Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 06.04.2015 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски районен
съд
Петнадесети граждански състав
На осемнадесети март Година две хиляди и петнадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател: Олга Златева
Секретар Е.Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Олга Златева
гражданско дело номер 5061 по
описа за 2014 година.
Предявени
са осъдителни обективно кумулативно съединени искове от И.К.Н. ***, против „Главно
управление строителство и възстановяване” ЕАД – София, както следва: по чл. 128
т. 2 от КТ – в размер на общо 3221,31 лв. – нетен размер за месеците януари-декември
2012г., август-декември 2013г. и януари-март 2014г. включително; по чл. 224 от КТ – за заплащане на парично обезщетение в размер на 1329,60 лв. – брутен
размер за общо 30 дни неизползван платен годишен отпуск, по чл. 221 ал. 1 от КТ
– за сумата 886,40 лева – брутен размер; по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 593,74 лв. – лихва за забава върху сумата от 3221,31 лева /сборът от
трудовите възнаграждения/, за сумата 89,98 лева – лихва за забава върху
обезщетението по чл. 224 от КТ за периода от 12.03.2014г. до датата на подаване
на исковата молба и за сумата от 59,99 лева – лихва за забава върху неплатеното
обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ за периода от 12.03.2014г. до датата на
подаване на исковата молба. Претендира се и законната лихва върху сумата от
общо 3221,31 лева – неплатени
трудови възнаграждения, считано от завеждането на исковата молба до окончателното
й изплащане, както и направените разноски.
Ищецът твърди, че по силата на
трудов договор № 221/28.03.2002г. бил назначен на длъжност „Технически
ръководител” в Държавно предприятие „Строителство и възстановяване”, с основно
възнаграждение 310 лв. и място на работа „строителен район Стара Загора”, като
договорът бил сключен на основание чл. 67 ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 18 ал. 2 от
Закона за преобразуването на строителните войски, войските на Министерството на
транспорта и войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни
предприятия за неопределено време, считано от 01.04.2002г. През годините били
подписвани различни споразумения на основание чл. 119 от КТ. Считано от
06.10.2010г. размерът на основното му трудово възнаграждение бил променен на
800 лв, а длъжността – на „Технически ръководител продукция, а с допълнително
споразумение от 03.02.2014г. – на „Ръководител база”, считано от 03.02.2014г.
Тъй като ответникът по делото забавял изплащането на трудовото му
възнаграждение, ищецът депозирал в деловодството заявление вх. № 77/18.02.2014г.
за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.
327 ал. 1, т. 2 от КТ и същото било прекратено от 12.03.2014г. със заповед № РД-42
от 11.03.2014г. Ответникът следвало да заплати и обезщетение по чл. 221 от КТ,
съгласно заповедта, в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието, както и обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 11 дни
за 2009г., 3 дни за 2012г., 12 дни за 2013г. и 4 дни за 2014г.
За периода от месец януари 2012г.
до месец март 2014г. работодателят /ответникът/ дължал на ищеца неплатени нетни
трудови възнаграждения в общ размер на 3221,31 лв., както следва: за януари
2012г. - 170,65 лева; за февруари 2012г. - 172,62 лева; за март 2012г. - 172,13
лева; за април 2012г- 172,13 лева; за май 2012г. - 172,13 лева; за юни 2012г. -
172,13 лева; за юли 2012г. - 172,13 лева; за август 2012г. - 172,13 лева; за
септември 2012г. - 172,13 лева; за октомври 2012г. - 172,13 лева; за ноември
2012г. - 172,13 лева; за декември 2012г. - 172,13 лева; за август 2013г. -
173,59 лева; за септември 2013г. - 109,40 лева; за октомври 2013г. - 163,01
лева; за ноември 2013г. - 163,01 лева; за декември 2013г. - 74,85 лева; за
януари 2014г. - 114,85 лева; за февруари 2014г. - 114,85 лева; за март 2014г. -
243,18 лева.
Ответникът дължал на ищеца и лихва
за забава върху неплатените трудови възнаграждения в размер на общо 593,74 лева
- от датата на падежа на всяка сума до подаване на исковата молба в съда.
Ищецът твърди също, че не му било
изплатено и дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск общо в размер на 30 дни в размер на 1329,60 лева и лихва за
забава върху тази сума в размер на 89,98 лева за периода 12.03.2014г. до датата
на подаване на исковата молба в съда.
Моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответното дружество да му заплати сумата от общо 3221,31 лв.,
представляваща неизплатени трудови възнаграждения, 593,74 лв. – лихва за забава
възрху неплатените трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху
неплатените трудови възнаграждения от подаването на исковата молба до
окончателното им изплащане; както и 1329,60 лв. – обезщетение по чл. 224 ал. 1
от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 30 дни, 89,98 лв. –
мораторна лихва върху обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ, считано от
12.03.2014г. до подаване на исковата молба;
както и 886,40 лв. - неплатено обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ и
59,99 лв. - мораторна лихва върху обезщетението по чл. 221 ал. 1 от КТ -за
периода от 12.03.2014г. до датата на подаване на исковата молба. Претендира
разноски. Иска допускане на предварително изпълнение на решението.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който се взема становище, че искът е допустим. Не
оспорва, че са били налице трудови отношения между страните, а впоследствие
било сключено и споразумение от 14.01.2014г., като се заявява желание за
постигане на извънсъдебно споразумение. Моли се искът да бъде отхвърлен и
претендира разноски по делото, като прави искане, с оглед липсата на фактическа
и правна сложност по делото размерът на адвокатското възнаграждение да бъде
съобразен с минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г. и при представени от
ищеца доказателства за платена сума.
В съдебно заседание пълномощникът
на ищеца моли исковете да се уважат. Претендира разноски, съгласно представен
списък. Представя писмена защита.
В съдебно заседание ответното
дружество не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид
становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери
за установено следното:
Не е спорно по делото, че ищецът
е работил при ответника в периода от 01.04.2002г. до 12.03.2014г. Това се
установява и от приетите писмени доказателства: трудов договор № 221/28.03.2002
г. и Заповед № РД-42/11.03.2014 г. С анекс към трудовия договор, от
06.10.2010г., длъжността на ищеца се е променила на „технически ръководител
продукция” и основното месечно трудово възнаграждение се е променило на 800 лв.
/считано от сключването на анекса/. С допълнително споразумение от 03.02.2014г.
длъжността на ищеца е променена на „Ръководител база” /считано от подписването
на споразумението/.
Съгласно чл. 128 т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. А според чл. 245 от КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя, ежемесечно се гарантира от закона изплащането на трудово възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително, заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период. Съдът приема за безспорно установено, че ищецът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения за процесния период, тъй като ответникът не е направил възражение относно това обстоятелство /с подадения отговор на исковата молба е изявил желание за уреждане на спора със споразумение/, поради което същият дължи изплащане на целия размер на трудовото възнаграждение, уговорено между страните с трудовия договор.
От
приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза, което съдът
кредитира като компетентно, обосновано и неоспорено от страните по делото, се
установява следното:
Неплатените трудови
възнаграждения на ищеца за процесните периоди в нетни размери са общо 3038,13
лв., както следва: за месец януари 2012г. - 170,65 лева; за месец февруари
2012г. - 172,62 лева; за месец март 2012г. - 172,13 лева; за месец април 2012г.
- 172,13 лева; за месец май 2012г. - 172,13 лева; за месец юни 2012г. - 172,13
лева; за месец юли 2012г. - 172,13 лева; за месец август 2012г. - 172,13 лева;
за месец септември 2012г. - 172,13 лева; за месец октомври 2012г. - 172,13
лева; за месец ноември 2012г. - 172,13 лева; за месец декември 2012г. - 172,13
лева; за месец август 2013г. - 173,59 лева; за месец септември 2013г. - 169,40 лева;
за месец октомври 2013г. - 163,01 лева; за месец ноември 2013г. - 163,01 лева;
за месец декември 2013г. - 74,85 лева; за месец януари 2014г. - 114,85 лева; за
месец февруари 2014г. - 114,85 лева. Трудовото възнаграждение за месец март
2014г. /209,58 лв./ е изплатено. В съдебно заседание е допуснато изменение на
иска за неплатено нетно трудово възнаграждение за месец септември 2013г. – от
109,40 лв. – на 169,40 лв.
Следователно, претенциите на
ищеца за осъждане на ответника да му заплати трудови възнаграждения са
основателни за сумата от общо 3038,13 лв. – нетен размер и за този размер и
периоди, следва да се уважат. Не е основателен искът за заплащане на трудово
възнаграждение за месец март 2014г. – в размер на 243,18 лева /поради извършено
плащане/ – и като такъв, следва да бъде отхвърлен.
Видно от заключението, лихвата за
забава върху неплатените нетни размери на трудовите възнаграждения /в размер на
общо 3038,13 лв./, считано от първо число на месеца, следващ месеца, за който
се отнася възнаграждението, до подаването на исковата молба е в размер на общо
598,53 лв. С исковата молба това обезщетение се претендира в по-малък размер от
общо 593,74 лв. следователно, този иск следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 224
ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят
има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като ал. 2 на чл. 224
от КТ предвижда, че обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към
деня на прекратяване на трудовото правоотношение. В Заповед № РД-42/11.03.2014
г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е вписано: На основание
чл. 224 от КТ на ищеца да се изплати обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за неползван платен годишен отпуск в размер на 11 дни за 2009г.,
3 дни за 2012г., 12 дни за 2013г. и 4 дни за 2014г. Видно от експертизата, дължимото
обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за всичките 30 дни е в брутен размер 1329,60
лв. Изплатено е обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ в размер на 390,42 лв.,
съответно остават за изплащане 939,18 лв. – в брутен размер /какъвто се
претендира/. Следователно, за тази
сума претенцията е основателна и трябва да бъде уважена, а за разликата до
пълния претендиран размер от 1329,60 лв. - да се отхвърли, като неоснователна.
Съгласно чл. 221 ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327 ал. 1, т. 2 КТ /като процесния/ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение. В Заповедта № РД-42/11.03.2014 г. за прекратяване на процесното трудово правоотношение - на основание чл. 327 ал. 1, т. 2 от КТ, е вписано – на ищеца да се изплати еднократно обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – един месец. Видно от заключението, следващото се на ищеца обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ е в размер на 886,40 лв. – брутна сума, следователно искът за обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ е основателен и като такъв следва да се уважи.
Няма доказателства по делото горепосочените като дължими трудови възнаграждения и обезщетения да са заплатени от работодателя /ответника/ на ищеца, няма и такива твърдения от ответника.
За разлика от трудовите
възнаграждения, за които има определен срок за плащане, след изтичането на който
работодателят изпада в забава, то за обезщетенията по чл. 224 и по чл. 221 ал.
1 от КТ няма такъв и за да изпадне в забава ответникът следва да бъде поканен /арг.
чл. 84 ал. 2
от ЗЗД/, в този смисъл ТР № 3 от
19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК. След като по делото няма доказателства, а и твърдения, да
е отправяна такава покана, то предявените искове за заплащане на мораторна
лихва от 89,98 лв. върху обезщетението по чл. 224 ал.1 от КТ за периода от 12.03.2014 г. до 27.11.2014г. /подаването на
исковата молба/ и за заплащане на мораторна лихва в размер на 59,99 лв. върху
обезщетението по чл. 221 ал. 1
от КТ за същия период, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед изхода на
спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 548,10 лв.,
представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважения размер на исковете. Що се касае до възражението в отговора на исковата
молба за определяне на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца в
минималния размер, съдът намира следното: Съгласно чл. 78 ал. 5
от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа
и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минималния размер, предвиден в чл. 36 от
Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера
на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на
ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78 ал. 5
от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно чл.
7 ал. 1, т . 1 от Наредбата, размерът на минималното адвокатско възнаграждение
за трудови дела с определен интерес е съобразно ал. 2. А съобразно ал. 2, т. 3
от Наредбата, при защита по трудови дела с определен материален интерес от 5000
лв. до 10000 лв., каквото е настоящото, размерът на минималното адвокатско
възнаграждение е 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. – т.е по настоящото
дело – 639,05 лв. Договореното и заплатено от ищеца на пълномощника му
адвокатско възнаграждение е в размер на 630 лв., следователно, същото не е
прекомерно.
На ответника не се следват разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, тъй като не е направил такива /не е и поискал/.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт сумата от общо 271,53 лв. лева, представляваща държавна такса,
съразмерно с уважената част от исковете, а по сметка на Старозагорския районен
съд сумата от 69,60 лв. - възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената
част от исковете, заплатено от бюджета на съда.
Доколкото с настоящото решение съдът присъжда трудови възнаграждения и обезщетения за работа, следва на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК да постанови предварителното изпълнение на решението – в тази част.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, 1797, р-н Изгрев, ул. „Лъчезар
Станчев” № 13, ет. 7, да заплати на И.К.Н., ЕГН: **********,***, сумата от общо
3038,13 лв. /три хиляди тридесет и осем лева и 13 ст./, представляваща
неизплатени трудови възнаграждения /чистите суми за получаване, след приспадане
на дължимите данъци и осигуровки/ - по месеци и години, както следва: за месец
януари 2012г. - 170,65 лева; за месец февруари 2012г. - 172,62 лева; за месец
март 2012г. - 172,13 лева; за месец април 2012г. - 172,13 лева; за месец май
2012г. - 172,13 лева; за месец юни 2012г. - 172,13 лева; за месец юли 2012г. -
172,13 лева; за месец август 2012г. - 172,13 лева; за месец септември 2012г. -
172,13 лева; за месец октомври 2012г. - 172,13 лева; за месец ноември 2012г. -
172,13 лева; за месец декември 2012г. - 172,13 лева; за месец август 2013г. -
173,59 лева; за месец септември 2013г. - 169,40 лева; за месец октомври 2013г.
- 163,01 лева; за месец ноември 2013г. - 163,01 лева; за месец декември 2013г.
- 74,85 лева; за месец януари 2014г. - 114,85 лева; за месец февруари 2014г. -
114,85 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 3038,13 лв., считано
от 27.11.2014г. до окончателното й изплащане, сумата от общо 593,74 лв.
/петстотин деветдесет и три лева и 74 ст./ – лихва за забава върху неплатените
нетни трудови възнаграждения, считано от първо число на месеца, следващ месеца,
за който се отнася възнаграждението, до 27.11.2014г., сумата от 939,18 лв.
/бруто/, представляваща парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск по чл. 224 ал. 1 от КТ, както
и сумата от 886,40 лв. /бруто/ - представляваща парично обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ, както
и сумата от 548,10 лв. – направени по делото разноски, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.К.Н., ЕГН: **********,***, искове за осъждане на „Главно управление строителство и
възстановяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, 1797, р-н Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” № 13, ет. 7, да му заплати: сумата от 243,18 лв. - трудово възнаграждение
за месец март 2014г., сумата от 89,98 лв.– лихва за
забава върху обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ, считано от 12.03.2014г. до
27.11.2014г., сумата от 59,99 лв. – лихва за забава върху обезщетението по чл.
221 ал. 1 от КТ, считано от 12.03.2014г. до 27.11.2014г., както и искът за обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за разликата над
939,18 лв. /бруто/ до пълния претендиран размер от 1329,60 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Главно управление строителство и
възстановяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, 1797, р-н Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” № 13, ет. 7, да заплати в полза
на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 271,53 лв. – държавна
такса.
ОСЪЖДА Главно управление строителство и
възстановяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, 1797, р-н Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” № 13, ет. 7, да заплати по
сметка на Старозагорския районен съд сумата от 69,60 лв. – за възнаграждение на
вещото лице.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно присъдените трудови
възнаграждения и обезщетения по чл. 224 ал. 1 и чл. 221 ал. 1 от КТ.
Решението може да се обжалва
от страните пред окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от връчването.
Районен съдия: