Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 691
09.07.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански
състав
На 09.06.2020г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
Секретар: Ангелина
Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Илиев в.гр.дело №758 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена
от Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ на МВР, чрез пълномощника й по делото юрисконсулт С. С., против Решение №629 от 20.02.2020 г.,
постановено по гр.д.№17734 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с., с
което се осъжда Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ на МВР да заплати на П. Ц. Ш., ЕГН **********, сумата от 1746,03 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 253
часа, получени в резултат
на преизчисляване с коефициент 1,
143 на положения нощен труд през периода 01.09.2016 г. - 30.09.2019 г., както и сумата
от 251,84 лв.-
мораторна лихва за периода
01.11.2016г.-30.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба- 30.10.2019г., до
окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 400
лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- гр.
Пловдив- сумата от 119,84 лева-
държавна такса и сумата
от 100 лева- възнаграждение за ССЕ.
В жалбата се излагат оплаквания, че
решението е неправилно. Настоява се, че
първоинстанционният съд неправилно е
приел за приложима
разпоредбата на чл.9, ал.2 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4
на МС от 17.01.2007 г. като специална спрямо ЗМВР, като се развиват доводи за
приложимата в случая правна уредба. Поддържа се, че през процесния за делото
период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. /отм.ДВ бр.3 от
10.01.2020 г. и бр.4 от 14.01.2020 г. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г.,
постановено по адм.д.№ 8601 по описа за 2019 г. на ВАС/, в която е дадена
изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения от
държавните служители на МВР извънреден труд и нощен труд, както и че няма
празнота в закона, която да налага приложение на друг нормативен акт по
аналогия. Иска се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново такова, с което да се отхвърлят предявените
искове. Претендират се направените по делото
разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално отхвърляне на
жалбата се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната
страна.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна П. Ц. Ш., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адвокат З. Б.,
с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въз основа на изложеното в
отговора се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.
Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението
по изложените във въззивната жалба
доводи, както и при
служебна проверка за допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми, като
въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 във връзка
с
чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като
ищецът П. Ц. Ш.
иска постановяване на решение, с което
ответната Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР
да бъде осъдена да му
заплати сумата от 1746,03 лева, представляваща дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд от 253 часа, получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 01.09.2016 г.- 30.09.2019
г., както и сумата от 251,84 лева мораторна лихва за периода 01.11.2016 г. –
30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1746,03 лева от
датата на подаване на исковата молба – 30.10.2019 г. до окончателното изплащане
на дължимата сума. От фактическа страна по делото няма спор между страните, че в процесния период ищецът
е бил в служебно правоотношение с
ответната главна дирекция,
възникнало на основание
Закона за МВР, като
е изпълнявал длъжността
„***“ в Районна
служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“-
Хисаря. От заключението на приетата
по делото съдебно-
счетоводна експертиза се
установява, че в този период ищецът е
работил на 12- часови
дневни и нощни
смени, като е
положил общо 1767
часа нощен труд.
Ищецът твърди, че
тъй като съгласно
КТ нормалната
продължителност на работното
време през нощта
е до 7 часа, то положеният
от него нощен
труд- от 22,00
ч. до 06,00ч., следва
да бъде преизчислен
с коефициент 1,143 спрямо нормалната
продължителност на работното
време от 8
часа дневно, както
е предвидено в
чл.9, ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията
на работната заплата.
Счита, че в
резултат на преизчисляването е положил
общо 253 часа извънреден труд, който не му
е бил заплатен от
ответната главна дирекция с увеличение
от 50% съгласно
чл.187, ал.6 от ЗМВР.
Тези
доводи са основателни.
Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.1
от ЗМВР работното време на държавните служители
е 8 часа дневно
и 40 часа
седмично при 5-дневна
работна седмица. Съгласно
чл.187, ал.3 от същия
закон работното време
за работещите на 8-,
12- или 24- часови
смени, сред които
е и ищецът,
се изчислява сумирано на
тримесечен период, а
съгласно изречение четвърто
от същата разпоредба при работа на
смени е възможно
полагането на труд
и през нощта между
22,00 и 6,00
ч., като работните часове
не следва да надвишават
средно 8 часа
за всеки 24- часов период.
Съгласно разпоредбата на
чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР
за служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно
време за отработени до 70 часа
на тримесечен период
се компенсира със
заплащане на възнаграждение за
извънреден труд, който съгласно
ал.6 се заплаща
с 50 на сто
увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата
на чл.187, ал.9 от
ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., в която е
липсвало изрично правило за
преизчисляване при сумирано
отчитане на работното време на положените часове труд между 22, 00 и 6, 00 ч.
с
коефициент 1,143. Липсата
на такова правило в наредбата
обаче не означава, че такова
преизчисляване не следва
да се извършва. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2
от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между
22,00 и 6,00
ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.1 от КТ нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при
петдневна работна седмица е
до 35 часа, а
нормалната продължителност
на работното време
през нощта при петдневна
работна седмица е
до 7 часа.
Тези норми на
КТ са част от
въведената със същия
специална закрила на нощния
труд, поради което
следва да намерят
приложение и по
отношение на държавните
служители от МВР по силата
на разпоредбата на чл.188,
ал.2 от ЗМВР. Действително в чл.187,
ал.3, изр.4 от
ЗМВР е предвидено,
че при работа на
смени е възможно полагането на труд
и през нощта между
22,00 и 6,00
ч., като работните часове
не следва да надвишават
средно 8 часа
за всеки 24- часов период. Посочената разпоредба следва да се
тълкува в смисъл, че разрешава
полагането на труд между
22,00 и 6,00
ч. за работещите
на смени служители на
МВР и е доразвитие
на правилото на
чл.187, ал.1 от ЗМВР, установяващо
8- часов работен ден за служителите на МВР
и
по отношение на тези
от тях, които работят на
смени. От съдържанието й обаче
не може да се
направи извод, че същата предвижда
еднаква нормална продължителност
на работното време за служителите на МВР
през деня и през нощта,
т.е. че приравнява
по отношение на тях
нощния на дневния труд, тъй
като това би поставило
същите в неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители
и работещите по трудово правоотношение и
би било в противоречие с
изрично прогласеното в чл.188, ал.2
от ЗМВР приложение по
отношение на служителите на МВР
на уредената в КТ
специална закрила на нощния труд.
При това положение при сумирано
изчисляване на работното време за
работещите на смени служители на
МВР следва да се
приложи изрично уредения
в общото трудово
законодателство /чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата/ принцип
за превръщане на
нощните часове в дневни
с коефициент 1,143, равен
на отношението между
нормалната продължителност на дневното
и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
на ПОС
намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание и размер. От заключението на
приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че за процесния период от време ищецът е положил общо 1767 часа нощен труд, по отношение на
които не
е било приложено правилото за
преизчисляване с коефициент 1,
143 и приравняване към дневен
труд. След преизчисляването им по реда
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ на
ищеца следва да
бъдат признати и заплатени още
253ч. положен труд, които
според заключението съставляват
извънреден труд и са на обща стойност 1746,03 лв. С
оглед допуснатата забава в
изплащането им в полза
на ищеца следва да се
присъди и мораторна
лихва в изчисления от вещото лице размер от 251,84
лв..
Ето
защо, настоящият съдебен състав на ПОС
намира предявените искове за основателни и доказани, поради
което постановеното
в идентичен смисъл решение на РС - Пловдив следва да бъде
потвърдено, като
на основание чл.272
от ГПК се препрати и към
мотивите му.
При този изход на делото, основателно е
искането на въззиваемата страна за заплащане на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 350 лв. Във въззивната жалба е направено възражение
по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззиваемата страна, но същото се явява неоснователно, тъй като
размерът му не
надвишава минималния размер
по Наредба №1 на
Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така
мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№629 от 20.02.2020 г., постановено по гр.д.№17734 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, I гр.с.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита
на населението“ на МВР, да
заплати на П. Ц. Ш.,
ЕГН **********, сумата от 350 лева - разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.