставомерни последици. В настоящия случай се касае до включване на двигателя
на лек автомобил, превключване на задна скорост и предприемане на маневра
„движение на заден ход“. При изпълнение на тези движения с автомобила
обвиняемата е трябвало да съобрази правилата за движение по пътищата, а именно
чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП:
Чл. 40. (1) Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство
е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението.
(2) По време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности.
От събрания доказателствен
материал се установи, че обвиняемата К., предприемайки маневрата „движение на
заден ход“ е използвала единствено страничните огледала и централното вътрешно
огледало, като по този начин не е обезпечила в пълна степен безопасността на
движението зад лекия автомобил. Изпълнявайки маневрата обвиняемата е използвала
само и единствено посочените механизми на превозното средство, като по този
начин не е успяла да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство и
пострадалата е попаднала в т.нар. „опасна зона“, вследствие на което е причинен
инцидента. От автотехническата експертиза се установява, че обв. К. е имала
обективна възможност, използвайки задното стъкло на автомобила да наблюдава
пътят и да обезпечи необходимата безопасност. По този начин тя е нарушила
правилата на чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗДвП, вследствие на което се е поставила в
невъзможност да възприеме преминаването на пешеходци, въпреки че последното не
е невъзможно. В резултат на това е настъпил сблъсък между задната част на
колата и пострадалата, при който свидетелят Н. пада на земята. Причиненото
телесно увреждане, установено чрез съдебно-медицинска експертиза, е счупване на
лявата бедрена шийка /на левия крак/. Видно от експертизата срока на
имобилизация при счупване на бедрена шийка е до 6 седмици. Медико-биологичната
характеристика на това увреждане съответства на средна телесна повреда съгласно
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – трайно затрудняване на движението на
крайниците. Съдебната практика е константна, че трайно е затрудняването, което
е повече от 30 дни. В конкретния случай то е относително определено до 6
седмици. Предвид гореизложеното настъпилия
престъпен резултат се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на НК
и се явява пряка и непосредствена последица от извършеното деяние.
След осъществяване на
деянието обвиняемата е извършила всичко зависещо от нея за оказване на помощ на
пострадалата, поради което престъплението се квалифицира по чл. 343а от НК.
Първоинстанционният съд задълбочено е разгледал причините, поради които намира,
че деянието следва да се субсумира под състава на чл. 343а от НК, като е
изразил и ясни аргументи относно медицинското образование на обвиняемото лице.
Държавното обвинение протестира решението именно в частта, с която обвиняемата
е призната не по повдигнатото ѝ обвинение, а по привилегирован състав,
тъй като е направила всичко зависещо от нея да помогне на пострадалата.
Прокуратурата твърди, че обвиняемата като медицинско лице е трябвало да направи
много повече, а единственото, което може да се окачестви като помощ от нейна
страна е пренасянето на пострадалата с помощта на охраната на болничното
заведение и на инвалидна количка до вътрешността на болницата. Посочва, че чрез
останалите действия обвиняемата не е помогнала пряко и непосредствено, поради
което счита, че същите не мога да обусловят приложение на намалена отговорност.
Настоящата инстанция намира това твърдение за несъстоятелно. На първо място,
обвиняемата като медицинско лице е запозната, че костната структура на
възрастен човек е по-слаба и износена, поради което подобен инцидент би могъл
да нанесе тежки увреждания. Поради което същата е настоявала веднага да се
направи първоначално рентгеново изследване в спешния кабинет на СБАЛДБ. Видимо
от рентгеновото изследване травмата била сериозна, поради което обвиняемата не
пожелала да изчака екипа на спешна медицинска помощ, а помолила директора на
СБАЛДБ пострадалата да бъде транспортирана с линейка на болничното заведение.
Именно благодарение на тези активни действия от страна на обвиняемата е оказана
бърза, своевременна и ефективна помощ на свидетеля Н.. На следващо място, след
транспортиране на пострадалата в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, дежурният екип там
веднага е обърнал внимание и след като обвиняемата е разговаряла с тях –
предоставила е и резултатите от рентгеновото изследване, се е стигнало до
решение да се хоспитализира пострадалата. Последната първоначално не е била
съгласна, но обвиняемата след като е предложила да заплати всички разноски по
лечението, тя се е съгласила. Вследствие на това е била извършена оперативна
интервенция. Именно благодарение на активното поведение на обвиняемата, нейното
настояване за оперативно лечение, обещанието да поеме разходите са довели до
по-бързото и ефективно оказване на специализирана медицинска помощ на
пострадалата.
Съгласно ППВС № 1 ОТ
17.01.1983г. по н.д. № 8/1982 Г., за да бъде приложена намалената отговорност
по чл. 343а от НК трябва да са налице кумулативно две обстоятелства: 1. деецът
да е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия и 2.
оказаната помощ да е била необходима. Дали е направил всичко зависещо се
преценява във всеки конкретен случай, като се отчитат възможностите на дееца,
обстановката и характера на извършените от него действия. Изложените и
безспорно установени фактически обстоятелства налагат извода, че обвиняемата е
извършила активни действия, обективно и субективно насочени към оказване помощ
на пострадалата. Следва да се потвърди и изводът на първоинстанционния съд, че
макар и обвиняемата да е лице с медицинско образование, тя няма придобита
специалност „Травматология“, за да
участва пряко и непосредствено в специализираното лечение. Въпреки това обвиняемата
е използвала професионалните си контакти, за да осигури бърза медицинска помощ.
Прибегнато е дори до методи, до които не би се стигнало, ако тя не беше
медицинско лице, а именно пострадалата е била транспортирана с линейка на
СБАЛДБ. Именно обвиняемата е настоявала да се направят рентгенови изследвания,
да се подложи пострадалата на оперативна интервенция, които действия спомагат
за изключително бързата медицинска помощ, която е оказана. Извън съмнение стои
и фактът, че помощта е била необходима. Нещо повече – тя е била и навременна, и
ефективна. Безспорно тези активни действия на обвиняемата са били и достатъчни
съобразно конкретната ситуация и възможности й. Правната оценка, дадена от
първоинстанционния съд, е в унисон и с константната съдебна практика, поради
което настоящата инстанция намира за правилно преквалифицирането на деянието,
като е приложен привилегированият състав.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината - непредпазливост. Обвиняемата не е
предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е могла и е била
длъжна, доколкото е правоспособен водач на МПС и е познавала правилата за
движение по пътищата. Обвиняемата е била вменяема, като е разбирала свойството
и значението на извършеното от нея и е могла да ръководи постъпките си. Имала е
интелектуалния капацитет да предвиди, че неспазването на правилата за движение
по пътищата могат до доведат до неблагоприятни последици. От друга страна, тя е
имала и обективната възможност да използва други методи, освен страничните
огледала и вътрешното централно, за да обезпечи непрекъснато наблюдение върху
пътя зад автомобила и по този начин да обезпечи безопасност.
За извършеното деяние
контролираният съд е приложил чл.78а от НК – наложил е административно наказание
„глоба“ в минимален размер от 1000 лева, като е взел под внимание
преобладаващите смекчаващи отговорността обстоятелства, както и липсата на
отегчаващи такива. Районният съд не се е възползвал от чл. 78а, ал. 4 от НК,
като не е наложил предвиденото в чл. 343г от НК наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“.
На първо място настоящата
инстанция провери, дали са били налице предпоставките за приложение на чл. 78а
от НК, за да бъде заменена наказателната отговорност с административна такава.
Предпоставките са следните – когато за непредпазливо деяние предвиденото в
закона наказание е до пет години лишаване от свобода или по-леко, деецът да не
е осъжда за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна
отговорност по този ред, както и причинените от престъплението вреди да са
възстановени. Предвиденото наказание за престъпление по чл.343а, ал.1, б. „а“,
вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК е до две години
лишаване от свобода или пробация при нанесена средна телесна повреда и при
условията на кумулативност, предвиденото в чл. 343г от НК наказание „лишаване
от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК“, а съдът може да постанови и наказание „лишаване
от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК“. Видно от справката за съдимост на
обвиняемата същата е с чисто съдебно минало. Не са причинени имуществени вреди,
които да бъдат възстановени. Следва да бъде отбелязано, че липсват и
отрицателните условия, предвидени в ал. 7 на чл. 78а от НК, при които
посочената разпоредба не се прилага. Предвид посоченото за
приложението на чл. 78а от НК са били налице всички предпоставки.
При индивидуализация на вида
и размера на наказанието първостепенният съд е отчел следните смекчаващи
отговорността обстоятелства – личността на обвиняемата К., процесуалното
ѝ поведение и критичното ѝ отношение към извършеното, проявено по
време на целия наказателен процес, както и изразеното съжаление. Под внимание е
взето и, че обвиняемата е с дългогодишен опит като правоспособен водач, спрямо
която са налице изключително малко на брой, темпорално отдалечени от процесната
дата, нарушения на правилата за движение по пътищата, санкционирани по
административен ред. Не са отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства.
Въз основа на така констатираните
смекчаващи отговорността обстоятелства изводът на въззивната инстанция досежно
обществената опасност на обвиняемата и на деянието се припокрива с този на районния
съд. Обосновано е прието, че обвиняемата е с изключително ниска обществена
опасност. Деянието се явява инцидентна проява, като не се наблюдават създадени
престъпни навици у обвиняемата К.. Тя е личност, която е ориентирана към
спазване на законите и на установени обществен ред в страната. Предвид
изложеното наложеното наказание „глоба“ в размер от 1000 лева се явява
съразмерно и напълно отговаря на обществената опасност на дееца и на деянието.
Въззивната инстанция споделя извода на първостепенния съд да не бъде наложено
кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“, каквато възможност предоставя чл. 78а, ал. 4 от НК. Видно от
изложеното до тук обвиняемата не е склонна към нарушаване правилата за движение
по пътищата, като в настоящият случай се отчете и съпричиняването от страна на
пострадалата.
Законосъобразно и в
съответствие с правилото на чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на обвиняемата К. са
възложени направените разноски по делото.
По изложените съображения
атакуваното решение на СРС, НО, 2-ри състав следва да бъде потвърдено в
неговата цялост.
При цялостната служебна
проверка на решението въззивният съд не констатира съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.
Мотивиран от тези
съображения и на основание чл. 338 от НПК, вр. чл.334, т. 6 НПК, Софийски
градски съд, НО, VI въззивен
състав.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 08.05.2018г. по НАХД 4891/2018г. Софийски районен съд, НО,
2-ри състав
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.