Р Е Ш Е Н И Е
№………………..../13.04.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на деветнадесети март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
При участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 13301 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Р.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв. А., срещу „Д.З.”
АД осъдителен иск с правно основание чл.
405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 10 лв., частичен иск от 335,94
лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане „Каско на МПС” от 30.10.2018 г. за вреди от настъпило застрахователно събитие на
21.06.2019 г. на л.а. марка „**“, с peг. № В *, настъпило в гр. *, ж.к. **при паркиране на
автомобила – охлузване на предната броня, и застрахователно събитие, настъпило
на 23.06.2019 г. на същото място – увреждане на преден десен калник, представляващо покрит застрахователен риск по застрахователна полица № * от
30.10.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
20.10.2020г., до окончателното й заплащане.
Ищецът
твърди, че на 30.10.2018 г. сключил с ответното дружество застраховка „Каско“, Клауза „Пълно каско“ на
личния си автомобил марка л.а. марка „**“,
с peг. № В **, със срок на действие от
01.11.2018г. до 31.10.2019г. Сочи, че автомобилът бил застрахован за сумата от
12150 лв., като застрахователната премия, която трябвало да заплати съгласно
застрахователна полица № **от 30.10.2018г. е заплатил изцяло на четири
разсрочени вноски. Излага, че на 21.06.2019
г., управлявайки автомобила в гр. *, гр. *,
ж.к. **при паркиране на
автомобила охлузила предната броня във висок бордюр. Твърди, че на
24.06.2019 г. уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,
след което бил извършен оглед на автомобила, изготвен снимков материал и
изготвено опис-заключение за щетите. Установено било, че на 23.06.2019 г. е
настъпило и увреждане на преден десен калник,като тези щети били описани от
застрахователя. Сочи, че застрахователят изплатил обезщетение в размер на
342,62лв. Излага, че след извършено проучване в сервизи, установил, че сумата
необходима за възстановяване на автомобила възлизала на 678,56лв. При тези
съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените
разноски.
В
открито съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа
предявения иск и моли за уважаването му. Настоява се, че клаузите на т.53,
т.54.4, т. 56 и т. 58.1 са неравноправни, поради което не обвързват ищеца. Сочи
се, че с представените платежни нареждания са обхванати заплатени суми по
влезлите в сила решения, включая обезщетения, лихва
за забава и разноските по делата, а не само застрахователното обезщетение.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника „Д.з.“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Поддържа, че спорът между страните се свежда до действителния размер на
вредите. Намира, че ищецът е обезщетен изцяло за настъпилото събитие.
Позовавайки се на т. 53 от ОУ, намира че размерът на обезщетението е правилно
определен по реда на т. 54 вр. т. 54.4 от ОУ с оглед
възрастта на автомобила – 11 годишно МПС, в размер на 342.62лв. и изплатен на
01.07.2019 г. Сочи, че застрахователната премия не е за покритие на обуславящо
обезщетение с оригинални нови части или ремонт в сервиз сертифициран по ИСО.
Настоява се, че за събития доказани само с декларация на основание т. 58.1 от
ОУ размерът на изплатеното обезщетение не може да надхвърля 15 % от полицата,
поради което лимитът е изчерпан. Намира, че обезщетението е изплатено изцяло
съобразно договореното между страните, поради което моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, както е прието с
доклада по делото наличието на сключен договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” от
30.10.2018 г. за л.а. марка „**“, с peг. № В **, със срок на действие 01.11.2018г. до
31.10.2019г. по застрахователна полица застрахователна полица № **от
30.10.2018г.; че застрахователната премия е изцяло заплатена; че на 21.06.2019 г. и 23.06.2019 г.
са настъпили застрахователни събития, при което са увредени преден десен калник
и предна броня; застрахователят е уведомен за настъпилото събитие на
24.06.2019г.; че на 01.07.2019 г. е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 342,62лв.; че към датата на застраховката застрахованото МПС е на
възраст над 10 години.
Представени са по делото Общи условия за
застраховка Каско на МПС на застрахователя, видно от
които в разпоредбата т. 53 от ОУ е предвидено, че оценката на щетите и
обезщетяване се определя по правилата на застрахователя и приетата методика. В
т.54 вр. т.54.4 от ОУ е предивдено
при частична щета, за което от датата на първата регистрация до датата на
началото на застраховката са изминали над 10 години, застрахователно
обезщетение се определя по посочения в ОУ начин. Видно от т.58.1 от ОУ за настъпили събития,
доказани само с декларация на застрахования, размерът на изплатените
обезщетения не може да надхвърля повече от 15% от застрахователната сума по
полицата.
Не е спорно, а от представеното платежни нареждания от 01.07.2019 г. и 08.12.2020 г.
се установява, че по щета №*/19г., заведена по гр.д. №
2264/2020 г. на ВРС са заплатени суми в общ размер на 1639,21лв.
Видно от платежни нареждания от 27.02.2020 г. и
01.07.20219 г. се установява, че по щета №*/19г., заведена по гр.д.
№11136/2019 г. на ВРС са заплатени суми в общ размер на 919,58лв.
Не е спорно, а и от извършена служебна справка се
установява, че с влязло в сила решение
по гр.д.. №11136/2019 г. по описа на ВРС , ответникът е осъден да
заплати сумата от 10 лв.– частична претенция от сума в
общ размер на 323,22 лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС”,
обективиран в застрахователна полица № **от
30.10.2018 г., за имуществени вреди, нанесени на собствения на ищеца лек
автомобил „**“ с рег. № В** вследствие на застрахователно събитие, констатирано
на 23.06.2019 г. в гр. *, за което е образувана щета под № */24.06.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 17.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, както и разноски в размер на 560лв.
Не е
спорно, а и от извършена служебна справка се установява, че с влязло в сила
решение по гр.д.. №13301/2020 г. по
описа на ВРС, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лв.– частична претенция от сума
в общ размер на 1630,80 лв., представляваща неизплатен остатък от
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско
на МПС”, обективиран в застрахователна полица № **от
30.10.2018 г., за имуществени вреди, нанесени
на собствения на ищцата лек автомобил „**“ с рег. № В** вследствие
застрахователно събитие, констатирано на 23.06.2019 г. в гр. *, за което е образувана щета под № */24.06.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.02.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 405, ал. 1 КЗ и разноски по делото от 510 лв.
Съобразно допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза, установените увреждания по
автомобила са в предната част, изразяващи се в увреждане на предна броня и
преден десен калник, за които е необходим ремонт и боядисване. Общата стойност
за възстановяване на автомобила по средни пазари цени за оригинални части към
датата на произшествието, като при изчисляване се използва цената, предлагана в
поне три сервиза, отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно
да притежават сертификат по ISO и които не притежават сертификат за качество е
в размер от 612,29 лв.При изслушване на заключението в съдебно заседание вещото
лице уточнява, че общата стойнсот на щетите в
сервизи, които не притежават сертификат за качество е посочена в т. 5 от заключението
и възлиза на 462,10лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна
квалификация чл.405 КЗ, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване в процеса
наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните по сключен договор за застраховка „Каско”,
с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата
на застрахователното събитие; настъпило застрахователно събитие на сочената
дата, както и че вследствие на събитието е ищецът претърпял твърдяните
имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат,
както и че ищецът е изправна страна по договора, като е заплатил дължимата
застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно
застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи. В
тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението за репариране на претърпените
вреди или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното обезщетение.
Прието
е за безспорно между страните на основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, че между
тях е сключен
договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” от 30.10.2018 г. за л.а.
марка „**“, с peг. № В **, със срок на
действие 01.11.2018г. до 31.10.2019г. по застрахователна полица застрахователна
полица № **от 30.10.2018г.; че застрахователната премия е изцяло заплатена; че
на 21.06.2019 г. и 23.06.2019 г. са настъпили застрахователни събития, при
което са увредени преден десен калник и предна броня; застрахователят е
уведомен за настъпилото събитие на 24.06.2019г.; че на 01.07.2019 г. е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 342,62лв.; че към датата на
застраховката застрахованото МПС е на възраст над 10 години.
Не
е спорно по делото и от съвкупния анализ на събраните писмени доказателства и
приетото заключение на вещото лице по допуснатата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява настъпване на
застрахователно събитие на 21.06.2019 г., като резултат от което са настъпили
вреди за ищеца. Застрахователят е извършил опис на щетите и е образувал
преписка по щета, т.е. същият е бил уведомен за застрахователната претенция на
ищеца.
Спорен
по делото въпрос е дължимостта на застрахователното обезщетение и в какъв
размер следва да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно
разпоредбата на чл.386, ал.1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). По аргумент на втората алинея на цитираната разпоредба
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съобразно трайната съдебна практика обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна
сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането (в този смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение №
167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г. на ВКС, II т.о. и др. ,
актуална и след влизане в сила на Кодекса за
застраховането от 01.01.2016 г.).
Обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да
се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му
стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане
и коефициент за овехтяване.
В случая от изслушаната в съдебно заседание САТЕ се установява, че
средните пазарни цени за увредените части и за труд възлизат на 612,29 лева. Тъй като
действителната стойност на вредата следва да бъде съизмерима със
средните пазарни цени съдът намира, че дължимото обезщетение в настоящата
хипотеза следва да се изчисли на средната стойност между цената на
средната стойност за труд и материали в сертифицирани сервизи и
такива, които не притежават сертификат, поради което съобразно изчисленията на
вещото лице възлиза в размер на 612.29лв. Не е спорно, че по заявената застрахователна претенция
ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 342,62лв., които следва
да се приспаднат от дължимото обезщетение. Или, дължимото към момента
обезщетение възлиза на сумата от 269,67 лева.
За
да обоснове недължимост на претендираното
обезщетение ответникът се е позовал на разпоредби от ОУ, срещу които ищецът е релевирал възражение за тяхната нищожност, поради
противоречието им с КЗ и ЗЗП.
Съдът като съобрази съдържанието на т. 53,
т. 56 и т. 58.5 от ОУ намира, същите за неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.
2, т. 3 и т. 13 ЗЗП, тъй като не са индивидуално договорени, изготвени са
предварително от застрахователя без възможност потребителя да повлияе на тяхното
съдържание. Същите допускат на
застрахователя да определи едностранно размера на своята престация
по застрахователния договор, избирайки сам методиката, по която да бъде остойностена възстановителната стойност на застрахованото
имущество при частична негова повреда. Няма данни потребителят да е бил
предварително запознат със системата за начина на определяне на обезщетението, включая по система Аудатекс. Освен
това чрез тази система на практика се ограничават пазарните аналози, което в
крайна сметка води до определянето на цена за ремонт на увреденото имущество,
значително по-ниска от реалната средна пазарна цена за възстановяване на вещта
във вида, който е имала преди настъпване на застрахователното събитие (според
експертното заключение обезщетението по методиката на застрахователя е в размер
на 462,10 лв., а по средни пазарни цени – 612,29 лв.). Разпоредбата на т. 58.5
от ОУ от своя страна ограничава в предварително фиксиран и значителен размер
(на половина) отговорността на застрахователя, без да е налице възможност за
установяване на евентуално възникналите и подлежащи на приспадане от
застрахователното обезщетение действителни ползи за застрахования от ремонта на
МПС, изразяващи се в увеличаване на неговата стойност при боядисването на
повредените три и повече основни негови детайла. Тези ползи не са закономерна
последица от пребоядисването на автомобила, поради което безусловното
намаляване на дължимата насрещна престация на
застрахователя с 50 % е във вреда на потребителя на застрахователни услуги и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
договора за застраховка, поради което се явява неравноправна. Тези разпоредби не
следва да бъдат съобразявани при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение.
Възражението за нищожност
на клаузата на т. 58.1 от ОУ обаче съдът намира за неоснователно. Предвиденото
в тази клауза лимитиране отговорността на застрахователя до 15 % от
застрахователната сума е оправдано, тъй като касае само застрахователните
събития, чието настъпване не е достоверно доказано. На практика застрахованият
е освободен от тежестта да установи по обективен начин реализирането на
покрития застрахователен риск, довел до незначителни повреди на застрахованото
имущество, поради което насрещното редуциране на дължимото от застрахователя
обезщетение не само не разколебава равновесието в правата и задълженията на
страните по двустранния договор, но дори напротив – постига справедлив баланс
на техните интереси. Поставянето на лимит на обезщетенията за доказани само с
декларация на застрахования събития позволява на ползващия се от застраховката
потребител да получи застрахователно обезщетение за удостоверени единствено от
него (изгодни му) събития, но в рамките на предвидимия за търговеца риск, който
е предварително съобразен при сключване на застраховката и отчетен при
определяне на застрахователната премия като цена на предоставената услуга. Освен
това, уврежданията на МПС, за които не се съставят нормативно регламентираните
документи, респ. които попадат в приложното поле на обсъжданата клауза от ОУ,
са изчерпателно изброени в чл. 6 от Наредба №
Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд и
касаят ПТП, които не са свързани със значителни щети, съответно установената
граница на отговорността на застрахователя до 15 % от цялото покритие, охранява
интереса на потребителя в достатъчна степен.
В
случая ищецът претендира заплащане на обезщетение за увреждане на преден десен
калник и предна броня, които както се изложи по-горе възлизат на сума в общ
размер по средни пазарни цени след приспадане на изплатеното вече обезщетение
на 269,67 лева.
В съответствие с клаузата на т. 58.1 от ОУ, тази сума, заедно с изплатените
предходни обезщетения за други доказани само с декларация на застрахования
събития, не следва да надхвърля 15 % от застрахователната сума от 12 150 лв.,
тоест 1822,50 лв.
От ангажираните писмени доказателства - преводни нареждания, се установи наличието
на две застрахователни събития, за които са изплатени суми, заведени щети под №
*/24.06.2019 г. и под № */24.06.2019 г., като по щета под № */24.06.2019 г. е изплатена сумата от 919,58
лв., а по щета № */24.06.2019 г. е изплатена сумата от
1639,21лв. В платежните нареждания е отразено въпросната щета и гражданското
дело, по което се плаща, поради което съдът намира, че същото включва плащане,
както на съответното обезщетение, така и на разноските по делото. В
застрахователното покритие и предвиденото ограничение на отговорността от 15%
не са включени други разходи извън застрахователното обезщетение. Ответникът не
е ангажирал доказателства, че разноските по водените между страните дела са
заплатени самостоятелно извън посочените суми по платежните нареждания, т.е.
сумата от 560 лв. по гр.д. № 11136/2019 г. по описа на ВРС и 510 лв. по гр. д№
13301/2020 г. по описа на ВРС. Ето защо от общо заплатената сума от 2558,79лв.
(1639,21+919,58), следва да се приспадне сумата от 1070 лв. за разноски по
делата, които не се включват в дължимото застрахователно обезщетение по
полицата, при което остава разликата от 1488,79 лв.
Както се коментира по-горе застрахователния лимит се равнява на сумата от
1822,50 лв., поради което до достигане на същия остава разлика от 333,71 лв.
В случая от ангажираните по делото доказателства се установи, че средните пазарни цени за увредените части и за
труд възлизат на 612,29 лева.
Не е спорно между страните, че на ищеца извънсъдебно е изплатено
обезщетение от 342,62лв., което надхвърля остатъка до уговорения застрахователен лимит, поради което предявеният частичен иск за сумата от 10 лв.
от 335,94лв. следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното
искане и представените доказателства, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сторените по делото разноски в общ размер от 200 лв., от които 100лв.
депозит за САТЕ и 100лв. юрисконсулстко възнаграждение,
определено на основание чл.78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правна
помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Д.з.“
АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, осъдителен
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 10 лв., частичен
иск от 335,94 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане „Каско на МПС” от 30.10.2018
г. за вреди от настъпило
застрахователно събитие на 21.06.2019 г. на л.а. марка „**“, с peг. № В **, настъпило в гр. *, ж.к. **при паркиране на
автомобила – охлузване на предната броня, и застрахователно събитие, настъпило
на 23.06.2019 г. на същото място – увреждане на преден десен калник, представляващо покрит застрахователен риск по застрахователна полица № **от 30.10.2018г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 20.10.2020г., до окончателното
й заплащане.
ОСЪЖДА Р.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „*“ АД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща
сторени по делото разноски, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: