РЕШЕНИЕ
Номер
202 11.09.2023 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, втори касационен състав, на двадесет и трети
август две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Ивайло Йосифов
Членове: 1. Росица Басарболиева
2. Диана Калоянова
при
секретаря Наталия Георгиева и с
участието на прокурор Пламен Петков
като разгледа докладваното от съдия
Калоянова касационно административно наказателно дело номер 96 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на земеделски производител С.Ш.М., ЕИК **********, с
адрес *** и съдебен адрес *** против Решение № 60/31.01.2023 г., постановено по
АНД № 1323/2022 г. на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 18-002002/20.07.2022 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Русе. С наказателното постановление за нарушение на чл. 62,
ал. 1 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на Земеделски производител С.Ш.М.
е наложена глоба в размер на 1 500 лева. Касаторът оспорва съдебния акт с
твърдения, че същият е необоснован и постановен в нарушение на материалния
закон като иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да се постанови
друго, с което да се отмени процесното наказателно постановление. В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител адв. Ст. Ц.,*** поддържа жалбата на
основания, изложени в нея. Прави изявление, че не претендира разноски.
Ответникът – директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Русе в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител, надлежно упълномощен юрисконсулт, счита жалбата
за неоснователна и иска от съда да остави в сила обжалваното съдебно решение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Русе пледира за неоснователност на оспорването и претендира съдът да остави
обжалваното решение в сила като правилно и законосъобразно поради липса на
касационни основания за отмяна
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна по чл. 210, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК,
настоящият съдебен състав намира същата за основателна по следните причини:
При
извършена проверка за спазване на трудовото законодателство на 07.06.2022 г.,
около 10:15 часа, от служители на ДИТ Русе в стопанисвания от М. обект – черешова
градина в землището на с. Ряхово, е установено, че работници извършват бране на
череши, сред които е бил и М.К.А., ЕГН **********. Поискано е работниците да
декларират обстоятелства относно извършваната от тях трудова дейност. В своята
декларация А. е посочил, че е започнал работа в 10,00 и ще работи 4 часа, т.е.
до 14 часа, като заплащането ще бъде по 5 лева на час. А. е посочил още, че
няма сключен трудов договор, а в частта дали желае да сключи такъв е
непопълнена. Аналогично е съдържанието на подписаната от него декларация в
свободен текст. По време на проверката работодателят М. посочил, че
своевременно е закупил бланки за еднодневни трудови договори, които не са
попълнени и не са подписани от работниците, и които се намират в базата му.
Тези договори се попълвали и подписвали от всеки работник (сред които и А.) в
края на работния ден, преди изплащане на възнаграждението. В саморъчно
съставена писмена декларация от М. с дата 07.06.2022 г. работникът А. е посочен
в списъка от 11 други работници за същия ден.
Във връзка с
обстоятелството, че А. е полагала труд при земеделския производител М. без
сключен писмен договор, на място в обекта, на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ е издадено постановление
за обявяване съществуването на трудово правоотношение между ЗП М. и А., считано
от 07.06.2022 г.
При проверката на
място в обекта на контрол, на основание чл. 45, ал. 1 от АПК на ЗП М. била
връчена призовка той или негов законен представител да се яви на следващия ден
и да представи трудовите досиета на работниците, полагали труд в обекта на
контрол в деня на проверката 07.06.2022 г., както и други посочени в призовката
документи. Работодателят, чрез надлежно упълномощено лице, представил
еднодневни трудови договори за лицата, включително Трудов договор № 18-1538114/06.06.2022
г. (закупен от ДИТ – Русе на 01.06.2022 г. в 15:24:07 часа, с валидност юни 2022
г.) и Трудов договор № 18-1538119/03.06.2022
г. (закупен от ДИТ – Русе на 01.06.2022 г. в 15:24:07 часа, с валидност юни
2022 г.) за Мехмед Кемал А. като берач на череши.
В хода на настоящото
съдебно дирене беше представен и Трудов договор № 18-1538051/07.06.2023 г. за А.,
в качеството му на работник, събиращ череши.
За извършената
проверка на място на 07.06.2022 г. и по документи в сградата на ДИТ Русе на
08.06.2022 г. е съставен Протокол за извършена проверка № ПР2218594/24.06.2022
г.
Предвид резултатите
от проверката на място (липса на подписан трудов договор с А.) е съставен Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 18-002002/24.06.2022 г.,
с който е установено, че С.М. е извършил нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с
чл. 61, ал. 1 от КТ. АУАН е връчен на надлежно упълномощено лице на ЗП на
същата дата.
Във
връзка със съставения АУАН, М. е представил писмено възражение, в което
подробно е обяснил създалата се ситуация, като счита, че не е извършил
вмененото му нарушение, защото представя съответния договор, както и други
доказателства - заверени преписи от платежни нареждания – 4 броя от 01.06.2022
г. относно заплащането на авансови вноски за осигуровки за 80 броя еднодневни
трудови договора.
В
резултат на проведеното административнонаказателно производство е издадено
Наказателно постановление № 18-002002/20.07.2022 г. от директора на ДИТ Русе, с
което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на Земеделски производител С.Ш.М. е
наложена глоба в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
В
хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд са представени писмени
доказателства относно закупуването на еднодневните трудови договори и
заплащането на необходимите осигуровки в тази връзка. Разпитани са като
свидетели актосъставителя главен инспектор Илиян Данев и свидетелка, която в
деня на проверката също е извършвала трудова дейност като берач на череши.
Като
е съобразила събраните писмени и гласни доказателства, районната инстанция е
достигнала до извод, че е налице нарушение, извършено от земеделския
производител М., поради което процесното наказателно постановление следва да се
потвърди.
В
настоящото касационно производство процесуалният представител на жалбоподателя
представи Удостоверение за декларирани данни от М. от 09.03.2023 г., издадено
от ТД на НАП Варна и Справка – Данни за осигуряване по Булстат за период от
01.06.2022 г. до 30.06.2022 г., от която се установява, че за А. са подадени данни
за осигуряване.
Решението на Районен съд - Русе е неправилно
и следва да се отмени.
Съгласно чл. 114а, ал. 1 от КТ Трудов договор за
краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и
регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител за работа за един ден,
като това време не се признава за трудов стаж. С
посочената правна норма се урежда изключение от общия режим на правната уредба
на трудовите правоотношения, като целта е да се облекчи режима на тази
категория правоотношения в областта на сезонната селскостопанска работа,
каквато в случая е беритбата на череши. В конкретния случай е спазено
изискването на ал. 3 от същата правна норма, според която Трудовият договор по ал. 1 може да
се сключва за професии, неизискващи специална квалификация, в основна
икономическа дейност "Растениевъдство" – само за обработка на
насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят,
лавандула и тютюн. Няма спор, че на 07.06.2022 г. М.К.А. е
извършвал сезонна селскостопанска дейност за прибиране на реколта от череши,
както и че в този случай не се изисква специална квалификация, както и че
трудът е полаган при редовно регистриран земеделски производител, какъвто е М..
Правната уредба на
този вид трудови договори е в Наредба № РД 07-8/ 13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне,
регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на
труда пред инспекцията по труда (Наредбата). В Раздел ІІІ на Наредбата е
уреден реда за предоставяне и регистриране на образци на трудови договори.
Според чл. 3, ал. 1 от Наредбата Трудовият договор по чл. 2 се сключва между работник и работодател
– регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител, като се подписва
преди постъпване на работа в два екземпляра – по един за всяка страна. В този смисъл писмената форма и на този вид
трудови договори е валидна, т.е. приложими са изискваният за форма съгласно чл.
62, ал. 1 от КТ и тези на чл. 61, ал. 1 от КТ относно момента на сключването му
- преди започване предоставянето на работна сила. Съдържанието на този вид
договори е посочено в чл. 3, ал. 3 от Наредбата. Следва да се обърне внимание
на ал. 5 Работодателят
– регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител, попълва преди
започването на работа регистрирания образец, като посочва личните данни на
работника, характера и мястото на работа, дневното трудово възнаграждение,
продължителността на работното време, както и начало и край на работния ден и
на ал. 6 Работодателят
– регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител, попълва след
приключване на работния ден разписката – част от образеца на трудовия договор,
като посочва размера на дневното брутно трудово възнаграждение, личните
осигурителни вноски, дължими по Кодекса за социално осигуряване и Закона за
здравното осигуряване, данъка по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица, определя разликата между тях и изплаща на същата дата
трудовото възнаграждение на работника.
От установената фактическа обстановка е
видно, че преди започването на работния ден не е изпълнено изискването на ал. 5
и по тази причина М. като земеделски производител – работодател, не е попълнил
закупените бланки за еднодневни трудови договори на наетите берачи на череши,
сред които е и А.. Цялата бланка е попълнена след края на работния ден и е
представена пред контролния орган впоследствие, а не към момента на проверката.
Следователно, А. е допусната до работа без сключен с него писмен трудов договор
по чл. 114а, ал. 1 от КТ. По този начин се доказват елементите от обективна
страна от състава на административното нарушение по чл. 414, ал. 3, във връзка с чл. 62, ал. 1
във връзка с чл. 61, ал. 1 от КТ.
От
легалните дефиниции на понятията работодател (§ 1, т. 1 от ДР на КТ) и
земеделски производител (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП) е видно, че те включват
физически лица, юридически лица и еднолични търговци. В случая жалбоподателят
осъществява земеделска дейност като физическо лице и по-точно като земеделски
производител, вписан в регистъра по чл. 7 от ЗПЗП. Именно поради факта, че М. е
посочен като физическо лице в съставения АУАН, то е необходимо да се отговори
на въпроса дали същият е извършил нарушението, което му се вменява виновно. Процесното
нарушение, за което се твърди, че е извършено от земеделският производител, е
формално, като за този вид нарушения умисълът винаги е пряк (константна
практика на ВКС по чл. 11, ал. 2 от НК, при съобразяване на чл. 11 от ЗАНН). По
дефиниция, при пряк умисъл деецът съзнава общественоопасния характер на своето
деяние и въпреки това да иска да го осъществява. В конкретния случай не се
доказва наличие на пряк умисъл у М., защото той е закупил още на 01.06.2022 г.
80 броя бланки за еднодневни трудови договори, по които дължимите осигуровки са
авансово платени на същата дата, т.е. той е възнамерявал да сключи договори с
лицата – берачи на череши. При липса на пряк умисъл не може да е налице виновно
поведение и следователно, М. не е извършил нарушение.
Пред касационната инстанция са ангажирани
писмени доказателства, от които е видно, че А. е бил осигурен за дата
07.06.2023 г. (и не само за този ден), като дължимите осигуровки са платени. Така
представените доказателства само потвърждават тезата на съда, че наказателното
постановление е издадено без да е съобразен факта, че М. не е извършил
нарушение.
Касационният
ответник е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но
предвид изхода на спора, такова не се дължат.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Русе, касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 60/31.01.2023 г., постановено по АНД №
1323/2022 г. на Районен съд – Русе
и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-002002/20.07.2022 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: