О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………………..2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет
и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно частно гражданско дело №
512 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. №
2593/13.01.2020 г., депозирана от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Н.Г., против Определение
№ 16778/17.12.2019 г., постановено по гр. д. № 3152 по описа за 2018 г. на
РС-Варна, 14-ти съдебен състав, с което е оставена без уважение молба с правно
основание по чл. 248 от ГПК, с която се иска изменение на определение № 13192
от 09.10.2019 г., постановено по гр. д. № 3152/2018 г. по описа на РС-Варна,
14-ти съдебен състав, в частта за разноските.
В
частната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Моли се същият да
бъде отменен и вместо него да бъде постановен нов акт, с който се уважи молбата
за изменение на определението в частта за разноските, като се присъди в полза
на частния жалбоподател сторените съдебно-деловодни разноски – адвокатски
хонорар в размер на 360.00 лева. Излага се, че на 13.08.2019 г. е подадено
възражение по чл. 414 от ГПК срещу Заповед № 5715/24.07.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3152/2018 г.
по описа на РС-Варна, като към възражението са приложени доказателства,
удостоверяващи платеното адвокатско възнаграждение във връзка със защита
интереса на длъжника. Сочи се, че въз основа именно на това възражение е
обезсилена горепосоченото изпълнително основание, поради което се оспорват изводите
на РС-Варна за неоснователност на молбата по чл. 248 от ГПК. Моли се за
присъждане на разноски в настоящото произовдство съобразно представения списък
с разноски по чл. 80 от ГПК.
В
срока по чл. 276, ал .1 от ГПК насрещната страна – „Интейк“ ЕООД, ЕИК
********* – е подала отговор на частната жалба, с която оспорва същата, като
моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното определение. Сочи,
че претендираните разноски са сторени след отхвърлянето на иска по чл. 422 от ГПК, който е предявен след подадено на 21.03.2018 г. възражение от частния
жалбоподател чрез юрисконсулт срещу издадена заповед по чл. 410 от ГПК, която
впоследствие е поправена по реда на чл. 247 от ГПК, поради което претенция за
адвокатско възнаграждение се явява несъстоятелна.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена
в законоустановения преклузивен срок, от активнолегитимирано лице, при наличие
на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Относно основателността на частната жалба:
Съдът, след като анализира
доказателствата в съвкупност и поотделно и като съобрази аргументите по
частната жалбата и отговора, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 01.03.2018 г. е подадено
заявление с вх. № 1459 по чл. 410 от ГПК от „Интейк“ ЕООД против
„Електроразпределение Север“ АД за
сумите, както следва: 580.00 лева – главница, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението пред съда – 01.03.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението, в резултат на което е образувано ч.
гр. д. № 3152 по описа за 2018 г, на РС-Варна.
С разпореждане № 8653/02.03.2018 г. е разпоредено издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК в полза на заявителя срещу длъжника за горепосочените суми, ведно със сумата от 325.00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски сторени пред заповедния съд.
На 02.03.2018 г. е издадена процесната заповед № 1428 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3152/2018 г. на РС-Варна, срещу която в двуседмичния преклузивен срок е подадено възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника „Електроразпределение Север“ АД, действащ чрез процесуалния си представител юрк. Радостин Г..
В законоустановения едномесечен срок, заявителят след указанията на заповедния съд е предявил специалния положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК, за приемане за установено със сила на пресъдено нещо, че възразилият длъжник дължи на заявителя удостовереното в Заповед № 1428/2018 г. по чл. 410 от ГПК гражданско притезание.
От представените съдебни решения, постановени по предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК – Решение № 427 от 05.02.2019 г., постановено по гр. д. № 5281 по описа на РС-Варна и Решение № 807 от 01.07.2019 г., постановено по в. гр. д. № 695 по описа за 2019 г. на ОС-Варна – се установява по несъмнен начин, че исковата претенция на „Интейк“ ЕООД е отхвърлена изцяло.
Видно от диспозитива на първоинстанционния съдебен акт, след влизане в сила на решението е разпоредено ч. гр. д. № 3152/2018 г. на РС-Варна да се върне на заповедния съд за преценка допускане на явена фактическа грешка в разпореждане № 8653/02.03.2018 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и издадената заповед № 1428 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в частта относно началната дата, от която е присъдена законната лихва и отразяване, че вземането произтича от договор за цесия от 19.02.2018 г.
С разпореждане № 32561 от 24.07.2019 г. е допусната, на основание чл. 247 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка, като е разпоредено диспозитивът да се чете досежно началната дата на законната лихва „01.03.2018 г.“ вместо „01.03.3028 г.“, като на същия ден е издадена нова заповед № 5715 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, със същите страни, предмет на вземане, но с корекция на началната дата на законната лихва, съобразно разпореждането по чл. 247 от ГПК.
Срещу втората заповед № 5715/24.07.2019 г. е подадено ново възражение по чл. 414 от ГПК от „Електроразпределение Север“ АД, действащ този път чрез адв. Н.Г., като за защита интереса на електроразпределителното дружество по втората заповед е обективирано искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на 360.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, удостоверено с приложените към възражението писмени доказателства – списък с разноски по чл. 80 от ГПК, пълномощно, договор за правна помощ и съдействие, фактура и платежно нареждане.
С
определени № 13192 от 09.10.2019 г., постановено по гр. д. 3152/2018 г. от
РС-Варна е обезсилена изцяло издадената заповед № 1428/02.03.2018 г., поправена
с разпореждане от 24.07.2019 г. Заявителят „Интейк“ ЕООД е осъден да заплати на
„Електроразпределение Север“ АД разноски за заповедното производство в размер
на 50.00 лева – юрисконсулстко възнаграждение за подаденото възражение. Молбата
на „Електроразпределение Север“ АД за присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на 360.00 лева е оставена без уважение.
На
21.10.2019 г. е подадена молба с вх. № 76651 от „Електроразпределение Север“ АД,
с която е поискано, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, заповедният съд да
измени определение № 13192 от 09.10.2019 г., постановено по гр. д. 3152/2018 г.
от РС-Варна, в частта за разноските, като удовлетвори претенцията за разноски,
включващи адвокатското възнаграждение в размер на 360.00 лева.
С
определение № 16778/1712.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 3152/2018 г. по
описа на РС-Варна, чиято правилност се атакува пред настоящия съдебен състав,
заповедният съд е оставил молбата по чл. 248 от ГПК на „Електроразпределение
Север“ АД без уважение.
За
да се произнесе въззивният съд, съобрази следното:
Съгласно чл. 80 от ГПК страната,
която е представила списък с разноски има право да иска изменение на решението
в частта за разноските /в конкретния случай на определение/. Видно от
приложеното ч. гр. дело № 3152 по описа за 2018 г. на РС-Варна, частният
жалбоподател още с възражението по чл. 414 от ГПК е представил списък с
разноски по чл. 80 от ГПК /л. 51/ и е претендирал присъждане в негова полза на 360.00
лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна помощ и
съдействие № 16611/09.08.2019 г. От платежното нареждане /л. 54/ се установява,
че процесната сума е платена по банков път с вкл. ДДС на 12.08.2019 г. в
съответствие с издадената фактура № **********/09.08.2019 г.
Отговорността за
разноските по делото по чл. 78 от ГПК е облигационно правоотношение между
страните по спора, има материалноправен характер, обхваща само разноските за
производството, направени от насрещната страна по делото, страната не може да
бъде освободена от нея, обусловена е винаги от изхода на спора и може да бъде
реализирана само във висящ исков процес. Съгласно
процесуалноправната норма, обективирана в
разпоредбата на чл. 81 от ГПК, разноските по делото се присъждат с окончателния
акт, а окончателният акт е решението по същество или определението за
прекратяване на делото поради недопустимост /Определение № 314 от 4.10.2018 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2402/2018 г., III г. о., ГК и Определение № 505 от
18.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1446/2017 г., I т. о., ТК/.
В конкретния казус претенцията за разноски е обусловена от депозираното
по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК възражение против издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съгласно
тълкувателната практика на ВКС, обективирана в т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, компетентен да се произнесе по
претенцията за разноски, сторени в хода на заповедното производство, е исковият
съд по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, като съобразно изхода на спора
именно той следва да разпредели отговорността за разноските както в исковото,
така и в заповедното производство. Заповедният съд не разполага с
правомощието да се произнесе по обективираното пред него исканане за присъждане
на разноски, доколкото спорът за съществуването на субективното материално
притезателно право на парично вземане е разрешен от исковия съд с влязло в сила
решение.
За пълнота следва да
се отбележи, че в конкретния случай по ч. гр. д. № 3152/2018 г. по описа на
РС-Варна са издадени две заповеди – Заповед № 1428/02.03.2018 г. и Заповед №
5715/24.07.2019 г., които обаче материализират едно и също вземане, произтичащо
от едно и също основание, учредено между едни и същи страни. Втората заповед е
издадена вследствие на производство по чл. 247 от ГПК досежно началната дата на
законната лихва, което обуславя извода, че не е налице различна заповед от
първоначалната, а напротив – двата документа са едно и също изпълнително
основание. С оглед на обстоятелството, че съществуването на гражданското
притезание, удостоверено в процесното изпълнително основание, е отречено с
влязло в сила решение, доколкото предявеният иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК е отхвърлен като неоснователен, то заповедта не следва да се
обезсилва – арг. от т. 13 от цитираната тълкувателна практика на ВКС.
С оглед на изложеното,
настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение следва да се
обезсили като недопустимо, доколкото заповедният съд не е бил компетентен да се
произнесе по искането за присъждане на разноски сторени в заповедното производство.
Относно съдебно-деловодните
разноски:
При
този изход от делото, доколкото спорът касателно дължимостта на разноските в заповедното
производство не
се разрешава и същият остава висящ, то не следва да се присъждат претендираните пред
настоящия състав разноски.
Водим
от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Определение №
16778/17.12.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 3152 по описа за 2018 г. на
РС-Варна, 14-ти съдебен състав, с което е оставена без уважение молба с правно
основание по чл. 248 от ГПК за изменение на Определение № 13192 от 09.10.2019
г. в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.