Р
Е Ш Е
Н И Е № …..
гр. София, 24.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV - „Д”
състав в публичното заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ :
Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Светослав
Спасенов
при
участието на секретаря Вероника Димитрова, като взе предвид докладваното от
съдия Иванова в. гр. д. № 12260 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на ищеца Р.А.М., чрез представителя й, срещу решение №
172174/22.07.2019 г. на 60 с-в, СРС, по гр. д. № 70557/2018 г., с което са отхвърлени предявените срещу „С.Б.за рехабилитация - национален комплекс“ ЕАД, ЕИК ******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за
възстановяване на ищцата на длъжността „организатор маркетинг/реклама“ в
дирекция „Медицински дейности, маркетинг и анализи“ в ответното дружество и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ - за осъждане ответника да заплати обезщетение за
оставане на ищцата без работа поради уволнението за периода от 28.09.2018 г. до
28.03.2019 г. в общ размер на 6 930, 36 лв.
В жалбата се излагат съображения,
че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства и установените факти. Поддържа се, че ищцата
е изложила подробни съображения за извършване на уволнението при допусната от
работодателя злоупотреба с права по смисъла на чл. 8 КТ, тъй като е налице
единствено изменение на образованието, при идентична трудова характеристика за
длъжността, за което на ищцата е била връчена нова длъжностна характеристика. Работодателят
е прекратил трудовият й договор без да обсъди факта, че е защитила дипломна
работа точно във връзка с маркетинговата стратегия на предприятието на
работодателя. Поддържа, че предмет на преценка в случая е и обстоятелството доколко
изискванията за заемане на длъжността са въведени добросъвестно и с оглед
нуждите на работата, тъй като ищцата е въвела твърдение за злоупотреба с
правата на работодателя. Излагат се доводи, че ищцата е изпълнявала точно и
добросъвестно служебните си задължения. Позовава се и на антидатиране на
заповедта за изменение на длъжностната характеристика, предвид възстановяването
й на работа след предходна отмяна на уволнението, както и на промяна в
изискванията за изпълнение на длъжността при допусната злоупотреба с право, с
единствена цел - повторното й уволнение, а не с оглед извършваната работа. Излага
и доводи, че задълженията по двете длъжностни характеристики са абсолютно
идентични, с изключение на изискването за висше образование със степен
бакалавър или магистър по специалността „маркетинг“ или „реклама“, т. е. въведено
е само ново изискване относно образователната степен и специалността. Ищцата поддържа,
че не е оправдано въвеждането на ново изискване за образователна степен и
специалност, доколкото длъжността й е преместена в друг обединен отдел „Медицински
дейности, маркетинг и реклама“, заедно с длъжностите, намиращи са до момента в
отдел „Медицински дейности“. Според ищцата не е налице реална промяна в
трудовите задължения за длъжността й при новото изискване за образование.
Поддържа освен това, че уволнението е следвало да се извърши на основание – по
чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, вместо по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, което касае
сключването на трудов договор при изначална липса на конкретно изискване. В
този случай, ако уволнението е било извършено на основание чл. 328, ал. 1, т.
11 КТ, за прекратяването е следвало да се изиска разрешение по чл. 333 КТ от
Инспекцията по труда (ИТ), доколкото служителката е представила ЕР на ТЕЛК. Тъй
като по този начин процесът на прекратяване на договора е можел да се удължи се
твърди, че работодателят е предпочел да я уволни на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ,
при което не е бил длъжен да иска разрешение или становище от ИТ. Поддържа освен
това, че тъй като е с 50 % намалена работоспособност за нея ще бъде трудно
намирането на друга работа. Като аргумент за злоупотребата с право ищцата сочи
и обстоятелството, че не и е предоставена реална възможност да изпълнява
трудовите си функции след възстановяването на работа. Съдът необосновано е
счел, че при недоказана злоупотреба с право от страна на ответника, уволнението
е законосъобразно извършено, без да изследва предпоставките за прекратяване на
договора й по същество. Моли да се отмени решението и всички искове да се
уважат. Претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Ответникът – въззиваема
страна „С.Б.за рехабилитация - национален комплекс“ ЕАД,
чрез представителя си оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа,
че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения на материалния
и процесуален закон и то е обосновано и съобразено със събраните по делото
доказателства и практиката на ВКС. Неоснователно в жалбата се твърди, че
промяната на изискванията за заемане на длъжността съставляват злоупотреба с
правата на работодателя по смисъла на чл. 8 КТ. Поддържа се, че ищцата е била
възстановена на работа 4 години след предходното прекратяване на договора, през
който период работодателят е променил изискването за изпълнение на длъжността
й. Това е станало преди произнасянето на ВКС относно първото прекратяване на
договора, като промяната на длъжностните характеристики се отнася за всички
служители в новосъздадената дирекция, а не само за ищцата. Поради това не става
въпрос за едностранен подход на работодателя или негативно отношение към нея. Възразява
се срещу твърдението, че е налице антидатиране на заповедите или на
извлечението от електронния деловоден регистър на работодателя, както срещу твърдението,
че уволнението е следвало да се извърши на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ,
а не по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и е налице злоупотреба с правата на
работодателя. Оспорва се и довода, че на
ищцата не са осигурени необходимите условия за изпълнение на работата. Недопускането
на ищцата до работа не е предмет на настоящото производство, според ответника. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се
потвърди първоинстанционното решение. Не претендира разноски в производството.
СГС, като взе предвид доводите на
страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната
проверка, приема за установено следното :
СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за отмяна на прекратяването на трудовия договор извършено на основание чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ, възстановяване на предишната длъжност и заплащане на
обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ.
Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част. По отношение
на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба. Съдът служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК, като в рамките на проверката по чл. 269 ГПК настоящата инстанция намира,
че решението е валидно постановено и допустимо.
СРС
е обсъдил подробно установената по делото фактическа обстановка, която
настоящият въззивен състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а
препраща към нея, с оглед възможността предвидена в чл. 272 ГПК.
В
допълнение към изложеното от СРС и в отговор на възраженията в настоящото
производство, въззивният състав приема следното :
По
делото не е било спорно, че ищцата е работила по правоотношение с ответното
дружество по трудов договор № РД-15-493/31.10.2001 г., първоначално на длъжност
„началник отдел „Маркетинг и реклама“, а впоследствие - от 02.12.2013 г. е била
преназначена на длъжност „организатор маркетинг/и реклама“ в отдел „Маркетинг и
продажби“ при ответника.
Не
е спорно също така, че след отмяна на предходното уволнение на ищцата от 2014
г. по чл. 328, ал. 2 КТ, тя е била възстановена на предишната работа на
длъжност „организатор маркетинг/и реклама“ в дирекция „Медицински дейности,
маркетинг и анализи“ на ответното дружество, като е подписала допълнително
споразумение от 02.01.2018 г. към трудовия договор във връзка с
възстановяването си на работа.
От
доказателствата прието пред СРС се установява, че със Заповед №
РД-09-103/05.05.2017 г. на изпълнителния директор на ответното дружество - т. 5
и т. 7 е закрит отдел „Маркетинг и анализи“ в Дирекция „Финанси“, като е
разкрита Дирекция „Медицински дейности, маркетинг и анализи".
Със
Заповед № РД - 09 - 103 - 1/05.05.2017 г., в допълнение на Заповед № РД - 09 - 103/05.05.2017
г., е наредено, считано от 10.05.2017 г., да бъде променено изискването за
необходимото образование за заемане на длъжностите „организатор маркетинг и реклама“
и „специалист маркетинг“ на висше образование с образователно - квалификационна
степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалностите „маркетинг“ или „реклама“.
Във връзка с новото изискване са утвърдени и нови длъжностни характеристики за
посочените длъжности.
Пред
СРС е представено извлечение от електронния регистър на заповедите в ответното
дружество, от което се установява, че Заповед № РД-09-103/05.05.2017 г. и
Заповед № РД- 09-103-1/05.05.2017 г. са вписани с посочените регистрационни
номера и дати на издаване, като след тях била вписана Заповед №
РД-09-103-2/10.05.2017 г. за определяне на лица по защита на личните данни. При
това съдът намира за неоснователно и недоказано възражението на ищцата за
антидатиране на заповедите или издаването им с оглед процеса.
Не
се спори и се установява, че до ищцата е отправена покана изх. №
21-1/02.01.2018 г. от изпълнителния директор на ответното дружество, с което и
е даден срок от два работни дни да представи диплома за изискуемото за
длъжността завършено висше образование със съответната
образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по
специалностите „маркетинг“ или „реклама“. Писмото е връчено на ищцата на 02.01.2018
г.
С молба
вх. № 21-2/05.01.2018 г. от ищцата в отговор на отправеното от работодателя
уведомление, са представени дипломи за завършено висше образование специалност
„Икономика и организация на труда“, квалификация „Икономист“, за завършено
висше образование специалност „Здравен мениджмънт", професионална
квалификация „Магистър по икономика", квалификационна степен
„Магистър", и защитена дипломна работа на тема „Маркетингова стратегия на
„С.Б.за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД. При това съдът намира за
установено в производството, че ищцата няма необходимата образователно -
квалификационна степен, изискуема за изпълнение на длъжността, съобразно новите
изисквания на работодателя и не отговаря на новите изисквания за образование за
изпълнение на длъжността „организатор
маркетинг и реклама“.
Не
е спорно, че със Заповед № РД-15-269/28.09.2018 г. трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - поради липса на необходимото
образование за изпълнение на работата. Заповедта е връчена на служителката на
28.09.2018 г. съгласно направеното отбелязване върху нея.
Спорен
по делото е въпросът дали са реализирани предпоставките за упражняване правото
на работодателя да прекрати трудовия договор с ищцата на посоченото в заповедта
основание - чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, както и дали при това не е допусната
злоупотреба с правата му, по смисъла на чл. 8 КТ.
По
тези въпроси, във връзка с наведените във въззивната жалба доводи и в
допълнение към изложеното от СРС, въззивният съд намира следното :
По същество по иска за отмяна на
уволнението направено на основание чл. 328, т. 6 КТ изцяло в доказателствена тежест на работодателя е да установи,
че законосъобразно е приложил обективното основание за
прекратяване на договора по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - т. е., че към момента на прекратяване на договора
действително е било налице ново изискване на наличие на висше образование с образователно
- квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалностите
„маркетинг" или „реклама", с всички допустими от закона доказателствени
средства. (в този смисъл - решение № 24 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 737/2011 г.,
ГК, ІІІ ГО на ВКС).
Тежестта на доказване
законосъобразното упражняване на правата да се прекрати договора е разпределена
от СРС с доклада по делото. Съдът е указал в определението си 28.01.2019 г., че
в тежест на ищцата е да установи твърденията си за злоупотреба с правата на работодателя
по чл. 8, ал. 1 КТ при прекратяване на договора, както и обстоятелствата
оборващи презумцията за добросъвестност по смисъла на чл. 8, ал. 2 КТ.
На въпроса кога
следва да се приеме, че е налице „промяна в изискванията за
образование за заемане на определена длъжност“ като предпоставка за законност
на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, трябва ли работодателят да
установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в
изискванията за определена длъжност, както и какво е от значение при преценката
на съда за добросъвестност на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е даден отговор в последователната
практика на ВКС, обективирана
в : решение по гр. дело № 254/2009 г., ІV г. о. на ВКС, решение от 19.10.2011 г. по
гр. дело № 143/201 г.,.ІV г. о. на ВКС, решение от
08.07.2010 г. по гр. д. № 978/2009 г. на ВКС, ІV г. о. решение № 85 от 19.03.2013 г. по гр. д. №
760/2012 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, в решение № 58
от 30.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2600/2014 г. на ІV г. о., решение №
345/13 от 06.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2013 г. на ІV г. о., решение № 192 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 680/2012 г. на ІV г. о. т. н.
Според
посочената съдебна практика разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, касае фактически
състав предвиждащ промяна в изискванията за заемане на съответната длъжност. В практиката на съдилищата се
застъпва становището, че нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е приложима при
промяна на изискванията за необходимото образование и квалификация за изпълнение на дадена длъжност, настъпила след сключване на
трудовия договор. Новите
изисквания за образование и професионална квалификация следва да са въведени
в нормативни актове, длъжностна характеристика или щатно разписание в хода на
действие на трудовото правоотношение.
Работодателят
има право да променя изискванията за образование и квалификация за определена
длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, като неговата воля в този случай е подчинена на суверенната му
преценка. Съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага
нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от
въведената промяна стига с нея да не се нарушават императивни правни норми,
включително и забраната за злоупотреба с право - чл. 8, ал. 1 КТ, както и пряка
и непряка дискриминация. В цитираната съдебна практика е
изрично изяснено, че в хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ работодателят има задължение да спазва принципа за добросъвестно
осъществяване на трудовите права и задължения. (в този смисъл са и решение № 118 от 11.05.2016 г. по гр. д. №
5696/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, решение № 137 от 23.06.2016 г. по гр. д. № 5734/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и др.)
В конкретния
случай, при сравняване на двете длъжностни характеристики – тази при постъпване на работа на ищцата и
последващата, приета от работодателя е видно, че в последващата длъжностна
характеристика е предвидено, че за изпълнение на длъжността служителят
следва да притежава висше образование със степен бакалавър или магистър в
областта на „маркетинга“ или „рекламата“, считано от 10.05.2017 г. При това
обосновано СРС е направил извод, че във втората длъжностна
характеристика е въведено ново изискване за изпълнение на длъжността на ищцата, каквото не е съществувало в предходната длъжностна характеристика.
Като съобрази трайната практика на
съдилищата по въпроса, настоящият състав намира, че волята на
работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка и съдът не е
компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за
дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. Както се посочи и по - горе, в
случаите на промяна на изискванията за заемане на длъжността работодателят има, на общо основание, задължение да спазва принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите
права и задължения. Въпреки че в хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ съдебният
контрол не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, контролът на
съда за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ включва и преценката дали
трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно, съобразно
изискванията на закона - чл. 8, ал. 1 КТ, когато в процеса е въведено твърдение (довод) за нарушения
на тези изисквания. Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ се приема за оборена когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона
средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен
служител, че въведените нови изисквания са единствено с цел да се прекрати
трудовия договор с определен служител или да се заобиколят изискванията за
подбор по чл. 329, ал. 1 КТ или предварителната закрила по чл. 333 КТ. (решение № 192 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 674/2016
г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).
Тъй като в случая ищцата е въвела
доводи за допусната злоупотреба с правото на работодателя да прекрати трудовия й договор на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, както и за дискриминационно и неравностойно отношение
спрямо нея, СРС основателно е извършил преценка на събраните по
делото доказателства в цялост с оглед установяване на действителната цел на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с ищцата.
Както се посочи, изменението на
изискването за образование за заеманата от ищцата длъжност „организатор
маркетинг/и реклама“ в дирекция „Медицински дейности, маркетинг и анализи“ е
извършено от работодателя с изрична заповед Заповед № РД-09-103-1/05.05.2017 г.
Новите изисквания са отразени във
връчената на 02.01.2018 г. на ищцата длъжностна характеристика.
Работодателят е предоставил срок на
ищцата да удостовери, че притежава необходимото образование. Безспорен
е факта, че ищцата не е притежавала висше образование бакалавър или магистър в областта на маркетинга и рекламата към
момента на прекратяване на договора и не отговаря на изискванията за заемане на
длъжността.
Неоснователно ищцата поддържа, че СРС не е обсъдил довода, че работодателят е прекратил трудовия договор с ищцата без
да обсъди становището й, че е защитила дипломна работа точно за маркетинговата
стратегия на предприятието на работодателя. Напротив - СРС е обсъдил това
възражение в мотивите на оспореното решение и основателно е приел, че защитената от ищцата
дипломна работа на тема „Маркетингова стратегия на „С.Б.за рехабилитация -
Национален комплекс“ ЕАД не може да се приравни на диплома за завършено висше
образование по специалностите „Маркетинг“ или „Реклама“. Възраженията на ищцата
в посочения смисъл, поддържани в жалбата, са неоснователни.
Относно
доводите й за липса на качествено изменение в трудовите задължения, освен в
изискването за образование, въззивният състав също приема, че липсата на
изменение в изпълняваните задължения не може да се приравни на злоупотреба с
право от страна на работодателя.
По възражението, че работодателят е
следвало да прекрати договора с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, а
не по чл. 328, ал. 1, т. 6 ГПК, въззивният съд намира следното :
Нормата
на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е приложима при промяна на изискванията за образование
и квалификация, а разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ засяга всички
останали изисквания за изпълнение на длъжността - трудов стаж, компютърна
грамотност, владение на чужди езици, свидетелство за управление на МПС и др. В
съотношението между двете основания за уволнение се разкриват и разликите във
фактическите им състави - по т. 6 изискуемите предпоставки за упражняване на трудовата функция касаят само промяна
в изискванията за образуванието или квалификацията, а по т. 11 обема на
изискванията е по - широк и третира
всички останали изисквания извън образованието и квалификацията.
С оглед
спецификата на работата и нуждите на предприятието работодателят може да въведе
и по - високи изисквания за образование и квалификация, както и други нови
изисквания за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото
правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика.
Обосновано
СРС е приел и че не се установява злоупотреба с право свързана със заобикаляне
на защитата по чл. 333 КТ при предприетото от работодателя съкращение по чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ, вместо по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, за което не се изисква
предварително разрешение на инспекцията по труда - по арг. от чл. 333, ал. 1 КТ.
Действително
в производството ищцата се е позовала на експертно решение на ТЕЛК, с което и е
определена 50 % трайно намалена работоспособност поради наличието на няколко
диагностицирани общи заболявания. В случаите на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, за да
се ползва с предвидената закрила, работникът или служителят следва да установи,
че страда от някоя от болестите, изброени в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от
20.02.1987 г., а именно исхемична болест на сърцето, активна форма на
туберкулоза, онкологично заболяване, професионално заболяване, психично
заболяване и захарна болест. Изброените заболявания в Експертното решение на
ТЕЛК, представено от ищцата, не попадат в предметния обхват на закрилата,
предвидена в чл. 333 КТ.
При
липса на други доказателства основателно СРС е направил заключение, че не е
установено ответникът да е приложил прекратяване на договора по чл. 328, ал. 1,
т. 6 КТ, вместо по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ с единствената цел да заобиколи
закрилата, която е предвидена по чл. 333, ал. 1 КТ.
Освен това
следва да се отбележи и факта, че изискванията за заемане на длъжността са били
променени още към м. 05.2017 г., много преди възстановяване на ищцата на
заеманата длъжност след предходното уволнение. При това не може да се сподели
възражението й, че промяната на изискванията е направена само с цел последващо
прекратяване на договора й. По делото не се
установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата заеманата
от нея длъжност да е била съкратена, нито на нейно място е бил назначен
служител, който да не отговаря на новото
изискване за образование.
В заключение въззивният състав
намира, че от подробно обсъдените пред СРС писмени и гласни доказателства не се
установява желание на работодателя, чрез законово допустими средства (промяна в
изискванията за заемане на длъжността), да постигне прекратяване на
трудовия договор конкретно с ищцата.
Не
следва нищо различно от факта, че след възстановяването на Р.М. на работа,
работодателят не й осигурил необходимите условия да упражнява трудовите си
задължения. В случая това обстоятелство е правно ирелевантно за
законосъобразността на прекратяването на договора по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Поведението на работодателя би било от значение за евентуална претенция за
обезщетение от недопускане до работа, каквато не е предявявана в
производството.
Като се съобрази изложеното до тук в съвкупност,
следва да се приеме за съобразен с материалния закон извода на СРС, че работодателят не
е нарушил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 КТ, а
ищцата, чиято е била доказателствената тежест в случая, по общите правила на
чл. 154 ГПК, не е оборила презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ за
добросъвестно упражнавяна на трудовите права от страна на работодателя.
Обоснован и съобразен с
доказателствата е извода на СРС, че в производството ответникът - работодател е установил законосъобразно упражняване на
потестативното си право да прекрати договора на ищцата на посоченото основание - чл. 328, т. 6 КТ.
Следователно искът по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ законосъобразно е бил отхвърлен от СРС. Доколкото исковете по чл.
344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ са функционално обусловени от
отмяната на уволнението, те също са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Понеже решаващите изводи на настоящият състав съвпадат
изцяло с тези на СРС, решението следва да се потвърди - като постановено при
правилно приложение на материалния и процесуален закон.
По
разноските пред СГС :
С оглед изхода от спора, право на разноски има
въззиваемата страна – ответника, но доколкото той не претендира разноски за въззивното
производство, такива не се присъждат в негова полза.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
172174/22.07.2019 г. на 60 с - в, СРС, по гр. д. № 70557/2018 г., с което са отхвърлени предявените от Р.А.М.,
ЕГН
********** срещу „С.Б.за рехабилитация - национален комплекс“ ЕАД, ЕИК ******,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен
срок от съобщението до страните, че е изготвено пред ВКС, при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.