Мотиви към присъда N53/02.06.2016
година по нохд N894/2016г. по описа на ПОС.
Пловдивска окръжна прокуратура е обвинила
подсъдимия Й.Д.С. за извършено престъпление
по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК, за това че на
20.11.2015 г. в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно
от тях наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи –
дамска чанта на стойност 18.00 лева, 8 бр. секретни ключове на обща стойност
32,00 лева, портмоне на стойност 25.00 лева, несесер за дамски принадлежности
на стойност 4.00 лева, очна спирала „Мейбълин” на стойност 9.00 лева, фондьотен
„Импала” на стойност 3.00 лева, пинсета „Ревлон” на стойност 7.00 лева, червило
„Орифлейм” на стойност 3.00 лева, червило „Голдън роуз” на стойност 4.00 лева,
мобилен телефон „ LG
- L-Фино” на стойност 189.00 лева,
калъф за телефон на стойност 4.00 лева, пари – 50 лева, всички вещи на обща
стойност 348.00 лева от владението на К.Т.Ш. с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила.
Подсъдимият
Й.С. се признава за виновен и производството по делото протича
по реда на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимия иска по-ниско наказание от съда.
Прокурорът
поддържа обвинението.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства приема за доказана следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Й.С. е на 30 години, българин,
български гражданин, без образование, неженен,
не работи, осъждан е, живее в гр.Пловдив.
На 20.11.2015 г. около 19,40 часа подс. Й.С. ***
в района на ул.»***», когато видял пострадалата К.Ш. да се придвижва пеш по
същата улица към дома й на близката ул.»***» №1а. Докато пострадалата минавала
покрай жилищния блок на административен адрес ул.»***» №1а, подс. С. издебнал в
гръб пострадалата Ш., приближил се зад нея и в опита на пострадалата да се
обърне и да види кой я наближава подсъдимият я блъснал силно. При падането й на
земята подс.С. успял да хване с ръце дамската чанта на пострадалата Ш. и да й я
отнеме. В дамската си чанта К.Ш. имала следните вещи - 8 бр. секретни ключове
на обща стойност 32,00 лева, портмоне на стойност 25.00 лева, несесер за дамски
принадлежности на стойност 4.00 лева, очна спирала „Мейбълин” на стойност 9.00
лева, фондьотен „Импала” на стойност 3.00 лева, пинсета „Ревлон” на стойност
7.00 лева, червило „Орифлейм” на стойност 3.00 лева, червило „Голдън роуз” на
стойност 4.00 лева, мобилен телефон „ LG
- L-Фино” на стойност 189.00 лева,
калъф за телефон на стойност 4.00 лева, пари – 50 лева. Дамаската чанта
струвала 18,00 лева, а по заключение на СОЕ всички вещи са на обща стойност
348.00 лева. След придобитото владение над дамската чанта с принадлежностите в
нея подс. Й.С.
*** в неизвестна за пострадалата посока. Пострадалата Ш. веднага след
престъплението отишла в VІ РУ на ОДМВР Пловдив където подала жалба за
престъплението. В този момент пострадалата се намирала все още в тежко
психическо състояние и не могла да даде конкретно описание на лицето, което я е
ограбило. По-късно отново разпитвана от служителите на VІ РУ на ОДМВР Пловдив
пострадалата дала и конкретно описание на лицето, което я е ограбило. С оглед
на нуждите на разследването в хода на досъдебното производство на основание
чл.159а ал.1 от НПК РС Пловдив дал разрешение за достъп до данни относно информация
за мобилния трафик на отнетия мобилен телефон „ LG - L-Фино”
с ИМЕЙ № ***. На 14.12.2015г. мобилния оператор «БТК» ЕАД дал информация, че
въпросния мобилен телефон се ползва от С.К.О. с номер ***. Това лице
потвърдило, че този телефон е регистриран на негово име и СИМ картата е на
негово име, но се ползва от сина му – Р.С.О.. С.О. бил закупил телефона към
края на месец ноември от лице с цигански произход, което живее в кв.*** в
гр.Пловдив и той може да го разпознае. С.О. предал този телефон с протокол за
доброволно предаване от 14.12.2015г. на полицията в VІ РУ на ОДМВР Пловдив, където
същия се съхранява и до момента. На 14.01.2016г. С.О. разпознал
подс.С., като момчето, което му е продало мобилния телефон, а пострадалата К.Ш.
разпознала подс.С., като човека, който я е ограбил на 20.11.2015 г.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за доказана от самопризнанията на подсъдимия
Й.С., свидетелските показания на свидетелите К.Ш., С.О., А.В., изготвената
съдебно-ценова експертиза, два протокола за доброволно
предаване, разписка, два протокола за разпознаване на лица с фотоалбум, справка за съдимост,
характеристична справка, справка от МП ГДИН за изтърпяно наказание от подс.С.,
установъчни и трафични данни за мобилен телефон дадени от «БТК»
ЕАД.
Горните събрани доказателства по
един безсъмнен и непротиворечив начин описват приетата от съда за установена
фактическа обстановка. Събраните доказателства са взаимно допълващи се и водят
до един единствен извод за извършване на настоящото престъпление от подс. С..
Подсъдимият С. е разпознат от пострадалата по делото свидетелка Ш., като
извършител на престъплението и от св.С.О. като продавач на отнетия от
пострадалата мобилен телефон. Съдът не намира, че факта, че при първия разпит
не е дадено конкретно описание на дееца от страна на пострадалата е процесуална
пречка за извършване на повторен разпит в тази насока и извършване на валидно
разпознаване. Трайна е практиката да се
извършват последващи разпити на свидетелите по делата и да се правят последващи
разпознавания в досъдебната фаза на процеса. Поради което това дело с нищо не
се отклонява от стандартната практика на досъдебното производство, а и няма как
съдът или органите на разследването да забранят или априори да отхвърлят
последващите уточняващи показания на пострадалите от престъпления. Също така
периода от даване на първоначалното показание от пострадалата и последващото
показание пред полицейските органи е твърде малък, за да се твърди, че
пострадалата не може да си спомни вече лицето на дееца.
Следва без всякакво съмнение да
се отчете и факта, че пострадалата е разпитана веднага след престъплението и е
нормално психичното й състояние към този момент да е оказвало влияние на
показанията й, а и на възможността й за даване на изключително подробни факти
по делото, точно в този момент от разследването. Следва да се има предвид и
краткия период между отнемането на мобилния телефон и неговата продажба от
дееца и въвеждане в експлоатация.
Първата комуникация с този телефон е още от 21.11.2015г., тоест един ден
след деянието /л.59 от ДП/. Ето защо настоящият съд намира обвинението за безспорно доказано от
наличните доказателства, приобщени към досъдебната фаза.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият
Й.С. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил
като пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От
ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият Й.С. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.199,
ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК, защото
на 20.11.2015 г. в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно
от тях наказанието не е отложено по чл.66 от НК /комулативната верига по ЧНД
№2985/2010г. съставена от НОХД № 22/07г. на ПРС и НОХД №991/09г. на ПРС, както
и НОХД №7385/10г. на ПРС/, е отнел чужди движими вещи – дамска чанта на
стойност 18.00 лева, 8 бр. секретни ключове на обща стойност 32,00 лева,
портмоне на стойност 25.00 лева, несесер за дамски принадлежности на стойност
4.00 лева, очна спирала „Мейбълин” на стойност 9.00 лева, фондьотен „Импала” на
стойност 3.00 лева, пинсета „Ревлон” на стойност 7.00 лева, червило „Орифлейм”
на стойност 3.00 лева, червило „Голдън роуз” на стойност 4.00 лева, мобилен
телефон „ LG
- L-Фино” на стойност 189.00 лева,
калъф за телефон на стойност 4.00 лева, пари – 50 лева, всички вещи на обща
стойност 348.00 лева от владението на К.Т.Ш. с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила.
От
СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. Й.С. е извършил престъплението с пряк умисъл. Същият е
съзнавал че отнема чужди движими вещи от владението на другиго без неговото
съгласие, употребявайки за това отнемане сила и е целял да осъществи горното с
цел да установи своя фактическа власт над вещите и противозаконно да ги
присвои.
При
индивидуализацията на наказанието на подс. Й.С. съдът взе предвид следните
смекчаващи отговорността обстоятелства – критично отношение към деянието,
относително невисокия размер на отнетите вещи. Отегчаващи отговорността
обстоятелства – многобройни минали осъждания, извън тези осъждания довели до
квалифициране на престъплението като такова извършено в условията на опасен
рецидив, твърде малкия период от време изминал между напускането на затвора –
30.10.2015г. /л.38 от ДП/ и настоящото престъпление - 20.11.2015г. Степента на
обществена опасност на деянието и дееца е висока, защото се касае до
еднообразно престъпно поведение на подсъдимия, въпреки миналите му осъждания и
липсата на превъзпитателен ефект от тях. Подбудите за извършване на
престъплението са желание за набавяне на средства за издръжка по неправомерен
начин. Съществува лек превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства, като с оглед на разпоредбата на чл.54 от НК следва да се
определи наказание малко под предвидения среден размер за това престъпление.
Като според съда по отношение на конкретния подсъдим и конкретното деяние
следва да се наложи наказание девет години лишаване от свобода, което наказание
е най-адекватно в случая, с оглед степента на обществена опасност на деянието и
дееца. На основание чл.58а ал.1 от НК това определено наказание следва да се
намали с една трета и да се наложи окончателно наказание шест години лишаване
от свобода. Наложеното наказание следва да се изтърпи на основание чл.60 ал.1
във вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС при строг първоначален режим в затвор или
затворническо общежитие от “закрит” тип. Съдът намира, че предвиденото в НК
по-леко факултативно наказание – конфискация на част от имуществото на
подсъдимия не следва да се налага в случая. Налагането на подобно наказание
според съда не е необходимо, поради това че наложеното наказание лишаване от
свобода само по себе си би изпълнило целите на наказанието и би довело до
превъзпитаване на подсъдимия. Като с оглед липсата на доказателства за доходи и
имущество собственост на дееца наказанието конфискация не би могло да се
изпълни изобщо, ето защо това наказание не следва да се налага в конкретния
случай.
Вещественото
доказателство, намиращо се на съхранение при Домакина на VІ РУП при ОДМВР-Пловдив - мобилен телефон „ LG - L-Фино”,
с ИМЕЙ № ****, след влизане на присъдата в сила, следва да се върне на пострадалата К.Т.Ш. с ЕГН **********, защото
е нейна собственост.
Подс. Й.С. следва на основание чл.189 ал.3 от НПК да плати направените разноски по досъдебното производство по сметка на ОД на
МВР-Пловдив сумата от 38.64 лв.– направени разноски в хода на досъдебното
производство за експертизи, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Пловдивския окръжен съд сумата от 30.00 лв. – направени разноски в хода на
съдебното следствие.
Мотивиран
така съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: