№_______
гр.
Варна,___________________________2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав, в публично заседание на петнадесети
февруари, две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при секретаря Деница
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм. дело № 1582 по
описа за 2022 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 215 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по две жалби, едната подадена на 13.07.2022 г. от Ж.К.Л., ЕГН **********
и И.Л.Л., ЕГН ********** ***, чрез адв. Б.Х. *** и втората жалба подадена на
29.07.2022 г. от А.Л.Ч., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 1794/15.06.2022 г.
на Зам. кмета на Община Варна, с която на основание чл. 190 ал. 1 вр. с ал. 6
от ЗУТ е разрешено на Ч.К.Д. и Л.К.Д., като собственици на ПИ с идентификатор *****
по КК на гр. Варна, прокарване на временен път през ПИ с идентификатор *****и
ПИ с идентификатор *****.
Твърденията в жалбите са за незаконосъобразност на
заповедта, поради нарушение на процесуалните и материалните норми. Наведени са
твърдения, че ПИ с идентификатор ***** е собственост на заинтересованите лица и не е нужно да се засягат права на
трети лица. Сочи се, че за ПИ с идентификатор *****има ПУП с линия на застрояване по цялата площ и
временният път ще засегне тази линия, както и че от север има улица, която може
да осигури достъп до имота на заинтересованите лица. Според жалбоподателите е
нарушен принципа на съразмерност. И в двете жалби е направено искане за отмяна
на заповедта и присъждане на съдебно-деловодните разноски.
В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от
процесуални представители – адв. Б.Х. и адв. И.О., които поддържат жалбите.
Ответникът – заместник кмета на Община Варна, чрез
процесуален представител ст. юриск. Г.П., в писмено становище с.д. №
11391/22.07.2022г. оспорва жалбите.
В съдебно заседание се представлява от процесуален
представител, който поддържа становището за законосъобразност на оспорената
заповед. Иска оставяне на жалбите без уважение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Представя писмени бележки по съществото на
спора.
По делото са конституирани като заинтересовани лица Ч.К.Д.
и Л.К.Д., по чието искане е издадена оспорената заповед, като
собственици на ПИ с идентификатор ***** по КК на гр. Варна. В съдебно заседание з.л. Ч.Д. се представлява от адв. А.К.,
която иска от съда отхвърляне на жалбите като неоснователни. Претендира
присъждане на разноските по делото.
Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:
Със заявление вх. № АУ028379ВН/24.03.2022г. Ч.К.Д. и Л.К.Д.
искат откриване на процедура по прокарване на временен път до собствения си
имот с идентификатор ***** по КККР на гр. Варна, в ж.к. „Бриз“. Представени са
документ за собственост и декларация за липса на съгласие от собственика на
имот с идентификатор *****, през който следва да премине временния път.
На свое заседание комисията, назначена със Заповед №
415/06.02.2019г. на кмета на община Варна, по Протокол № 4/20.04.2022г. т. 4-8
допуска започване на процедура за прокарване на временен път до *********, ПИ *****
по КККР на гр. Варна през ПИ *****. трасето на временния път е съобразено с
влезлия в сила за територията ПУП – ПР, съгласно който имот 101 има лице на
новопроектирана улица – тупик, с о.т.
68-85-84, с ширина 4 м. Временният път може да се прокара по трасето на улицата
по регулация. Срещу решението е подадено възражение от А.Л.Ч.. Подадено е и
възражение от Ж.К.Л. и И.Л.Л., собственици на ПИ *********, в което заявяват, че с така предложеното трасе
се засягат правата им на собственост, тъй като съществуващият на място достъп
южно от имот 100 и имот 96 е резултата на споразумение между собствениците на
двата имота и не част от техните имоти.
С Решение № 5-8 по Протокол № 5/27.05.2022г. възраженията
не са уважени. Прецизирани са частите от имоти 100 и 96, които се засягат от
временния път – 89 кв.м. от имот 100 и 48 кв.м. от имот 96.
Въз основа на решението на комисията е издадена Заповед
№ 1794/15.06.2022 г. на Зам. кмета на Община Варна, с която на основание чл.
190 ал. 1 вр. с ал. 6 от ЗУТ е разрешено на Ч.К.Д. и Л.К.Д., като собственици
на ПИ с идентификатор ***** по КК на гр. Варна, прокарване на временен път през
ПИ с идентификатор *****и ПИ с идентификатор *****.
Заповедта е съобщена на всички лица, участвали в
административното производство, като от страна на собствениците на засегнатите
от трасето на временния път имоти, са
подадени жалби, по които е образувано настоящото производство.
В хода на съдебното производство е допусната
съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице, прието без
възражения от страните, се установява, че имотите, предмет на оспорената
заповед попадат в урбанизирана територия – ж. к. „Бриз“. Налице е влязъл в сила
ПУП – ПР, одобрен със Заповед № Г-170/1993г. За ПИ ***** и
ПИ ***** няма влезли в сила ПУП – ПРЗ или ПЗ. Урегулиран е само ПИ *********.
Съгласно влезлия в сила ПУП – ПР до имот 101 е предвидено прокарване на
задънена улица – от о.т.63, о.т. 85 до о.т. 84. Улицата не е проведена, няма
данни за извършено отчуждаване. На място вещото лице е установило, че е налице
улица до о.т. 63. Достъпът до ПИ 96 и ПИ
100 се извършва по трасето на бъдещата задънена улица, с ширина 4м. считано от
северната граница на ПИ 97, която е материализирана с масивна ограда, изградена
по регулационната граница на имота.
Трасето на временния път следва улицата по регулация, като в края, около
о.т. 85, в имот 100 има 6 броя туи, които според вещото лице са дълготрайни
декоративни дървета по смисъла на Наредба № 1/10.03.1993г. за опазване на
озеленените площи и декоративна растителност.
Според вещото лице, другата възможност за достъп до имот 101 е от северната
страна – през имот 108, където също, съгласно
ПУП – ПР, одобрен
със Заповед № Г-170/1993г. е предвидено прокарване на улица до о.т.
87 и о.т. 86. Според вещото лице това трасе е по-дълго – 55 м., а по оспорената
заповед трасето е 40 м., но по него не се засягат сгради и/или дълготрайна
растителност. До имот 108 има път, показан със зелен цвят на скицата,
представляваща Приложение № 4 към заключението.
Третият вариант за достъп – през имот 99 не би отговарял на изискванията,
тъй като при ширина от 3м. на временния път, той би минавал точно до сградата в
имот 99.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съдът прави следните правни изводи:
Жалбите са подадени от надлежни страни – лица, имащи правен интерес от
оспорването, срещу подлежащ на обжалване пред съда административен акт. Жалбата на Ж.К.Л. и И.Л.Л.
е подадена на
01.07.2022г. – в установения от закона 14-дневен срок от съобщаването на акта – 17.06.2022г. Жалбата
на А.Л.Ч. е подадена на
21.07.2022г. – в установения от закона 14-дневен срок от съобщаването на акта – 08.07.2022г.
И двете жалби са подадени в срока по чл. 149 ал.1 от АПК, считано от датата
на получаване на акта, поради
което са допустими. Разгледани по същество, жалбите са основателни.
Предмет на съдебен контрол е Заповед № 1794/15.06.2022
г. на Зам. кмета на Община Варна, с която на основание чл. 190 ал. 1 вр. с ал.
6 от ЗУТ е разрешено на Ч.К.Д. и Л.К.Д., като собственици на ПИ с идентификатор
***** по КК на гр. Варна, прокарване на временен път през ПИ с идентификатор *****и
ПИ с идентификатор *****.
Съгласно чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта дори да липсва искане за това.
За законосъобразността на акта, необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, съдържа всички необходими реквизити. По делото е представена и приета Заповед № 5515/31.12.2019г., с която кметът на Община Варна е предоставил свои функции по ЗУТ на заместник кмета – инж. П.П.да издава заповеди за прокарване на временни пътища по чл. 190 ал. 6 от ЗУТ, поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата не страда от процесуални пороци, водещи до нейната нищожност или незаконосъобразност на това основание.
Заповедта обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 190 ал. 1 от ЗУТ, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. При нужда временните пътища се прокарват в урегулирани части от населените места и селищните образувания, за които ще се създават нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани части, включени в общия устройствен план – ал. 2. Временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проекто-плана или по извършените проучвания, като се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета – ал. 3. Временните пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие – въз основа на заповед на кмета на Общината – чл. 190, ал. 6 от ЗУТ.
Не се установява постигнато съгласие между собствениците, което съгласно чл. 190 ал. 6 от ЗУТ е обстоятелство, изискващо друга форма на акта за прокарване на временен път. Липсата на такова съгласие е декларирана от заявителя, поради което в случая е налице хипотезата, в която временният път се прокарва въз основа на заповед на кмета на общината.
Предпоставка за прокарването на временен път е обслужвания от него имот да има лице по проектирани, но неоткрити улици по влязъл в сила ПУП – чл. 190 ал. 1 от ЗУТ. Идеята на законодателя е прокарването на временните пътища да се изпълнява като един вид подготвителен етап до реализиране на предвижданията на влезлия в сила ПУП-ПУР. С оглед на това и нормата на чл. 190 поставя като приоритет при прокарване на временни пътища да се следват трасетата на улиците съобразно влезлите в сила устройствени планове, проектоплановете и извършените проучвания, а не толкова намирането на най-икономически изгоден вариант.
От обжалваната заповед се
установява, че за ж.к. „Бриз“ има ПУП-ПР, одобрен със Заповед № Г-170/1993г.,
който факт не се и оспорва от страните, съгласно който ПИ ***** има изход на новопроектирана улица-тупик с
ширина 4м. от о.т. 63 , о.т. 85 до о.т. 84. Предвиденото трасе на временния път
по оспорената заповед следва улицата по регулация.
Съдът обаче намира, че в случая не е спазена разпоредбата на чл. 190 ал. 3 изр. 2 от ЗУТ, според което временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, трайните насаждения – 6 броя туи, които се намират в имот 100, следва да се премахнат, за да се реализира временния път. Същите, съобразно дадената дефиниция в § 1 ал. 3 от приложимата Наредба № 1/10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, попадат в понятието "дълготрайна декоративна растителност", т. е. по отношение на тях е налице забраната на чл. 190 ал. 3 изр. 2 от ЗУТ.
Вещото лице е посочило, че прокарването на временен път от северната страна на имот 101, през имот 108 не засяга нито постройки, нито дълготрайна растителност. Както съдът посочи, изискването за икономичност при прокарването на временни пътища е следването на улиците по регулация, а не най-икономически изгодния вариант. При условие, че е налице вариант, в който временният път следва улицата по регулация и се спазва изискването на чл. 190 ал. 3 изр. 2 от ЗУТ, административният орган е следвало да го обсъди, а не да го отхвърли, тъй като временният път разделял имот 108 на две части. /мотиви от Решение по т. 5-8, Протокол 5/27.05.2022г./ Разделянето на имот 108 би станало факт и при реализиране на уличната регулация по действащия ПУП – ПР, а не от временния път.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбите, с които е сезиран се явяват основателни. Оспорената заповед като незаконосъобразна следва да се отмени и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по искането на заинтересованите лица за временен път, съобразно мотивите на настоящото решение.
При този изход на спора, претенцията на оспорващите за присъждане на
разноски са
основателни, като съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, тъй като и двете възнаграждения на адвокатите –
процесуални представители са в рамките и под минималните, съгласно чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното и на основание чл.
143 ал. 1 АПК в полза на
жалбоподателите Ж.К.Л. и И.Л.Л. следва да се
присъди сума в размер на 1229 /хиляда двеста двадесет и девет/ лева,
представляваща разноски по делото – 20 лева държавна такса, 309
лева възнаграждение за вещо лице и 900 лева адвокатско възнаграждение, а в
полза на жалбоподателя А.Л.Ч. следва да се присъди сума в
размер на 919 /деветстотин и деветнадесет/ лева – 10 лева държавна такса, 309 лева възнаграждение за вещо лице и 600 лева
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.
172 ал. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 1794/15.06.2022 г. на Зам. кмета на Община Варна.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Кмета на Община Варна за ново произнасяне по заявлението на Ч.К.Д. и Л.К.Д. при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА община Варна да заплати на Ж.К.Л. и И.Л.Л. сумата от 1229 /хиляда двеста двадесет и девет/ лева, представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА община Варна да заплати на А.Л.Ч. сумата от 919 /деветстотин и деветнадесет/ лева, представляващи разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: