Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 07 май 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 11.04.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при секретаря
Мария Богданова
като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 4084 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са е обективно и субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1, предложение 1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „Максим горки“ № 9, представлявано от изпълнителния директор Радослав Иванов Михайлов, срещу П.В.Д. с ЕГН ********** *** и Е.В.Д. с ЕГН ********** ***.
Искането към съда е да приеме за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество при условията на разделност по 1/4 идеална част (съгласно изменение на исковете, допуснато от съда в съдебно заседание, проведено на 14.03.2019 г.) от сумата 105,20 лв. – главница, представляваща незаплатени суми за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за жилище на адрес гр. Враца, **********, ет. 1, ап. 10, формирана както следва по периоди и размери: от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. – 26,40 лв.; от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. – 26,40 лв.; от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. – 26,40 лв.; от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. – 26,40 лв.
Ищецът поддържа, че с В.И.Д. с ЕГН **********, бивш
жител ***, починал на 25.03.2018 г. – наследодател на ответниците, са се
намирали в облигационни отношения, по силата на чл. 139в, ал. 1 от Закона за
енергетиката и общите условия на ищцовото дружество, в изпълнение на които
топлофикационното дружество заплаща вместо потребителите цената на извършена
услуга дялово разпределение. От своя страна наследодателят на двамата ответници
В.И.Д. се явява неизправна страна, тъй като е останал задължен за стойността на
заплатената от ищцовото дружество вместо ответника цена на извършена услуга
дялово разпределение за исковия период. Междувременно ищецът поддържа, че се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 1091/2018 г. на Врачански районен съд, издадена срещу
наследодателя на двамата ответници В.И.Д., която е връчена на конституираните в
заповедното производство на основание чл. 227 от ГПК П.В.Д. и Е.В.Д. по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление на постоянните им и
настоящи адреси. В тази връзка ищецът прави искане за съдебно установяване на
вземанията си срещу ответниците П.В.Д. и Е.В.Д., в качеството им на наследници
по закон на В.И.Д.. Претендира разноски както по заповедното, така и по
исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Е.В.Д., чрез
особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. В.Л., е подала писмен
отговор, с който е противопоставила следните възражения: претенцията на
ищцовото дружество се основава на договор, в който се съдържат неравноправни
клаузи, които са нищожни и имат за последица нищожност на целия договор; ответницата
Е.Д. не е подписвала договор за доставка на топлинна енергия и не е
упълномощавала представител на етажната собственост с адрес гр. Враца, **********
да сключи договор с топлинния счетоводител; по делото липсват доказателства
ответницата Е.Д. да е приела наследството на В. Д.; с исковата молба са
предявени 4 бр. обективно кумулативно съединени главни искове за заплащане на
цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия, всеки от които е с
определена цена и определен период, но без да се внесени отделни държавни такси
за всеки иск; липсват доказателства да е съществувала облигационна връзка между
ищеца и ответницата Е.Д. през процесния период, като в тази връзка изрично се
навежда възражение, че ответницата, респективно нейният наследодател, не са
потвърждавали Общите условия на ответното дружество по реда на чл. 298, ал. 1,
т. 1 от Търговския закон (ТЗ), и възражение, че цената на услугата дялово
разпределение следва да се понесе от топлопреносното предприятие. Оспорва се
ответницата Е.Д. да е получавала покана за доброволно изпълнение на процесните
суми. Оспорени са представените с исковата молба писмени доказателства относно
тяхното съдържание, като конкретно за Общите условия на ищцовото дружество са
наведени възражения, че същите не са обявени по предвидения в чл. 68, ал. 1 от
Общите условия ред, че Общите условия съдържат неравноправни по смисъла на чл.
143 от Закона за защита на потребителите клаузи, които не следва да се прилагат
в отношенията между страните, както и че Общите условия противоречат на
нормативен акт от по-висока степен – чл. 298, ал. 1 от ТЗ, поради което
приложение следва да намери именно ТЗ; направено е и изрично възражение за
погасяване на процесните вземания с изтичането на кратката погасителна давност
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Ответникът П.В.Д., чрез особения си представител по
чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. К.К., е подал писмен отговор, с който е
противопоставил следните възражения: с исковата молба са предявени 4 бр.
обективно кумулативно съединени главни искове за заплащане на цена на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, без индивидуализиране и без посочване
на падеж на всеки от исковете за главница и при невнесена за всеки от
предявените 4 бр. искове държавна такса; наследодателят на ответниците В. Д. не
е имал през процесния период качеството абонат на ищцовото дружество поради
липса на данни за публикуване по реда на чл. 93, ал. 1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) на Общите условия на ищцовото дружествотво, съответно за влизането им в
сила по реда на чл. 93, ал. 2 от ЗЕ, поради липса на подадено от наследодателя
на ответниците В. Д. до ищцовото дружество заявление за продажба на топлинна енергия
и поради липса на доказателства същият да е бил собственик на посочения в
исковата молба топлоснабден имот през процесния период; липсват доказателства
ответникът П.Д. да е приел наследството на В. Д.; по делото не са представени
данъчни фактури за процесните задължения, а издаването на такива не може да
бъде установено със съдебна експертиза; процесните вземания се претендират въз
основа на Общите условия на ищеца, които имат неравноправен характер и
противоречат на действащата правна уредба на защитата на потребителите;
направено е и изрично възражение за погасяване на процесните вземания с
изтичането на кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. С
отговора по чл. 131 от ГПК на ответника П.Д. са оспорени Общите условия на
ищцовото дружество, справка за неплатени фактури и изравнителни сметки с
твърдения, че липсват доказателства дали съдържанието на общите условия е
публикувано по предвидения в чл. 68, ал. 1 от Общите условия ред.
В заповедното
производство-ч. гр. дело № 1091/2018 г. на Врачанския районен съд липсват
подадени от конституираните на основание чл. 227 от ГПК длъжници Е.В.Д. и П.В.Д. възражения по чл. 414 от ГПК, тъй като
исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на
длъжниците.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от договор от 04.06.1968 г. за
продажба на държавен недвижим имот (л. 92-93 от делото), И.Д.Х.е придобил
собствеността върху процесния апартамент. Същото обстоятелство се установява и
от удостоверение за декларирани данни (л. 109).
От представеното удостоверение за
наследници на И.Д.Х.(л. 107) е видно, че същият е починал на 13.06.2012 г. и е
оставил за наследници съпругата си Е. Т.Х.(починала на 12.03.2013 г.), сина си М.И.Д.
и сина си В.И.Д. (починал на 25.03.2018 г.), чиито наследници са ответниците по
делото и следователно ответниците са собственици на по 1/4 идеални части от
посочения в исковата молба апартамент през процесния период, а останалата 1/2
идеална част от имота е собственост на М.И.Д..
От датата на откриването на
наследството на В.И.Д. – 25.03.2018 г.,
ответниците Е.В.Д. и П.В.Д.
са призовани към наследяване, като липсва яснота дали същите приемат
наследството или се отказват от него. Съгласно законодателното разрешение на чл. 48 от ЗН, налице е законова
презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 от ЗН от откриването на
наследството по смисъла на чл. 1 от ЗН до
доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В тежест на ответниците е
да докажат изпълнението на задълженията на техния наследодател, или да докажат
наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или
правоотлагащи факти и обстоятелства, каквито са отказът от наследство, или
приемането на наследството по опис и пр., което те не са сторили. В този
смисъл е и съдебната практика:
Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
С мотивите на тълкувателно решение № 2 от
25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховния касационен съд, ОСГК е
прието, че решенията на общото събрание на етажните собственици и титулярите на
вещно право на ползване са особен вид сделки, те се приемат при осъществяване
на формална процедура (срв. раздел ІІ, глава ІІ от Закона за управление на
етажната собственост - ЗУЕС) и обвързват всички титуляри на право на
собственост върху обекти в сградата. Решенията, когато се стабилизират поради
неоспорването им пред съд или ако оспорването бъде отхвърлено, стават
задължителни за изпълнение от всеки етажен собственик, независимо дали е
участвал при приемането им и дали е дал съгласие за сделката (чл. 38 от ЗУЕС). С
приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в
сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата
етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се
самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление”. С оглед
тези съображения с решението се задължават съдилищата да прилагат за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с параграф 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
От представените писмени доказателства се установява, че двамата ответници, в качеството на собственици по наследство на по 1/4
от посочения в исковата молба апартамент за процесния период, са потребители на топлинна енергия за описания в исковата
молба топлоснабден имот, от което следва извод, че през процесния период
страните са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, представени по делото.
От писмените доказателства по делото, а
също и от комплексната съдебно-техническа експертиза се установява, че имотът,
находящ се в гр. Враца, **********, ап. 10, е топлоснабден.
От гореизложеното съдът приема, че
ответниците са придобили качеството си на потребители на топлинна енергия по
смисъла на Закона за енергетиката.
Като доказателства по делото са
представени договор от 02.10.2000 г. между „Техем Сървисиз” ЕООД гр. София и
етажната собственост на адрес гр. Враца, ******за извършване на услугата
„дялово разпределение” на топлинна енергия и топла вода за обектите в същата
етажна собственост, договор № 02-И от 28.02.2008 г. и четири броя допълнителни
споразумения към него, удължаващи периода на действие на договора от 01.05.2013
г. до 30.04.2017 г., сключени от „Топлофикация-Враца” ЕАД гр. Враца и „Техем
Сървисиз” ЕООД гр. София, от които се установява, че договорът е с предмет
задължението на „Техем Сървисиз” ЕООД гр. София да извършва услугата „дялово
разпределение”, както и справка за неплатените фактури и дължими суми.
От представените писмени доказателства и заключението на комплексната
съдебно-техническа експертиза се установява също, че етажната собственост на
адрес гр.
Враца, ******има сключен договор с „Техем Сървисиз”
ЕООД гр. София за извършване на услугата „дялово разпределение” и че
между „Топлофикация-Враца”
ЕАД гр. Враца и „Техем Сървисиз” ЕООД гр. София е сключен
договор с
предмет задължението на „Техем Сървисиз” ЕООД гр. София да извършва услугата
„дялово разпределение”, като цената на услугата е посочена в допълнителните
споразумения към последния договор.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира исковите претенции
за частично основателни и доказани.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която действа в процесния период и към настоящия
момент, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители (клиенти) на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да
бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо
най-малко две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда-етажна собственост, присъединени към самостоятелно отклонение на
абонатна станция, да декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване - чл. 153, ал. 2
от ЗЕ. Според алинея трета на същата разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за
потребители (клиенти) на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването. Тази нормативната уредба показва, че фактът на притежаване
на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, е
достатъчен, за да направи собственика потребител (клиент) на топлинна енергия
за битови нужди.
В
конкретния случай по делото е безспорно установено, че ответниците са
собственици на по 1/4 идеална част от жилището с адрес гр. Враца, **********,
ап. 10. Установено е по категоричен начин, че този апартамент се намира в
сграда, включена към централизирано топлоснабдяване - отопление и битово горещо
водоснабдяване, към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Враца” ЕАД. Няма
данни, че две трети от собствениците са заявили писмено, че желаят да бъде
прекратено топлоснабдяването на сградата - етажна собственост.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, както в редакцията му към процесния период, така и към
настоящия момент продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия. Видно от представените по делото Общи условия на „Топлофикация-Враца”
ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите в гр. Враца,
валидни през процесния период е, че не се предвижда писмена форма за сключване
на договор между продавача на топлинна енергия и потребителите за битови нужди.
Следователно в нормативната уредба дори не съществува задължение за сключване
на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните
потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на
облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия. Такова
правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и
обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Следва също да се
има предвид, че разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ се явява специална по отношение
на чл. 298 от ТЗ.
Посочената
нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че притежаваното от
ответниците право на собственост върху жилище, находящо се в топлоснабдена
сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че между тях и
ищеца е възникнало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на общите условия. Обстоятелството дали в конкретното жилище
се потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и
размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо
водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването
на облигационното правоотношение.
Съгласно чл. 139в, ал. 1 от ЗЕ, считано от отоплителен сезон 2006/2007 г.
топлопреносните предприятия сключват договор с търговеца, извършващ услугата
„дялово разпределение” при общи условия, като с ал. 3 от същата разпоредба се
задължават топлопреносните дружества да заплащат вместо потребителите и цената
на услугата „дялово разпределение”. По силата на §5 от ПЗР на
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването договорните отношения
потребителите и търговците, извършващи услугата „дялово разпределение” се
считат прекратени от момента на сключване на договор между „Топлофикация-Враца”
ЕАД гр. Враца и „Техем Сървисиз” ЕООД
гр. София, а именно от 28.02.2008 г., след която дата цената за услугата „дялово разпределение“ е дължима от ответниците
на ищцовото топлофикационно дружество, а не на „Техем Сървисиз” ЕООД гр. София.
Претендираните с исковата молба суми за услугата „дялово разпределение” са
формирани по начин, който съответства на ценоразписа, посочен в договора от 28.02.2008
г. между „Топлофикация-Враца” ЕАД гр. Враца и „Техем Сървисиз” ЕООД гр. София.
С оглед на така действащата нормативна уредба се налага извода, че за ответниците
е възникнало задължение по силата на закона да заплащат на ищцовото
топлофикационно дружество цената на услугата „дялово разпределение”, считано от
отоплителен сезон 2007/2008 г., съобразно с правата си в съсобствеността, а
именно по 1/4 идеална част за всеки от ответниците, или всеки от ответниците
дължи на ищеца сумата 26,40 лв. за исковия период.
По възраженията, че Общите условия на ищцовото дружество не са обявени по
предвидения в чл. 68, ал. 1 от Общите условия ред, както и че Общите условия
съдържат нищожни и неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите клаузи:
Възраженията са неоснователни. На съда е
служебно известно от извършената в съдебно заседание по гр. дело № 3733/2018 г.
на Врачански районен съд констатация от представени от „Топлофикация-Враца” ЕАД
писмени документи, че процесните общи условия са публикувани в един централен и
един местен ежедневник, с което са изпълнени изискванията на чл. 68, ал. 1 от Общите условия. При запознаване с Общите условия
на ищцовото дружество съдът не откри наличието на нищожни и/или неравноправни
клаузи, които не следва да бъдат прилагани в отношенията между страните.
По възражението за давност:
Възражението е основателно. С решение № 168/22.12.2009 г., постановено по търг. дело № 408/2009 г. по
описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по реда
на чл. 290 ГПК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия
представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения с посочен в общите условия
падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. ”в” ЗЗД. Посоченото решение представлява задължителна практика на ВКС по аргумент
от чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на
Върховния касационен съд, поради което и настоящият състав е длъжен да я
възприеме. В чл. 32, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че купувачите са
длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а в ал. 6 на същата разпоредба е
предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността тече от
деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение). Следователно задълженията на ответниците
за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед липсата на твърдения и доказателства
за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за погасени по давност
всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на
последиците на подаване на исковата молба, т.е. преди 16.03.2015 г., а такива са претендираните задължения
за заплащане на услугата „дялово разпределение“ за доставена топлоенергия за
периода м.05.2013 г. – м.04.2015 г., чиито размер, видно от заключението на
счетоводната експертиза, възлиза на сумата 52,80 лв.
Предвид гореизложеното, предявените искове следва да се уважат срещу всеки от ответниците за сумата 13,20 лв., представляваща 1/4 от 52,80 лв.-незаплатени суми за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за жилище на адрес гр. Враца, **********, ет. 1, ап. 10, формирана както следва по периоди и размери: от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. – 26,40 лв.; от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. – 26,40 лв., като за разликата до 26,40 лв. срещу всеки от ответниците искът е неоснователен и недоказан, а за разликата до 52,80 лв. срещу всеки от ответниците искът е неоснователен като погасен по давност.
При този изход на делото право на
разноски възниква и за двете страни, като ищецът своевременно е направил искане
и е представил доказателства за направени разноски, както следва: в заповедното
производство 25,00-държавна такса и 50,00 лв.-юрисконсултско възнаграждение,
както и по настоящото дело 75,00 лв.-държавна такса, 300,00 лв.-депозити за
особени представители, 200,00 лв.-депозит за вещо лице, 100,00
лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, във вр. ал. 1 от ЗПП, във
вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП и сумата 10,00 лв.-такси за съдебни удостоверения.
От така направените разноски на ищеца се следва по
заповедното производство-ч. гр. дело № 1091/2018 г. на Врачански районен съд
сумата 18,75 лв. за разноски, както и му се следва по настоящото дело сумата 171,25
лв. за разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Ответниците не са представили
доказателства за извършени такива, поради което съдът не им присъжда такива.
Мотивиран от всичко
гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че П.В.Д. с ЕГН ********** *** дължи
на„Топлофикация-Враца” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Враца, ул. „Максим Горки” № 9 сумата 13,20
лева – главница, представляваща незаплатени суми за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за жилище на адрес гр. Враца, **********, ет.
1, ап. 10,
формирана както следва по периоди и
размери: от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. – 6,60 лв.; от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. – 6,60 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 694 от 20.03.2018 г.
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1091/2018 г. на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан
за разликата от 13,20 лв. до 26,40 лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен-погасен по давност за разликата
от 26,40 лв. до 52,80 лв.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че Е.В.Д. с ЕГН ********** *** дължи
на„Топлофикация-Враца” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Враца, ул. „Максим Горки” № 9 сумата 13,20
лева – главница, представляваща незаплатени суми за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за жилище на адрес гр. Враца, **********, ет.
1, ап. 10,
формирана както следва по периоди и
размери: от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. – 6,60 лв.; от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. – 6,60 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 694 от 20.03.2018 г.
по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. дело № 1091/2018 г. на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан
за разликата от 13,20 лв. до 26,40 лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен-погасен по давност за разликата
от 26,40 лв. до 52,80 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П.В.Д. с ЕГН **********
*** и Е.В.Д. с ЕГН ********** *** да
заплатят на „Топлофикация-Враца” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Враца, ул. „Максим Горки” № 9 сумата от 18,75 лева-разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство – ч. гр. дело № 1091/2018 г. на
Врачански районен съд и сумата от 171,25
лв.-разноски за държавна такса, депозити за вещи лица, юрисконсултско
възнаграждение и такси за съдебни удостоверения по гр. дело № 4084/2018 г. на
Врачански районен съд, съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: