№ 33
гр. В., 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело №
20251300500001 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от С. Й. ТХ, с ЕГН **********, от гр. В.,
бул. „**“ 58, вх.**, чрез адвокат Н. В., член на АК-В. СЪДЕБЕН АДРЕС:гр.В.,
ул. „Ц С. В.“ №12, тел. *** ПРОТИВ: Решение №624/20. 10.2024г..
постановено по гр. д. №954/2024г. на ВдРС
Твърди, че с горното решение е признато за установено, че дължи на
ищеца сумата от 55,98лв., представляваща стойността на изразходената
питейна вода и отведени канални води по фактура № *********/15.02.2023г.
за отчетен период 01.01.2023г. до 07.02.2023г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 23.02.2024г. до окончателното плащане по издадена Заповед №
233 от 26.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 457/2024г. по описа на РС - В.;
Осъдена е и да заплати на ищеца „Водоснабдяване и канализация-В.“
ЕООД разноски по заповедното производство в общ размер от 75,00 лева и
разноски по исковото производство в общ размер от 125,00 лева.
1
„Водоснабдяване и канализация - В.“ ЕООД, с ЕИК *** е осъдено да й
заплати 365,32лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.
Твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, като следва да бъде отменено и постановено ново, с което се
отхвърли предявения срещу нея иск и се присъдят разноските, сторени в
заповедното производство по ч.гр.д.№457/2024г. на ВдРС, в исковото
производство по гр.д.№954/2024г. на ВдРС, както и тези пред настоящата
инстанция в пълен размер.
Сочи, че неправилно Районен съд-В. е приел, че искането за
присъждане на разноски в заповедното производство за адвокатско
възнаграждение за консултация е неоснователно, тъй като „възражението по
чл.414 от ГПК е подадено лично от ответницата“.
На 20.03.2024г. посетила кантората на А. В., находяща се в гр. В., ул. „**“ 12 и
подписала с нея договор за правна защита и съдействие и пълномощно за
консултация и изготвяне на възражение по ч.гр.д.№457/2024г. на ВдРС и
депозиране по делото.
На 22.03.2024г. посетила в кантората й, адв.В. където тя подробно я
запознала с правата по делото и изготвила на ръка възражението по ч.гр.д.
№457/2024г. на ВРС.
На 19.04.2024г. получила съобщение във връзка с получено по делото
възражение вх.№438611.04.24г. от адв. КБ от САК, като адв. В. извършила
справка по делото и изготвила заявление, което е входила в съда на
22.04.2024г.
Твърди, че адв. В. е извършила действия по защитата в заповедното
производство, за което й е заплатила възнаграждение и счита, че неправилно
ВдРС не е присъдил същото.
Твърдят , че неправилно са присъдени разноски на ищцовото дружество
за юрисконсултско възнаграждение.
Моли съда да постанови Решение, с което отмени Решение
№624/20.10.2024г., постановено по гр.д№954/2024г. на ВдРС като
незаконосъобразно, неправилно, като отхвърли предявения иск и присъди
разноските, сторени от жалбоподателката в заповедното производство по
ч.гр.д.№457/2024г. на ВдРС, в исковото производство по гр.д.№954/2024г. на
2
ВдРС, както и тези пред настоящата инстанция в пълен размер.
По делото е постъпил отговор на въззивна жалба от „Водоснабдяване
и Канализация - В.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. *** № ** представлявано от управителя инж. ИКИ чрез юрк. ГЛ .
Считат, че постановеното решение е правилно и законосъобразно,
постановено при пълно и всестранно изследване на доказателствата по делото
и следва да бъде потвърдено.
Сочат като правилни и изводите на РС - В. в обжалваното решение, че
по отношение на потребителя не се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство. Видно от приложените към
делото книжа, на 22.03.2024 г. ответната страна С. ТХ е подала бланкетно
възражение лично подписано от нея, в което не е упоменат и не фигурира
никъде нейния процесуален представител адв. В., а раздел „пълномощник“ на
възражението е празно.
Липсата на процесуално представителство в заповедното производство се
потвърждава и от Заявление от 22.04.2024 г., подадено от С. ТХ, в което
изрично е посочено, че „ Лично съм подала възражение по ЧГД № 457/2024 г.
на 22.03.2024 г., което поддържам изцяло“. Въпреки това изрично изявление и
признание на потребителя, в представеното пълномощно е посочено, че
същото е за депозиране на възражение по делото. По този начин се
потвърждава изводът на РС - В. в постановеното решение, че Представените
едва в исковото производство доказателства — договор за правна защита и
съдействие с адвокат и пълномощно по заповедно производство не следва да
бъдат кредитирани, тъй като съдът приема, че същите са създадени за целите
на процеса“.
Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли въззивната
жалба, подадена от С. Й. ТХ и да потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно
Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение във
въззивната инстанция на основание чл 78 ал. 5 от ГПК.
В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за
установено следното:
3
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани
лица - страни в процеса, като са заплатени дължимите държавни такси, поради
което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци.
С въззивните жалби не се оспорва установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и по силата на чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на РС-В. в тази част, като по този начин те стават част от настоящия
съдебен акт и не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната
жалба на С. Й. ТХ, с ЕГН **********, от гр. В., бул. „**“ 58, вх.**, чрез
адвокат Н. В., за неоснователна.
Делото е образувано по искова молба на «ВиК В.» ЕООД - В. против С.
Й. ТХ от гр. В., с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
С Решение №624/20. 10.2024г.. постановено по гр. д. №954/2024г. ВдРС
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С. Й. ТХ с ЕГН ********** с
адрес: гр. В., бул. ** № 58, вх. Б, ап. 2, че дължи на «В и К В.» ЕООД с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „***“ № 18 сумата в размер
на 55.98 лева, представляваща стойността на изразходената питейна вода и
4
отведени канални води на адрес: гр. В., бул. ** № 58, вх. Б, ап. 2 по фактура №
*********/15.02.2023г. за отчетен период 01.01.2023г. до 07.02.2023г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 23.02.2024г. до окончателното плащане по издадена
Заповед № 233 от 26.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 457/2024г. по описа на РС – В., като ОСЪЖДА С. Й.
ТХ с ЕГН ********** с адрес: гр. В., бул. ** № 58, вх. Б, ап. 2 да заплати на
«В и К В.» ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. В., ул.
„***“ № ** разноски по заповедното производство в общ размер от 75.00 лева
и разноски по исковото производство в общ размер от 125.00 лева.
«В и К В.» ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. В., ул.
„***“ № 18 е осъдено да заплати на С. Й. ТХ с ЕГН ********** с адрес: гр.
В., бул. ** № 58, вх. Б, ап. 2 разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 365.32 лева.
От данните по делото се установява, че по гр.д. № 457/2024г. ВРС е
издал Заповед № 233 от 26.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, по силата на която длъжникът С. Й. ТХ с ЕГН ********** с
адрес: гр. В., бул. ** № 58, вх. Б, ап. 2, че е следвало да заплати на кредитора
«В и К В.» ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. В., ул.
„***“ сумата от 645.76 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението в съда - 23.02.2024г. до окончателното плащане, както и
разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от неплатена доставена питейна вода и
отведени канални води с адрес на потребление: гр. В., бул. ** 58, вх. Б, ап. 2 с
уникален абонатен № 060567 по 4 неплатени фактури, издадени за периода от
14.02.2020г. до 15.02.2023г.
В указания едномесечен срок, длъжникът на 22.03.2024г. е подал възражение
против издадената заповед за изпълнение, което е породило правния интерес
на ищеца да предяви настоящия установителен иск.
Не е спорно, че ответницата е абонат на ищцовото дружество с абонатен
№ 060567 и адрес на потребление: гр. В., бул. ** № 58, вх. Б, ап. 2 .
От представените по делото 4 бр. фактури, се установява, че за процесния
период от 14.02.2020г. до 15.02.2023г на ответницата е начислявано потребено
5
количество за изразходвана питейна вода и отведени канални води за сумата в
общ размер от 529.43 лева.
Видно от представените фактури е, че процесната сума от 55.98 лева фигурира
във фактура № *********/15.02.2023г. за отчетен период 01.01.2023г. до
07.02.2023г.
Установено е наличието на облигационни отношения, по силата на Общи
условия на договорите з а предоставяне на В и К услуги на потребителите от
«Водоснабдяване и канализация» ЕООД — гр. В..
По делото не се ангажираха доказателства, ответницата да е изпълнила както
дадените предписания за проверка на водомера, така и да е заплатила
задълженията си на доставените В и К услуги в уговорените срокове. Тези
обстоятелства безспорно се установяват от събраните по делото писмени
доказателства.
С оглед горното предявеният иск е основателен и доказан и като такъв
правилно е уважен от първоинстанционния съд.
Основните оплаквания във въззивната жалба се свеждат до това , че
неправилно Районния съд не е уважил искането за присъждане на разноски в
заповедното производство.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че искането за присъждане
на адвокатско възнаграждение на ответницата за консултация във връзка със
заповедното производство за неоснователно, тъй като възражението по чл. 414
от ГПК е подадено лично от ответницата. Липсват данни по заповедното
производство същата да е представлявана от адвокат и да е направила
разноски. В кориците на ч.гр.д. № 457/2024г. по описа на РС - В., освен
възражението на ответницата, се намира и още едно възражение от
11.04.2024г., подадено от адв. КБ, но със заявление вх. № 4799/22.04.2024г.
ответницата е посочила, че не познава такъв адвокат и не е упълномощавала
такъв адвокат, а е подала възражението лично. Представените едва в исковото
производство доказателства - договор за правна защита и съдействие с
адвокат и пълномощно по заповедното производство, не следва да бъдат
кредитирани.
Представената по делото декларация от С. Й. ТХ с ЕГН **********
пред въззивната инстанция не следва да се кредитира като годно
доказателствено средство. По правната си същност, тя представлява
6
свидетелстване в писмен вид, което е процесуално недопустимо.
Налице са противоречия в заявеното от жалбоподателката в заявление
вх. № 4799/22.04.2024г. и представената пред въззивния съд декларация.
Декларацията от жалбоподателката с дата 08.11.2024 г., не следва да
бъде приобщена към доказателствата и следва да бъде оставена без уважение,
тъй като възражение за липса на оказана адвокатска защита в заповедното
производство е направено още с подаденото на 17.09.2024 г. от „ВиК - В.“
ЕООД по повод на насрочено открито съдебно заседание за 18.09.2024 г. от
13:30 ч., а декларацията е с дата едва 08.11.2024 г. и се представя за първи път
към въззивната жалба.
С оглед горното, съдът приема, че постановеното решение е правилно и
обосновано, съобразено с данните по делото.
С оглед изхода на делото С. Й. ТХ, с ЕГН **********, от гр. В., бул. „**“ 58,
вх.**, следва да заплати на «В и К В.» ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр. В., ул. „***“ № ** разноски в настоящето производство -
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното, Съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №624/20. 10.2024г. постановено по гр. д.
№954/2024г. на ВдРС.
ОСЪЖДА С. Й. ТХ, с ЕГН **********, от гр. В., бул. „**“ 58, вх.**,
да заплати на «В и К В.» ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „***“ № ** разноски в настоящето производство -
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8