Присъда по дело №157/2021 на Окръжен съд - Ямбол

МОТИВИ към Присъда № 6/15.09.2021 г., постановена по ВНЧХД №
157/2021 г. по описа на ЯОС

Производството е по реда на глава ХХI от НПК и е във фаза след
отмяна на постановена по делото осъдителна присъда № **/**.**.****г. по
НЧХД № ***/****г. на ЯРС, с която подс. К. М. К. е признат за виновен по
обвинението за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, и на основание чл.78а,
ал.1 от НК, е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
С отменителното Решение № **/**.**.****г. по ВНЧХД № ***/****г.
на ЯОС, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, поради допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се във вътрешна противоречивост на
правните изводи и в липса на мотиви за част от тях.
Развилото се второ по ред първоинстанционно производство под №
****/****г. по описа на ЯРС е приключило с постановяване на оправдателна
присъда № 260052/16.04.2021г., с която подс. К. е признат за невиновен в
извършването на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, а именно, че на
**.**.****г. около 10:00 часа в гр. *****, на ул. „********“ № *, чрез
нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на П. Я. П. й е причинил лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Със същата присъда направените от подсъдимия
разноски в размер на 1800 лева са възложени в тежест на частния тъжител
П.П..
Въззивната проверка на постановената оправдателна присъда е
инициирана по жалба на частния тъжител, с която се претендира за нейната
отмяна и за постановяване на нова осъдителна такава. Искането се обосновава
с доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт, като се
счита, че наличната доказателствена съвкупност позволява да се направи
обоснован извод за виновността на подсъдимия. Конкретно е наведено
оплакване, че решаващият съд неправилно е дал приоритет на показанията на
заинтересовани от изхода на делото свидетели, каквито са синът на
подсъдимия и неговата приятелка, пред показанията, депозирани от живущ в
съседство със страните свидетел очевидец – К. Г., който няма родство с тях и
е незаинтересован от изхода на делото.
Въззиваемият подсъдим не е депозирал възражение против жалбата.
В съдебно заседание въззивникът – частен тъжител и поверениците
поддържат изцяло искането в жалбата. Намират обвинението за доказано,
пледират за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, с която
1

подсъдимият да бъде признат за виновен. Претендират и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемият подсъдим и упълномощените защитници изразяват
становище за неоснователност на жалбата, като споделят изцяло направения
от районния съд доказателствен анализ и извода му за недоказаност на
обвинението.Постановената присъда намират за правилна и законосъобразна
и пледират да бъде потвърдена.
След като обсъди доводите в жалбата, съобрази становищата на
страните и прецени изцяло атакуваната присъда съобразно правомощията
по чл.313 и чл.314 от НПК, ЯОС прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.319, ал.1 от НПК, от
надлежна страна и при наличие на право и интерес от обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Настоящият състав счита, че възприетите от районния съд фактически
положения, касаещи отношенията между страните, повода за възникване на
конфликта между тях на **.**.****г. и мястото на развитието му съответстват
на събраните по делото доказателства. Не споделя единствено фактическите
изводи относно механизма на причиняване уврежданията на тъжителката, и
на базата на самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност приема за
установено следното:
Частният тъжител П.П. и подсъдимият К.К. живеели в една жилищна
сграда - къща, находяща се на ул. „********“ № * в гр. *****, и ползвали общ
двор. Подсъдимият обитавал втория етаж и стая на първия етаж, в която
живеел, а тъжителката – останалата част от първия етаж.
На **.**.****г. (събота) преди обяд в двора на имота между тях
възникнал конфликт, провокиран от отношението на подсъдимия към
домашния любимец на тъжителката. Подразнен от продължителния лай на
животното, подсъдимият го замерил с чехъл, а това дало повод на П. да му
потърси сметка за постъпката. Така двамата се скарали и започнали да си
разменят остри реплики на висок тон. В един момент подсъдимият нанесъл
удар с ръка в областта на лявата половина на лицето на тъжителката,
вследствие на който й била причинена контузия в същата област, изразяваща
се в хиперемия (зачервяване) на кожата с палпаторна и функционална
болезненост. От удара П. загубила равновесие, политнала наляво по посоката
на удара и паднала върху циментов стълб от бетонна ограда. В резултат на
това й били причинени: контузия в лявата странична повърхност на гръдния
кош с наличие на палпаторна и функционална болезненост; контузия на
лявата ръка, с наличие на дълбоки охлузвания на кожата по страничната
повърхност в средната и долна трета на мишничната област и със зацапващо
кървене, кръвонасядане със синкав цвят и болезнен травматичен оток на
меките тъкани в същата област на площ с размери 10-15 см, както и контузия
2

на левия крак, с наличие на кръвонасядане със синкаво-морав цвят с размери
4-5 см по средната трета на задно-страничната повърхност на бедрото, с
палпаторна и функционална болезненост на меките тъкани в същата област.
За случилото се тъжителката подала сигнал на тел.112 и на място бил
изпратен полицейски екип в състав свидетелите Д. И., Ж. Г. и Г. И.. След като
разговаряли с тъжителката и с подсъдимия, полицаите им съставили
протоколи за предупреждение по реда на чл.65 от ЗМВР. Непосредствено
след това П. потърсила медицинска помощ в СО при МБАЛ „**.
***********“ АД – гр. ***** и около 10:20 часа била прегледана от дежурния
лекар, след което била откарана от св. В. на преглед в гр. ******, където два
часа и половина по-късно - в 12:57 часа на **.**.****г., била освидетелствана
и от съдебен лекар.
Видно от заключенията на вещото лице, изготвило назначените
съдебномедицинска и допълнителна съдбномедицинска експертиза,
уврежданията в лявата половина на лицето и по задно-страничната
повърхност на бедрото на левия крак са причинили на тъжителката болка и
страдание, а останалите травматични увреждания – сравнително дълбоките
охлузвания на кожата по страничната повърхност на раменницата на лявата
ръка, в нейните средна и долна трета, със зацапващо кървене, представляват
нарушаване на анатомичната цялост на кожата в засегнатата област и в
съвкупност с контузията по лявата странична повърхност на гръдния кош,
довела до сравнително кратко във времето затрудняване движенията на
снагата, са причинили на тъжителката временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Подсъдимият К., роден на **.**.****г., е **-годишен мъж, пенсионер, с
безупречна съдебна билография – не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел IV от НК.
Възприетите от настоящия състав фактически положения се основават
отчасти на обясненията на подсъдимия, отчасти на приобщените по реда на
чл.281, ал.1, т.3 от НПК показания на свидетелите М. М. и Н. Й., на
показанията на свидетелите К. Г., С. Д., Д. В., Д. И., Г. И., Ж. Г. и Я. Я., вкл. в
приобщените им по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК части, на заключенията и
показанията на вещото лице, изготвило назначените съдебномедицинска и
допълнителна съдебномедицинска експертиза, както и на писмените
доказателства по делото – справка за съдимост рег. № ****/**.**.****г.,
издадена от БС при ЯРС, лист за преглед на пациент в СО при МБАЛ „**.
***********“ АД – гр. ***** с амб. № ****/**.**.****г., издаден в 10:20 часа
на **.**.****г. от д-р К., СМУ № ***/**.**.****г., издадено от д-р Ч. в 12:57
часа, протоколи за предупреждение рег. № *****-*****/**.**.****г. и рег. №
*****-*****/**.**.****г. и др.
По отношение преценката на доказателствената съвкупност ЯОС не
споделя направения от решаващия съд анализ, като счита, че при
установяване на фактическите обстоятелства следва да се изхожда основно от
3

писмените доказателства, които съдържат обективна информация за
естеството, локализацията и механизма на причиняване на уврежданията на
тъжителката, установени при прегледите непосредствено след конфликта. В
конкретния случай това са листът за преглед на пациент в СО при МБАЛ „**.
***********“ АД – гр. ***** с амб. № ****/**.**.****г., издаден в 10:20 часа
на **.**.****г. от д-р К., издаденото от д-р Ч. в 12:57 часа СМУ №
***/**.**.****г., както заключенията на изготвените съдебномедицинска и
допълнителна съдебномедицинска експертизи. Следва да се съобразят и
предварителните сведения, дадени от тъжителката при снемане на анамнезата
непосредствено след инцидента, защото освидетелстването е извършено във
възможно най-кратък срок (няколко часа по-късно) и освидетелстваният не
притежава специални знания в областта на медицината, поради което и
възможността за даване на целенасочена информация към този момент е
минимална. Затова ЯОС счита, че тези доказателствени източници следва да
послужат като отправна точка при оценка достоверността на останалите
доказателства и в тази връзка намира, че в случая следва да се даде вяра на
тези гласни доказателства и то в частта им, в която разкриват съответен на
уврежданията механизъм на причиняването им, като същевременно се държи
сметка за обстоятелствата, при които е възприето случващото се, за
състоянието на възприемащия, за това на коя част от събитията процесния
ден е присъствал, както и за отношенията му със страните.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав счита, че ЯРС
неправилно е оценил като изолирани и недостоверни последователните
показания на единствения незаинтересован от изхода на делото свидетел
очевидец К. Г., която живее в съседство със страните и поддържа нормални
отношения с тях. Действително, при извършване на проверката по сигнала на
тъжителката същата е отказала да даде сведения, но това обстоятелство, само
по себе си, не представлява основание за дискредитиране на показанията й,
както неправилно е приел решаващият съд, защото от житейска гледна точка
това поведение намира логично обяснение с нежеланието й да вземе страна в
конфликт между съседи, с които поддържа нормални отношения. За оценката
на показанията й от съществено значение е друго, че след призоваването като
свидетел в производството по НОХД № ***/****г. и по НОХД № ****/****г.
на ЯРС, пред два съдебни състава и под страх от наказателна отговорност Г.
последователно, безпротиворечиво и категорично поддържа, че падането на
тъжителката е било в резултат от насенен удар от подсъдимия.
Освен последователни, логични и депозирани от незаинтересовано от
изхода на делото лице, показанията на св. К. Г. кореспондират в пълна степен
с показанията на свидетелите С. Д., Д. В., Д. И., Г. И. и Ж. Г., на които
непосредствено след инцидента тъжителката съобщила идентични
обстоятелства относно развоя на конфликта. В тази насока са както
показанията на св. Д., която сочи, че в телефонен разговор тъжителката й
казала: „ ...К. ме преби, скарахме се заради кучето ...“, така и показанията на
св. В., според която, докато пътували към гр. ******, П. й споделила, че
„съседа й я ударил“. Вярно е, че близкото родство между тъжителката и
4

свидетелите Д. и В., съответно нейна дъщеря и братовчедка, предполага
известна тенденциозност и недобросъвестност при депозиране на
показанията. В настоящия случай обаче, внимателния им прочит и съвкупната
им преценката с показанията на отзовалите се на сигнала полицаи, както и
съпоставката им с показанията и заключенията на вещото лице, налагат
категоричен извод за добросвестност. Макар и лаконични, но по обясними
причини, предвид изминалия сравнително голям период от време от
извършване на деянието, в рамките на който са били служебно ангажирани и
с други подобни случаи, полицейските служители - свидетелите Д. И., Ж. Г. и
Г. И., също са категорични, че са били изпратени по сигнал за междусъседски
скандал заради куче, идентифицират като подател на сигнала именно
тъжителката и безпротиворечиво сочат, че оплакванията й са били за удар и
блъскане от съсед, както и за болки в областта на гърдите и ръката.
В подкрепа на горепосочените гласни доказателства са и заключенията
на вещото лице, видно от което телесните увреждания на тъжителката
напълно съответстват на описания в тъжбата и потвърден от свидетеля
очевидец механизъм на причиняването им – дестабилизация вследствие на
удар в областта на лявата половина на лицето и падане върху циментов стълб
от бетонна ограда. Според експерта, уврежданията, описани в медицинската
документация часове след инцидента, са с травматичен произход, дължат се
на механичното действие (удар, притискане, протриване) на твърди тъпи
и/или тъпоръбести предмети и предмети с грапава повърхност или ръб
(каквито характеристики притежава циментовият стълб), свидетелстват за
малка давност от момента на причиняването им, равняваща се на няколко
часа, и макар да не изключва възможността увреждането в областта на лявата
половина на лицето на тъжителката да е причинено от удар върху твърд
предмет при падането й, вещото лице заключава, че механизмът на
дестабилизирането й вследствие на нанесен удар с неголяма сила в тази
област и падане настрани наляво, при което са получени останалите
увреждания, е по-вероятен. Т.е., по давност, механизъм на причиняване и
характеристики телесните увреждания на тъжителката напълно отговарят да
са получени времето и начина, описани от свидетеля очевидец, за който
свидетелстват и свидетелите неочевидци Д., В., И., Г. и И.. При това
положение, доколкото съвкупната преценка на показанията на
горепосочените свидетели с писмените доказателства и със заключенията и
показанията на вещото лице безпротиворечиво сочи за факти, различни от
изнесените в обясненията на подсъдимия и в показанията на свидетелите М. и
Й., последните се явяват напълно изолирани. Ето защо, като отчете
изолираността на обясненията на подсъдимия и на показанията на
свидетелите М. и Й. от останалия доказателствен материал, съобрази
близкото родство между подсъдимия и св. М., който е негов син, и
обстоятелството, че св. Й. е приятелка на сина му, ЯОС счете, че в частта им
относно механизма на причинавяне на уврежданията на тъжителката, а
именно, падане върху терена вследствие на дестабилизация при опит за
нанасяне на удар на подсъдимия, обясненията на последния и показанията на
свидетелите М. и Й. представляват съответно израз на защитна позиция и
5

опит същият да бъде оневинен, поради което и не следва да се кредитират.
Заключенията на вещото лице по назначените съдебномедицински
експертизи настоящият състав кредитира изцяло, тъй като са компетентни,
задълбочени и обосновани, изготвени са в съответствие с нормативните
изисквания и съдържат обстойни и научнообосновани изводи със съответната
мотивировка по отношение на поставените въпроси. Същевременно по делото
липсват данни за наличието на обстоятелства, които да поставят под
съмнение компетентността и непредубедеността на експерта. В тази връзка
доводите на защитата на необоснованост на експертното заключение по
назначената от въззивния съд допълнителна СМЕ, аргументирани с
обстоятелството, че при изготвянето му не са взети предвид показанията на
свидетелите М. и Й., се преценят като неоснователни, тъй като същите
разкриват механизъм на причиняване на уврежданията, идентичен с този,
посочен в обясненията от подсъдимия, който е подробно обсъден и е взет
предвид от експерта при изготвяне на заключението.
Показанията на св. Янев, който не е очевидец на конфликта, не
съдържат съществена информация за правно значимите факти, поради което
се взеха предвид дотоклова, доколкото допринасят за всестранното
изясняване на делото.
Фактическите положения, установени от гореизложения
доказателствен анализ, налагат извод, различен от този, който е направил
решаващият съд, а именно, че подсъдимият е извършил описаното в
тъжбата деяние и е осъществил състава на вмененото му престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, тъй като на **.**.****г. преди обяд, в двора на имот,
находящ се в гр. ***** на ул. „********“ № *, чрез нанасяне на удар с ръка в
областта на лявата половина на лицето на П. Я. П. от гр. *****, й е причинил
лека тересна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за
живота.
ЯОС намира, че изключая отделни части от обясненията на подсъдимия
и от показанията на свидетелите М. и Й., събрания по делото доказателствен
материал безпротиворечиво сочи за извършено съставомерно деяние по
посочения текст от наказателния закон, чието авторство, времеви и
пространствени параметри са установени по безспорен начин. Преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, показанията на всички останали
свидетели, медицинската документация и заключенията на експерта
обосновават извод, че причинените на тъжителката телесни увреждания са
пряка и непосредствена последица от действията на подсъдимия. В тази
връзка е безспорно установено, че вследствие на нанесен с неголяма сила
удар с ръка с последващи дестабилизация и падане върху циментов стълб, на
тъжителката са причинени дълбоки охлузвания на кожата по страничната
повърхност на раменницата на лявата ръка, в нейните средна и долна трета,
със зацапващо кървене, и контузия по лявата странична повърхност на
гръдния кош, довела до сравнително кратко във времето затрудняване
движенията на снагата – увреждания, които по съвкупност са довели до
6

времено разстройство на здравето, неопасно за живота, и съставляващи лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Или, от обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено чрез действие срещу телесната
неприкосновеност на тъжителката, което е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат – лека телесна повреда.
Извършеното от подсъдимия покрива и субективните признаци на
престъплението, тъй като същият ясно е съзнавал, че действията му са от
естество да причинят телесни увреждания на тъжителката, и същевременно е
предвиждал и целял именно това. Този извод се основава на безспорно
установеното му поведение, изразяващо се в нанасяне на удар с ръка в
областта на лявата половина на лицето, което обективира пряко намерението
му за нанасяне на телесни увреждания. Т.е., същият е действал с пряк умисъл
като форма на вина – с целени и настъпили общественоопасни последици.
Затова ЯОС намери, че от обективна и субективна страна подсъдимият
е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, поради което
го призна за виновен по така предявеното му обвинение.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
Санкцията на чл.130, ал.1 от НК предвижда за извършеното от
подсъдимия престъпление наказание лишаване от свобода до две години или
друго по-леко такова - пробация. При това положение, имайки предвид
размера на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода, който е в
рамките до три години, обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан или
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, глава VІІІ от
НК, и от престъплението не са причинени имуществени вреди, съдът намери,
че спрямо него са налице законовите условия на чл.78а, ал.1 от НК за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба от 1000 до 5000 лева.
При определяне конкретния размер на глобата, съдът взе предвид
ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия,
обуславяща се от чистото му съдебно минало, от обстоятелствата, че дава
обяснения по обвинението, с което в известна степен допринася за разкриване
обективната истина по делото, че е възрастен човек, пенсионер, респ. с
невисоки доходи, поради което му наложи глоба в минимален размер от 1000
лева, като намери, че с оглед гореизложените обстоятелства, макар
определено в законовия минимум, наложеното му наказание е достатъчно да
окаже необходимото поправително и възпиращо въздействие както върху
личността му, така и върху останалите членове на обществото.
ПО ВЪПРОСА ЗА РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯОС
осъди подсъдимия да заплати в приход на бюджета на съдебната власт
направените по делото разноски общо в размер на 453 лева, от които 111
7

лева, вносими по сметката на ЯРС, и 342 лева, вносими по сметката на ЯОС.
На същото основание и предпоставки, в тежест на подсъдимия
присъди и направените от частния тъжител разноски по делото общо в размер
на 3970 лева.
По тези съображения и на основание чл.334, т.2 вр. чл.336, ал.1, т.2 от
НПК, Ямболският окръжен съд постанови Присъда № 6/15.09.2021 г. по
ВНЧХД № 157/2021 г. по описа на съда, с която отмени първоинстанционната
оправдателна присъда № 260052/16.04.2021г. по НЧХД № 1213/2020 г. на
ЯРС, и вместо това призна подсъдимия за виновен по предявеното му
обвинение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

8

Номер на акта:	6
Дата:	15 септември 2021 г. (в сила от 15 септември 2021 г.)
Съдия:	Петранка Панайотова Кирова

Дело:	20212300600157
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	1 юли 2021 г.

Присъда по дело №157/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите