мотиви към присъда № , постановена по НОХД №1791/2014г. по описа
на Русенски районен съд, V-ти наказателен състав
Русенска районна прокуратура е обвинила ïîäñúäèìата И.Р.И. â òîâà,
÷å през периода м.декември 1999г. -
м.април 2000г. в гр.Русе, в качеството си на длъжностно лице – „Организатор и
отчетник по отчитане на столовото хранене” в „ НЕК”
АД – ТЕЦ - клон Русе, присвоила чужди движими вещи - пари в размер на
18 055.74 лева, собственост на „Топлофикация Русе” ЕАД – гр.Русе правоприемник на „НЕК” АД – ТЕЦ - клон Русе, с
изпълнителен директор Г.Н.Н. ***, връчени и в това и
качество
да ги пази и управлява, като присвояването е в големи размери- престъпление по
чл.202, ал.2,т.1 вр. чл.201 и чл.54 от НК.
„Топлофикация Русе" ЕАД -
град Русе е предявило граждански иск против И.Р.И. за сумата 18 055.74
лева, представляващо обезщетение за нанесените му имуществени вреди, ведно със
законна лихва, считана от деня на деликта- 1.05.2000г.
до окончателното изплащане на главницата.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимата не се явява, неиздирена, вместо нея защитник.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, които обсъди в
тяхната цялост, счете за установено следното:
Пîäñúäèìата И.Р.И., ЕГН:**********, е родена на *** ***, български гражданин,
със средно образование, омъжена. Не работи, не осъждана.
С трудов договор №5 от 1.04.1997год. и съответните допълнителни споразумение към него, подс.И. била назначена на длъжност „Организатор по отчитане
на столовото хранене” в „НЕК” АД – ТЕЦ - клон гр.Русе и работела и изпълнявала служебните си задължения.
Съгласно задълженията й по утвърдената и подписана „Длъжностна характеристика”
и били вменени задълженията да изпълнява функцията на
снабдител в работническия стол и ведомствения магазин с хранителни и
нехранителни стоки, отчетник на същите, да приема, съхранява и предава парични
средства, да води необходимата документация свързана със служебните й
задължения по ред установен от главен счетоводител, да представя в
счетоводството на фирмата всички първични документи оформените фактури, стокови
разписки, платежни документи, парични средства и други. Към настоящия момент
„Топлофикация Русе” ЕАД – гр.Русе е правоприемник на „НЕК” АД – ТЕЦ - клон
Русе.
През периода м.декември 1999 г. - м.април 2000 г. И.
била на работа и изпълнявала трудовите си функции по упоменатия договор. През
този период в процеса на работа подсъдимата получавала авансово от касата на
„НЕК” АД – ТЕЦ - клон гр.Русе различни парични суми със съответните касови
документи – авансови разходни касови ордери /РКО/ за закупуване на хранителни и
нехранителни стоки за стола и магазина на фирмата. След това тя правела заявки
във фирмите доставчици на стоки. След като стоките били доставени от съответната
фирма доставчик били изготвени необходимите фактури за извършената доставка
ведно с фискален бон към всяка. След получаване на фактурата И. плащала на
доставчика цената на доставеното и отчитала в счетоводството на фирмата
фактурата, където била осчетоводявана и закриван получения от нея служебен
аванс.
През периода м.декември 1999 г. - м.април 2000 г. год.
обвиняемата решила да се възползва от получените авансово парични суми от
касата на „НЕК” АД – ТЕЦ - клон гр.Русе и да присвои част от поверените й
парични средства, като не заплаща посочената във фактурата парична стойност на
доставчика, но да представя и отчита в счетоводството на фирмата фактурата и да
присвоява посочената в нея парична стойност.
В изпълнение на решението си през горепосочения период
с РКО № 265/15.02.2000 г. и № 333/24.02.2000г. И. получила от касата на
дружеството парична сума в размер на 10 500 лева. Парите били
предназначени за доставка на стоки за стола и магазина на дружеството. След
като получила паричните средства подсъдимата направила заявка за доставка на
различни по вид хранителни стоки във фирма „Дидра”
ООД – Русе, с управител свид.Д.И.. Съгласно данъчни фактури с № **********/16.02.2000г.
и № **********/29.02.2000 г. И. доставил посочените в тях стоки на стойност от
7535,54 лева в „НЕК” АД – ТЕЦ - клон гр.Русе, които
били приети лично от подс.И.. Веднага след получаването от обвиняемата стоките с
необходимите стокови разписки от дати 16.02.2000 г. и 29.02.2000 г. били
предадени и заприходени на МОЛ в стола и магазина на дружеството.
На горепосочените дати И. във връзка с изпълняваните от
нея служебните задължения, а и според предварителна договореност със доставчика била длъжна и трябвало веднага и незабавно да
заплати доставените в дружество хранителни стоки съгласно сумите посочени във
фактурите. Въпреки, че разполагала с достатъчно служебни парични средства
получени от касата на дружеството, тя не изпълнила това свое задължение. Така
посочените суми във фактурите на стойност от 7535,54 лева тя задържала за себе
си и не платила на доставчика. Въпреки това с авансови отчети от 16.02.2000 г.
и 19.02.2000 г. тя отчела като изразходвани парични средства по горепосочените
две фактури, като ги представила в счетоводството на дружеството, с което
удостоверила, че посочените в тях стоки били доставени и платени на доставчика
- свид.Д.И.
– управител на „Дидра” ООД – Русе. С представените от
обвиняемата в счетоводство на дружеството двете горепосочени данъчни фактури
издадени от „Дидра” ООД – Русе били извършени необходимите по
закон счетоводни операции. След като не получил дължимите пари в размер на
7535,54 лева от „НЕК” АД – ТЕЦ - клон гр.Русе, свид.И. с
писмо от 4.05.2000 год. уведомил управителя на
дружеството относно паричното задължение за извършената и неплатена доставка на
стоки. На по-късен етап свид.И. завел гражданско дело за дължимата му парична сума срещу
„НЕК” АД – ТЕЦ - клон гр.Русе. С влязло в сила Решение
№ 275 от 03.07.2000 г. РС– Русе осъдил дружеството да заплати сумата от 7535,54
лева, ведно с лихвите и разноските по делото.
През горепосочения период подсъдимата направила заявка
за доставка на различни по вид хранителни стоки във фирма ЕТ „Ани - 21” - Русе
с управител свид.А.А.. Съгласно данъчни фактури с № **********/13.04.2000 г.
и № **********/13.04.2000 г. надлежно оформени и с приложени към тях касови
бележки на следващият ден били доставени от търговеца посочените в тях стоки на
стойност от 3605,60 лева в „НЕК” АД – ТЕЦ - клон гр.Русе.
Стоките били приети лично от И., като в този момент свид.М.Г., който бил личен неин
познат, присъствал на разтоварването и приемането им в магазина на дружеството.
След като получила фактурите подсъдимата ги предала на свид.Г. с молба да отиде до
касата на дружеството и да получи парите посочени в тях. Той взел предадените
му документи отишъл и ги представил в касата. След проверка на същите на името свид.Г.
бил издаден РКО № 776/14.04.2000 г. и той получил от касата на дружеството
парична сума в размер на 3605,60 лева, които веднага предал на подс.И.. Последната
не платила на свид.А.А. доставените стоки, а присвоила чуждите за нея пари.
След като свид.А. не получила в срок парите за доставените от фирмата й
стоки в ТЕЦ - гр.Русе започнала да търси И., но не я открила. Тя разбрала, че свид.Г. бил получил от
касата на дружеството парите по издадените от фирмата й две данъчни фактури.
Срещнала се с него и той й разказал предходните събития. Свид.Г. платил с лични пари присвоената
от И. сума на свид.А.. На свой ред свид.Г. се срещнал с подс.И. и тя на 22.05.2000 г. му изготвила „Запис на заповед” за
сумата от 3605,60 лева, която подсъдимата не платила на определената дата на
падеж, след което РС - Русе издал изпълнителен лист срещу нея в полза на Г..
Подсъдимата получила от касата на ТЕЦ – Русе срещу РКО
№ 2697/16.12.1999 г., № 57/12.01.2000 г., № 60/13.01.2000 г., № 128/25.01.2000г.
и № 214/08.02.2000г. парична сума в размер на 20 500лева. Парите били
предназначени за изпълнението на служебните й задължения свързани с доставка на
стоки за стола и магазина на дружеството. И. имала предварителна уговорка с
управителя на фирма „Валиком” ООД – Русе- свид .К.С.
да доставя веднъж седмично различни по вид хранителни стоки в магазина на ТЕЦ -
Русе. Практиката била веднага при доставката на стоките да се плаща дължимата
парична сума по изготвените и представени данъчни фактури. През горепосочения
период от време И. спряла плащането на извършените от фирмата на свид.С. ***. Съгласно
данъчни фактури с №№ **********/28.12.1999г.,
**********/12.01.2000г., **********/25.01.2000г., **********/25.01.2000г. и
**********/15.02.2000г. надлежно
оформени и с приложени към тях касови бележки били доставени от горепосочената
фирма посочените в тях хранителни стоки на обща стойност от 4 474,49 лева в
„НЕК” АД – ТЕЦ - клон гр.Русе. Стоките били приети лично от И.,
но не били платени. Веднага след получаването на стоките стоковите
разписки от дати 28.12.1999 г., 12.01.2000 г., 25.01.2000 г. и 15.02.2000 г.
били предадени и заприходени на МОЛ в стола и
магазина на дружеството.
Сумата в размер на 4 474,49 лева подсъдимата задържала за себе
си. По настояване на С.И. му изготвила „Запис на
заповед”, с който се задължила към него със сума в размер на присвоените пари,
а именно 4 474,49 лева, която впоследствие не му платила.
През горепосочения период
обвиняемата правила заявка за доставка на различни по вид хранителни стоки и от
фирма ЕТ „М.В.”*** с управител свид.М.П.. В началото на м.Април 2000г. съгласно фактури с №№ **********/07.04.2000г., **********/07.04.2000г. и
**********/07.04.2000 г., надлежно оформени и с приложени към тях касови
бележки, били доставени от свид.С. – служител на горепосочения
търговец заявените и
посочени в тях стоки в „НЕК” АД – ТЕЦ - клон гр.Русе на стойност от 3440,71
лева. Стоките били приети лично от И., която подписала представените и фактури
и казала на свид.Сюлеманов след като получи от
касата на дружеството паричната сума в размер на 3440,71 лева да се върне при
нея и да и предаде парите, тъй като имала уговорка с бащата на свид.П.,
което не отговаряло на истината. Свид.Сюлеманов й се доверил, отишъл в касата, бил издаден РКО №
713/07.04.2000г. и той получил от касата на дружеството парична сума в размер
на 3440,71 лева. Веднага след това отишъл в магазина на фирмата и предал цялата
получена от него парична сума на И., която последната
присвоила и не платила на доставчика. Впоследствие И. изготвила „Запис на
заповед” за дължимата сума по горепосочените три данъчни фактури в полза на свид.П., но
й върнала само 800 лева.
Изложената фактическа
обстановка се установява по абсолютно непротиворечив начин от показанията на
свидетелите, както и от писмените доказателства и доказателствени средства по делото– справка за съдимост, автобиография, декларация по
ЗСГ и заключенията на назначената по делото експертиза, фактури, касови ордери
и записи на заповед.
Тази фактическа обстановка и
изложеното във връзка с установяването й налагат правния извод, че с описаното
в нея деяние подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.202, ал2, т.1 във вр. чл.201 îò
ÍÊ, тъй като през периода м.декември
1999г. - м.април 2000г. в гр.Русе, в качеството си на длъжностно лице –
„Организатор и отчетник по отчитане на столовото
хранене” в „ НЕК” АД – ТЕЦ - клон Русе, присвоила чужди движими вещи - пари в
размер на 18 055.74 лева, собственост на „Топлофикация Русе” ЕАД – гр.Русе правоприемник на „НЕК” АД – ТЕЦ - клон Русе, с
изпълнителен директор Г.Н.Н. ***, връчени и в това
и
качество
да ги пази и управлява, като присвояването е в големи размери. Подсъдимата е имала качеството на длъжностно лице,
тъй като й е било възложено да пази и управлява чуждо имущество. Тя осъществила
присвояването на предмета на престъплението, като се разпоредила с него в свой
интерес. Процесните вещи са били безспорно
собственост на дружеството и съответно са били чужди за нея, тъй като тя не е
имала никакви вещни права върху тях. От субективна страна подсъдимата е
действала при пряк умисъл – съзнавала е, че присвоява чужди за него вещи, които
са му предоставени да ги пази и управлява, предвиждала е преминаването им в своя
собствена власт и целяла след деянието да се разпорежда с тях в свой интерес.
Причина за извършване на
престъплението е желанието на подсъдимата за облагодетелстване по неправомерен начин.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимата съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства
чистото й съдебно минало и изключителното закъснение на наказателната репресия.
Отегчаващо вината обстоятелство се явява
размера на присвоеното имущество, надхвърлящо значително критерия за определяне
на квалифициращото обстоятелство големи размери. При тези обстоятелства, превес
сред които имат смекчаващите такива, наказанието следва да бъде ориентирано към
неговия минимум от три години лишаване от свобода, като целите му ще се
постигнат и с условното осъждане, поради което изпълнението му следва да се
отложи за изпитателен срок от четири години. На подсъдимата следва да се наложи
и кумулативното наказание лишаване от право да заема материално-
отчетническа длъжност за срок от три години.
С даденото във фактическата
обстановка деяние и доказано по възприетия от съда начин подсъдимата е увредила
по недопустим от закона начин имуществото на гражданския ищец, поради което и
на основание чл.45 от ЗЗД следва да понесе деликтна отговорност и да заплати на пострадалия
претърпените вреди в размер на 18055.74лв. Поради уважаване на главния иск
следва да се уважи и акцесорния за законна лихва от
деня на деликта- 1.05.2000г. до окончателното изплащане на сумата. Подсъдимата следва да заплати на гражданския
ищец и сумата 800лв. за юристконсултско
възнаграждение според Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Подсъдимата следва да заплати
сумата 65лв. в полза на ОД на МВР- Русе за направените
по делото разноски на досъдебното производство и по сметката на държавата
сумата 722.23лв. за държавна такса върху
уважения граждански иск.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:
