Решение по дело №231/2019 на Районен съд - Сливница

                                             Р Е Ш Е Н И Е № 22

                                                   гр. Сливница, 23. 06. 2020 г.

 

           В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при участието на секретаря Галина Владимирова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 231 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

            Т.В.Г., с ЕГН ********** ***,  обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-1204-005292/ 27.02.2019 г. на Началника на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, с което на жалбоподателя за нарушение разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде отменено. Жалбоподателят изтъква, че не е налице виновно поведение от негова страна, тъй като не е бил уведомен надлежно от компетентните органи и съответно не е знаел, че управлява МПС, чиято регистрация е прекратена служебно. Посочва, че при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в него е посочено, че е издадено въз основа на АУАН № Д757000/01.09.2018 г., а в диспозитива АНО е отразил, че издава НП въз основа на постановление № 1197 / 18.12.2018 г. за отказ да се образува наказателно производство. Изтъква, че такова постановление на него не му е било връчено и по този начин е бил лишен от възможността да го обжалва по отношение на мотивите, независимо, че резултатът от произнасянето е в негова полза. При това положение липсва влязъл в сила акт на прокурор по смисъла на чл.33, ал.2 ЗАНН и АНО  е издал НП по прекратено административнонаказателно производство. При тези съображения жалбоподателят иска атакуваното НП да бъде отменено.

Административнонаказващият орган изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (АУАН № Д757000/01.09.2018 г., наказателно постановление № 18-1204-005292/ 27.02.2019 г. на Началника на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 8121К – 1385 / 21.04.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 517з – 86 / 13.01.2017 г. на Директора на ОДМВР - София, акт за встъпване в длъжност от 23.04.2015 г., акт за встъпване в длъжност от 23.01.2017 г., постановление за отказ да се образува наказателно производство от 18.12.2018 г., справка за административни нарушения на водач, справки за промяна на собствеността и регистрацията на МПС, справка за прекратена регистрация на МПС, и показанията на свидетеля Н.Г.Д. и В.П.В.), намира следното:

На 01.09.2018 г. свидетеля Н.Г.Д. и колегата му В.П.В. – мл. автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОДМВР – София изпълнявали служебните си задължения на ПП – І – 8. Около 20.52 часа в района на 26-ти км. полицейските служители спрели за проверка лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“,  с рег. № СО 4710 ВН, управляван от жалбоподателя Т.В.Г., който се движел в посока от гр. София към ГКПП – Калотина. При извършената в хода на проверката справка контролните органи установили, че на 23.07.2018 г. автомобилът е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят в двумесечен срок от придобиване на собствеността по силата на договор за покупко – продажба № 1718 от 22.05.2018 г. не е регистрирал притежаваното от него МПС в сектор ПП МВР по постоянен адрес. За така установеното нарушение св. Д. съставил АУАН № 757000/01.09.2018 г., в който същото било квалифицирано по чл.140, ал.1, пр.1 ЗДвП.

От представените справки за регистрация и собственост на лекия автомобил, се установява, че той е придобит от жалбоподателя на 22.05.2018 г. и в едномесечния срок  не бил регистриран в КАТ при ОДМВР – София, който се явява службата по регистрация на ППС по постоянен адрес на жалбоподателя. На 23.07.2018 г. регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, тъй като е подадена по електронен път информация за сключен договор за покупко – продажба от 22.05.2018  г. и в едномесечен срок от прехвърлянето на собствеността приобретателят не е пререгистрирал придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния си адрес.

По случая била извършена и проверка по пр.пр. № 1197/2018 г. по описа на РП – гр. Сливница с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление от 18.12.2018 г. прокурор от РП-Сливница, преценил, че извършеното от жалбоподателя Г. не покрива признаците на престъпление по НК, поради което и на основание чл. 213 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ характер и прекратил прокурорската преписка. С оглед на горното прокурорът изпратил материалите по делото на Директора на ОДМВР - София за преценка реализирането на административно наказателната отговорност на въззивника.

Въз основа на издадения АУАН № 757000/01.09.2018 г. Началник група сектор „ПП“ при ОДМВР-София, на 27.02.2019 г. издал обжалваното НП № 18-1204-005292/ 27.02.2019 г. 

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

НП е издадено от компетентен орган – Началник на РУ при ОДМВР – София съгласно заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи (издадена съобразно чл.189, ал.12 ЗДвП). АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автокнтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 ЗАНН относно описание на нарушенията – в акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидяализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на АНО изискването на чл.57, ал.1 ЗАНН, а именно – в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършените административни нарушения. От обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво административно обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че управлява придобития от него лек автомобил без да го е пререгистрирал в едномесечен срок от придобиването на собствеността върху него в службата за регистрация на ППС по постоянен адрес с копие от договора.

Затова и съдът приема, че формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, спорни и неизяснени обстоятелства не е имало и в хода на водената преписка, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от общ характер - такова по чл. 345, ал. 2 от НК, за което е водена и преписка. Впоследствие след отказът да се образува досъдебно производство, поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК (единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали деянието е престъпление от общ характер или не), но пък са налични данни за извършено административно нарушение, наблюдаващият прокурор е упражнил правомощията си по закон и е изпратил делото на АНО за преценка реализирането на административната отговорност на въззивника. В унисон с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.), съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган, АНО е образувал АНП и е издал НП, предмет на настоящото дело. Поради това и становището, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя в тази посока не се споделя от настоящия състав. Постановлението на РП – гр. Сливница е получено от АНО на 21.12.2018 г. видно от входящия печат, и НП е издадено на 27.02.2019 г., т.е. по - малко от месец след това. Липсата на прекратяване на административнонаказателното производство по чл.33, ал.2 от ЗАНН е с оглед последващата възможност за реализиране на административнонаказателната отговорност при приложение на чл. 36, ал.2 ЗАНН, като ефектът от липсата на прекратяване е, че срокът за издаване на НП не е спрял да тече и в случая е спазен с издаването на процесното НП на 27.02.2019 г., т.е. в рамките на 6 – месечния срок.

Ето защо са били и налице основанията, визирани в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.), които по принцип не допускат двукратно санкциониране на дееца за едно и също деяние в смисъла на даденото тълкуване на признака „idem“  в ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС.

С НП на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Не се спори, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“,  с рег. № СО 4710 ВН, е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване (ПП – І - 8) на датата посочена в административното обвинение. Жалбоподателят не оспорва и фактът, че е придобил собствеността на автомобила на 22.05.2018 г. в предвидената за това форма съгласно чл. 144, ал. 1 ЗДвП (писмен договор с нотариална заверка на подписите), както и че в едномесечен срок от придобиването не е изпълнил задължението си по чл. 145 от ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира превозното средство на свое име, но въпреки това е продължил да го управлява.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че деянието е извършено без вина, доколкото жалбоподателят не е бил надлежно информиран за прекратяване на регистрацията. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017 г.), съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират жалбоподателя Г. за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и такова задължение). Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила му ще бъде прекратена, вследствие на неговото бездействие. В случая крайният срок за пререгистрация на автомобила е бил 22.07.2018 г. и очевидно не е бил спазен от новия собственик, поради което и правилно регистрацията му е била служебно прекратена, считано от 23.07.2018 г.

Действително, видно от справката от Сектор „ПП“ при ОДМВР – София и от приложените към нея извлечения от информационните системи на МВР на 02.11.2018 г. е била извършена промяна на регистрацията с услуга „възстановяване след прекратена регистрация, промяна на собственост“ на „Фолксваген“, модел „Голф“,  с рег. …, но тази промяна по никакъв начин не може да доведе до отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като към този момент същият с бездействието си е осъществил състава на административно нарушение и пререгистрацията е следствие от неизпълнение на неговото задължение.

Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност. Затова и съдът намира, че в случая са налице безспорни и категорични доказателства, че именно Т.Г. е извършил нарушението, за което е бил санкциониран.

Поради горното и предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. С оглед на санкционната правна норма, която предвижда размера на административната санкция, наложените с обжалваното постановление наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, които са минимално предвидените в санкционната норма, се явяват законосъобразни. За съда не съществува законова възможност да измени издаденото НП, като определи административното наказание глоба или ЛПУМПС под предвидения от законодателя размер, поради наличие на забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.

На основание Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са били отнети и общо 10 точки, като съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни точки, тъй като намира, че същите по своя характер не съставляват административно наказание по смисъла на чл. 13 от ЗАНН, и обжалването им не е предмет на настоящото производство.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на 140 от ЗДвП гарантира. Отделно от това видно от приложената по делото справка за нарушител /водач същият е правоспособен водач от месец януари 2006 г., като за този практически опит, многократно е санкциониран с налагане на различни административни наказания за нарушение на разпоредбите на българското законодателство, свързани с транспортната сигурност. Горното идва да покаже, че въззивникът системно не изпълнява задълженията си по ЗДвП. Както бе отбелязано по-горе обстоятелството, че на 02.11.2018 г. (т. е. два месеца след констатиране на настоящото нарушение) автомобилът е регистриран в Сектор ПП при ОДМВР - София на името на въззивника, е последица от неговото бездействие, в никой случай не е доброволен акт, какъвто би бил ако същият не бе управлявал автомобил след дерегистрацията му, а е последица от понесените от него административни санкции. Поради това и няма как да се охарактеризира извършеното от водача като маловажен случай на нарушение. Нарушението не следва да се толерира, а следва да се накаже, с оглед превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения ред.

По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

            Воден от горното, съдът

                                                      Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-1204-005292/ 27.02.2019 г. на Началника на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, с което на Т.В.Г., с ЕГН ********** ***, за нарушение разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -  дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: