РЕШЕНИЕ
№ 600
гр. Варна, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110203128 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на ПЛ. Т. М. чрез адв. И.Г. при АК-
Варна против НП № 23-0000318/12.05.2021 г. на Директора на Регионална дирекция
„АА“-Варна, с което на основание чл. 177 ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева
за нарушение на чл. 139 ал.1 т.2 пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал.1 т.6 б.”в” от Наредба
№ 11/03.07.2011 г. на МРРБ.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена
фактическата обстановка, неправилно е приложен материалния закон и са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице. Излага се становище, че описаната в НП фактическа
обстановка противоречи на посочените в свидетелството за регистрация на автомобила
стойности на технически допустима максимална маса и допустима максимална маса.
Навежда се довод, че отсъства субективната страна на нарушението, доколкото след
натоварването на превозното средство последното не е претегляно, съотв. водачът не е
могъл да знае , че предприема управление на превозно средство, чиято максимално
допустима маса е претоварена. Твърди се, че субективната несъставомерност се
потвърждава и от иззетата в хода на проверката експедиционна бележка № 55170, от
която е видно, че е извършен превоз на 7 куб.м бетон, без да се сочи, нито масата на
1
товара, нито масата на автомобила с товар. Сочи се, че визираната в НП фактическа
обстановка се опровергава от депозираното възражение на 07.01.2021 г. и приложената
към него кантарна бележка № 45778/06.01.2021 г., от която е видно, че непосредствено
след извършване на крайпътната проверка , автомобилът отново е изтеглен, но вече на
автовезната на „Пристанище Варна – Изток“ ЕАД, при което цялото превозно средство
е изтеглено едновременно и всички оси на автомобила са се намирали на автовезната, а
не както е било извършено крайпътното измерване – на всяка ос поотделно. Твърди се,
че са допуснати нарушения на чл. 42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, доколкото
нарушението не е описано пълно и точно и описанието не съдържа квалифициращите
го обстоятелства. Сочи се, че за да е налице нарушение на чл. 177 ал.3 от ЗДвП следва
да се установи и дали липсва надлежно разрешително, издадено от администрацията,
управляваща пътя за движение на тежко ППС, относно който факт се твърди, че липсва
описание в АУАН и НП. Излага се становище, че обективираното в НП твърдение, че
към момента на проверката не е представена квитанция от АПИ за претоварване, не се
отнася към посочения факт, доколкото квитанцията не е нормативно установено
разрешително за движение на тежки или извънгабаритни ППС, съотв. непредставянето
и липсата на разрешение са различни изпълнителни деяния. Формира се извод, че АНО
не е изпълнил задължението си по чл. 52 ал.4 от ЗАНН да извърши проверка на
релевантните факти, в т.ч. на представените в хода на административно-наказателното
производство доказателства, с оглед на което НП е издадено при непълнота на
доказателствата. Сочи се, че измервателното средство, с което е претеглен автомобилът
е описано грешно, вследствие на което същото не може да бъде индивидуализирано по
категоричен начин, доколкото в АУАН и НП е посочено, че същото е електронна везна
„DINI ARGEO“, модел „DFWK“, какъвто измервателен уред не съществува, видно от
сайта на производителя , както и липсва посочване на серийните номера на двете
измервателни платформи. Оспорва се точността на извършеното измерване, като се
твърди, че процесното МПС е с четири оси, а мобилната електронна везна е само с две
измервателни платформи, поради което не е възможно със същата да се измери
максималната допустима маса на автомобила, след като последният не е поставен на
равна плоскост. Сочи се, че горното е следствие от факта, че всяка измервателна
платформа е с височина над 5 см и измервайки само една ос, то останалите три оси,
които са разположени на пътното платно оказват допълнително натоварване върху
повдигнатата за измерване ос, защото се намират на равнина, по-ниска от измерваната.
Навеждат се доводи за несправедливо определяне на наказанието към максимално
предвидения размер в санкционната норма, предвид липсата на данни за предходно
налагане на наказания на водача съотв. на други отегчаващи отговорността му
обстоятелства. Иска се НП да бъде отменено и да се присъдят в полза на въззивника
сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се
2
от адв. Г., който поддържа жалбата. В заседание по същество пледира да бъде
отменено НП, с оглед изложените в жалбата доводи, а при условията на евентуалност –
да се намали размерът на наложената с НП санкция до минималния такъв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 06.01.2021 г. , около 14.50 ч. в гр. Варна, по ул. Девня в посока – жп гара
въззивникът управлявал специален автомобил , марка „Мерцедес“ от кат. N3, с рег.№
В 7801 ВН, собственост на превозвача „Темпо 2“ ООД. На 350 метра преди магазин за
гуми „Диана“, водачът бил спрян за проверка от служители на РД“АА“ – Варна – св.
З.Ю. и св. И.И.. В хода на проверката било установено, че въззивникът извършва
обществен превоз на товари – 7 куб. метра бетон, за собствена сметка, видно от
експедиционна бележка № 55170/06.01.2021 г. по маршрут от бетонов възел до „Мол
Варна“г. Извършено е измерване на масата на превозното средство с мобилна
електронна везна – Dini Argeo, модел „DFWКР“, сер. № ********** с поставен стикер
за годност № 01104/20 г. със срок на годност до мес. 10.2021 г., съотв. с плочи на
електронната везна с инициали DFWL и с номера SN0100186585 и SN0100186591. Въз
основа на измерването е установено, че водачът извършва превоз на МПС с четири
оси с две управляеми оси с обща маса от 34 560 кг, която надвишава с 2560 кг
нормите на допустимата максимална маса за движение на ППС по пътища отворени за
обществено ползване, а именно – 32 000 кг, съгласно разпоредбата на чл. 6 ал.1 т. 6 б.в
от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства . Към момента на проверката въззивникът не е представил
квитанция от АПИ за претоварване. При така установените факти, свид. Ю. съставил
на жалбоподателя АУАН за нарушение на чл. 139 ал.1 т.2 пр.2 от Закона за движение
по пътищата във вр. с чл. 6 ал.1 т.6 б. а. от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. В
законоустановения срок е постъпило писмено възражение от въззивника, с което се
оспорват резултатите от извършеното измерване. Към възражението е приложено
копие от кантарна бележка № 45778/06.01.2021 г. , удостоверяваща извършено
измерване на автомобила на платформения кантар на „Пристанище Варна“ЕАД, в
16.47 ч. След като е преценил възражението за неоснователно, въз основа на
съставения АУАН, АНО е издал срещу въззивника обжалваното НП, с което на
основание чл. 177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП е ангажирал административно-наказателната
му отговорност като му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на
2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – свид. Ю. и свидетелят по акта – свид. И.. Приобщени са като
писмени доказателства по делото материалите по АНП, както и ръководство на
техническо средство „Dani Argeo“, модел DFWKR, сер. № **********, заверено копие
на заявление, приложение № 1 към заявлението и 2 броя протоколи за проверка от
3
Българския институт по метрология, както и снимков материал, постъпил с писмо рег.
№ 52-00-51-189/7/08.02.2022 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните и писмените
доказателства по делото, които съдът преценява като непротиворечиви и навеждащи на
един фактически и правен извод, с оглед на което ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установеното фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление НП № 23-0000318/12.05.2021 г. на Директора на
РД“АА“ - гр. Варна е издадено от компетентен орган, съотв. процесният АУАН е
съставен от компетентни длъжностни лица, видно от приложеното към АНП копие на
Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията.
Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по
този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в
този закон, а съгласно ал.12, наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП, Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на
обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички
документи, свързани с извършването на превоза.
Съгласно чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП (редакция ДВ бр.54/05.07.2017г.), при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват
технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за
проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за
обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари.
Видно от цитираните правни норми, ИА „Автомобилна администрация“ е
оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за
извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари,
както и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради което нейните
4
длъжностни лица имат правото да съставят АУАН. Съответно Началника на Областен
отдел „АА“ в ГД „АИ“, гр. Варна е компетентен да издава наказателни постановления
по ЗДвП, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП, съобразно делегираните му правомощия по
т.І.6 от заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. С оглед на изложеното и след като
лицето е санкционирано за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание,
чл.177, ал.3 от ЗДвП (редакция ДВ бр.54/05.07.2017г.), неправилен е доводът на
въззивника, че служителите на ИА „Автомобилна администрация“ не са компетентни
да съставят АУАН, съответно, че НП е издадено от некомпетентен орган за
посоченото административно нарушение.
Уреденият в разпоредбите на чл.36 и чл.37 от Наредба № 11/03.07.2001г.
контрол от длъжностни лица на Агенция „Митници“ и на Агенция „Пътна
инфраструктура“ е единствено с оглед правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване. Същевременно, съгласно нормата на чл.139, ал.1 от
ЗДвП, движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи
нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2, както и движението на ППС, превозващи
опасни товари се извършват по ред, определен от министъра на регионалното развитие
и благоустройството съгласувано с министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, с министъра на околната среда и водите и с министъра на
вътрешните работи. Тази норма делегира правомощия за приемане на наредба която да
определи реда за движение на посочените ПТП, но не и за определяне на контролни
органи които да имат правомощията да осъществяват контролни функции по ЗДвП,
различни от тези които са предвидени в закона.
Констатирано бе, че наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на
защита на въззивника в хода на административно-наказателното производство. АУАН
и НП съдържат факти, които изпълват изискването за минимално необходимо
съдържание на обстоятелствената им част по начин, който да гарантира правата на
наказаното лице, като същият бъде информиран какво конкретно нарушение се твърди,
че е извършил. В тази връзка, съдът намира, че е индивидуализаран в необходимата
степен използваното техническо средство и обстоятелствата, при които е извършено
деянието, като е описано мястото, времето на извършването му, установената обща
маса на превозното средство и е посочено, че въззивникът не е представил документ,
5
който да обективира извършването на превоз със съответната обща маса, а именно –
квитанция от АПИ за претоварване. В необходимата степен е индивидуализиран и
видът на процесното превозно средство, обуславящ приложимостта на нормата на чл.
6 ал.1 т. 6 б.в от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Друг е въпросът, че доколкото не се твърди, че в случая по отношение на
процесното ППС е било издадено надлежно разрешение за извършване на процесния
превоз с установената маса, дори да се приеме, че некоректно е цитирано
наименованието на надлежния документ, материализиращ правото да се извърши
превоз с тежко ППС, по посочения начин не се ограничава правото на защита на
наказаното лице, с оглед на което не е опорочено и проведеното производство.
Извън обхвата на релевантните факти са и индивидуализиращите данни за
техническото средство, като същите касаят единствено обосноваността на изводите,
визирани в НП досежно резултатите от измерването.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 предл. 2 от ЗДвП движещите се по пътя
ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, които не надвишават
установените от Министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението. Нормата на чл. 139 от ЗДвП е
бланкетна и препраща към Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която в чл. 6, ал. 1, т.
6 б. "в" от Наредбата, която въвежда допустима максимална маса от 32 тона за моторно
превозно средство с четири оси с две управляеми оси. Процесният случай попада
именно под действието на нормата на чл. 6, ал. 1, т. 6 б. "в" от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ като нарушението се състои в неспазване на изискването за
максимално допустима маса на движещото се по път, отворен за обществено ползване,
ППС, което вместо с изискуемата максимална маса до 32 000 тона, е управлявано с
общо тегло от 42 610 кг . Посоченото обстоятелство се установява безспорно от
разпечатката от мобилната електронна везна.
В чл. 2 от Директива 96/53/ЕО на Съвета от 25 юли 1996 година относно
максимално допустимите размери в националния и международен трафик на някои
пътни превозни средства, чийто изисквания се въвеждат от Наредба № 11/03.07.2001 г.
/съгласно § 5 от ЗР/, понятието "максимално допустима маса" е максималната маса на
натовареното превозно средство, използвано за международен транспорт, т. е. в "
максимално допустимата маса" се включва собственото тегло на автомобила и теглото
на неговия товар.
Същевременно, максимално допустимата маса от 32 000 тона за пътно превозно
средство от категорията по 6, ал. 1, т. 6 б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ
може да бъде превишена до 32 000 тона, ако е заплатена такса, за което водачът е
6
представил квитанция, каквито доказателства не са ангажирани в съдебното
производство.
От друга страна, в хода на съдебното производство не се доказаха твърденията на
процесуалния представител на въззивника за извършени нарушения при
осъществяване на измерването, както на техническите правила за извършването му,
така и на нормативните разпоредби. От приложената по делото инструкция за употреба
на техническото средство, както и от гласните доказателства, събрани чрез разпита на
извършилите проверката длъжностни лица се установява, че са спазени изискванията за
извършване на достоверно измерване, съотв. при наличие на наклон над допустимия
такъв, техническото средство не отчита резултат. Видно от приложеното по
преписката заявление за извършване на периодична проверка на средства за измерване,
електронната везна, с която е извършено измерването, е представена за проверка от ИА
"Автомобилна администрация", като видно от стикера й за годност приобщеното по
делото копие на заявление , заверката е със срок на валидност до мес. юли . 2021 г
включително. Видно от приложения по преписката билет за извършеното претегляне,
везната е автоматична, т. к. след измерване натоварването на осите, изчисляването на
максимално допустимата маса е извършено от самата везна.
От изисканите и представени от ИА“АА“ документи и снимков материал е видно,
че плочите на процесната везна, съответно с номера S N0100186585 и SN0100186591 с
инициали DFWL са неразделна част от посоченото в НП техническо средство и са
преминали надлежна проверка за техническа годност /видно от приобщните два броя
протокола в този смисъл/.
Като неоснователни бяха оценени доводите на процесуалния представител на
въззивника, че резултатите от извършеното измерване от проверяващите се
опровергава от представената с възражението кантарна бележка № 45778/2021 г.,
доколкото последната се отнася към различен период от процесния, като удостоверява
масата на процесното ППС над два часа след извършване на проверката, съотв.
разликата в теглото в този последващ момент е възможно да се дължи на частично
разтоварване на превозвания товар.
Несъстоятелни са и твърденията, че масата на превозното средство, установена
към момента на проверката е в рамките на посочената „технически допустима маса“ и
„допустима максимална маса“ , визирани в свидетелството за регистрация на
превозното средство. Докато цитираните такива касаят техническите параметри на
превозното средство, законовото понятие „допустима максимална маса“ по смисъла на
процесната Наредба охранява обществените интереси, свързани с експлоатацията на
републиканската пътна мрежа. В този смисъл, стойностите посочени в свидетелството
за регистрация на автомобила са ирелевантни за съществото на делото.
Като неоснователни бяха оценени доводите на въззивника за недоказаност на
7
обвинението, с оглед липсата на доказателства, че превозът е извършен без издадено
разрешително за управление на процесното ППС с установената обща маса. В хода на
съдебното производство, въз основа на събраните гласни доказателства е установено,
че при извършената проверка водачът не е представил надлежно разрешително, съотв.
такова не е депозирано и пред съда.
Не се споделят от съда и аргументите за субективна несъставомерност на
извършеното нарушение, предвид липсата на отразена конкретна стойност на масата на
превозното средство в експедиционната бележка, с която е придружен товара.
Обстоятелството, че конкретните релевантни факти /в случая – относно масата на
превозното средство и превозвания товар/ не са били известни на жалбоподателя,
изключва умисъла относно същите. Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал.2 от ЗАНН
непредпазливите административни нарушения не се наказват единствено в
предвидените в закона случаи, какъвто не е настоящия. Доколкото съгласно
нарушените разпоредби въззивникът е бил длъжен да формира представа относно
последното с оглед извършване на преценка дали същите съответстват на
нормативните изисквания за допустима максимална маса на управляваното от него
ППС, съдът намира, че макар да не е установено да е съзнавал конкретната маса, с
която е извършван превоза, той е бил длъжен и е могъл да се информира за същата и да
предотврати извършване на нарушението. Поради изложеното, съдът намира,
деянието е осъществено от въззивника при форма на вината непредпазливост, при
нейният подвид – небрежност.
Съгласно разпоредбата на чл. 177 ал.3 пр.2 от ЗДвП се наказва с глоба от 500 до
3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Анализът на разпоредбата сочи, че правилно е ангажирана отговорността на
въззивника в качеството му на водач на процесното МПС въз основа на санкционната
норма чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП която предвижда конкретното нарушение в
диспозицията си и сочи като негов субект – водача на превозното средство. Без
значение за съставомерността на деянието е чие е задължението за заплащане на такса
за движението на тежкото ППС и/или за издаването на разрешително. Законодателят
изрично е посочил водачът на тежкото ППС като административно-наказателно
отговорно лице за деянието управление на ППС с маса, която надвишава нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва
установения за това ред.
Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение не разкрива белезите на маловажен случай поради отсъствие на
предпоставките, визирани в нормата на чл. 9 ал.2 от НК свързани с малозначителност
8
на деянието. Не се установиха обстоятелства въз основа на които да бъде направен
извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение, е с липсваща или явно
незначителна степен на обществена опасност. Касае се за формално нарушение, с
осъществяването на което всякога се засягат обществените отношения, които е
призвана да гарантира нарушената материално правна норма, като с оглед размерът на
превишаване на допустимата максимална маса на процесното превозно средство, съдът
намира, че обществената опасност на конкретното деяние не се отличава от типичните
от деяния от съответния вид.
Като разгледа жалбата досежно справедливостта на наложеното наказание,
съдът намери, че същата е основателна, доколкото наложеното наказание към
максималния размер, не съответства на тежестта на извършеното нарушение. Липсват
доказателства за наличието на влезли в сила НП за идентични нарушения или други
такива на законодателството, свързано с осъществяване на обществен превоз. С оглед
на изложеното и поради липсата на констатирани отегчаващи отговорността на
въззивника обстоятелства, наказание в минимален размер би било справедливо и
съответстващо на целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника
за присъждане на адвокатско възнаграждение, съотв. искането на АНО за
присъждане на юрисконсултско такова, съдът установи от правна страна
следното:
В съответствие с правилото на чл. 78а ал. 3, вр. с ал. 1 от ГПК и като взе
предвид приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ,
представен от процесуалния представител на въззивника, съдът намери, че следва да
присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от
жалбоподателя в хода на производството по делото, намалени пропорционално
съобразно изменения размер на административната санкция.
Видно от приложения по делото договор за правна помощ, въззивникът е
направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 450
/четиристотин и петдесет/ лева.
Именно посочената сума като дължима, съдът съобрази при преценка на
пропорционалния размер, който следва да бъде присъден съобразно степента на
уважаване на жалбата, поради което намери, че следва да присъди в полза на
въззивника заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 360 /триста и
шестдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
9
ИЗМЕНЯ НП № 23-0000318/12.05.2021 г. на Директора на Регионална
дирекция „АА“- Варна, с което на ПЛ. Т. М. на основание чл. 177 ал.3, т.1 пр.2 от
ЗДвП му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 139 ал.1 т.2 пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл.
6, ал.1 т.6 б.”в” от Наредба № 11/03.07.2011 г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА размера
на санкцията до сумата от 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ИА"АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ" да заплати на ПЛ. Т. М.
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 /триста и
шестдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10