Определение по дело №512/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 771
Дата: 27 февруари 2020 г.
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20203100500512
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./………………..2020г.

гр.  Варна

 

            ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав: 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

мл.с. НАСУФ ИСМАЛ

            като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал

            въззивно частно гражданско дело № 512 по описа за 2020 година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

            Образувано е по повод частна жалба с вх. № 2593/13.01.2020 г., депозирана от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Н.Г., против Определение № 16778/17.12.2019 г., постановено по гр. д. № 3152 по описа за 2018 г. на РС-Варна, 14-ти съдебен състав, с което е оставена без уважение молба с правно основание по чл. 248 от ГПК, с която се иска изменение на определение № 13192 от 09.10.2019 г., постановено по гр. д. № 3152/2018 г. по описа на РС-Варна, 14-ти съдебен състав, в частта за разноските.

            В частната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Моли се същият да бъде отменен и вместо него да бъде постановен нов акт, с който се уважи молбата за изменение на определението в частта за разноските, като се присъди в полза на частния жалбоподател сторените съдебно-деловодни разноски – адвокатски хонорар в размер на 360.00 лева. Излага се, че на 13.08.2019 г. е подадено възражение по чл. 414 от ГПК срещу Заповед № 5715/24.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3152/2018 г. по описа на РС-Варна, като към възражението са приложени доказателства, удостоверяващи платеното адвокатско възнаграждение във връзка със защита интереса на длъжника. Сочи се, че въз основа именно на това възражение е обезсилена горепосоченото изпълнително основание, поради което се оспорват изводите на РС-Варна за неоснователност на молбата по чл. 248 от ГПК. Моли се за присъждане на разноски в настоящото произовдство съобразно представения списък с разноски по чл. 80 от ГПК.

            В срока по чл. 276, ал .1 от ГПК насрещната страна – „Интейк“ ЕООД, ЕИК ********* – е подала отговор на частната жалба, с която оспорва същата, като моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното определение. Сочи, че претендираните разноски са сторени след отхвърлянето на иска по чл. 422 от ГПК, който е предявен след подадено на 21.03.2018 г. възражение от частния жалбоподател чрез юрисконсулт срещу издадена заповед по чл. 410 от ГПК, която впоследствие е поправена по реда на чл. 247 от ГПК, поради което претенция за адвокатско възнаграждение се явява несъстоятелна.

            Относно допустимостта на частната жалба:

            Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от активнолегитимирано лице, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

            Относно основателността на частната жалба:

            Съдът, след като анализира доказателствата в съвкупност и поотделно и като съобрази аргументите по частната жалбата и отговора, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            На 01.03.2018 г. е подадено заявление с вх. № 1459 по чл. 410 от ГПК от „Интейк“ ЕООД против „Електроразпределение Север“ АД за сумите, както следва: 580.00 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението пред съда – 01.03.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, в резултат на което е образувано ч. гр. д. № 3152 по описа за 2018 г, на РС-Варна.

            С разпореждане № 8653/02.03.2018 г. е разпоредено издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК в полза на заявителя срещу длъжника за горепосочените суми, ведно със сумата от 325.00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски сторени пред заповедния съд.

            На 02.03.2018 г. е издадена процесната заповед № 1428 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3152/2018 г. на РС-Варна, срещу която в двуседмичния преклузивен срок е подадено възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника „Електроразпределение Север“ АД, действащ чрез процесуалния си представител юрк. Радостин Г..

            В законоустановения едномесечен срок, заявителят след указанията на заповедния съд е предявил специалния положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК, за приемане за установено със сила на пресъдено нещо, че възразилият длъжник дължи на заявителя удостовереното в Заповед № 1428/2018 г. по чл. 410 от ГПК гражданско притезание.

            От представените съдебни решения, постановени по предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК – Решение № 427 от 05.02.2019 г., постановено по гр. д. № 5281 по описа на РС-Варна и Решение № 807 от 01.07.2019 г., постановено по в. гр. д. № 695 по описа за 2019 г. на ОС-Варна – се установява по несъмнен начин, че исковата претенция на „Интейк“ ЕООД е отхвърлена изцяло.

            Видно от диспозитива на първоинстанционния съдебен акт, след влизане в сила на решението е разпоредено ч. гр. д. № 3152/2018 г. на РС-Варна да се върне на заповедния съд за преценка допускане на явена фактическа грешка в разпореждане № 8653/02.03.2018 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и издадената заповед № 1428 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в частта относно началната дата, от която е присъдена законната лихва и отразяване, че вземането произтича от договор за цесия от 19.02.2018 г.

            С разпореждане № 32561 от 24.07.2019 г. е допусната, на основание чл. 247 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка, като е разпоредено диспозитивът да се чете досежно началната дата на законната лихва „01.03.2018 г.“ вместо „01.03.3028 г.“, като на същия ден е издадена нова заповед № 5715 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, със същите страни, предмет на вземане, но с корекция на началната дата на законната лихва, съобразно разпореждането по чл. 247 от ГПК.

            Срещу втората заповед № 5715/24.07.2019 г. е подадено ново възражение по чл. 414 от ГПК от „Електроразпределение Север“ АД, действащ този път чрез адв. Н.Г., като за защита интереса на електроразпределителното дружество по втората заповед е обективирано искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на 360.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, удостоверено с приложените към възражението писмени доказателства – списък с разноски по чл. 80 от ГПК, пълномощно, договор за правна помощ и съдействие, фактура и платежно нареждане.

            С определени № 13192 от 09.10.2019 г., постановено по гр. д. 3152/2018 г. от РС-Варна е обезсилена изцяло издадената заповед № 1428/02.03.2018 г., поправена с разпореждане от 24.07.2019 г. Заявителят „Интейк“ ЕООД е осъден да заплати на „Електроразпределение Север“ АД разноски за заповедното производство в размер на 50.00 лева – юрисконсулстко възнаграждение за подаденото възражение. Молбата на „Електроразпределение Север“ АД за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева е оставена без уважение.

            На 21.10.2019 г. е подадена молба с вх. № 76651 от „Електроразпределение Север“ АД, с която е поискано, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, заповедният съд да измени определение № 13192 от 09.10.2019 г., постановено по гр. д. 3152/2018 г. от РС-Варна, в частта за разноските, като удовлетвори претенцията за разноски, включващи адвокатското възнаграждение в размер на 360.00 лева.

            С определение № 16778/1712.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 3152/2018 г. по описа на РС-Варна, чиято правилност се атакува пред настоящия съдебен състав, заповедният съд е оставил молбата по чл. 248 от ГПК на „Електроразпределение Север“ АД без уважение.

            За да се произнесе въззивният съд, съобрази следното:

            Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е представила списък с разноски има право да иска изменение на решението в частта за разноските /в конкретния случай на определение/. Видно от приложеното ч. гр. дело № 3152 по описа за 2018 г. на РС-Варна, частният жалбоподател още с възражението по чл. 414 от ГПК е представил списък с разноски по чл. 80 от ГПК /л. 51/ и е претендирал присъждане в негова полза на 360.00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна помощ и съдействие № 16611/09.08.2019 г. От платежното нареждане /л. 54/ се установява, че процесната сума е платена по банков път с вкл. ДДС на 12.08.2019 г. в съответствие с издадената фактура № **********/09.08.2019 г.

            Отговорността за разноските по делото по чл. 78 от ГПК е облигационно правоотношение между страните по спора, има материалноправен характер, обхваща само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото, страната не може да бъде освободена от нея, обусловена е винаги от изхода на спора и може да бъде реализирана само във висящ исков процес.            Съгласно процесуалноправната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 81 от ГПК, разноските по делото се присъждат с окончателния акт, а окончателният акт е решението по същество или определението за прекратяване на делото поради недопустимост /Определение № 314 от 4.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2402/2018 г., III г. о., ГК и Определение № 505 от 18.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1446/2017 г., I т. о., ТК/.

            В конкретния казус претенцията за разноски е обусловена от депозираното по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК възражение против издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съгласно тълкувателната практика на ВКС, обективирана в т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, компетентен да се произнесе по претенцията за разноски, сторени в хода на заповедното производство, е исковият съд по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, като съобразно изхода на спора именно той следва да разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Заповедният съд не разполага с правомощието да се произнесе по обективираното пред него исканане за присъждане на разноски, доколкото спорът за съществуването на субективното материално притезателно право на парично вземане е разрешен от исковия съд с влязло в сила решение.

            За пълнота следва да се отбележи, че в конкретния случай по ч. гр. д. № 3152/2018 г. по описа на РС-Варна са издадени две заповеди – Заповед № 1428/02.03.2018 г. и Заповед № 5715/24.07.2019 г., които обаче материализират едно и също вземане, произтичащо от едно и също основание, учредено между едни и същи страни. Втората заповед е издадена вследствие на производство по чл. 247 от ГПК досежно началната дата на законната лихва, което обуславя извода, че не е налице различна заповед от първоначалната, а напротив – двата документа са едно и също изпълнително основание. С оглед на обстоятелството, че съществуването на гражданското притезание, удостоверено в процесното изпълнително основание, е отречено с влязло в сила решение, доколкото предявеният иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК е отхвърлен като неоснователен, то заповедта не следва да се обезсилва – арг. от т. 13 от цитираната тълкувателна практика на ВКС.  

            С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение следва да се обезсили като недопустимо, доколкото заповедният съд не е бил компетентен да се произнесе по искането за присъждане на разноски сторени в заповедното производство.

            Относно съдебно-деловодните разноски:

            При този изход от делото, доколкото спорът касателно дължимостта на разноските в заповедното производство не се разрешава и същият остава висящ, то не следва да се присъждат претендираните пред настоящия състав разноски.

            Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

            ОБЕЗСИЛВА Определение № 16778/17.12.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 3152 по описа за 2018 г. на РС-Варна, 14-ти съдебен състав, с което е оставена без уважение молба с правно основание по чл. 248 от ГПК за изменение на Определение № 13192 от 09.10.2019 г. в частта му за разноските.

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                           2.