РЕШЕНИЕ
№ 368
гр. Враца, 23.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 25.07.2019г./ двадесет и пети юли
две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Даниела Монова, като разгледа докладваното от съдията адм.
дело №473 по описа на АдмС – Враца за
2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145
и сл. АПК.
Образувано е по жалба на Община Мездра,
представлявана от * Г. С. против РЕШЕНИЕ
№РД-02-36-651/23.05.2019г. на Заместник Министър на МРРБ и Ръководител на
Управляващия орган на ОПРР 2014-2020г. за отказ за верификация и плащане на
разходи в размер на 9 184,20 лева по договор № BG16RFOP001-2.001-0182-С03 от 25.10.2016г. В жалбата се навеждат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Посочва се, че всички разходи по сключения договор № BG16RFOP001-2.001-0182-С01-S-01/30.08.2018г. с изпълнител „В.-К.“
ЕООД са допустими по смисъла на всички
приложими разпоредби и като такива подлежат на верификация. Иска се отмяна на оспореното решение, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
от ю.к. Х.П.. Моли за отмяна на оспореното решение, като незаконосъобразно при всички
мотиви изложени в жалбата. Твърди се, че
всички твърдения в решението са неоснователни и необосновани.
Ответната страна - Заместник министър на МРРБ гр. София, чрез
представено по делото писмено становище оспорва предявената жалба от Община Мездра,
като неоснователна и недоказана. Излагат се съображения за правилност и
законосъобразност на оспореното решение.
Настоящият съдебен състав, след като
обсъди сочените в жалбата възражения,
становищата на страните и във връзка със събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Административен Договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014-2020г. процедура на
директно предоставяне № BG16RFOP001-2.001„ Енергийна ефективност в
периферните райони“ № от ИСУН BG16RFOP001-2.001-0182-С01 № РД-02-37-227/25.10.2016г.,
Ръководителят на Управляващия орган /МРРБ/ предоставя на Бенефициента /Община Мездра/
100 % безвъзмездна финансова помощ. Към договора са приложени и общите
условия/стр.14-28/. Приложени са и насоки за кандидатстване по процедура на
директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ наименование на
процедурата BG16RFOP001-2.001 „ Енергийна ефективност в периферните райони“
/стр.30-44/.
Жалбоподателят в качеството на
възложител е сключил договор с избрания
изпълнител „В.-К.“ ЕООД гр.***, представлявано от А.А.В. договор № BG16RFOP001-2.001-0182-С01-S-01/30.08.2018г. за обособена позиция
2 СС“А.“, ул.*** № *** - *** /стр.45-58/. Приложени са и извлечения от банкови
сметки и фактури, решения за налагане на
финансови корекции, уведомление за нередност.
Приложен е и
сертификат за енергийни характеристики на сграда в експлоатация издаден от ПМ
Е. ООД, доклад от обследване за енергийна ефективност на сграда, обект: жилищна
сграда – гр.***, ул. *** № ***, ***,
резюме на доклад от извършено обследване за енергийна ефективност на сграда/стр.198-267/.
С оспореното решение № РД-02-36-651/23.05.2019г.
на Зам.министъра на МРРБ и ОПРР е направен
отказ за верификация и плащане на разходи в размер на 9 184,20 лева
по договор № BG16RFOP001-2.001-0182-С03 от 25.10.2016г.,във връзка с постъпило искане за
междинно плащане, за което са изложени фактически и правни основания в
решението. Конкретизирано е, че недопустими за верифициране са разходи,
актувани в ППСМР №1/01.11.2018г., които са свързани с възстановяване
състоянието на общите части на сградите, в т.ч. демонтаж врата, мазета и
доставка и монтаж врата за достъп към мазетата в сутерена на обща стойност
984,36 лв. без ДДС, както и разходите, актувани в ППСМР №2/17.12.2018г., които
са свързани с изграждането на мълниезащитна инсталация и са на обща стойност
6 669,14лв. без ДДС. От УО на ОПРР е прието, че не е спазен чл.57,ал.1,т.2
ЗУСЕСИФ вр. чл.79 от Общите условия към Административния договор за
предоставяне на безвъзмездна правна помощ, поради което не се верифицират
отчетени разходи по договор № BG16RFOP001-2.001-0182-С01-S-01/30.08.2018г. с изпълнител „В.-К.“
ЕООД в общ размер на 9 184,20лв. с
ДДС, разпределени по следните бюджетни пера: 1. По II.5.1 Разходи за инженеринг на 18
обекта/фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим/, не се
верифицират разходи в размер на 984,36 лева по договор № BG16RFOP001-2.001-0182-С01-S-01/30.08.2018г. с изпълнител „В.-К.“
ЕООД. Сумата не се верифицира по фактура №********** от 01.11.2018г. 2. По б.п.
IV.30.1 Разходи за
невъзстановим ДДС/фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим/, не
се верифицират разходи в размер на 196,87 лева по договор № BG16RFOP001-2.001-0182-С01-S-01/30.08.2018г. с изпълнител „В.-К.“
ЕООД. Сумата не се верифицира по фактура №********** от 01.11.2018г. 3. По II.5.1 Разходи за инженеринг на 18
обекта/фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим/, не се
верифицират разходи в размер на 6 669,14 лева по договор №BG16RFOP001-2.001-0182-С01-S-01/30.08.2018г. с изпълнител „В.-К.“ ЕООД. Сумата не се
верифицира по фактура №********** от 09.01.2019г. и 4. По б.п. IV.30.1 Разходи за невъзстановим
ДДС/фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим/, не се верифицират
разходи в размер на 1 333,83 лева
по договор №BG16RFOP001-2.001-0182-С01-S-01/30.08.2018г. с изпълнител „В.-К.“ ЕООД. Сумата не
се верифицира по фактура №********** от 09.01.2019г.
При
така изложената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът приема
от правна страна следното:
От приложените към преписката писмени
доказателства се установява, че жалбата е депозирана в предвидения в чл.149,
ал.1 АПК 14-дневен срок. Процесното
решение е подлежащ на оспорване по реда на АПК административен акт. Жалбоподателят,
като адресат на неблагоприятен за него акт, е надлежна страна. Предвид това
съдът счита, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
настоящият съдебен състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно изричната разпоредба на
чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 АПК, като
съгласно ал.2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва
искане за това.
Според чл. 5,
ал.1, т.10 от Устройствения правилник на МРРБ, министъра организира, координира
и контролира дейността на управляващия орган на Оперативна програма „Регионално
развитие“ 2007-2013г. и на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020г.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган -
Заместник-министър на МРРБ и Ръководител на Управляващия орган /УО/ на
Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР), в кръга на неговите правомощия,
съобразно разпоредбата на чл.60,
ал.1 ЗУСЕСИФ, във връзка със заповед №
РД-02-36-1179/26.09.2018г./приложена по делото стр.13/, в съответната писмена
форма и необходимите реквизити по чл.59,
ал.2 АПК, което го прави валиден акт.
Изложени са фактически и правни основания за издаване на акта, като от тях може да се направи
извод каква е действителната воля на административния орган. По тези
съображения решението не е нищожно.
По същество
настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е мотивирано, издадено
при напълно изяснена фактическа обстановка, в резултат на което е постановено в
съответствие с материалния закон. Съображенията за това са следните:
По делото не
е налице спор между страните, че в доклада е посочено, че в обследваната сграда
няма изградена мълниезащитна инсталация и се препоръчва изграждането на такава,
както и че препоръка за проектиране и изпълнение на такава е отправена и в технически паспорт на сградата. Макар по
делото да не са представени ППСМР №1
/01.11.2018г. и ППСМР №2/17.12.2018г. , доколкото между
страните няма формиран спор относно тези обстоятелства, съдът приема че на
процесния обект, са изпълнени СМР, представляващи изграждане на мълниезащитна инсталация и демонтаж, доставка и монтаж врата за достъп към мазетата в сутерена, за
което са представени и фактури.
Производството по верификация на
разходи се съдържа в чл.60-чл.68
ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ УО извършва верифициране на разходите въз
основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на
проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на
разходите са регламентирани в чл.57
и чл.58
ЗУСЕСИФ. Следователно разпоредбите, които регламентират условията за
допустимост, респ. за недопустимост на разходите по оперативната програма,
респективно представляващи правно основание за верифициране или отказ от
верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57
и чл.
58 ЗУСЕСИФ. Конкретно изброените условия за допустимост са посочени в чл.57,
ал.1 ЗУСЕСИФ общо за всички оперативни програми. Съгласно чл.
57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, за да се считат разходите за допустими,
разходите следва да попаднат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в
одобрения проект категории разходи. Един от документите по чл.
26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ са Насоките за кандидатстване по съответната процедура.
Според Насоките за
кандидатстване по процедура BG16RFOP001-2.001 “ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ В
ПЕРИФЕРНИТЕ РАЙОНИ”, /приложени по
делото/ “СМР на сградите които обхващат
ремонт и реконструкция на различни части на сградата (покрив, стени, стълбищни клетки и площадки, коридори, асансьори и
др.), могат да бъдат финансирани само ако с предложените мерки по проекта по
ОПРР 2014-2020 сградата постигне най-малко клас на енергопотребление “С“ и
повече от 60% енергийни спестявания. Изискването за повече от 60% енергийни спестявания
следва задължително да се спазва, когато описаните СМР не са пряко свързани с
изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност, но тези СМР са
предписани в техническото обследване. Посочени са и съпътстващи СМР, свързани с изпълнението на
мерките за енергийна ефективност и възстановяване на първоначалното състояние,
нарушено в резултат на обновяването.
За жилищни
сгради, студентски общежития и административни сгради на държавната и
общинската администрация за които с внедряването на предвидените
енергоспестяващи мерки не се постигнат от 60% енергийни спестявания, могат да
бъдат финансирани с БФП единствено задължителните енергоспестяващи мерки,
задължителните мерки, свързани с конструктивното укрепване, и мерките за
осигуряване на достъпна архитектурна среда. Всички останали мерки,
включително описаните като задължителни в техническите паспорти на сградата,
извън конструктивното укрепване, не са допустими за финансиране с БФП, и ако
бъдат включени в проектното предложение, следва да бъдат финансирани със
собствени средства.
От представения
сертификат за енергийни характеристики на обект „СС “А.“, ул.*** № ***- *** е
видно, че след изпълнение на предписаните енергоспестяващи мерки обектът ще
постигне енергийно спестяване в размер на 46,87%.
В конкретния случай реализираните мерки
по изграждане на мълниезащитна инсталация, които са били предписани, както и
извършените СМР, свързани с възстановяване състоянието на общите части на
сграда, не са допустими за финансиране с
БФП по проекта и следва да останат за сметка на бенефициента, както е приел и
ответника. Изграждането на мълниезащитна
инсталация на обекта не е свързано с изпълнението на мерките за енергийна
ефективност и възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултат
на обновяването. И това е така, тъй като от данните по делото е видно, че
такава инсталация не съществува и се препоръчва нейното изграждане, който факт
не е спорен по делото. По отношение на извършените разходи за възстановяване на
общите части на сградите- демонтаж, доставка и
монтаж врата за достъп към
мазетата в сутерена също са недопустими. Органът обосновано и законосъобразно
не е извършил верификация и плащания на разходи в размер на 9 184,20лева
по направеното искане за междинно плащане по договора, поради несъответствие с
разпоредбите на чл.57 ЗУСЕСИФ. Предявената сума за верификация и плащане не
отговаря на разпоредбата на чл.57, ал.1,т.2 ЗУСЕСИФ вр. чл.79 от Общите условия
към АДПБФП, сключен между МРРБ и Община Мездра.
Възраженията
на жалбоподателя, че всички разходи по сключения договор № BG16RFOP001-2.001-0182-С01-S-01/30.08.2018г. с изпълнител „В.-К.“
ЕООД са допустими по смисъла на всички
приложими разпоредби и като такива подлежат на верификация са неоснователни. От една страна, по делото не са ангажирани доказателства,
оборващи констатацията на ответника, послужила за издаване на оспорения акт. От
друга страна, при служебно изследване на въпроса за законосъобразността на
оспорения акт, респективно допустимостта на заявените за верифициране разходи
по изграждане на мълниезащита инсталация и възстановяване състоянието на общите части на
сградите в т.ч. демонтаж, доставка и
монтаж врата за достъп към мазетата в
сутерена , настоящият състав на съда не констатира наличие на основание за
отмяна или изменение на акта. Съответно, процесните разходи
за изграждането на мълниезащитна инсталация, демонтаж, доставка и монтаж на врата за достъпа към мазета в сутерена са недопустими за верифициране и като отказва
верифицирането им, ответникът постановява акта си без противоречие с
материалния закон.
Предвид
приетата за установена недопустимост на разходи за верифициране по бюджетно
перо ІІ.5.1, ответникът отказва верифициране и на сумата, представляваща
следващия се ДДС върху неверифицираната сума. При това положение, следва да се
приеме за установено, че и отказът да бъде верифицирана сумата, представляваща
следващия се ДДС върху недопустими за верифициране разходи в размер от 196.87
лв. и в размер от 1 333,83 лева, е постановен без противоречие с
материалния закон.
С оглед на изложените съображения съдът
намира издаденият административен акт за законосъобразен, като издаден от
компетентен орган, без противоречие с материалноправни разпоредби,
при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и изискванията за
форма на акта, както и в съответствие с целта на закона. Жалбата против този
акт е неоснователна и не следва да бъде уважена.
При този изход на делото на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, като искането
е направено своевременно от процесуалния му представител. Следва да бъдат
присъдени разноски в минимален размер
от 100.00 лева, съгласно чл. 78,
ал.8 ГПК вр. чл.144 АПК във вр. чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното и
на основание чл.172, ал. 2 АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Мездра, представлявана от * Г. С. против Решение № РД-02-36-651/23.05.2019г. на
Заместник Министър на МРРБ и Ръководител на Управляващия орган на ОПРР 2014-2020г. за отказ за верификация и плащане
на разходи в размер на 9 184,20 лева.
ОСЪЖДА Община Мездра да заплати на Министерство на
регионалното развитие и благоустройство разноски по делото в размер на 100/сто/
лева.
Решението подлежи на обжалване, чрез АдмС-Враца пред ВАС-София
в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.СЪДИЯ: