РЕШЕНИЕ
№ 595
гр. Варна, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело №
20253100500857 по описа за 2025 година
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на В. Н. В. чрез
адвокат Н. С. срещу решение № 657 от 26.02.2025г., постановено по гр.д. № 12548 по описа
на Районен съд – Варна, петдесет и втори състав, с което са отхвърлени предявените от
въззивика против „ТЕЦ Варна“ ЕАД иск с правно основание член 344 алинея 1 точка 1 от
Кодекса на труда /КТ/ за признаване на незаконно прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца със заповед № 35 от 11.07.2024г. на изпълнителния директор на
„ТЕЦ Варна“ ЕАД и неговата отмяна и иск с правно основание член 344 алинея 1 точка 3
във връзка с член 225, алинея 1 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца обезщетение за времето, за което е останал без работа вследствие на незаконно
прекратеното му трудово правоотношение, но за не повече от 6 месеца, а именно за периода
от 5.08.2024г. до 05.02.2025г., в общ размер 11 166,96 лева, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /03.10.2024г./ до
окончателното изплащане на задължението; както и е осъден В. Н. В. да заплати на „ТЕЦ
Варна“ ЕАД сумата от 200 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски пред първата
инстанция, включващи юрисконсултско възнаграждение.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението, тъй като по делото не е доказано визираното в заповедта основание – спиране на
работа за повече от 15 дни, считано от 01.11.2023г. – защото ищецът не е спирал работа, нито
е бил уведомяван за престой в предприятието. Напротив – от събраните по делото гласни
доказателства е установено, че ищецът и свидетелите са работили по възложените им от
работодателя задачи и не са знаели, че е обявен престой. Иска се да бъде отменено
решението и да бъдат уважени исковете.
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт Н. А. в писмен отговор е оспорила жалбата
като неоснователна, като подробно е изложила доводите си за правилността и
1
законосъобразността на обжалваното решение и иска неговото потвърждаване.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от трудов договор № 133 от 31.05.2018 г., сключен между „ТЕЦ Варна“ ЕАД –
работодател - и В. Н. В. – работник -, е, че последният е изпълнявал длъжността „монтьор
ел.производствено обслужване“ с място на работа в отдел „Електроподдръжка“ и работно
време от 8 часа при петдневна работна седмица.
Със заповед № 26-1 от 30.10.2023 г. относно установяване спиране на работата в
дружеството за повече от 15 работни дни, считано от 01.11.2023 г., и предприемане на
действия от страна на ръководството на „ТЕЦ Варна“ ЕАД във връзка с констатирания
престой, изпълнителният директор на дружеството е наредил да се преустанови работата на
експлоатационните звена от направление „Производство“, като с точка 4 от заповедта е
наредено при текуща нужда от оптимизация на работните процеси да се извърши преценка
по звена и работни позиции и да се пристъпи към процедура за съкращаване на персонала по
реда на член 328, алинея 1, точка 4 от КТ.
Със заповед № 10-1 от 28.05.2024 г. относно упражняване от работодателя на
даденото му право, произтичащо от член 120 от КТ при престой на предприятието да възлага
на работниците и служителите без тяхно съгласие да извършват временно друга работа в
същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност, в случай на
престой /докато той продължава/ изпълнителният директор на „ТЕЦ Варна“ ЕАД е наредил
в звената, в които е обявен престой, а именно направление „Производство“ и направление
„Управление и поддръжка на активите“, да бъде създадена организация по отдели и работни
звена за временно възлагане и извършване на друга работа /различна от пряката
ангажираност в активна работна среда/ между работниците на различни работни позиции за
демонтаж, поддръжка за съхранение и минимално обследване на съоръженията и
апаратурата.
Видно от предизвестие за прекратяване на трудов договор изх.№ 169 от 11.07.2024 г.,
със същото на основание издадената заповед № 26-1 от 30.10.2023 г. работодателят е
известил В. Н. В., изпълняващ длъжността „монтьор ел.производствено обслужване“ в отдел
„КИП и А“, че във връзка с член 326, алинея 2 от КТ след изтичане на уговорения срок от 30
дни, на основание член 328, алинея 1, точка 4 от КТ /при спиране на работа за повече от 15
работни дни/ ще прекрати трудовото му правоотношение, считано от 11.08.2024 г. С подписа
на двама служители е удостоверено, че на 11.07.2024 г. лицето е запознато и отказва да
получи предизвестието.
Със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 35 от 11.07.2024г. на
изпълнителния директор на „ТЕЦ Варна“ ЕАД трудовото правоотношение на В. Н. В.,
изпълняващ длъжността „монтьор ел.производствено обслужване“ в отдел „КИП и А“, е
прекратено, считано от 05.08.2024 г., на основание член 328, алинея 1, точка 4 във връзка с
член 326, алинея 2 от КТ и заповед на изпълнителния директор на „ТЕЦ Варна“ ЕАД № 26-1
от 30.10.2023 г., както и връчено му предизвестие с изх.№ 169 от 11.07.2024 г. Наредено е на
лицето да се изплатят обезщетения по член 224, алинея 1 от КТ – за неползван годишен
отпуск за 2024 г. в размер на 5 работни дни - и по член 220, алинея 1 от КТ – за неспазен
срок на предизвестие. Заповедта е връчена на ищеца на 12.07.2024 г.
Със заповед № 279 от 09.07.2024 г. на изпълнителния директор на дружеството-
2
работодател на основание член 155 от КТ е разрешено на В. Н. В. ползване на 10 дни
редовен платен годишен отпуск, считано от 22.07.2024 г.
От дневник на работа без наряд на отдел „КИП и А“ се установява, че изпълнението
на последната работна задача, възложена на В. Н. В. /изпробване на защита и блокировки на
ПЕМ в бл.6 и бл.4/ е започнала на 19.06.2024 г. в 8,30 часа и приключила на същата дата в
10,30 часа, като за датата и часа на започване и приключване изпълнителят е положил
подпис. Преди тази дата ищецът е изпълнявал възложена задача на 06.06.2024 г. от 08,30
часа до 09,30 часа На 18, 19 и 20 юни 2024 г. друг екип от отдела е извършвал задача:
проверка схемата на електрозадвижване в бл.4. На 21, 22 и 23 юни 2024 г. няма отразено
извършване на задачи. В периода 24.06.2024 г.-12.08.2024 г. /общо 22 работни дати/
работници от отдела са изпълнявали задача по изолиране на вентилите и демонтиране от
импулсните линии на датчици и пресостати в машинна зала на бл.4.
Видно от регистрационна карта ищецът е регистриран в Агенция по заетостта -
Дирекция „Бюро по труда“ – Варна на 06.08.2024 г.
Видно от трудовата книжка серия на В. Н. В. последният запис в същата е от дата
05.08.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с „ТЕЦ Варна“ ЕАД на
длъжност МЕПО на основание член 328, алинея 1, точка 4 от КТ.
От заключението на вещото лице А. Т. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че брутното трудово възнаграждение, изплатено на ищеца за
последния оборотен от него пълен месец е в размер на 1 861,16 лева.
В хода на производството са събрани гласни доказателства посредством разпита на
свидидетелите С.Д.С. /воден от ищеца/ и К. Н. Б. и Н.С.П. /водени от ответника/. От
показанията на свидетеля Станков се установява, че същият е колега на ищеца
приблизително от 6 години, като двамата са работили по поддръжка на защити и блокировки
към отдел „КИП и А“; задълженията им били при необходимост да се отзоват със запис или
наряд за отстраняване на настъпили аварии, както и периодични проверки и поддръжки на
оборудването; извършваната работа се документирала в дневници; разпореждания за
извършване на определена работа получавали главния НЕПО и главния механик; от януари
до август 2024 г. В. отразявал извършената работа в дневниците, защото той бил старши; на
свидетеля не било известно през това време някой да е обявявал престой; когато В. излязъл в
отпуск през август, свидетелят, заедно с 5 души от отдела сваляли оборудване от блоковете –
основно датчици, периферно оборудване; „ТЕЦ Варна“ ЕАД не произвежда електроенергия
от около две години, но техният отдел поддържал оборудването с поддръжка и периодични
проверки, най-общо, поддържали техниката в изправност, което се налагало от естеството на
съоръженията. В показанията си свидетелят Б. сочи, че работи в „ТЕЦ Варна“ ЕАД от 1981
г. и е механик на цеха; познава ищеца, с когото били колеги; пояснява, че тъй като от 2022 г.,
когато е била спряна на 31 януари, централата не работи и няма производство на
електроенергия; отдел „КИП и А“ към 2024 г. е извършвал само профилактика и поддръжка
на съоръженията и няма ремонтна дейност; от края на месец май до октомври започнали
демонтаж на съоръженията на блоковете; всеки, за да работи, трябва да има запис, и като
механик именно той правил записите, а в негово отсъствие – ръководителят на отдела;
направил справка, че през 2024 г. за В. имало по един запис на месец за януари, февруари,
март и април, за май нямало запис, а последният бил от 19 юни, когато ищецът бил правил
тримесечните проби на питателните помпи на два блока – четвърти и шести; ищецът
поддържал защити и сигнализации, но не бил извършвал трудова дейност; имало осем
лаборатории, но по един или двама човека; съоръженията работели и ако утре кажели да
пуснат централата, щели да я пуснат. Според показанията на свидетелят Платников същият
работи като монтьор в отдел „КИП и А“ в ТЕЦ Варна от 1994 г.; централата не
произвеждала електроенергия от януари 2022 г., като оттогава до края на май 2024 г. отделът
им извършвал основно профилактика на оборудването, а след това започнали да
3
деинсталират оборудването; от януари до юни 2024 г. В. имал по един работен ден в месеца,
като свидетелят знае за това от дневника, а и присъствал сутрин на оперативките, когато се
определяли задачите за всеки един от персонала; лично на него заповед за престой не е
връчвана.
По иска с правна квалификация по член 344, алинея 1, точка 1 от КТ
Установено е по делото, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на
основание член 328, алинея 1, точка 4 от КТ – поради обявяване на престой на
предприятието със заповед № 26-1 от 30.10.2023 г. и спиране на работа за повече от 15
работни дни. Посочената разпоредбата дава право на работодателя да прекрати трудовия
договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в
законоопределения срок по член 326, алинея 2 от КТ. Съгласно трайната практика, престой е
налице при преустановяване на работата в дадено звено от предприятието на работодателя
или определено работно място поради организационно-технически, или икономически
причини, свързани с обективни пречки за осъществяване на дейността – извършване на
ремонт, недостиг на суровини, липса на договори за реализиране на продукцията и други,
които да са с временен характер. Поради отсъствието на необходимите организационно-
технически условия за нейното извършване работата спира, вследствие на което работникът
или служителят е в престой и не изпълнява трудовите си задължения.
Поради гореизложеното при спор по член 328, алинея 1, точка 4 от КТ
доказателствената тежест е на работодателя, който следва да установи както обективното
спиране на работа на предприятието за повече от 15 работни дни, така и че работникът,
чието трудово правоотношение е прекратено, фактически е бил в престой, поради което не е
изпълнявал задълженията си по трудовия му договор. Пред първоинстанционния съд е
установено, че спирането на основната дейност на „ТЕЦ Варна“ ЕАД по производство на
електроенергия е настъпило през януари 2022 г., като за това свидетелстват всички
призовани в хода на делото свидетели. Със заповед № 26-1 от 30.10.2023 г. е установено
спиране на работата в дружеството за повече от 15 работни дни, считано от 01.11.2023 г., и
предприемане на действия от страна на ръководството на „ТЕЦ Варна“ ЕАД във връзка с
констатирания престой, както и преустановяване на работата на експлоатационните звена от
направление „Производство“. Показанията на свидетелите, че не са били уведомени за тази
заповед и за обявения престой не може да се тълкува като неприлагане на същата от страна
на работодателя, защото в нея изрично е записано да се доведе до знанието на съответните
ръководители по звена и отговорните длъжностни лица за нейното изпълнение, а пред съда е
установено, че нито един от свидетелите не е бил на ръководна длъжност.
Твърденията на въззивника В. Н. В. за незаконност на прекратяването на трудовото
му правоотношение, тъй като той не е прекъсвал изпълнението на задълженията си по
договор, се опровергават от доказателствения материал, събран чрез свидетелски показания
и от предоставените писмени документи – дневник за работа без наряд на отдел „КИП и А“.
И тримата свидетели потвърждават пред първоинстанционния съд, че всяка дейност
извършвана в отдел „КИП и А“ е отразявана в работните дневници. Свидетелите Б. и
Платников излагат, че за периода от януари до юни 2024 г. В. имал по един отработен ден на
месец. Видно от посочения дневник за месец юни 2024 г. записи за извършвана от ищеца
работа има само на 06 юни – от 08,30 часа до 09,30 часа и на 19 юни – от 08,30 часа до 10,30
часа, като за удостоверяване на датата и часа на започване и приключване изпълнителят е
положил подпис. Доколкото ищецът не е оспорил данните в дневника, то следва да бъде
прието, че именно това са отработените дни и часове за периода от 06.06.2024 г. до
04.08.2024 г., като от 20.06.2024 г. /денят, следващ последния ден, когато е вписвано
извършването на задача/ до 21.07.2024 г. /денят преди излизането на ищеца в платен
годишен отпуск, който продължил до датата на освобождаването му от работа/ В. има
4
индивидуален престой от 22 работни дни, като предизвестието за прекратяване на трудовото
му правоотношение е връчено на 16-тия ден, а заповедта за самото прекратяване – на 17-тия
ден от този престой.
При това положение фактическия състав на член 328, алинея 1, точка 4 от КТ е
установен и за работодателя законно е възникнало правото да прекрати трудовото
правоотношение на ищеца на основание цитираната разпоредба, което опровергава
твърдението на въззивника за злоупотреба с право, а предявеният иск по член 344, алинея 1,
точка 1 от КТ се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради достигането до идентични изводи с тези на първоинстационния съд,
атакуваното решение по иска с правно основание член 344, алинея 1, точка 1 от КТ
следва да бъде потвърдено.
По иска с правна квалификация по член 344, алинея 1, точка 3 във връзка с
член 225, алинея 1 от КТ
Съгласно член 225, алинея 1 от КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от шест месеца.
От събрания доказателствен материал по делото се установява, че след
прекратяването на трудовото правоотношение В. не е работил по трудово правоотношение
във визирания период, поради което и искът за заплащане на обезщетение за времето, през
което е останал без работа вследствие на незаконно прекратеното му трудово
правоотношение, но не за повече от 6 месеца, а именно за периода от 05.08.2024 г. до
05.02.2025 г., в общ размер на 11 166,96 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.10.2024г. до окончателното
изплащане на задължението се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Поради гореизложеното, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено и в тази му част.
По разноските
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78, алинея 3 във връзка с
алинея 8 от ГПК въззиваемата страна има право да й бъдат репарирани направените
разноски. На основание член 23, точка 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
разноските следва да бъдат определени по следния начин: по иска с правно основание член
344, алинея 1, точка 1 от КТ - сумата от 100 лева /член 23, точка 1, предложение първо/ и по
иска с правно основание член 344, алинея 1, точка 3 от КТ - сумата от 200 /член 23, точка 1,
предложение второ/.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 657 от 26.02.2025г., постановено по гр.д. № 12548 по
описа на Районен съд – Варна, петдесет и втори състав.
5
ОСЪЖДА на основание член 78, алинея 3 във връзка с алинея 8 от ГПК В. Н. В.
ЕГН ********** с адрес в град Варна - ж.к. „В.В.“ *** да заплати на „ТЕЦ Варна“ ЕАД
ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Данаил Папазов, със седалище
и адрес на управление в село Езерово, община Белослав, област Варна, сумата от 300
/триста/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд
по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Светла Величкова Пенева
Считам, че в настоящия случай не са налице предпоставките на член 328, алинея 1,
точка 4 от Кодекса на труда /КТ/ за прекратяване на трудовото правоотношение на
въззивника.
Съображенията ми за това са следните:
Спирането на работата по смисъла на член 328, алинея 1, точка 4 от КТ означава
пълното преустановяване дейността в съответния цех, поделение или друго обособено звено
на предприятието, при пълно преустановяване на извършваната дейност за съответния
период на предприятието, поради вътрешно организационни, технически, икономически и
други причини. Престоят за съответния период е обективният критерий за преценката
спряна ли е работата, като е без значение за съществуването му дали работникът е бил
задължен да ползва платен годишен отпуск или работодателят му е предложил да ползва
неплатен отпуск, или дали поради престоя, му е възложено да изпълнява временно друга
работа.
Няма спор по делото, че е налице заповед на изпълнителния директор на „ТЕЦ Варна“
АД № 26-1 от 30.10.2023 г. относно установяване спиране на работата в дружеството за
повече от 15 работни дни, считано от 01.11.2023 г., и предприемане на действия от страна на
ръководството на „ТЕЦ Варна“ ЕАД във връзка с констатирания престой, изпълнителният
директор на дружеството е наредил да се преустанови работата на експлоатационните звена
от направление „Производство“, като с точка 4 от заповедта е наредено при текуща нужда от
оптимизация на работните процеси да се извърши преценка по звена и работни позиции и да
се пристъпи към процедура за съкращаване на персонала по реда на член 328, алинея 1,
точка 4 от КТ.
Също така не е спорно, че обособеното звено, в което е работил ищецът е „КИП и А“,
6
което звено не е преустановявало работата си поради обявения престой, макар и в намален
обем и свързана с поддържане на съоръженията и профилактика.
Когато в отделно звено на предприятието продължава да се извършва част от
дейността, а друга част не се извършва, не е налице спиране на работата по смисъла на член
328, алинея 1, точка 4 от КТ, тоест не е налице "престой", дори и такъв да е обявен от
работодателя за цялото предприятие. Това е така, защото фактическият състав на
основанието за уволнение по член 328, алинея 1, точка 4 от КТ изисква временно /за повече
от 15 работни дни/, но пълно и обективно преустановяване на работата - дейността на
цялото предприятие или на отделно негово звено. Когато част от дейността в предприятието
на работодателя или в съответното звено е продължила да се извършва и тази дейност е
иманентно свързана с осъществяването на трудовата функция и с изпълнението на
трудовите задължения на даден работник или служител, не е налице основанието по член
328, алинея 1, точка 4 от КТ. Обстоятелството, че по време на обявения от работодателя
"престой" тази дейност е била извършвана от други работници или служители - от същото
или от друго обособено звено в предприятието -, а работникът, чието трудово
правоотношение е прекратено, не е изпълнявал трудовите си задължения дори и за повече от
15 работни дни, не може да обуслови законосъобразност на прекратяването на трудовото
правоотношение, след като дейността е продължила да се извършва и тя е иманентно
свързана с осъществяваната от него трудова функция съгласно длъжностната му
характеристика. Без значение за законосъобразността на уволнението по член 328, алинея 1,
точка 4 от КТ е и обемът, в който дейността е продължила да се осъществява по време на
обявения от работодателя "престой", както и дали тя е била напълно и окончателно
преустановена едва впоследствие - след изтичането на периода на обявения "престой", тъй
като тези обстоятелства са релевантни за наличието на други основания за уволнение -
по член 328, алинея 1, точка 1, точка 2 и точка 3 от КТ /закриване на предприятието или на
част от него и намаляване на обема на работа/. В този смисъл е и практиката на ВКС -
решение № 26 от 4.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 1785/2021 г., IV ГО; решение № 51 от
3.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 1798/2018 г., III ГО.
Поради изложеното прекратяването на трудовото правоотношение на В. на това основание е
незаконно и следва да бъде отменено.
7