РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Варна, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20253000500025 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез
процесуален представител главен инспектор А. И., против решение №
260024/04.11.2024г. по гр.д. № 97/2017г. на ОС – Варна, с което са отхвърлени
предявените от въззивника против Р. М., ЕГН **********, М. М., гражданин
на Германия, Д. Д. М., ЕГН ********** и „ДОНМАРЕ“ ООД искове с правно
основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ вр. §5 от ДР на ЗОНПИ за отнемане в полза
на държавата на подробно описано имущество на обща стойност 423 381.50
лева.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост
на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон и
установеното от доказателствата. Оспорват се изводите на съда за законност
на средствата за придобиване на закупените през 2006г. от Р. М. недвижими
имоти, впоследствие прехвърлени на „Донмаре“ ООД, поради това, че
исковете за отнемането им от Р. М. са погасени по давност и поради
недоказаност на незаконен произход на средствата на приобретателя
„Донмаре“ ООД. Излагат се аргументи в подкрепа на тези възражения. Счита
се също така, че стойността на тези имоти неправилно е била изключена от
анализа, неправилно са определени стойността на наличното в края на периода
имущество, приходи и разходи, в резултат на което е направен и
1
незаконосъобразен извод за липса на несъответствие. Излагат се доводи по
съществото на спора.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния
акт и уважаване на предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответниците, които
оспорват жалбата като неоснователна. Излагат се доводи за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение, респ. за неоснователност на
предявените срещу тях искове.
Наред с въззивната жалба е подадена и частна жалба от КОНПИ против
определение № 260122/10.12.2024г., с което е оставено без уважение искането
й за изменение на обжалваното решение в частта му относно разноските. По
изложени доводи за неправилно определени размери на присъдените в полза
на ответниците разноски и непроизнасяне по направено възражение за
прекомерност на адвокатските възнаграждения, се иска неговата отмяна.
С подаден в срока по чл.276 ГПК писмен отговор частната жалба е
оспорена от насрещната страна като неоснователна.
В с.з. жалбите, съответно подадените срещу тях отговори, се поддържат.
За да се произнесе по спора, съобразно наведените оплаквания,
становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и
приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази
следното:
Исковото производство е образувано по предявени от Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество против М. М., гражданин на
Република Германия, роден на **********г., Д. Д. М., ЕГН **********, Р. М.,
ЕГН ********** и „Донмаре“ ООД, ЕИК *********, искове с правно
основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ и разгледани по реда на ЗПКОНПИ
/ЗОНПИ, ред. ДВ бр.84/2023г./, на основание вр. § 5, ал.2 от ПРЗ на ЗОНПИ.
Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че въз основа на
постъпили уведомления по чл.25, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ от РП – Варна с вх. №
ТД11ХА/УВ-3006/01.06.2015г. и с вх. № УВ-725/12.05.2015г. за повдигнати
обвинения срещу Д. Д. М. и М. М., които са съпрузи, за извършени от тях
престъпления по чл.211 вр. чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК,
попадащи в обхвата на чл.22, ал.1, т.10 ЗОПДНПИ /отм./, с протоколи
съответно от 03.06.2005г. и 22.05.2006г. срещу всеки от тях е била образувана
проверка по ЗОПДНПИ /отм./. Предвид свързаността на двете проверявани
лица е извършено обследване на имущественото им състояние за двата
проверявани периода /22.05.2005г. – 22.05.2015г. по образуваната срещу М. М.
проверка и 03.06.2005г. – 03.06.2015г. по проверката срещу Д. М./, както и на
роденото от брака им дете – Р. М. и контролираното от двамата търговско
дружество „Донмаре“ ООД. Твърди се, че в хода на тези проверки е
установено значително несъответствие по см. на чл.21, ал.2 вр. §1, т.7 ДР на
ЗОПДНПИ /отм./. В тази връзка са наведени твърдения за притежаваното и
придобито имущество, трансформации, за кои от имуществата се счита, че са
2
придобити с неустановен източник на средствата и за кои се признава такъв, за
реализираните доходи с признат законен източник, за направените от
проверяваните лица разходи, извършен е икономически анализ за периода
22.05.2005г. – 22.05.2015г. Относно придобитите от „Донмаре“ ООД
недвижими имоти се твърди, че същите първоначално са били придобити от Р.
М. със средства, за които не е установен законен източник, самото дружество
не е осъществявало търговска дейност и не е имало приходи за тяхното
закупуване, поради което се счита, че по отношение на тези имоти е налице
хипотезата на чл.66, ал.2 ЗОПДНПИ вр. §1, т.2, б.“а“ и т.9 от с.з. Въз основа на
горните твърдения за установено значително несъответствие над
законоустановения минимум е предявено и искането за отнемане на подробно
описаното в исковата молба имущество.
След направен частичен отказ по чл.233 ГПК и постановено
прекратително определение от 04.10.2023г., предмет на исковете за отнемане е
имуществото, по отношение на което е постановено обжалваното пред
настоящата инстанция решение.
С подадени в срока по чл.131 ГПК писмени отговори исковете са
оспорени с идентични възражения за тяхната неоснователност – не е налице
незаконно придобито имущество и несъответствие в изискуемия се от закона
размер; относно л.а. Тойота с рег. № ** се сочи, че е собственост на трето лице
като М. М. е бил регистриран само като шофьор на автомобила; оспорват
сочените от Комисията придобивни цени, размера на разходите за издръжка,
за задгранични пътувания и извършения икономически анализ; навеждат и
конкретни твърдения за налични парични средства в началото на
проверявания период в размер на 75 000 евро, за неотчетени в анализа доходи
от дарения, извършени в полза на Д. М. от нейната майка /подробно посочени/
и приходи от трудова дейност и обезщетения, изплатени в Германия;
възражения за погасяване на исковете по давност. В отговора на „Донмаре“
ООД е направено възражение за недопустимост на исковете предвид
постановената оправдателна присъда по повдигнатите срещу М. М. и Д. М.
обвинения, а в отговора на останалите ответници се поддържа и възражение за
непропорционална намеса в притежанията им по см. на чл.1 от Протокол 1 на
ЕКЗПЧОС.
Пред настоящата инстанция, а и в хода на първоинстанционното
производство, не е било налице спор относно това, че с уведомления №
ТД02Бл/УВ-3062/22.05.2015г. и № ТД11ХА/УВ-3006/01.06.2015г. от РП –
Варна КОНПИ е била уведомена за повдигнати по ДП № 113/2011г., пр.пр. №
19334/2010г. обвинения срещу М. М. и Д. Д. М. за извършени от тях
престъпления по чл.211 вр. чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК и
въз основа на които уведомления са били образувани срещу тях проверки по
чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./. В хода на същите и въз основа на изготвени
доклади на директора на съответната ТД на КОНПИ са постановени решения
445/21.09.2016г. и 446/21.09.2016г. за образуване на производство за отнемане
на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по
3
чл.57 и сл. ЗОПДНПИ /отм./ са взети и решенията за предявяване на
настоящите искове.
Не е спорно и това, че през проверяваните периоди /22.05.2005г. –
22.05.2015г. с проверявано лице М. М. и 03.06.2005г. – 03.06.2015г. с
проверявано лице Д. М./ същите са били в брак и имат общо дете – Р. М.,
р.16.12.1999г., което към периода на проверките е било непълнолетно. С оглед
на това всеки един от съпрузите, както и детето им, е и лице по см. на чл.63,
ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.142, ал.2 ЗОНПИ, което обосновава и
общо предявените искови претенции по двете проверки с почти
припокриващи се периоди по взетите решения за отнемане на едно и също
имущество.
Липсва спор и относно обстоятелството, че с влязла в сила на
07.10.2016г. присъда № 162 по НОХД № 913/2015г. на ВРС, потвърдена с
решение № 264/07.10.2016г. по ВНОХД № 746/2016г. на ОС – Варна М. М. и
Д. М. са оправдани по обвиненията, станали поводи и за образуваните срещу
тях проверки по ЗОПДНПИ /отм./. По аргумент от приложимата разпоредба
на чл.153, ал.6 ЗОНПИ така постановената оправдателна присъда няма за
последица отпадане на процесуалната предпоставка за отпочване и
извършване на проверката за установяване на незаконно придобито
имущество по ЗОПДНПИ /отм./, респ. за съществуването и надлежното
упражняване правото на иск. Това е обстоятелство, относимо към
основателността на исковете.
В тази връзка наведените възражения от „Донмаре“ ООД по
допустимостта на исковото производство са неоснователни.
За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на
незаконно придобито имущество следва да се налице следните материални
предпоставки: 1/. Проверяваното лице да е привлечено през проверявания
период като обвиняем за престъпление по някой от изчерпателно изброени в
закона фактически състави на НК или по отношение на него да е налице някоя
от другите хипотези, предвидени в чл.22 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.108,
ал.2 – ал.6 ЗОНПИ; 2/. Да е налице значително несъответствие в имуществото
на проверяваното лице по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ, респ. §1, т.3
от ДР на ЗОНПИ, а именно несъответствие между имуществото и нетния
доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период; 3/. Въз основа на
доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че
придобитото през този период от проверяваното лице и свързаните с него
лица по чл. 63, чл.65 и чл.66 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.142, чл.144 и чл.145
ЗОНПИ имущество е от незаконен източник; 4/. Макар и в ЗОПДНПИ /отм./,
съответно действащия ЗОПНИ, да не е въведено като изрично условие, с оглед
постановената практика на ЕСПЧ /дело „Тодоров и други срещу България“,
дело „Йорданов и други срещу България“/ и решения на ВКС /решение №
50098/18.01.2024г. по гр.д. № 1074/2022г., ІІІ г.о.; решение №
50104/23.01.2024г. по гр.д. № 4647/2021г., ІІІ г.о.; решение № 695/21.11.2024г.
4
по гр.д. № 3635/2023г., ІІІ г.о.; решение № 679/14.11.2024г. по гр.д. №
3889/2023г., ІІІ г.о.; решение № 464 от 9.07.2024г. по гр.д. № 3939/2023г., IV
г.о. и др./ легитимната цел на законите за конфискация на незаконно
придобито имущество изисква пропорционалност на мярката за отнемане на
имущество и намесата в мирното ползване на притежанията, съгласно §1 от
Протокол 1 към ЕКПЧ, което налага обосноваване на връзка между
престъпната дейност, по повод на която е образувано производството от
КОНПИ и придобитото от лицето имущество.
В настоящия случай от установеното по-горе относно сезирането на
Комисията съдът приема, че първата от посочените предпоставки е налице.
Престъплението, за което са повдигнати обвиненията попада в обхвата на
чл.22, ал.1, т.10 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.108, ал.1, т.10 ЗОНПИ, а
проверяваният период /22.05.2005г. – 22.05.2015г., съответно 03.06.2005г. –
03.06.2015/ е съответен на предвидения 10-годишен период по см. на чл.27,
ал.3 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.112, ал.3 ЗОНПИ.
За да направи изводите си относно това налице ли е изискуемото се от
приложимия закон несъответствие по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗОНПИ,
в т.ч. и по конкретните пера, формиращи нетния доход и стойността на
имуществото, въз основа на които да се определи размера на
несъответствието, съдът съобрази следното:
Съгласно приетото с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС на отнемане
подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от
проверяваното лице и свързаните лица парични средства с неустановен
законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество,
за което не е установен законен източник на средства за придобиването му,
както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са
налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не
представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и същите
не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата
на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.
За направата на преценката за това налице ли е несъответствие по см. на
§1, т.3 от ДР на ЗОНПИ на първо място следва да бъде направен извод за
наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно
дадените с тълкувателния акт разрешения и само ако между наличното в края
на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на
проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева
/приложим размер към настоящия казус по арг. от §5, ал.2 на ЗОНПИ/, то при
отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни
разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че
наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. В мотивите
на ТР това е обосновано с аргумента, че целта на закона е да отнеме в полза на
държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се
ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на
5
имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в
случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на
проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано
превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания
период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно
намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице
обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Съдът
приема, че само когато стойността на придобитото по възмезден начин през
проверявания период и налично в края на периода имущество е над 150 000
лева може да се обоснове извод за превишение спрямо притежаваното такова в
началото на периода в размер над тази стойност. И само в този случай може да
се стигне до изчисление, при което несъответствието да отговаря на
изискването на §1, т.3, доколкото по см. на §1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ
нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава
патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за
придобиване на това благо. В хипотеза на отрицателна величина на нетния
доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ще означава, че лицето въобще не е
разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да
придобива каквото и да било имущество, поради което при изчисленията дали
е налице превишение нетният доход не би следвало да се прибавя към
стойността на имуществото /тъй като при формулата по §1, т.3 „нетен доход
минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете суми ще
трябва да се сумират/. В т.см. решение № 50130/03.01.2024г. по гр.д. №
5134/2021г. на ВКС, ІV г.о., както и Решение № 522 от 7.08.2024 г. на ВКС по
гр. д. № 3010/2023 г., IV г. о., ГК и др..
Основателен е доводът на КОНПИ, че в остойностяването на наличното
в края на периода имущество следва да бъде включено и притежавано към
този момент възмездно придобито имущество, по отношение на което правата
на държавата са погасени поради изтичането на визирания в чл.152 ЗОНПИ
давностен срок /в т.см. е даденото разрешение в Решение № 50116/03.04.2024
по гр.д. № 3698/2021г. на ВКС, ІV г.о./.
Съдебната практика е константна, че изброяването в т.2 на §1 от ДР на
ЗОНПИ не е изчерпателно, а доход, приход или източник на финансиране
/обобщено наричани доходи/ е парично постъпление в имуществената сфера
на проверяваните лица с установен законен източник, т.е. което не е
придобито в резултат на престъпление или забранена от закона дейност.
Разходите също могат да бъдат от най-различно естество. На първо
място това са т.нар. от закона „обичайни разходи“, определени като разходи за
издръжката на лицето и неговото семейство съобразно данните на НСИ, респ.
официалните статистически данни за издръжката в страната на постоянно
пребиваване, когато е различна от РБ. Всички други разходи, в т.ч. и разходите
за издръжка, надвишаващи определените средностатистически размери, по
см. на ЗОНПИ съставляват извънредни разходи. По аргумент от приетото в ТР
№ 4/2021г. разрешение относно преминалите през банковите сметки на лицата
6
неналични суми, следва, че включването на дадена сума като разход /вън от
законово определения размер на обичаните разходи за издръжка/ следва да е с
установено основание. Изтеглените от банковите сметки суми, за които не е
доказано за какво точно са потребени не следва да участват при изчисленията
на нетния доход. В тези изчисления не се включват и направените разходи за
придобиване на наличното в края на проверявания период имущество, тъй
като придобивната стойност на последното се отчита при съпоставката по § 1,
т.3 ДР на ЗОНПИ. Само по отношение на имущество, което е придобито и
отчуждено през проверявания период стойността на придобиването му и
стойността към момента на отчуждаването му, изчислени по правилото на
чл.148 ЗОНПИ ще имат значение за формиране на нетния доход /в т. см.
Решение № 522/07.08.2024г. по гр.д. № 3010/2023г. на ВКС, ІV г.о./.
Обяснението за това е, че когато едно имущество, макар и придобито с
незаконни средства е отчуждено за по-висока цена спрямо придобивната, то
получената разлика, доколкото не е трансформирана в друго имущество, ще
съставлява законен доход. И обратното – при продажба на такова имущество за
цена, по-ниска от придобивната, то само отрицателната разлика формира
установен разход за проверяваното лице, който следва да бъде отчетен при
определянето на нетния доход.
С оглед на така изложеното, въз основа на съвкупния анализ на
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на
съдебно-оценителните и съдебно-икономическа експертизи, съдът приема за
установено, че в началото на периода – 22.05.2005г. притежаваното от
проверяваните лица Д. М. и М. М. имущество е включвало л.а. Пежо 205 с рег.
№ **, който е бил отчужден през проверявания период /20.07.2007г./. Няма
данни за притежавани от тях недвижими имоти или наличности по банкови
сметки. Дъщеря им Р. М. също не е притежавала недвижими имоти или друго
имущество.
Твърденията за спестени налични средства в размер на 75 000 евро към
22.05.2005г. не са доказани. Представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства касаят период преди началото на проверявания и са за
суми, които не могат да обосноват спестяване на сума в претендирания размер
– спогодба от 2003г. за заплащане на сума от 2 300 евро, без доказателства за
действително й заплащане; удостоверение за спечелени през 2000г. от
лотарийни игри 5 000 германски марки; изплатени детски надбавки през
2000г. и 2001г.; известие за възстановяване на данък за 2004г. в размер на 423
евро.
През проверяваните периоди съпрузите Д. М. и М. М., както и
непълнолетната им дъщеря Р. М., са придобили по възмезден МПС, а именно
– л.а. Фолксваген Голф, рег. № **, закупен през м.08.2006г., л.а. Мицубиши
Паджеро с рег. № **, закупен с договор от 08.01.2006г. и л.а. Рено Меган
Сценик с рег. № **, придобит 2009г. Към 22.05.2015г., респ. 03.06.2015г. от
така посочените МПС налично в патримониума на въззиваемите е единствено
л.а. Рено Меган Сценик с рег. № **, л.а Фолксваген Голф е бил бракуван през
7
2012г., а л.а. Мицубиши Паджеро е бил отчужден преди края на периода с
договор за покупко-продажба от 13.02.2009г.
Относно сочения от Комисията л.а. Тойота Айго с рег. №** съдът
приема за основателни направените от въззиваемите възражения, тъй като не е
доказано същият да е закупуван от М. М. през 2014г. Видно от
регистрационния талон на автомобила - част ІІ, процесното МПС
действително е с дата на първоначална регистрация от 01.08.2014г. и че през
2016г., след края на проверяваните периоди, е извършена промяна с вписване
на лицето П.П. Данни за първоначално вписания собственик не се съдържат. В
същото време от посоченото в поръчка за доставка /л.326, том І/ и фактура с
касов бон /л.328 – л.332, том І/ следва извода, че закупуването от лицето П. П.
е въз основа на договор от 16.02.2015г. и извършено плащане на цената от 8
089 евро на същата дата, което е преди края на проверката. Посоченото в
доклада на ръководител „МДП“ при КОНПИ за постъпил отговор по
извършени от германските служби справки визира установено от последните
регистриране на процесния л.а. към неясен период /не става ясно дали е към
2014г. или към датата на извършване на справката/, упомената е само годината
на модела на процесния л.а. /2014г./, но не и първоначалния му собственик.
Отделно от това, в регистрационния талон се съдържа забележка, че не е
задължително вписаното лице да е собственик.
Ето защо л.а. Тойота Айго с рег. №** не следва да участва нито в
остойностяването на наличното в края на проверявания период имущество,
нито в анализа на направените от проверяваните лица разходи, респ.
реализирани приходи.
През проверявания период Д. М. и М. М. са придобили и притежават
към настоящия момент дружествени дялове /по 50% всеки един/ в учреденото
от тях търговско дружество „Донмаре“ ООД, регистрирано на 04.09.2007г. с
решение по ф.д. № 688/2007г. на ОС – Варна. Капиталът на дружеството е
5 000 лева, като внесеният е в размер на 3 500 лева.
През проверявания период непълнолетната към този момент тяхна
дъщеря Р. М., чрез майка си Д. М., е придобила недвижими имоти /общо 14 на
брой/, находящи се в землището на с.Кичево. Договорите за покупко-продажба
са сключени с нотариален акт № 4, том 1, рег. № 39, дело № 4/06.01.2006г. на
нотариус В., вписан вх.рег. № 95/10.01.2006г., акт № 65, том 1, дело № 70/2006
на СП-Варна и нотариален акт № 5, том 1, рег. № 68, дело № 5/09.01.2006г. на
нотариус Върлева, вписан вх.рег. № 135/11.01.2006г., акт № 92, том 1, дело №
99/2006г. на СП-Варна. Част от придобитите с тези нот.актове недвижими
имоти, а именно ПИ 042153, ПИ 042154, ПИ 049137 и ПИ 049044 са
отчуждени по противопоставим на държавата начин преди края на периода в
полза на трети лица /нот. акт № 199/08.08.2007г. и нот.акт № 136/01.08.2007г./.
Останалите имоти са прехвърлени с договор за покупко-продажба по
нотариален акт № 76, том ІV, рег. № 6776, д. 540/05.09.2007г. на „Донмаре“
ООД. Всички те, с изключение на ПИ 0421110, отчужден в полза на трето
8
лице с нот.акт № 49/27.01.2015г., са налични в патримониума на дружеството-
приобретател към 22.05.2015г., респ. 03.06.2015г. и са предмет на искането за
отнемане.
С нотариални актове № 51, т.IV, peг. № 6367, д. № 595/29.10.2007г.
вписан в СВ при АВ - Харманли като акт № 10, т.XIII, вх. рег. № 3355, дело №
2633/2007г., нотариален акт № 52, т.IV, peг. № 6368, дело № 596/29.10.2007г.,
вписан в СВ при АВ - Харманли като акт № 11, т.XIII, вх.рег. № 3356, дело №
2634/2007г. и нотариален акт № 61, т.IV, peг. № 6418, дело № 605/31.10.2007г.,
вписан в СВ при АВ - Харманли като акт № 26, т.XIII, вх.рег. № 3385, дело №
2653/2007г. Р. М., действаща чрез майка си Д. М., е закупила описаните в тях
недвижими имоти – четири УПИ, находящи се в с.Константиново, община
Симеоновград. Същите са притежание на въззиваемата Р. М. към края на
проверяваните периоди и предмет на исковата претенция срещу нея.
Съгласно заключението на СИЕ /т.14/, общата стойност на
притежаваното в края на периода имущество, в т.ч. и от „Донмаре“ ООД, е в
размер на 538 980 лева и включва описаните по-горе като налични недвижими
имоти, придобитите дружествени дялове съобразно действително внесения
капитал, л.а Рено Меган Сциник и л.а. Тойота Айго. Остойностяването е
извършено съобразно разпоредбата на чл.148 ЗОНПИ въз основа на
посочените пазарни стойности към датата на придобиването по
кредитираните и от настоящия съд тричленна СОЕ и СОЕ на в.л. Б. за
имотите, които не са били предмет на 3СОЕ, заключението на в.л. Я. за МПС и
действително направения разход за придобитите дружествени дялове в
„Донмаре“ ООД /т.11, 12 и 13 от СИЕ/.
Съдът приема, че включването на притежаваните от „Донмаре“ ООД
недвижими имоти е обосновано с разпоредбата на чл.145, ал.1 ЗОНПИ –
налице е извършено през проверявания период от лице по чл.142 ЗОНПИ
разпореждане с имущество, придобито от него в същия този период, като
приобретятелят е свързано и контролирано от проверяваните лица дружество,
поради което знанието по см. на сочената разпоредба е доказано.
Предвид направения по-горе извод обаче относно л.а. Тойота Айго
посочената от вещото лице обща стойност следва да бъде намалена със сумата
от 16 500 лева, приета придобивна стойност за този автомобил.
Следователно стойността на възмездно придобитото от
въззиваемите през проверяваните периоди и налично в края им
имущество е на стойност 522 408 лева.
Така установената стойност безспорно сочи на извод, че е налице
увеличение в имуществената сфера на проверяваните лица спрямо
притежаваното от тях в началото на периода, което увеличение надвишава
сумата от 150 000 лева и предпоставя съпоставката му с нетния им доход.
По приходи, доходи и източници на финансиране:
Признатите от КОНПИ доходи с установен законен източник са
обобщени в т.4 от СИЕ. Същите са на стойност 252 985.01 лева и включват
9
приход от продажба на притежавания преди проверявания период л.а. Пежо
205 с рег. № **/1 100 лева/, доходи от получени заеми в размер на общо 30 000
лева и доходи по подадени от Д. М. и М. М. декларации пред немските власти
за 2009г. – 2013г. в общ размер на 221 885.01 лева.
Въз основа на ангажираните от въззиваемите писмени доказателства
съдът намира за установено, че през процесните периоди Д. М. и М. М. са
получили и други доходи на територията на Република Германия, включващи
изплатени обезщетения за детски и социални помощи, възстановен данък,
както и от полаган труд през 2014г. – 2015г. , съгласно подадени декларации за
облагане и удостоверения за получени суми от почасова работа. Тези доходи
са посочени в обобщен вид в т.21 - т.23 на СИЕ и са в размери както следва:
деклариран нетен облагаем доход за 2014 – 2015 г. в размер на 38 580.95 евро,
или в левова равностойност 75 457.78 лева /т.21 от СИЕ/; получени социални
помощи и детски надбавки през 2009г. – 2015г. в общ размер на 34 218. 53
евро, равняващи се на 66 925.63 лева /т.22, таблица 22-2 на СИЕ/; получени
доходи от почасова работа в периода м.04.2014г. – м.12.2014г., невключени в
подадените декларации за 2014г. в размер на 5 008.59 евро, или в левова
равностойност 9 795.95 лева /т.22, таблица 22-3 на СИЕ/ и възстановени
данъци в периода 2009г. – 2014г. в размер на 3 914.13 евро, равняващи се на
7 655.37 лева /посочените в таблица по т.23 от СИЕ суми без тези за 2015г.,
тъй като представеното решение за възстановяване за 2015г. е издадено след
края на проверявания период/.
Съдът намира за недоказани твърденията на въззиваемите за
реализирани от тях доходи по представените договори за дарения от 2006г. и
2007г. на парични суми в лева, сключени между Р.Р. - майка на Д. М., като
дарител и въззиваемата Д. М. като надарен. Същите са оспорени от
Комисията, съставляват частни документи, поради което и не се ползват с
обвързваща съда доказателствена сила. В тежест на страната, черпеща
благоприятни правни последици от тях е да проведе главно и пълно доказване
относно осъществяването на фактите, сочени в направените изявления на
страните по договорите, датата на сключването им и оспорените от КОНПИ
податни възможности на дарителката.
Първият писмен договор е с дата 20.12.2006г. за сумата от 18 000 лева,
за която е вписано, че е получена от дарителката като изплатена печалба от
тотото. Представена е и разписка с дата 20.12.2006г. за получаване на сумата
по договора от дарителката. Видно обаче от представеното удостоверение от
04.08.2006г. от Спортния тотализатор и платежно нареждане, печалбата от 17
096.70 лева е изплатена на Р.Р. на 04.08.2006г. по банков път. По делото не са
ангажирани доказателства за изтегляне на така преведената сума към датата
на твърдяното дарение, поради което и показанията на разпитаната като
свидетел пред първоинстанционния съд Р.Р. за даряването на получената от
нея като печалба сума на дъщеря й се явяват изолирани и неподкрепени от
останалия доказателствен материал. Заинтересовани, противоречиви и
неподкрепени са и показанията на другата разпитана по делото свидетелка –
10
Л. Д., леля на въззиваемата Д. М., която веднъж сочи, че дарението на сумата
от 18 000 лева е било през м.септември 2006г., а след това, че парите са дадени
по Коледа.
Като заинтересовани и неподкрепени от останалия доказателствен
материал не следва да бъдат кредитирани показанията на посочените
свидетелки и в частта им относно втория договор за дарение на сумата от
25 000 лева. Съгласно посоченото в писмения договор за дарение от
01.09.2007г. дадената по него сума е от изпълнено задължение на трето лице
по присъдено със съдебно решение. От представеното извлечение от
банковата сметка на Р.Р. се установява, че действително на 25.04.2007г. по нея
е била преведена сумата от 23 307 лева, след което същата е теглена на части и
към 01.07.2007г., т.е. два месеца преди твърдяното дарение балансът по
сметката е бил 1 470 лева. Нелогично е даденото в показанията на св.Р.
обяснение, че е теглила сумите на части, защото в селото е имало кражби.
Що се отнася до договора за дарение от 25.04.2014г. на сума в размер на
9 100 евро съдът приема, че същата следва да бъде зачетена като приход.
Съгласно обективираното в него същата е следвало да бъде преведена от трето
лице /“Тринити – 2010“ ООД/ директно по банкова сметка на Д. М.. Видно от
представения нот.акт за замяна от 25.07.2014г., сключен между Р.Р. и „Тринити
– 2010“ ООД , е удостоверено изявление на последното, че преди сключване на
договора дружеството е заплатило по сметка на Д. М. в Германия сумата от
9 100 евро. Това изявление на трето за настоящия спор лице не е опровергано.
По изложени по-горе мотиви в приходната част следва да бъдат
включени и получените от проверяваните лица и дъщеря им Р. М. суми от
продажбата на придобитото през процесния период и отчуждено преди края
му имущество, без прехвърлените имоти на „Донмаре“ ООД, т.е. от
продажбата на л.а. Мицубиши Паджеро и от продадените от Р. М. с нот.акт №
199/2007г. ПИ 042153 и ПИ 042154 и с нот.акт № 136/2007г. ПИ 049137 и ПИ
049044.
Съгласно заключението на в.л. Я. пазарната стойност на л.а. към датата
на отчуждаването му е в размер на 6 170 лева.
Относно недвижимите имоти определянето на пазарната стойност на
първите два имота към датата на отчуждаването им е било предмет само на
заключението на в.л.В. по първата СОЕ и по повторната експертиза, изготвена
от в.л. Ж.Б., а ПИ 049137 и ПИ 049044 са оценявани и от тричленната СОЕ. В
частта относно дадената оценка към м.08.2007г. на ПИ 042153 и ПИ 042154
заключението на в.л. Б. не е оспорено и от двете страни, поради което и съдът
приема посочените оценки в него. Сборът на същите обаче е по-нисък от
общата цена по нот.акт № 199/2007г. от 5 000 лева, с оглед на което като
приход следва да се зачете именно продажната цена по нот.акт. Що се отнася
до другите два имота - ПИ 049137 и ПИ 049044 съдът кредитира
заключението на тричленната СОЕ /още повече, че и придобивната стойност
на същите е съобразно това заключение/, поради което сумата, която следва да
11
бъде отчетена като приход от тяхната продажба е 90 903 лева /50 658 + 40 128/.
Или общ приход от продажбата на четирите имота – 95 903 лева.
В заключение и съобразно изложените мотиви за доказаните доходи
на проверяваните лица, съдът изчислява, че за целия проверяван период
същите са в размер на 532 690.79 лева /признатите от Комисията 252 985.01
лв. + 159 834.73 лева, сбор на доказаните допълнителни доходи от получени
социални плащания, детски, възстановен данък и трудова дейност + 17 798.05
лева, равностойност на дарените 9 100 евро + 6 170 лв. от продажбата на л.а.
Мицубиши + 95 903 лв. от продажбата на недвижимите имоти/.
Обичайни и извънредни разходи:
Съгласно взаимно съвпадащите становища на страните през
проверявания период обичайното местопребиваване на съпрузите Д. М. и М.
М. е било в Германия. Твърденията за това са наведени от Комисията преди
първото по делото заседание с молба-становище вх.№ 21813/27.07.2017г.,
поради което и неоснователен е поддържаният в отговора на въззивната жалба
довод за тяхното преклудиране. Обстоятелството относно местоживеенето им
се установява по несъмнен начин и от доказателствения материал по делото –
справки от НБД, свидетелски показания, данни за пътувания в посока
Германия – България, доказателства за социални плащания и реализирани
трудови доходи. Що се отнася до детето им – Р. М. съгласно показанията на
св.Р. и св.Д. от 2006г. до 2013г. детето е учило в България като е живяло и
грижите за него са били полагани от семейството на баба му. В тази им част
тези показания кореспондират и на приетата като доказателство служебна
бележка № ОЗ-15-121/05.04.2016г. на Община Димитровград, съгласно която
Р. М. е била записана на 15.09.2006г. в първи клас в ОУ „Пенчо Славейков“ и
отписана след приключване на учебната 2012/2013г. с издадено удостоверение
за преместване в гр.Хамбург, Германия.
С оглед на това съдът приема, че обичайните разходи за издръжка следва
да бъдат изчислени съобразно средната издръжка за тричленно семейство за
Германия по данни на Евростат, като само за периода, в който детето е учило в
България издръжката следва да бъде изчислена на база средни разходи за
двучленно семейство. За този период за издръжката на детето съдът приема,
че не следва да бъдат начислявани разходи, доколкото същото е живяло в дома
на своята баба и обосновано може да се приеме, че същите са покривани от
нея. При така направения извод и след съответни преизчисления на дадените
от в.л. по СИЕ размери на издръжката за тричленно семейство за процесния
период по данни на Евростат /пропорционално на броя на членовете и на
месеците за всяка една година/, съдът определя, че направения разход по това
перо е в общ размер на 265 851.69 лева.
Безспорно е, а това е установено и от приложената справка от ГД
„Гранична полиция“, че въззиваемите Д. и М. М. са правили разходи за
пътувания. Предвид установеното обичайно местопребиваване обаче
необосновано същите са остойностени като разходи за дневни и квартирни за
12
пътувания в чужбина съобразно Наредбата за командировките в чужбина. От
коментираната справка е видно, че пътуванията са основно в посока влизане в
България и впоследствие излизане. При това положение разходи за квартирни
в чужбина не са правени /доколкото страната към която е излизането не е
посочена и се предполага, че се касае за пътувания България – Германия и
обратно/, а за разходите за дневни следва да се приеме, че са включени в
определените им разходи за издръжка. Евентуално като извънреден разход би
могло да се определи направения такъв за закупуване на самолетни
билети/разход за гориво, но доказателства в тази насока не са ангажирани.
По тези съображения съдът включва като разход по това перо само
определените от СИЕ разходи за дневни за отразените пътувания за по един
ден на 13.10.2006г. /излизане и влизане през ГКПП Капитан Петко войвода/ и
на 05.01.2007г. /излизане и влизане през ГКПП Капитан Андреево/, доколкото
е необосновано да се приеме осъществено пътуване за един ден от България
до Германия и обратно, или сумата от 273.82 лева /2 х 136.91 лв./.
По вече изложени мотиви към извънредните разходи следва да бъдат
включени и направените от въззиваемите разходи за придобиване на
имуществото, което е било отчуждено /без наличните в края на периода имоти,
прехвърлени на „Донмаре“ ООД/ и не е налично в края на проверявания
период, а именно за л.а. Мицубиши Паджеро, ПИ 0421153, ПИ 042154, ПИ
049137, ПИ 049044 и ПИ 042110, както и бракувания л.а. Фолксфаген Голф.
Съгласно СИЕ /т.8/ пазарната стойност на посочените пет ПИ към датата
на придобиването им, определена по кредитираната 3СОЕ е в общ размер на
217 545 лева, а пазарната стойност на двата автомобила – в общ размер на
12 560 лева /таблица 8-1 по т.8 от СИЕ/.
Доводите на въззиваемите, че евентуалното погасяване на исковете за
придобитото през 2006г. имущество изключва от анализа разходите за
неговото придобиване, са неоснователни.
Установен извънреден разход от 1 077.92 лева /т.9 от СИЕ/ съставляват и
направените от М. М. две вноски на каса /500 евро и 100 лева/ по банкови
сметки на „Донмаре“ ООД, доколкото не е установено средствата да са на
дружеството.
Така посочените по-горе разходи /обичайни и извънредни/ са в общ
размер на 497 308.43 лева /265 851.69 лв. + 273.82 лв. + 217 545 лв. + 12 560
лв. +1 077.92 лв./.
Нетният доход на проверяваните лица, формиран по правилото на
§1, т.8 ДР на ЗОНПИ и приетите размери на приходи, доходи, източници
на финансиране и разходи е в размер на 35 382.36 лева /532 690.79 лв. –
497 308.43 лв./. Съпоставен със стойността на притежаваното в края на
периода възмездно придобито имущество – 522 408 лева следва и извода, че е
налице изискуемото се по см. на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ значително
несъответствие – притежаваното имущество надвишава с 497 308.43 лева
нетния доход на проверяваните лица.
13
До подобен извод би се стигнало и хипотеза на приети за доказани
даренията на сумите от 18 000 лева и 25 000 лева.
Следователно съдът дължи произнасяне и по следващата се
предпоставка, обуславяща основателността на искането за отнемане, а именно
изследване наличието на връзка между конкретната престъпна дейност, по
повод на която е образувано производството и придобитото от въззиваемите
имущество, предмет на искането за отнемане, тъй като както се посочи само
при установена такава би могло да се приеме, че намесата в мирното
упражняване на притежанията на въззиваемите би била в съответствие с
изискванията на член 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ.
В съдебната практика се приема, че връзката може да бъде пряка - в
случаите, когато имуществото е непосредствено придобито от
престъплението, или косвена - когато придобиването е опосредено чрез една
или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез
разпоредителни сделки. Тя може да бъде установена както при условията на
пълно и главно доказване, така и чрез обосновано въз основа на
обстоятелствата по делото и правилата на формалната логика
предположение. Липсата на доказан от ответниците законен източник на
придобиването би могла да направи предположението за наличие на такава
връзка основателно, но необходимо условие за това е възможността от
доказателствата по делото да се обоснове извод за влагане на средства,
получени от конкретната престъпна дейност, в имуществото, чието отнемане
се иска. В т.см. е цитираното по-горе решение № 464 от 9.07.2024г. на ВКС по
гр.д. № 3939/2023г.
В настоящия случай въззиваемите М. М. и Д. М. са оправдани по всички
повдигнати им обвинения, послужили за основание за извършените срещу тях
проверки по ЗОПДНПИ /отм./. Видно от мотивите на решението по ВНОХД
№ 746/2016г. на ОС – Варна, с което е потвърдена постановената от
първоинстанционния наказателен съд оправдателна присъда, основанието за
този резултат е неосъществяване на инкриминираните деяния. От
приложените по делото съдебни решения е видно, че и предявените
граждански искове на прехвърлителите на недвижимите имоти в с.Кичево за
прогласяване нищожността на сделките по нот.акт № 4/2006г. и нот.акт №
5/2006г. като противоречащи на закона, евентуално заобикаляне на закона са
отхвърлени като неоснователни. Всичко това изключва каквато и да било
пряка или косвена връзка между повдигнатата престъпна дейност и
придобитото имущество по тези сделки /доколкото придобиването му е част
от фактическия състав и на повдигнатите обвинения/, както и връзка с
неустановения в настоящия процес произход на средствата за придобиване на
същото. Придобитите пък през 2007г. УПИ в с.Константиново се явяват
трансформирано имущество след продажбата на част от имотите в с.Кичево
/съгласно изричните твърдения на Комисията по искова молба/, което
обстоятелство изключва връзка на придобиването им с престъпната дейност.
14
Липсата на посочената връзка обуславя и извода, че отнемането на
процесното имущество би съставлявало непропроционална намеса в
притежанията и в нарушение на член 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, поради
което и предявените искове са неоснователни.
Само за пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи,
че исковете срещу „Донмаре“ ООД са неоснователни и поради погасяване
правата на държавата за отнемане на имуществото, предмет на тези
претенции. Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, респ.
чл.152, ал.2 ЗОНПИ давностният срок е започнал да тече от датата на
вписване на нот.актове за придобиването им от Р. М. /10.01.2006г., съответно
11.01.2006г./, а не от датата на придобиването им от контролираното
дружество „Донмаре“ ООД. Касае се за имущество, придобито от лице по
чл.63, ал.2 ЗОПДНПИ, съотв. чл.142, ал.2 ЗОНПИ, което имущество е
прехвърлено през проверявания период на свързано лице, поради което и при
знание на лицата, които го управляват и контролират за произхода на
средствата, т.е. при наличието на хипотезата на чл.66, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./,
респ. чл.145, ал.1 ЗОНПИ.
Исковата молба е подадена на 13.01.2017г., което безспорно е след
изтичане на 10-годишния погасителен давностен срок.
Предвид съвпадането на изводите относно крайния резултат по спора,
макар и по различни мотиви, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По частната жалба срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК
определение № 260122/10.12.2024г.:
С решението си от 04.11.2024г. първоинстанционният съд е осъдил
КОНПИ да заплати на въззиваемите разноски за производството - в размер на
1 948.66 лева в полза на Р. М., 1 099.78 лева в полза на М. М., 1 099.78 лева на
Д. М. и 10 839.93 лева в полза на „Донмаре“ ООД, за които суми в мотивите е
посочено, че съставляват заплатен адвокатски хонорар. С подадена в срока по
чл.248 ГПК молба Комисията е поискала от съда да измени решението си по
така присъдените разноски като намали същите. Това искане е било основано
на твърдения, че присъдения адвокатски хонорар в общ размер на 11 939.71
лева на четиримата въззиваеми е прекомерен и не съответства на
фактическата и правна сложност на спора, разгледан след постановеното
прекратяване по направения частичен отказ и при отчитане на присъдените им
разноски за прекратената част.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение №
260122/10.12.2024г. ОС – Варна е оставил искането за изменение на
решението си в частта му относно разноските за адвокатски възнаграждения,
приемайки, че не е налице нито едно от хипотезите на чл.248 ГПК. Посочил е,
че присъдените суми са в съответствие с представените списъци по чл.80
ГПК, доказателства за заплатени суми, чиято обща стойност е 14 988.15 лева,
както и че адвокатско възнаграждение в сочения в молбата размер не е
15
присъждано. Посочено е също така, че по възражението за прекомерност
съдът се е произнесъл в мотивите на решението и приел, че същото е
неоснователно.
Видно от представените от въззиваемите списъци по чл.80 ГПК и
постановеното определение на АпС – Варна по в.ч.гр.д. № 60/2024г.
присъдените с решението суми включват направени от тях разноски за
заплатени депозити по СТЕ и СИЕ, които не са им били присъдени по повод
частичното прекратяване на производството, както и адвокатски
възнаграждения, формирани като остатък от първоначално заплатените
възнаграждения, след приспадане на признаните им разноски за адвокатско
възнаграждение по прекратените искове с цитираното определение на АпС -
Варна, както и допълнително заплатени адвокатски възнаграждения на дата
01.10.2024г.
Наведените в частната жалба оплаквания за несъответствие между
претендирани и присъдени разноски не са сочени в искането по чл.248 ГПК, а
същите са и неоснователни. Визираните в жалбата списъци касаят
представените такива във връзка с претенцията за присъждане на разноските
за прекратената част. Приложените по делото списъци по чл.80 ГПК в
последното с.з. преди решението са различни, като претендираните по тях
суми кореспондират на присъдените с решението.
Изцяло некореспондиращи на присъдените разноски са и доводите за
присъдено с решението адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ.
С оглед на това и предвид заявените основания на молбата по чл.248
ГПК релевантни за преценка правилността на обжалваното определение са
присъдените с първоинстанционното решение разноски само за адвокатски
възнаграждения в контекста на направеното възражение за прекомерност на
същите.
Претендираното и присъдено възнаграждение в полза на Р. М. е в размер
на 1 511.16 лева, формирано като сбор от сумата от 1 111.16 лева /остатък от
заплатено по банков път възнаграждение от 3 603 лева – л.588, след
приспадане от същото присъдената сума в размер от 2 491.40 лева за
прекратената част от исковете срещу нея/ и допълнително заплатено на
01.10.2024г. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Претендираното и присъдено с решението адвокатско възнаграждение в
полза на Д. М. е в размер на 662.28 лева, формирано като сбор от сумата от
262.28 лева /остатък от заплатено по банков път възнаграждение в размер на
977 лева – л.588, след приспадане на присъденото такова от 714.72 лева за
прекратената част от исковете срещу нея/ и допълнително заплатено на
01.10.2024г. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Претендираното и присъдено в полза на М. М. адвокатско
възнаграждение е в размер на 662.28 лева, формирано като сбор от сумата от
262.28 лева /остатък от заплатено по банков път възнаграждение в размер на
16
977 лева – л.588, след приспадане на присъденото такова от 714.72 лева за
прекратената част от исковете срещу него/ и допълнително заплатено на
01.10.2024г. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Претендираното и присъдено адвокатско възнаграждение в полза на
„Донмаре“ ООД е в общ размер на 10 402.43 лева, формирано като сбор от
сумата от 9 202.43 лева /остатък от заплатено по банков път възнаграждение в
размер на 9 274 лева – л.221, след приспадане на присъденото такова от 606.57
лева за прекратената част от исковете срещу дружеството/ и допълнително
заплатено на 01.10.2024г. адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева.
Така присъдените адвокатски възнаграждения не са прекомерни при
отчитане, че същите касаят и защита по непрекратената част от предявените
искове, осъществявана още от 2017г., фактическата и правна сложност на
спора, обема на доказателствения материал, цената на исковете след
направения частичен отказ /общата стойност на претендираното за отнемане
имущество е 423 381.50 лева/, извършените от процесуалния представител
действия както до частичното прекратяване, така и след това до
постановяване на решението по съществото на спора, когато е изслушвана
СИЕ и е депозирана писмена защита.
С оглед на така изложеното обжалваното определение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По разноските за въззивното производство:
На основание чл.78 ГПК и направеното искане въззиваемите имат право
на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Съгласно представените договори за правна помощ и представено
извлечение за извършени банкови преводи на дата 27.12.2024г. заплатените от
всеки един адвокатски възнаграждения са: от Р. М. – 1 479 лева, от Д. М. – 350
лева, от М. М. – 350 лева и от „Донмаре“ ООД – 10 070 лева. Общо
заплатеното в полза на адв.Б., процесуален представител на всички
въззиваеми възнаграждение е 12 249 лева.
От страна на Комисията в срок е направено възражение за прекомерност
по чл.78, ал.5 ГПК.
Пред настоящата инстанция е проведено само едно съдебно заседание, в
което и четиримата въззиваеми са представлявани от адв.Б.. Същата е
депозирала писмен отговор по подадената от КОНПИ въззивна жалба.
Подаденият такъв срещу частната жалба е ирелевантен, доколкото за
производството по чл.248 ГПК разноски не се дължат. Предвид стойността на
наличното в края на проверявания период имущество, спорните въпроси по
множество пера, участващи във формирането на нетния доход и
несъответствието, и обема на доказателствения материал, следва, че спорът се
характеризира с фактическа и правна сложност. Цената на всички искове е в
общ размер на 423 381.50 лева /28 461.50 лв. на исковете срещу Р. М., 8 000
лева срещу Д. М. и М. М., 386 920 лева на исковете срещу „Донмаре“ ООД/,
17
което сочи и на значим материален интерес. Отчитайки всичко това, както и че
съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения предвиденото адвокатско
възнаграждение за такъв интерес е в размер на 21 585 лева, т.е. почти два пъти
по-високо, настоящият състав намира, че общият размер на претендираното от
всички въззиваеми адвокатско възнаграждение на общия им процесуален
представител не е прекомерно.
На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ КОНПИ дължи следващите се за
въззивното производство държавни такси по двете й жалби, които са в размер
на 8 467.63 лева за въззивната жалба и 15 лева по частната жалба, общо
8 482.63 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260024/04.11.2024г., постановено по гр.д.
№ 97/2017г. по описа на ОС – Варна.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260122/10.12.2024г., постановено по
гр.д. № 97/2017г. по описа на ОС – Варна.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
ДА ЗАПЛАТИ на Р. М., ЕГН **********, сумата от 1 479 /хиляда
четиристотин седемдесет и девет/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. М., ЕГН **********, сумата от 350 /триста и
петдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
ДА ЗАПЛАТИ на М. М., гражданин на Република Германия, роден на
**********г., сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание
чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
ДА ЗАПЛАТИ на „Донмаре“ ООД, ЕИК ********* сумата от 10 070 /десет
хиляди и седемдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на съда, сумата от 8 482.63
лева /осем хиляди четиристотин осемдесет и два лева шестдесет и три
стотинки/, представляваща дължими държавни такси за въззивното
производство, на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването
18
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19