Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……………… Година 2020 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На пети декември Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Петрова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Даскалова
Станчо Савов
Секретар Нели Йовчева
като разгледа докладваното
от съдия Савов ВНЧХД №1208 по описа на съда за 2019 г.,за да се произнесе взе
предвид:
Предмет на
въззивното производство е присъдата №183
по НЧХД
№26/2018год. по описа на
Районен съд Варна- тридесет и шести състав, постановена на 25.07.2019гоод., с която
подсъдимата В.Д.Л. родена на *** *** ЕГН ********** е призната за виновна в
това, че на 10.07.2016 година, в град Варна, в Гранд
МОЛ Варна причинила на Г.Д.В. временно разстройство на здравето не опасно
за живота, изразяващо се в провокиран конюнктивит на двете очи
в резултат на действията на химично
вещество попаднало в очите на В. при
напръскване със спрей от страна
на В.Д.Л., поради което и на основание
чл.130 ал.1, вр. чл.54 от НК й е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на основание
чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С присъдата си, съдът е осъдил подсъдимиата Л. да заплати на
частната тъжителка Г.В. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени вреди в резултат на деянието
по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната
лихва от датата на деянието
до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен гражданския иск до първоначално предявения размер от 4000 лева, като
недоказан.
В жалбата на подсъдимата чрез нейния процесуален представител инициирала настоящето въззивно производство се излага, че присъдата
е постановена при непълнота на доказателствата
и при неправилна
преценка на събрания по делото
доказателствен материал. Излагат се подробни аргументи в тази насока, като се моли въззивния съд да отмени
така постановената присъда и да бъде постановена нова с която подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение.
Алтернативно се моли изменение на присъдата, като бъде приложена разпоредбата
на чл.78а от НК и алтернатвно се моли намаляване на
наложеното накзание. Предлага се също така
гражданския иск да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност да бъде
намален неговия размер.
В съдебно заседание защитника на подсъдимата – адв.И. поддържа депозираната жалба като отново моли
постановения съдебен акт да бъде отменен.
В последната си дума подсъдимата изразява съжаление за извършеното и моли за минимално наказание.
В съдебно заседание адв.П.Д.- пълномощник на пострадалата от престъплението, излага, че жалбата е неоснователна
тъй като присъдата е правилна и законосъобразна, поради което моли и същата
да бъде потвърдена
изцяло.
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните и събраните по делото доказателства, както и при извършената
на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна
служебна проверка, намери
за установено следното:
Подсъдимата
Л. в миналото е била татус модел, поради
което по тялото й били налични множество различни по вид
и големина татуировки.
На 10.07.2016г. частната тъжителка В.- руска гражданка,
пребиваваща на територията на Република България отишла с колата си в „Гранд Мол“
Варна, за да купи детска
книга в магазин „Ориндж“, който се намирал на второ ниво. След като си
свършила работата тя се запътила към
асансьора, за да слезе на
ниво паркинг и да се прибере
вкъщи, като със себе си
носела само малка дамска чанта
с документи, с дръжка, която преминавала по диагонал през
рамото й. Около 17.00 -18.00 часа докато чакала асансьора
на 2 ниво след ката вратите му се отворили от него слезли
всички пътници, освен една млада
жена, която стояла в ъгъла до огледалото, която направила
на В. впечатление с това, че била
здрава физически и на шията й имало
много голяма татуировка на пеперуда.
В асансьора останали двете – частната тъжителка и подсъдимата, като последната продължавала да стои в ъгъла.
Асансьорът спрял на ниво -2 и частната
тъжителка излязла и направила няколко крачки напред, но чула някакъв
странен звук, все едно, че
някой тича след нея. Обърнала се по посока на звука
и в този момент била напръскана в лицето в областта на
очите с някакво газообразно
вещество. Усетила силна болка,
все едно, че някой изгаря
очите й, като м този момент притиснала
чантата към себе си, присвила
се инстинктивно, за да бъде
по- трудно да й я отнемат и започнала да се доближава
към асансьора, тъй като била
убедена, че в асансьора има видео
наблюдение. Започнала да вика за помощ, като
междувременно подсъдимата Л. я напръскала за втори път
със спрея и непосредствено след това се обърнала
и излязла от отворената врата на предасансьорното предверие.
Викащата за помощ В. била
чута от намиращ
се в близост служител на търговския
комплекс, който извикал охранителите на комплекса, а именно св.
Н. Д. и Т. Вълков, които пристигнали на място и по описание
на В. установили лицето, което я е напръскало, което по-късно било задържано
от повиканите и пристигнали на място служители на трето РУ на МВР Варна.
По случая било образувано досъдебно производство №1170/16г. по
описа на Трето РУ МВР, пр.пр.№9002/16г.-ВРП за
извършено престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК. По досъдебното производство били разпитани свидетели, била извършена Съдебно-медицинска експертиза относно причинените увреждания, в следствие напръскването, била извършена Лицево -идентификационна експертиза, Съдебно психиатрична експертиза.
Наказателното производство било прекратено
с постановление на прокурор при ВРП, като прокурора е приел, че се касае за деяние
по смисъла на чл.130 от НК, което се възбужда
по тъжба на пострадалия.
Видно от изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на
напръскването със спрея на частната тъжителка В. е
причинен провокиран конюнктивит на двете очи, като
същият е резултат от действието на
химично вещество и е обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота.
След оглед
на веществено доказателствено средство – диск, съдържащ се в материалите по ДП №1170/16г. по
описа на Трето РУ МВР, съдържащия файл отразява последователността на действията на
частната тъжителка и подсъдимата при слизането им от
асансьора и действията на Л. спрямо В..
От приложената по делото справка за съдимост на
подсъдимата се установява, че същата към момента на извършване
на деянието е била неосъждана, но след това с присъда по НОХД №2928/2017г. на РС Варна за извършено
деяние на 23.06.2017г. вл. в сила
22.07.2017г. е освободена от наказателна
отговорност като и е наложено административно наказние
по реда на чл.78а от НК, а именно ,,глоба,, в размер на 1000лв. По НОХД №3615/2015г. на РС Варна със
споразумение от 21.08.2017г. за извършено
деяние на 23.03.2017г. на подсъдимата е
наложено наказание пробация. По НОХД №1721/2018г. на
РС Варна присъда вл. в сила на 18.04.2018г. за
извършени деяния в условията на продължавано престъпление през месец февруари - март 2017г. на
подсъдимата е наложено наказание една година лишаване от свобода, което
наказание на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години.
Гореизложената фактическа обстановка първоинстанционния съд е изградил на база обективен
анализ на всички събрани по делото доказателства,
а именно отчасти от обясненията на подсъдимата и свидетелката М. и изцяло от показанията на свидетелите Ж.Р., П. С., С.Ф., Н. Д., Т.В. и
З.А. от заключенията на извършените експертизи и писмените
материали приети по делото, като е направил законосъобразен извод,
че осъществяването на престъплението е доказано по безспорен
начин по мотиви, които
въззивната инстанция споделя изцяло, поради което и счита, че не
следва да ги преповтаря.
От правна страна първоинстанционния съд правилно е приел, че деянието
на подсъдимата осъществява признаците на престъпление наказуемо по чл. 130, ал. 1 от НК
Настоящата инстанция счита, че първоинстанционния съд
е оценил детайлите, при които е
извършено престъплението – начина и причините за извършването му. Взел е предвид интензитета и донякъде
бруталността на извършеното престъпление, както и че същото е резултат на арогантното и
безцеремонно поведение което е имала
подсъдимата спрямо ч.т. В., което от своя
страна води до извод за сравнително високата степен на обществената опасност на извършеното от подсъдимата.
От друга страна правилно първоинстанционния съд е преценил смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно като смекчаващо - чистото съдебно минало на подсъдимата към момента на извършване на деянието,
а като отегчаващи хладнокръвието с което подсъдимата е осъществила деянието- напръскването със спрей и то на
два пъти, като при втория
В. е била на практика в безпомощно състояние
със сълзящи и парещи очи.
При индивидуализацията на наказанието от страна на райония съдия правилно са
преценени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като
следва да се има предвид и обстоятелството, че
освен нанесената телесна повреда подсъдимата е причинила на пострадалата и психически стрес, който се е
отразил на здравето и месеци наред следващ инцидента.
Противоправните действия на подсъдимата са били извършени на обществено място посещавано от много хора
, а именно Гранд Мол Варна, което е индиция за проявена от страна на подсъдимата наглост,
безцеремонност и упорство при извършване на престъплението, както и грубо
незачитане на неприкосновеността на личността - в случая на ч.т. В.
Настоящия съдебен състав, намира за неоснователни
възраженията на защитника на подсъдимата относно твърдението, че същата не е извършила престъплението за което е
предадена на съд и че събраните доказателтва са
ценени превратно.
Установява се от всички относими
доказателства които са били събрани по време на съдебното следствие, правилно
преценени, като обективни и безпристрастни от районния съд, /по същия начин
ценени и от настоящия съдебен състав/, че се стига до е единственио
правилния извъд, а именно, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението
наказуемо по чл. 130 ал.1 от НК.
По
делото са събрани необходимия брой и в достатъчно пълна степен доказателства
които да разкрият в пълнота фактическата обстановка по делото и от преценката
на които се стига до извода за осъществен състав на престъпление по чл.130 ал.1
от НК от страна на подсъдимата.
Правилно районния съдия е ценил показанията на св. М. относно твърденията й за причината за извършеното от страна на подсъдимата
нападение със спрей спрямо частната
тъжителка, като правилно е преценено, че тези твърдения на практика са обясненията на подсъдимата пресъздадени от св.М. - предвид на
обстоятелството, че същата не е била очевидец на събитията
при извършване на престъплението.
От друга страна , като защитна теза
приема настоящия състав твъденията на подсъдимата, че предвид множеството й татуировки
частната тъжитека
е била агресивна спрямо нея. Доказателства в тази насока по делото не са
събрани.
По отношение на искането на защитника
на подсъдимата за приложението на чл.78а от НК - правилно районния съд е
преценил, че въпреки, че към момента на извършване на деянието подсъдимата не е
била осъждана и не е била освобождавана по реда на чл.78а от наказателна
отговорност в случая не може да се приложи разпоредбата на чл.78 а от НК,
предвид на обстоятелството, че понастоящем Л. е многократно осъждана /има и основание за групиране на
присъди/ поради което в случая е налице хипотезата на множество престъпления,
която съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал.7 НК е пречка
за приложението на института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
По изложените от първоинстанционния съд съображения
и тези в настоящия съдебен акт въззивната инстанция намира, че присъдата, като
правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена, като счита, че така определеното наказание във вид и размер
посочен в присъдата на РС, ще изпълни генералната
превенция на чл.36 от НК, като отложено
с посочения изпитателен срок по най добрия начин
ще бъдат постигнати целите й.
От друга страна уваженият граждански иск за неимуществени
вреди ВОС счита за правилно определен
и съответстващ на претърпените болки и страдания от пострадалата от престъплението, поради което и в тази част
жалбата е неоснователна и следва да ъбде оставена без
уважение.
Предвид на всичко изложена по горе жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
След цялостна служебна не бяха
констатирани основания които да налагат
отменяване или изменяване на съдебния
акт.
По делото пред въззивната инстанция доверителя на частния тъжител адв.П.Д. е представил доказателства
за платена адвокатска услуга в размер на 500лева, като предвид неоснователността на жалбата на
подсъдимата тази сума следва
да бъде възложена
в нейна
тежест.
Водим от горното
и на осн. чл.
338 от НПК , съставът на Варненския
окръжен съд ,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №183 по НЧХД №26/2018год. по
описа на Районен съд Варна-
тридесет и
шести състав, постановена на 25.07.2019год.
ОСЪЖДА В.Д.Л. родена
на *** *** ЕГН ********** да заплати
на Г.Д.В. сумата
от 500/петстотин/лева -представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.