О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 1534 Година, 2020 Град
Бургас
Бургаският окръжен съд…..……..………… граждански
състав …………………………..
На осми юни ...…………………....................................
Година две хиляди и двадесета
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар
…………..……………………..………………………………………………..………
Прокурор
………………………………..………………………………………….……..……….
като разгледа докладваното от …….....……. Р.
Калиманова …………………………….
гражданско дело № …..… 1501.....…. по описа
за ………. 2019………. година.
Производството по настоящото дело е образувано по исковата
претенция на „СОМАТ” АД, ЕИК *********, със седалище град София, 1138 и адрес
на управление район „Младост“, ул. „Самоковско шосе“ № 1, представлявано от
Стоян Ангелов Козлев против „Оптимус” ООД, ЕИК *********, със седалище град
Бургас и адрес на управление ул. „Дебелт” № 27, представлявано от Мариян
Димитров Пъздерков и Хорст Хелбут Ендрас заедно и поотделно за приемане за
установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на 4/6 идеални части от първия
етаж на сградата, находяща се в град Бургас, ул. „Гео Милев” № 2, който етаж
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор №07079.610.295.3.1 по
действащата кадастрална карта, при граници: на същия етаж - няма, под обекта -
няма, над обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор №07079.610.295.3.2,
който обект е с предназначение според кадастралната карта „за обществено
хранене” и е със застроена площ от 125 кв.м., както и за осъждане на ответника да
предаде на ищеца владението върху имота. В
подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Ищецът твърди
в исковата си молба, че с Разпореждане № 25 на Министерски съвет от 15 октомври
1991 година държавна фирма „СОМАТ” била преобразувана в еднолично акционерно
дружество с държавно имущество с наименование „СОМАТ“ ЕАД. Преобразуваното
акционерно дружество поело активите и пасивите на държавната фирма по баланса й
към 01.10.1991 година. Въз основа на това разпореждане, с решение от 15.11.1991 година по търговско дело
№ 26049/1991 година по описа на СГС ищецът
бил вписан в търговския регистър,
воден към този момент от съда. През 1994 година германското дружество Интернационале
Шпедицион Вили Бетц ГмбХ & Ко КГ придобило 55 % от акциите на държавата в
„СОМАТ” ЕАД, което довело до промяна в наименованието на дружеството, а именно
АД. Тази промяна била вписана с решение на Софийски градски съд от 28.04.1995 година.
По-късно били прехвърлени и други притежавани от държавата акции.
Ищецът бил универсален правоприемник на ДФ „СОМАТ”, учредена
с Решение № 50 от 30 март 1989 година на Министерския съвет и регистрирана на
03.05.1989 година. С посоченото решение била прекратена дейността на следните
предприятия, а именно: Стопанско обединение „Международен автомобилен транспорт“
- София, Експлоатационно предприятие „Тилова база“ - Видин, Агрегатно-ремонтно
предприятие - Драгоман. Всички те били от СО „МАТ“, като новоучредената фирма
поемала активите и пасивите по баланса им към 28 февруари 1989 година, както и
другите им права и задължения. Предприятието Стопанско обединение
„Международен автомобилен транспорт“ - София било създадено с Разпореждане №
125 на Министерския съвет от 16 юли 1976 година като правоприемник на закритото
със същото разпореждане Държавно стопанско обединение „Международен автомобилен
транспорт“. То от своя страна било образувано с Разпореждане № 221 на Бюрото на
Министерския съвет от 27 май 1975 година, след закриване на Държавно
автомобилно стопанско предприятие (ДАСП) „Международни превози“ - София. „ДАСП
„Международни превози“- София било образувано през 1973 година с Разпореждане №
40 от 26.02.1973 година на Бюрото на Министерския съвет като правоприемник на
съществувалото до него момент Държавно автомобилно предприятие „Международни
превози” (ДАП-МП) при Министерството на транспорта и съобщенията, което било създадено
с Разпореждане на Министерски съвет № 1576 от 05.09.1960 година. На 10.11.1969
година с Постановление на МС под № 40 била прекратена дейността на
съществувалата до този момент икономическа групировка „Български търговски
флот”. Имуществото на съществувалото до този момент ДСО „Тексим” било
предоставено на ДАП-МП. Сред това имущество бил и недвижим имот, представляващ
административна сграда, находяща се на ул. „Гео Милев” № 2.
От 1970
година до приватизацията на ищцовото дружество имотът присъствал сред
дълготрайните материални активи на дружеството и описаните по-горе организации
- негови универсални праводатели. Това обстоятелство се установявало от
представените писмени доказателства, включително и сметките по чл. 14 ЗМДТ
(отм.), в които сградата фигурирала с различни балансови стойности в периода от
1970 година до 1996 година, включително. От извършената за целите на приватизацията
оценка на „СОМАТ” ЕАД било видно, че и към 30.06.1997 година горепосочената
административна сградата фигурирала сред ДМА на дружеството. Това обстоятелство
се установявало и от приложените към досието на АДС № 2453/28.12.1961 година
документи - баланс към 15.09.1991 година. От това е изведен и извода, че както
към релевантния за придобиването на имуществото от преобразуваното предприятие
момент - 01.10.1991 година, така и след него имотът фигурирал в активите на
предприятието, респективно преобразуваното търговско дружество.
В
действащата кадастрална карта на град Бургас административната сграда била обозначена
с идентификатор №07079.610.295.3, а първият етаж от нея, идеални части от който
били предмет на претенцията му, фигурирали като самостоятелен обект в сградата
с идентификатор №07079.610.295.3.1. Сградата била построена в ПИ с
идентификатор №07079.610.295, който бил урегулиран като УПИ lll в кв. 10 по ПУП на
ЦГЧ и се намирал на ъгъла на ул. „Гео Милев” (бивша ул. „Весела”) и ул.
„Иларион Макариополски“.
За имота
били съставени няколко акта за държавна собственост - АЧДС № 4745/18.09.2009 година,
с който била актувана 1/6 идеална част от самостоятелен обект на първия етаж с
площ от 125 кв.м. и идентификатор по КК № 07079.610.295.3.1, АДС
№574/07.06.1950 година, с който били актувани 2/6 идеални части от дюкян, застроен
на 125 кв. м., АДС № 1832/28.05.1953 година, съставен за 1/6 идеална част от
дюкян, застроен на 125 кв.м. и АДС № 2453/28.12.1961 година, с който била
актувана четириетажна, към момента на съставяне на този акт, административна
сграда на ул. „Ана Маймункова”, парцел I, кв.10.
Към
досието на АДС № 574/07.06.1950 година било налично писмо, изх. № от 10974 от
30.11.1967 година от службата за жилищното стопанство и държавните имоти при
ГНС-Бургас до Министерството на финансите, от което се установявало, че имотът,
представляващ към момента на одържавяването му едноетажна сграда-магазин,
застроена на 125 кв.м. на ул. „Весела“ №1 е бил собственост на Клеоники
Трендафилова Теодосиу. Установявало се още, че на основание Закона за
отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост и Министерско
постановление № 35/06.04.1949 година от наследниците на Клеоники - Хараламби и
Теодосис Трендафилу Теодосиу били отчуждени 2/6 идеални части от дюкян на
първия етаж, застроен на 125 кв.м., намиращ се в едноетажната тогава сграда,
състояща се от един магазин, находяща се на ул. „Иларион” и ул. „Весела”. Със
Заповед № РД-11-179/20.03.1997 година на Областния управител на област Бургас
посочените 2/6 идеални части от имота били отписани от актовите книги за
държавна собственост и ищецът нямал претенции към тях.
Ищецът
заявява, че от АДС № 1832/28.05.1953 година и документите по преписката към
него се установявало, че на основание Закона за отчуждаване на едрата градска
покрита недвижима собственост и Министерско постановление № 2/04.08.1949 година
от Маргула, по мъж Вангел - Вангелова, била отчуждена придобитата от нея по
наследство от майка и Клеоники Трендафилова Теодосиу 1/6 идеална част от дюкян,
застроен на 125 кв.м., намиращ се едноетажна сграда, състояща се от един
магазин, находяща се на ул. „Иларион” и ул. „Весела”. В графата „правно
основание” на АДС № 4745/18.09.2009 година било записано неосъществило се в
полза на държавата придобивно основание, а именно, че имотът бил придобит от
държавата в резултат от изтекла в нейна полза придобивна давност по смисъла на
чл. 79, ал. 1 от ЗС. Според ищеца, това основание не се било осъществило, тъй
като съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по този закон, не се зачитала и
започвала да тече от деня на влизането на тази разпоредба, а именно - от
21.11.1997 година.
Твърди
се от ищцовото дружество, че в периода от 21.11.1997 година до 18.09.2009 година
държавата не била упражнявала фактическа власт върху имота, тъй като през това
време същият бил в негова фактическата власт. В тази връзка се позовава на
разпоредбата на § 6, ал. 1 ПЗР на ЗППДОбП /отм./, съгласно която лицата, чието
право на собственост било възстановено по реда на ЗВСОНИ, можели да заявят
своето вещно право пред органа по приватизация най-късно в двумесечен срок от
обнародване на решението за приватизация на предприятието, в чиито активи бил
включен съответния имот. При незаявяване на това право в определения срок, то
се замествало с право на обезщетение. В случая правоимащите лица не били
заявявали своето право на възстановяване на основание § 6, ал. 1 пред Агенцията
за приватизация, поради което същото се било трансформирало в право на
обезщетение.
Останалите
3/6 идеални части от имота били отчуждени от останалите трима наследници на
Клеоники Трендафилова Теодосиу - Ана Аристиду Василопуло, Марта Менелау
Златиаду и Христанти Параскева на основание ЗПИНМ за нуждите на Окръжна
строителна организация-Бургас. Обезщетението за отчуждаването им било внесено
от организацията по сметка на собствениците в ДСК- Бургас преди влизане в сила
на Спогодбата между България и Гърция от 09.07.1964 година. За целият първи
етаж от сградата на ул. „Гео Милев” №2 бил съставен АДС № 2453/28.12.1961 година,
в който имота бил описан като четириетажна масивна сграда, застроена на 125
кв.м, тъй като междувременно бил надстроен.
Според
ищеца, съгласно ПМС №201 от 25.10.1993 година и чл. 17а от ЗППДОП, при
преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с
държавно имущество собствеността върху недвижимите имоти и другото имущество,
което е било предоставено от държавата на предприятията за стопанисване и
управление, се внасяло в капитала на дружествата, освен ако в акта за
преобразуването е посочено друго. Същото правило било залегнало и в чл. 17а от
ЗППДОП (отм.). Капиталът на преобразуващите се държавни предприятия в търговски
дружества или при образуване на нови такива се формирал от паричната оценка на
предоставените на предприятията за стопанисване и управление активи или на тези
предоставени на новото дружество с акта за образуването му, а не от парични
вноски. Така предоставеното имущество трябвало да се счита като непарична
вноска в капитала на дружеството по смисъла на чл. 72 и чл. 73 от ТЗ, за която
обаче по силата на чл. 17, ал. 3 от
ЗППДОП (отм.) не се прилагали правилата на чл. 72 и чл. 73 от ТЗ. Видно от
разпоредбата на чл. 74, ал. 4 от ТЗ, от момента на възникването си търговското
дружество придобивало правото на собственост върху непаричната вноска.
Твърди
се, че фактическият състав за придобиване на право на собственост по реда на чл.17а
ЗППДОП /отм./ включвал установяването на собствеността на държавата върху едно
имущество преди момента на преобразуване, предоставянето на това имущество за
стопанисване и управление на държавно предприятие и преобразуване на това
предприятие в търговско дружество. В тази връзка се изтъква, че по отношение на
актуваната с АДС № 1832/28.05.1955 година и АЧДС № 4745/18.09.2009 година 1/6
идеална част от процесния имот този фактически състав бил осъществен. Тя била
предоставена в оперативно управление на ищеца с
ПМС № 40/1969 година и с факта на преобразуването му. Възникналият с
влизане в сила на ЗВСОНИ през 1992 година реституционен ефект бил отпаднал с
изтичането на срока по § 6, ал.1 ПЗР на ЗППДОбП/ отм./, тъй като по отношение
на тази част не били предявени реституционни претенции и правото на собственост
на правоимащите се трансформирало в право на обезщетение. Поради това именно правото
на собственост останало в патримониума на ищцовото дружество. При условията на
евентуалност се поддържа, че така посочената идеална част била придобита от
ищеца на основание чл. 79 ЗС - по силата на упражнявано от него давностно
владение в периода 21. 11.1997 година - 31.08.2010 година. В този период ищецът
бил използвал целия първи етаж от сградата както за лични нужди, така и с цел
събиране на гражданските плодове от вещта с отдаването и под наем.
Аналогични
доводи са изложени и за тези 3/6 идеални части от процесния имот, които не били
одържавени на основание ЗОЕГПНС, а на основание ЗПИНМ и били актувани с АДС №
2453/1961 година. По отношение на тях фактическият състав за придобиването им
от ищеца също бил осъществен. Той придобил собствеността върху това имущество предвид
предоставянето на имота в негово оперативно управление с ПМС № 40/1969 година и
в резултат на извършеното през 1991 година преобразуване на ДФ „СОМАТ” в ЕТД
„СОМАТ” АД. При условията на
евентуалност се твърди придобиване на идеалните части по давност, в резултат на
упражнявана от нейно име фактическа власт в периода от 1970 година до
15.11.1991 година. Според ищеца, след като държавата е била собственик на
имота, предоставен за оперативно управление на ДФ „СОМАТ”, то и той бил
придобил собствеността с факта на преобразуването му. Заявено е от него и друго
евентуално основание за придобиването на тези идеални части, а именно - упражнявано
от самия ищец фактическо владение върху първия етаж от сградата на ул. „Гео
Милев” № 2 в град Бургас с намерение за своене в периода от създаването му като
търговец - 15.11.1991 година до 31.08.2010 година. През целия период той използвал
целия първи етаж от сградата както за лични нужди, така и за извличане на
доходи от него чрез отдаването му под наем.
Клеоники
Багурди и държавата в лицето на Областния управител, без съобразяване с правото
на собственост на ищеца, съставяли констативни актове за собственост по
отношение на процесните 4/6 идеални части от него. За 1/6 идеална част от имота
бил съставен АЧДС № 4745/18.09.2009 година. Клеоники Багурди също се била снабдила
с констативен акт за собственост върху 5/6 идеални части от първия етаж на
сградата на ул. „Гео Милев” № 2, град Бургас, вписан в имотния регистър на
06.06.2018 година. С договор № Д-01-9/01.06.2016 година Държавата чрез Областен
управител на област Бургас продала на Клеоники Багурди актуваната от нея 1/6 идеална
част. След така извършената продажба Клеоники Багурди продала на ответното
дружество целият първи етаж от горепосочената сграда, което към настоящия
момент било установило владение върху него. Тъй като праводателят му не бил
техен собственик, то и ответното дружество не било собственик на 4/6 от този
имот.
Ответната
по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата
към нея в срока, указан от закона и съда е депозирала писмен отговор, с който е
изразила становище по така предявената против нея искова претенция.
На първо
място ответникът е оспорил собственическите претенции на ищеца по всеки един от
твърдените от него придобивни способи, а именно: по силата на чл. 17а от ЗППДОП
- правоприемство и приватизация на държавно предприятие, както и при условията
на евентуалност - придобивна давност за заявените различни периоди.
По
отношение на заявеното от ищеца придобивно основание по чл. 17а от ЗППОДП е
оспорено твърдението, че същият е правоприемник на посочените в исковата молба
дружества и организации. Според ответника, не можело да се приеме, че Приложения
№№ 1 и 20 били такива към Разпореждане № 25/1510.1991 година на Министерски
съвет предвид липсата на изрично посочване приложения към кой акт са същите.
Освен това, те били неподписани и не ставало ясно кой бил техния автор. Налице
било несъответствие между Протокол № 20 към Разпореждане № 25/1510.1991 година
на МС и решение на СГС от 15.11.1991 година по фирмено дело № 26049/1991 година,
изразяващо се в посочване на различни дати на преминаване на активите от
старото към новото дружество, както и различие на броя и състава на Съвета на
директорите.
Налице било
посочване на различни наименования в различните представени по делото документи,
като в тази връзка са оспорени твърденията по искова молба, че държавната фирма
„СОМАТ“ и създадената на основание Указ № 56 фирма с държавно имущество
„Международен автомобилен транспорт - Сомат“ са един и същ правен субект. Докато
в решението на СГС от 15.11.1991 година се говорело за създаване на ново
дружество на база на държавната фирма „СОМАТ“, в исковата молба се твърдяло, че
тя била създадена с Решение № 50/30.03.1989 година на МС, но в Приложение № 69
към Разпореждане № 25/15.10.1991 година на МС се сочело, че се създавала фирма
с държавно имущество с наименование „Международен автомобилен транспорт-Сомат“.
През годините съществували множество дружества, носещи в името си съкращението
СОМАТ, МАТ, СО, СО МАТ, които според ответника били различни дружества. В тази
връзка се сочи, че с решение на СГС, обнародвано в ДВ бр. 53/11.07.1989 година,
в регистъра на съда била вписана фирма с държавно имущество „Международен
автомобилен транспорт - Сомат“, а с решение
на СГС от 15.11.1991 година, с което се създавало „СОМАТ“ АД се откривала нова
партида на това дружество, поради което липсвало правоприемство между двете
дружества.
Оспорено
е и твърдението на ищеца, че Разпореждане № 125/16.07.1976 година на МС
представлявало акт, с който се създавало правоприемство между държавно
стопанско обединение „Международен автомобилен транспорт“ - София и
новосъздадено стопанско обединение „Международен автомобилен транспорт“. В тази
връзка изтъква, че в т. 4 от Разпореждане № 125 се сочело единствено, че от
01.10.1976 година се прекратявали няколко предприятия, като това се отнасяло само
за посочените в тази точка, но не и до предприятията и институтите, посочени в
приложение „Състав на стопански организации, организациите за научно обслужване
и другите структурни единици в системата на Националния транспортен комплекс“
(Списъка), за което пък не било ясно дали е приложение към това разпореждане.
От това се прави извода, че т. 5 от Разпореждането се отнасяла единствено до
предприятията по предходната т. 4 от него. В самия Списък най-общо се
посочвало, че определени предприятия се образували „на основата“ на други
такива, но това не означавало, че старите се прекратявали, а новите приемали
активите и пасивите им по баланса към определена дата. Списъкът не създавал
правоприемство. Поради това, не можело да се приеме, че с Разпореждане № 125 се
прекратявало държавно стопанско обединение „Международен автомобилен транспорт“
- София и неговите поделения и на тяхно място възниквал като универсален
правоприемник стопанското обединение „Международен автомобилен транспорт“ със
своите поделения.
Аналогични
на изложените за Разпореждане № 125/16.07.1976 година на МС са и поддържаните
доводи по отношение на Разпореждане № 221/27.05.1975 година и Разпореждане №
40/26.02.1973 година.
Изтъква
се, че от Постановление № 40/10.11.1969 година не ставало ясно коя част от
автотранспортната дейност на преобразуващото се предприятие ДСО „Тексим“
преминавала към ДСО „Автотранспорт“ и коя към Държавно автомобилно предприятие
за международни и междуградски превози. Това не се установявало и от приложението
„Разпределение на имуществото на икономическата групировка „Български морски
флот“, предназначение за задоволяване на социално - битови и административни
услуги“. В него се сочело, че имуществото на ДСО „Тексим“ се разпределяло към
пет организации, но сред тях липсвала ДСО „Автотранспорт“.
Ответникът
оспорва на следващо място обстоятелството, че процесния имот бил в активите, съответно бил предоставен за
стопанисване и управление на което и да е от предприятията и организациите, на
които ищеца заявява, че бил правоприемник.
Липсвали сметки, баланси и други документи удостоверяващи, че ДСО
„Тексим“, за което се твърдяло, че е праводател на ищеца, било получило
управлението/стопанисването на обекта. В тази връзка са оспорени всички
представени от ищеца сметки за следващия се данък за годините от 1970 година до
1992 година по съображения, че липсва индивидуализация на сградата по тях. По тях
сградата се водила на фирма „МАТ - СОМАТ“ ЕП - № 3, а не на твърдените от ищеца
негови праводатели - Държавна фирма „СОМАТ“- София, съответно „СОМАТ“ АД. От
изложеното се прави извод, че не се установявало при преобразуването на
държавното предприятие в еднолично търговско дружество с държавно имущество
процесният имот да му бил предоставен за стопанисване или управление, поради
което ищецът не можел да се позове на разпоредбата на чл. 17а ЗППОДП. В тази
връзка се сочи още, че в акта на преобразуването било посочено, че „СОМАТ“ ЕАД
щяло да придобие активите на държавното предприятие „СОМАТ“ по баланса към
15.10.1991 година, но такъв не бил наличен по делото, а от другите представени
документи било видно, че за периода 1989-1992 година административната сграда
се водела на друго предприятие. В подкрепа горното се изтъква и това, че балансовата
стойност на имота в размер на 527 500 лева в представените от ищеца
документи съответствала на балансовата стойност, посочена в Списък - справка на
сградите на „СОМАТ“ АД - клон Бургас към АДС № 2453/1961 година, в който списък
било посочено, че административната сграда на ул. „Гео Милев“ № 2, със
застроена площ от 112 кв. м. била масивна и на три етажа. От това следвало, че
евентуално имотът включен в актива на дружеството бил триетажна масивна сграда,
т. е. надстройката над първия (партерен) етаж.
На
следващо място ответникът оспорва идентичността на процесния имот с имота,
отразен в представената от ищеца документация, касаеща активите на неговите
праводатели. За обосноваване на тезата си, че процесния имот не е бил в
активите на праводателите на ищеца, ответникът се позовава на заповеди на Областен
управител на област Бургас, на документи свързани с отчуждаването на процесната
сграда и такива, от които според него било видно, че ищецът не е придобил
правото на собственост върху процесния имот по силата на чл. 17а от ЗППОДП, като
например правния анализ на дружеството при приватизацията му. В същия изключително
подробно били описани активите на предприятието, като процесната сграда не
фигурирала там. Наред с това, в писмо от Агенцията за приватизация от
03.11.2009 година било посочено, че при проверка в архивите и, включително
анализа на правното състояние на дружеството и Информационния му меморандум не
се откривали данни за включване на процесния имот в активите на ищцовото
дружество. Това сочело, че в представената от ищеца документация, в която била
упомената процесната сграда, под „административна сграда“ следвало да се има
предвид триетажната надстройка над партера, но не и самия партер, предмет на
настоящото производство.
Оспорено
е и твърдението, че процесният имот бил даден за стопанисване и управление на
праводателя на ищеца. Липсвали доказателства за предоставяне на търговския
обект по надлежния ред на ДАП „Международни превози“. Признава се, че с Решение
№ 535а/13.07.1948 година на Бургаската комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС от
праводателите на Клеоники Багурди (нейния баща - Теодос Теодосиу и чичо й -
Хараламби Теодосиу) били отчуждени общо 2/6 идеални части от процесния партер в
сградата, която към него момент се състояла само от него. Друга 1/6 идеални
част от процесния имот също била отчуждена с Решение № 1050/03.08.1949 година
на посочената комисия от лицата Вангел Вангелов и Мургула Вангелова. Последните
не били предявявали реституционни претенции за отчуждения им имот. По отношение
на останалите 3/6 идеални части от имота се заявява, че не били отчуждавани,
поради което се оспорва твърдението на ищеца за извършване на такова за нуждите
на Окръжна строителна организация по реда на ЗПИНМ от Ана Аристиду Василопуло,
Марта Манелау Златиаду и Хрисанти Параскева. Твърди се, че последните три лица
изобщо не били собственици на сочените 3/6 идеални части, поради което не можело
имота да бъде отчужден от тях.
Ответникът
не оспорва, че със Заповед № РД-11-04/04.01.1997 година на Областен управител
на област Бургас била деактувана и предадена на „СОМАТ“ АД цялата четириетажна
сграда, застроена на площ от 125 кв. м., заедно със застроеното и незастроено
дворно место 131.55 кв. м., образуващо им. пл. № 2207 в кв. 10 /бивш парцел I,
кв. 5/ по плана на гр. Бургас, ул. „Гео Милев“ № 2. Същата била отменена в
частта за първия /партерния/ етаж от сградата и земята под нея.
Сочи се
на следващо място, че наследниците на Хараламби Теодосиу и Теодос Теодосиу
предявили реституционни претенции към 2/6 идеални части от процесния имот, които
били уважени. Издадена била в тази насока Заповед № РД -11-179 от 20.03.1997
година на Областен управител на област Бургас, с която те били отписани от
актовите книги и предадени на правоимащите лица. Последните се снабдили за
посочените части от имота с нотариален акт за собственост по ЗВСОНИ -
нотариален акт № 173, том 3, дело 1790/1997 година. След посоченото деактуване,
Областен управител на област Бургас издал заповед № РД-13-94/21.03.1997 година,
с която отменил своя Заповед № РД -11-04/04.01.1997 година, с която бил
деактувал в полза на ищеца 3/6 идеални части от първия етаж на сградата и 3/6
идеални части от дворното място. Впоследствие била издадена и друга заповед от Областния
управител на област Бургас, с която била отменена горепосочената му заповед от
31.03.1997 година в частта, с която били деактувани 3/6 идеални части от първия
етаж на сградата и 3/6 идеални части от дворното място, като вместо това
следвало да се чете: „целия първи етаж със застроена площ от 125 кв. м., ведно
с 131,55 кв.м., образуващо им. пл. № 2207 в кв. 10 /бивш парцел I,
кв. 5/, а сега част от ПИ с идентификатор 07079.610.295“.
Ответникът
твърди, че в случая разпоредбата на чл. 17а от ЗППОДП /отм./, не можела да
намери приложение, тъй като преобразуването на „СОМАТ“ АД било извършено преди
влизане в сила на посочената разпоредба. В тази връзка се позовава и на
мотивите на решение Окръжен съд-Бургас по гражд. дело № 926/2007 година по
описа на съда, което не било допуснато до касация от ВКС.
В
заключение се прави извод, че ищецът не бил придобил процесния имот чрез
правоприемство и на основание чл. 17а от ЗППОДП /отм./., като се акцентира на
вече изложеното за липса на доказателства за твърдяното правоприемство, както и
такива доказващи, че процесното имущество е било в активите или предоставено за
стопанисване или управление на което и да е от поредицата държавни предприятия
и организации; липсвала достатъчна индивидуализация на процесния имот, която да
водела до извода, че той бил предоставен за стопанисване или управление на някой
от посочените от ищеца праводатели. Разпоредбата на чл. 17а от ЗППОДП /отм./ не
била приложима, тъй като преобразуването на ищцовото дружество било извършено
по друг закон, а не по ЗППОДП /отм./. Държавата никога не била собственик на
3/6 идеални части от процесния имот, тъй като по отношение на тях липсвали
данни да са били отчуждавани, поради което чл. 17а от ЗППОДП /отм./ бил
неприложим, защото една от предпоставките му била имота да е собственост на
държавата. Последната не била придобила това право, независимо от съставения
акт за държавна собственост № 2453/28.12.1961 година, тъй като не било налице
соченото в него основание - чл. 6 от ЗС, а ако се приемело, че имота е бил
завзет, следвал извода, че е било налице основанието на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ.
По
отношение на евентуално предявените от ищеца „СОМАТ“ АД искове за придобиване
на процесния имот по давност, текла в различни периоди от време, ответникът изразява
становище за тяхната неоснователност. Заявява, че до този момент ищцовото
дружество никога не се било позовавало на този придобивен способ, поради което
не можело да го направи и в настоящия процес. Ищецът сам признавал, че не
владеел имота повече от девет години. В тази връзка сочи, че в този период
процесния имот се е владеел от неговата праводателка Клеоники Багурди, а след
закупуването му през 2018 година и до настоящия момент - от самия него. Поради
изложеното прави извода, че към настоящия момент ищецът не можел да се позове
на придобивна давност за посочените в исковата молба периоди, тъй като
предпоставките за това не били налице. За да можел да стори това ищецът,
необходимо било да бил във владение на имота или поне да не бил загубил
владението му преди повече от шест месеца.
На
следващо място ответникът заявява, че оспорва твърденията на ищеца да е владял
процесната 1/6 идеална част и останалите 3/6 идеални части от имота с намерение
да ги свои през посочените в исковата молба периоди. Оспорва се и твърдението
това владение да е било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено,
както и намерението на ищеца да държи вещта като своя, съответно това да е
продължило повече от десет години. Оспорват се и твърдените от ищеца действия,
обективиращи владение на процесната недвижима вещ, които да са били доведени до
знанието на действителните собственици. Във връзка с направените оспорвания се
сочи, че ищецът изрично бил признал, че държавата била собственик на 1/6 идеална
част от имота, което било видно от сключено между тях споразумение и дадено от
държавата съгласие ищецът да извърши ремонт в обекта. От изложеното се прави извод,
че за посочената 1/6 идеална част от имота давността била прекъсвана
неколкократно, като в тази връзка ответникът се е позовал и на института на
отказ от изтекла придобивна давност в полза на „СОМАТ“ АД. Сочи още, че правото
да се позовеш на придобивна давност било личен акт на лицето, упражняващо фактическа
власт върху вещта, поради което ищецът нямал право да се позовава на давност от
името на държавата като трето лице. Изтъква се и обстоятелството, че самият
ищец твърдял, че след 1970 година Държавата така или иначе не била притежавала
правото на собственост върху имота. По отношение на другите 3/6 идеални части
от имота се заявява, че за тях Държавата не можела да се легитимира като
собственик, тъй като налице била хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, като в
този случай изтеклата придобивна давност (до 21.11.1997 година) не се зачитала
и започвала да тече нова давност. Излагат се и съображения, че дори партера да
бил даван под наем от ищеца за определен период от време, това не доказвало
наличието на корпус и анимус у последния по отношение на вещта.
Ответникът
твърди, че той е собственик на процесния партер от сградата. Като основание за
правото си на собственост се позовава на нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот № 92, том 20, дело № 3654, дв. вх. рег. № 7316 и 7340 от
07.06.2018 година на Службата по вписванията - Бургас, както и евентуално на
основание давностно владение върху имота, към което бил присъединил и
владението на предходните собственици - Клеоники Багурди и Държавата.
Във
връзка с първото наведено придобивно основание ответникът пояснява, че с
горепосочения нотариален акт бил придобил правото на собственост върху
процесния имот от Клеоники Багурди, която била единствена дъщеря на Теодос
Теодосиу. С Решение № 535а/13.07.1948 година на Бургаската комисия по чл. 11 от
ЗОЕГПНС от праводателите на Клеоники Багурди (нейния баща и чичо й Хараламби
Теодосиу) били отчуждени общо 2/6 идеални части от процесния партер в сградата,
която към него момент била едноетажна - дюкян, с площ от 125 кв. м. Въз основа
на посоченото решение бил съставен акт за държавна собственост № 574/07.06.1950
година, в който отчуждения имот бил описан като масивна сграда на един етаж, на
изба, вода и ел. инсталация, покрив: ж.б. плоча, като било посочено, че
останалите идеални части от обекта, принадлежали на същите две лица.
С
Решение № 1050/03.08.1949 година на Бургаската комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС
били отчуждени и 1/6 идеални части от дюкян, едноетажен, масивен, застроен на
125 кв. м. от лицата Вангел Вангелов и Мургула Вангелова. За така отчужденият имот
бил съставен акт за държавна собственост № 164/28.05.1953 година, в който се
сочило още, че останалите 3/6 идеални части били собственост на наследниците на
Трендафил Теодосиу (баща на Хараламби и Теодосиу Теодосиу).
След
приемането на ЗВСОНИ, наследниците на Хараламби и Теодосиу Теодосиу подали
молба до Областен управител на област Бургас за отчуждените от наследодателите
им 2/6 идеални части от процесния имот. Имотът бил деактуван със Заповед № РД
-11-179/20.03.1997 година на Областен управител на област Бургас. Последните се
снабдили за посочените части от имота с нотариален акт за собственост по ЗВСОНИ
- нотариален акт № 173, том 3, дело 1790/1997 година. Впоследствие Клеоники
Багурди се снабдила с нотариален акт за собственост по давност и ЗВСОНИ № 29, том 16, 2928/2009 година
на Службата по вписванията - Бургас за 2/6 идеални части от партер, който вече
бил с идентификатор № 07079.610.295.1, а с нотариален акт № 75, том 19, дело
3500/2009 година и за 2/6 идеални части от терена, върху който била застроена сградата
от 131 кв.м. През 2018 година бил издаден констативен нотариален акт за
собственост по давност, който също затвърждавал правото на собственост върху гореспоменатите
2/6 идеални части от процесния имот. Те били придобити от ответника „Оптимус“
ООД с нотариален акт за покупко-продажба № 92, том 20, дело 3645/07.06.2018
година на Службата по вписванията - Бургас и не били предмет на претенцията на
ищеца.
По
отношение на отчуждените от Вангел и Маргула Вангелови 1/6 идеална част от
процесния имот са заявява, че за нея бил съставен акт за държавна собственост №
164/28.05.1953 година. Правоимащите не били предявили реституционни претенции,
тъй като съгласно ЗВСОНИ собствеността се възстановявала автоматично и Държавата
ги деактувала в тяхна полза. По-късно бил съставен нов акт за държавна
собственост № 4745/18.09.2009 година, с който на основание давностно владение
били актувани 1/6 идеална част от процесния обект и 1/6 идеална част от терена
под него. Така актувания имот бил продаден на Клеоники Багурди от Областен
управител на област Бургас с договор за покупко- продажба № Д01-9/01.06.2016 година,
вписан в Службата по вписванията-Бургас. Впоследствие имотът бил отписан от
актовите книги за държавна собственост и предаден на купувача. Ответникът ги
придобил от Клеоники Багурди с нотариален акт за покупко- продажба № 92, том
20, дело №3645/07.06.2018 година.
За
останалите 3/6 идеални части от процесния имот ответникът твърди, че липсвали
данни за отчуждаването им, както и че в актовете за държавна собственост като
техни собственици били посочени наследодателите на Клеоники Багурди. Тя се била
снабдила за тях с нотариален акт за собственост № 95, том 24, дело 4450/2009 година,
а по-късно стабилизирала правата си върху тях и по давност, за което бил издаден
констативен акт за собственост по давност върху недвижим имот № 45, том 20,
дело №3621/2018 година. Тези идеални части също били придобити от ответника с посочения
по-горе нотариален акт за покупко- продажба № 92/2018 година.
По
отношение на евентуалното си твърдение, че е придобил правото на собственост по
давност ответникът сочи, че от деня на придобиване на правото на собственост
върху процесния имот, той бил във владение на същия. Заявява, че към своето
владение присъединявал и владението на праводателите Клеоники Багурди и Държавата.
При
съобразяване на така изложеното по-горе, съдът намира, че предявеният от ищеца
иск с правно основание чл. 108 от ЗС е допустим и не съществува пречка да бъде
разгледан по същество. Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна
подсъдност. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия
момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства,
които след проверка за възникването им да водят до извода, че са налице
процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за
разглеждане на иска.
Ответникът с нарочни молби, приложени към
отговора на исковата молба, е поискал на негова страна като трети лица помагачи
да бъдат привлечени Клеоники (Теодосиу) Багурди и Българската държава,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство на
Република България.
Искането за привличане на Клеоники Багурди съдът намира за
неоснователно. Съобразно
разпоредбата на чл. 219 ал. 1 от ГПК, в първото заседание за разглеждане на
делото ищецът, а с отговора на исковата молба ответникът може да привлече трето
лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Втората алинея на
посочената разпоредба гласи, че привличането
не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или
живее в чужбина. Видно от представеното по делото с нарочната му писмена молба
от него удостоверение №УРИ 538200-1326 от 12.02.2020 година, лицето, за което е
направено искане да бъде привличено в процеса няма регистриран адрес на
пребиваване на територията на Република България. При това положение, очевидно не
са налице предпоставките на чл. 219 от ГПК за конституиране на посоченото лице
като третото лице-помагач, тъй като то няма постоянен адрес в Република България.
Неоснователно
е и искането на ответника за привличане на Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройство на Република България като трето лице помагач на негова страна. Предпоставките за
допускане на трето лице - помагач по делото са свързани с наличието на правен
интерес за третото лице да участва в производството по делото, когато
вътрешните отношения между него и привличащата страна са в такава връзка, че
пряко да зависят от правоотношението, предмет на делото и съдебното решение да може
да се отрази на правното положение на третото лице. Привличането на трето лице
- помагач е средство за защита на привличащата страна, която се стреми да го
обвърже с установителното действие на мотивите. В тази връзка е и изискването
на чл. 219, ал. 2 от ГПК, осигуряващо възможността на тази страна реално да
участва в исковото производство и да упражнява правата си по чл. 221 от ГПК, като извършва всички съдопроизводствени действия. Освен това,
такъв интерес ще е налице и ако привличащата страна разполага и би могла да предяви
иск против подпомагащата я страна, който обаче, трябва да има за предмет
притезание, по отношение на което спорното право по основния иск следва да е
преюдициално.
В случая, евентуалното уважаване на иска на ищеца не
предполага наличието на пряк иск от ответника към поисканото от него да бъде
конституирано трето лице, тъй като между тях не съществува никакво правоотношение.
С такъв иск би разполагала праводателката на ответника Клеоники Багурди, която
е придобила сочената 1/6 идеална част от процесния имот от държавата, но самият
ответник не разполага с пряк иск против това трето лице.
Съдът намира, че не съществува пречка да приеме с настоящия
си съдебен акт представените от ищеца с исковата му молба писмени доказателства
като относими и допустими към спора. В тази връзка следва да се отбележи, че
действително част от тях са оспорени от ответника с отговора на исковата му
молба, но това не внася друг, по-различен извод. Това е така, тъй като почти
всички оспорени от същия като неавтентични доказателства не са подписани, което
се сочи и от самия него, при което положение очевидно няма за тях как този
въпрос изобщо да стои. Другата част от оспорванията касае съдържанието,
съответно датата, при това на частни документи, поради което именно не се
налага откриване на производство по чл. 193 от ГПК. В заключение се налага
горния извод, като в съответствие с установените в тази насока правила съдът ще
цени оспорените доказателства по свое вътрешно убеждение и в съответствие с
целия събран доказателствен материал.
Основателно съдът намира и искането да бъде задължено посоченото
трето неучастващо по делото лице да представи находящи се при него документи от
значение за спора. В тази връзка следва да се укаже на ищеца в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящия съдебен акт да представи още един
препис от нарочно изготвената от него в тази насока молба по чл. 192 от ГПК с
цел връчването и на същото и обезпечаване възможността в тази връзка то да
изпълни вмененото му задължение.
Искането за ангажиране на гласни доказателства чрез
разпита на един свидетел като насочено към събиране на допустими и относими към
спора доказателствени искания също следва да бъде уважено. Искането на ищеца да
бъде задължен ответника да представи вписания в Службата по вписванията
нотариален акт за продажба от 07.06.2018 година, при съобразяване, че същият е
представен от него като приложение към отговора на исковата молба, следва да
бъде отхвърлено. По всички направени от последния доказателствени искания съдът
ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание след като даде
възможност на ищцовата страна да се запознае с тях и изрази становище по
същите. Тъй като и двете страни са направили искане да бъде допусната и
извършена съдебно-техническа експертиза, по искането, направено от ищеца в тази
насока с исковата молба съдът ще се произнесе също в рамките на откритото
съдебно заседание.
Съдът
намира, че следва да укаже на страните, че на основание чл. 154 от ГПК всяка от
тях носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици. Разпределението на доказателствената тежест следва
непосредствено от приложимата правна норма, както и от изразените от страните
защитни тези в настоящото производство. При съобразяване на посоченото по-горе
правно основание досежно предявената искова претенция, в тежест на ищеца
е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че той е собственик на 4/6
идеални части от процесния имот на сочените основания, както и че същият се
владее или държи именно от ответника. В тежест на ответника е да докаже, че
това владение или държане се основава на наличието на правно основание, включително
всички наведени от него твърдения относно наличието на право на собственост в
патримониума му спрямо процесния недвижим имот.
Ето
защо, по горните съображения и на основание чл. 140 от ГПК, Бургаският окръжен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане предявената от „СОМАТ” АД, ЕИК *********, със седалище град
София, 1138 и адрес на управление район „Младост“, ул. „Самоковско шосе“ №1,
представлявано от Стоян Ангелов Козлев против „Оптимус” ООД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Дебелт” № 27,
представлявано от Мариян Димитров Пъздерков и Хорст Хелбут Ендрас заедно и
поотделно искова претенция за приемане за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на 4/6 идеални части от първия етаж на сградата,
находяща се в град Бургас, ул. „Гео Милев” № 2, който етаж представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №07079.610.295.3.1 по действащата
кадастрална карта, при граници: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над
обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор №07079.610.295.3.2, който
обект е с предназначение според кадастралната карта „за обществено хранене” и е
със застроена площ от 125 кв. м., както и за осъждане на ответника да предаде
на ищеца владението върху имота.
ОСТАВЯ без уважение искането на „Оптимус” ООД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Дебелт” № 27,
представлявано от Мариян Димитров Пъздерков и Хорст Хелбут Ендрас заедно и
поотделно да бъде конституирана в производството по настоящото дело Клеоники
Багурди като трето лице-помагач на негова страна.
ОСТАВЯ без уважение искането на „Оптимус” ООД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Дебелт” № 27,
представлявано от Мариян Димитров Пъздерков и Хорст Хелбут Ендрас заедно и
поотделно да бъде конституирана в производството по настоящото дело Българската
държава, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството като трето лице-помагач на негова страна.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба, по повод
на която е образувано настоящото производство, писмени доказателства.
УКАЗВА
на ищцовата страна в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящия
съдебен акт да представи още един препис от нарочно изготвената от него в тази
насока молба по чл. 192 от ГПК с цел връчването и на Областна
администрация-Бургас.
ДОПУСКА
до разпит при довеждане един свидетел на ищцовата страна за установяване на
изложените от нея в исковата и молба фактически обстоятелства.
ОБЯВЯВА,
че представените от ответната страна с отговора на исковата молба писмени
доказателства, направените със същия доказателствени искания, както и по
искането на ищеца да бъде допусната и извършена съдебно-техническа експертиза
ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание.
ОТХВЪРЛЯ Искането на ищеца да бъде задължен ответника да
представи вписания в Службата по вписванията нотариален акт за продажба от
07.06.2018 година.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.07.2020 година - 13.30
часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението в частта, в която са оставени без уважение исканията
за конституиране на Българската държава, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството и Клеоники Багурди като трети лица-помагачи
на страната на ответника подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му пред Бургаския апелативен съд.
В
останалата част същото е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните по делото.
Препис
от отговора на исковата молба, както и приложенията към него да се връчат на
ищцовата страна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: