Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 06.12.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
на четвърти ноември две хиляди деветнадесета
година
в публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ИВАНОВ
Секретар: Цветана
Чакърова
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1858 по
описа за 2017 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск за делба във
втората фаза – по извършване на делбата.
С влязло в законна сила на 07.07.2018 г. Решение №247/18.06.2018 г., постановено по
гражданско дело №1858/2017 г. по описа на КрлРС е
допуснато извършване на съдебна делба между Г.Д.М. ЕГН: ********** и И.Н.М.,
ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, от една страна и Д.Д.Ш.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, от друга, на следните недвижими имоти:
- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
съгласно схема № 15-567712- 14.11.2017г.
с идентификатор ..../...., точка, едно/ в гр. С.., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-..г.
на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: .., самостоятелният обект
се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ...с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой на нива на
обекта 1, посочена в документа площ 63.10 кв. м. /шестдесет и три квадратни
метра и десет квадратни сантиметра/, прилежащи части : 1/3 идеални части от
общите части на сградата, ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същият етаж: няма, под обекта: няма над обекта ...1.2, над обекта, няма, стар
идентификатор: няма и
- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА съгласно
схема № 15-567707- 14.11.2017 г. с
идентификатор ../...., точка, две/ в гр. С.., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-8/11.03.2011г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР, адрес на имота: ...самостоятелният обект се намира
в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ...с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой на нива на обекта 1, посочена в
документа площ 63.10 кв. м. /шестдесет и три квадратни метра и десет квадратни
сантиметра/, прилежащи части: 1/3 идеални части от общите части на сградата,
ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж: няма, под
обекта ..., над обекта ...1.3, стар идентификатор: няма
ПРИ КВОТИ: 1/6 ид. ч. за Г.Д.М.; 4/6 ид. ч. за Г.Д.М.
и И.Н.М. в режим на СИО и 1/6 ид. ч. за Д.Д.Ш..
- постройка на допълващо
застрояване с идентификатор ...2 по КККР на гр. С.., одобрени със Заповед № РД-..г.
на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 16.00 кв. м., брой етажи: 1,
предназначение: постройка на допълващото застрояване, построена в поземлен имот
с идентификатор .., с адрес на поземления имот: С.,;
- самостоятелна сграда с идентификатор ...3 по КККР на гр. С.., одобрени със Заповед № РД-..г.
на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 25.00 кв. м, брой етажи: 1,
предназначение: хангар, депо, гараж, построена в поземлен имот с идентификатор ..,
с адрес на поземления имот: гр.С., п. к. .., ул. „ Г.ПН.
№.;
- постройка на допълващо застрояване
с идентификатор ...4 по КККР на гр. С.., одобрени със Заповед № РД-..г.
на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 19.00 кв. м, брой етажи: 1,
предназначение: постройка на допълващото застрояване, построена в поземлен имот
с идентификатор .., с адрес на поземления имот: гр. С., п. к. .., ул. „Г.ПН. №.;
- постройка на допълващо
застрояване с идентификатор ...5 по КККР на гр. С.., одобрени със Заповед № РД-..г.
на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 20.00 кв. м, брой етажи: 1,
предназначение: постройка на допълващото застрояване, построена в поземлен имот
с идентификатор .., с адрес на поземления имот: гр. С., п. к. .., ул. „Г.ПН. №.
ПРИ КВОТИ: ½ ид. ч. за Г.Д.М. и ½
ид. ч. за Д.Д.Ш..
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
I. По отношение на поделяемост и пазарна оценка на недвижимите имоти:
Във втората фаза на делбеното
производство е изготвено, изслушано и прието от съда заключение на вещо лице М.К.
по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, от което се установява,
че процесните недвижими имоти са неподеляеми.
Според заключението на вещото лице пазарните цени на имотите са както следва:
1. на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор ....– 22 300 лева; на САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ..– 36 200 лева.
Общата стойност на тези имоти е
58 500 лева, като съобразно квотите в съсобствеността делът на Г.Д.М. се
равнява на 9 750 лева; на Г.Д.М. и И.Н.М. в режим на СИО – 39 000 лева и
на Д.Д.Ш. – на 9 750 лева.
2. на постройка на допълващо
застрояване с идентификатор ...2 – 1 600 лева; на самостоятелна сграда с идентификатор ...3 – 3 250 лева; на постройка на допълващо застрояване с идентификатор ...4 – 4 750 лева; на постройка на допълващо
застрояване с идентификатор ...5 – 1 200 лева.
Общата стойност на тези имоти е 10
800 лева, като съобразно квотите в съсобствеността делът на Г.Д.М. се равнява
на 5 400 лева и на Д.Д.Ш. – също 5 400 лева.
Общата стойност на ВСИЧКИ делбени имоти възлиза на 69 300 лева като съобразно
квотите в съсобствеността делът на Г.Д.М. се равнява на 15 150 лева, на Г.Д.М. и
И.Н.М. в режим на СИО – 39 000 лева и на Д.Д.Ш.
– 15 150 лева.
ІІ. По извършване на делбата на
недвижимия имот:
Съсобствеността във втора фаза на
делбеното производство се прекратява по един от
посочените способи: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на
имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез
възлагане по реда на чл.349 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан
– чл.348 ГПК. Основният способ, предвиден в чл.348 ГПК за ликвидиране на
съсобствеността в делбеното производство, когато се
касае до неподеляем имот, който не може да бъде
поставен в един от дяловете, е изнасянето му на публична продан. По изключение,
ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице
другите изисквания на закона съсобствеността може да се ликвидира чрез
поставянето му в дял на някой от съделителите –
чл.349 ГПК. Основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове
съответства на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Затова съществено значение има
обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове
от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите,
досежно начина на нейното извършване.
Ищците Г.Д.М. и И.Н.М. са
поискали на основание чл.349, ал.2 от ГПК да им бъде поставен в дял САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ....и
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ...1.2. Претенцията е
неоснователна поради следните съображения:
Съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на тези съделители, че следва да установят наличието на предпоставките,
при които може да им бъде възложен процесния имот, а
именно – имотът трябва да е жилищен по предназначение, т. е. да служи за
задоволяване на жилищни нужди и да отговаря на изискванията на ЗУТ за
самостоятелно жилище; да е реално неподеляем;
съсобствеността да е възникнала от наследяване; съделителите
да са живяли в жилището при откриване на
наследството; да не притежават друго жилище. В случая се касае до неподеляеми имоти, представляващи първи и втори етаж от
жилищна сграда, които обаче не са придобити само по наследяване, а съсобствеността
между ищците и Д.Ш. е възникнала в резултат и на правни сделки – дарение и покупко-продажба обективирани в нот. акт № 101,
том I-ви, рег. № 670, нот. дело 154/1998 г., нот. акт № 86, том IV, peг. №
6955, нот. дело № 668/2017 г. и нот.
акт № 87, том IV, peг. № 6956, нот.
дело № 669/2017 г. Ето защо ирелевантен е въпросът за
наличието на останалите законови предпоставки, тъй като претенцията се явява
неоснователна дори само поради факта, че жилището не е наследствено между съделителите.
Когато е възможно делбата да се извърши чрез разпределение на
дяловете в натура, както е в случая, законът предвижда два способа – чрез
съставяне на разделителен протокол и жребий – чл. 352 от ГПК, а когато това е
невъзможно или много неудобно – чрез
разпределение на дяловете по реда на чл. 353 от ГПК.
Съдът счита, че недвижимите имоти
предмет на делбата следва да се разпределят при условията на чл. 353 ГПК, като
на всеки от съделителите
се възложи реален дял от имотите. Този
способ следва да намери приложение в настоящия случай, тъй като ще даде възможност
на всяка от страните да получи реален дял, максимално близък до остойностената им квота в съсобствеността. При разпределяне
на имотите между съделителите следва да бъде отчетен
основно критерия в дял на конкретен съделител да бъде
поставен имот, най-близък в стойностно отношение с остойностения
му дял в съсобствеността. Неравенството в дяловете според разпоредбата на
чл.69, ал.2, изр. 2-ро ЗН следва да се изравни в пари.
Съдът счита, че в процесния случай тегленето на жребий би било много
неудобно, тъй като от една страна отделните съделители
притежават различни по размер и стойност дялове, а от друга обособените реални
имоти също имат различна стойност. При това положение, ако се пристъпи към
теглене на жребий не може да се спази основният принцип на съдебната делба
всеки съделител да получи реален имот, чиято цена да
е равна или близка до стойността на дела му. И обратно – чрез разпределението
на имотите при условията на чл.353 от ГПК може да се постигне успешно
съчетаване между стойността на частта на всеки съделител
и цената на поставения му в дял реален имот, без да се дължат суми за уравнение
на дяловете или да се присъдят минимални такива.
С оглед горното, съдът намира, че
следва да разпредели имотите, предмет на делба, по следния начин:
На ответницата Д.Ш. в дял следва
да се постави гаражът, представляващ самостоятелна сграда с идентификатор ...3, на стойност 3 250 лева, а всички
останали делбени имоти следва да се поставят в дял на
ищците.
Съдът счита това разпределение за справедливо,
съобразявайки както фактите по делото, така и становищата на страните. От
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза и от събраните гласни
доказателства се установи, че в имота ищците са направили множество подобрения
и те са били тези, които са го обитавали и са полагали грижите за неговото
поддържане и облагородяване. Този факт не се оспорва и от ответницата, която в
хода на устните състезания, чрез пълномощника си е поискала в неин дял да бъде
поставена самостоятелна сграда с идентификатор ...4 – пристройка обособена към
приземния етаж със самостоятелен санитарен възел или евентуално гаражът с
идентификатор ...3. Съдът, вземайки предвид множеството извършени подобрения в
сграда с идентификатор ...4, приема, че
тази сграда следва да бъде поставена в дял
на страната, която е вложила средства в нея – ищците, а на ответницата да бъде уважено
алтернативното искане за поставяне в неин дял на сграда с идентификатор ...3.
За уравнение на дяловете ищците
следва да заплатят на Д.Ш. сумата от 11 900 лева.
III.
Относно
претенцията по чл.346 от ГПК, вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Претендира се от съделителите Г.Д.М. и И.Н.М. съдът да
осъди Д.Д.Ш. да им заплати сумата
от 6296.88 лева, представляваща стойността на
необходимите разноски и подобрения извършени от тях в съсобствения
недвижим имот, съобразно дела на ответницата
в съсобствеността, ведно със законната
лихва от датата на претенцията – с. з. от 04.10.2018
г., до окончателното плащане.
Съделителката Д.Д.Ш. оспорва претенцията като неоснователна и недоказана.
По делото са представени писмени
доказателства, разпитани са свидетели и е приета допълнителна
съдебно-техническа експертиза за установяване основателността на претенцията за
необходими разноски и подобрения. Същата следва да се остави без уважение по
следните съображения:
Ищците претендират заплащане на
необходими разноски и подобрения, извършени през 2015 г. и 2016 г. Към този
период съсобственик на процесните имоти заедно с Г.Д.М.
и И.Н.М. е била майката на Д.Ш. – Т. Д.Д.. От
представените нот. акт № 86, том IV, peг. № 6955, нот. дело № 668/2017
г. на нотариус С.Р.- с peг. № .. на НК, с район на
действие - PC Карлово и нот. акт № 87, том IV, peг. № 6956, нот. дело № 669/2017
г. на същия нотариус се установява, че Д.Ш. е придобила право на собственост в
имотите през м. декември 2017 г.
Трайно установената съдебна практика приема, че приобретателят
на недвижим имот не е пасивно
легитимиран по иска за подобренията,
извършено в него преди прехвърлянето му. Поддържа се становището,
че задължението за обезщетяването им във всички
случаи възниква в лицето на бившият собственик на имота, който следва да отговаря
за заплащане стойността на подобренията.
От момента на извършване
на подобренията се поражда задължението
на първоначалния собственик на имота
да обезщети подобрителя и да удовлетвори вземането му, като тези
задължения не следват автоматично правото на собственост,
а по арг. от чл.92 от
ЗС с подобренията се обогатява лицето, което е имало качеството
на собственик към момента на
извършването им. Приема се, че при извършване на подобренията са били определени субектите на правоотношението,
като последващото му изменение следва
да се подчини
на правилата на прехвърляне на задълженията, установени в ЗЗД и следователно собственикът към този момент, а не приобретателят следва да отговаря
за стойността на подобренията /Решение №1640 от 29.11.1999 г. по гр.д.№ 440/99 г, ІV г.о. и Решение № 2349 от 29.12.1995 г. по гр.д.№ 2926/94 г, ІV г.о., Определение №175 от 9.04.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 750/2012 г., І г.о./. Следователно ответницата Д.Ш., като последващ приобретател на процесните имоти, не
би могла да замести своя праводател – третото лице Т. Д.Д.,
за нейните
задължения към ищците за извършените подобрения по времето
преди придобиване на собствеността. Такова заместване не произтича
нито от закона,
нито от договора,
въз основа на който приобретателят
е придобил правото на собственост върху двата имота.
По делото не е установена
недобросъвестност на приобретателя, но съдът счита, че
дори и в такава хипотеза,
след като ищцте нямат качеството на добросъвестни подобрители (били са наясно, че извършват
подобрения в имот, който не е изцяло тяхна собственост, със знанието и въпреки
противопоставянето на другия съсобственик), то
същите
не биха могли да реализират
вземането си за извършени подобрения
срещу приобретателя Д.Ш..
По изложените съображения искът срещу ответницата е неоснователен
и подлежи на отхвърляне.
На основание чл. 355, изр. второ ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифата за ДТ по ГПК, държавна
такса следва да се присъди и по съединените във втората фаза на делбата искове
по сметки – в размер на 4 % върху цената иска. С оглед отхвърляне на
претенцията по чл.346 ГПК, ищците следва да заплатят държавна такса по сметка
на РС Карлово в размер на 251.87 лева. Адв. П. – пълномощник на ответницата по
този иск, претендира разноски и с оглед изхода на спора такива се дължат от
ищците. По делото обаче е представено адвокатско пълномощно и договор за правна
защита и съдействие, в които не е посочен заплатения от Д.Ш. адвокатски хонорар. В случая няма изрично отбелязване
за заплащане на адвокатското възнаграждение от ответника по банков
път, нито е вписано плащането в брой, не е посочен и неговият размер. Липсата на подобно отбелязване води до неоснователност на искането за
присъждане на разноски за адвокатски
хонорар.
III.
Относно
претенцията по чл.346 от ГПК, вр. с чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД.
Съделителката Д.Ш. претендира обезщетение за ползата, от която е лишена поради
неползването на собствените ѝ идеални части от делбените
имоти в размер на 150.00 лева месечно, платимо от двамата ищци поравно, считано
от 15.12.2017 г. до влизане в сила на съдебното решение за делба, ведно със
законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, считано от падежа ѝ
до окончателното плащане.
Ответниците вземат становище за
неоснователност на претенцията.
За доказване на претенцията си съделителката Д.Ш. е ангажирала съдебно – икономическа
експертиза и е представила нотариална покана, адресирана до Г. и И. М., с която
ги приканва считано от 15.12.2017 г. да ѝ осигурят достъп и да не ѝ
създават пречки при владението на собствените ѝ идеални части от процесните имоти. Нотариалната покана е връчена на И.М. на
07.12.2017 г., видно от приложената разписка.
Не е спорно, че след 17.12.2017 г. (а и преди това) имотите
са били във владение само на Г.М. и И.М.. Спорният между страните и релевантен
за изхода на спора по този иск въпрос е, дали ответниците Г.М. и И.М. са
препятствали ищцата Д.Ш., въпреки опитите и желанието ѝ да ползва
собствеността си, или, каквито твърдения навеждат двамата – осигурили са
ѝ достъп и не са ѝ пречили по никакъв начин, но тя самата по
собствено желание не е осъществявала правото си на собственост в пълен обем.
Съгласно разпределената от съда
доказателствена тежест, ищцата е била тази, която е следвало да установи, че
ѝ се дължи наем и то в претендирания размер. Настоящият
съдебен състав намира, че от събраните писмени и гласни доказателства не се
установяват неправомерни действия, с които Г.М. и И.М. да са препятствали Д.Ш.
да осъществява владение върху собствените си идеални части от имотите. От
показанията на осигурения от последната свидетел – съпругът на сестра ѝ И.
Т., е видно, че Д.Ш. не е ползвала имотите си – факт, който така или иначе не е
спорен по делото. Известно му е, че двамата ищци и сина им не са ѝ
позволявали достъп, но това го знаел от самата ищца. Той самият не е присъствал
на ситуация, при която на Д.Ш. да е било отказано да влезе в имота. Показанията
на св. К., св. М. и св. М. опровергават тези твърдения. За разлика от св. Т.,
те тримата са били очевидци и са присъствали на разговор през м. декември 2017
г. (след като нотариалната покана е била връчена), при който Д.Ш. е изявила
желание да си влезе в имота. От св. Н. М. – сина на ответниците по претенцията,
ѝ е отговорено, че вратата е отворена и може да
влиза, ако желае. В крайна сметка Д.Ш. не се е ползвала от правото си на
собственост, но такава е била нейната воля.
С оглед изложеното съдът счита,
че въпреки осигурения ѝ достъп, ищцата по собствено желание не е
посещавала и ползвала идеалните части от имотите си, поради което претенцията
ѝ за заплащане на обезщетение се явява неоснователна.
На основание чл. 355, изр. второ ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифата за ДТ по ГПК, с оглед
отхвърляне на претенцията по чл.346 от ГПК, вр. с
чл.31, ал.2 ЗС, при цена на иска 5400 лева (чл.69, ал.1, т.7 ) ищцата Д.Ш. следва да заплати държавна такса по сметка
на РС Карлово в размер на 216.00 лева.
IV. По разноските:
С оглед обстоятелството, че
страните в производството по съдебна делба са едновременно ищци и ответници,
съдът намира, че разноските следва да останат за страните така както са ги
направили.
Установената пазарна цена на
имотите, съобразно заключението на вещото лице, следва да се има предвид при определяне
на държавната такса по делото. Съгласно чл. 355, изр. първо от ГПК, съделителите следва да заплатят съобразно стойността на
дяловете си държавна такса в размер на
4% по сметка на КРлС, или Г.Д.М. – 606 лева, на Г.Д.М.
и И.Н.М. – общо 1560 лева и Д.Д.Ш. – 606 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ИЗВЪРШВА
съдебна делба между Г. Д. М. ЕГН:
********** и И. Н. М., ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, от една страна и Д.
Д. Ш., ЕГН:**********, с адрес: ***, от друга, на допуснатите до делба съсобствени недвижими имоти, като РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание
чл.353 ГПК имотите между съделителите и съставя
дяловете, както следва:
І. ПОСТАВЯ в ДЯЛ на Г. Д. М. ЕГН: ********** и
И. Н. М., ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***:
- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
съгласно схема № 15-567712- 14.11.2017г.
с идентификатор ..../...., точка, едно/ в гр. С.., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-..г.
на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: .., самостоятелният обект
се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ...с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой на нива на
обекта 1, посочена в документа площ 63.10 кв. м. /шестдесет и три квадратни
метра и десет квадратни сантиметра/, прилежащи части : 1/3 идеални части от
общите части на сградата, ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същият етаж: няма, под обекта: няма над обекта ...1.2, над обекта, няма, стар
идентификатор: няма и
- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
съгласно схема № 15-567707- 14.11.2017 г. с
идентификатор ../...., точка, две/ в гр. С.., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-8/11.03.2011г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР, адрес на имота: ...самостоятелният обект се намира
в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ...с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой на нива на обекта 1, посочена в
документа площ 63.10 кв. м. /шестдесет и три квадратни метра и десет квадратни
сантиметра/, прилежащи части: 1/3 идеални части от общите части на сградата,
ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж: няма, под обекта
..., над обекта ...1.3, стар идентификатор: няма
- постройка на допълващо
застрояване с идентификатор ...2 по КККР на гр. С.., одобрени със Заповед № РД-..г.
на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 16.00 кв. м., брой етажи: 1,
предназначение: постройка на допълващото застрояване, построена в поземлен имот
с идентификатор .., с адрес на поземления имот: С.,;
- постройка на допълващо
застрояване с идентификатор ...4 по КККР на гр. С.., одобрени със Заповед № РД-..г.
на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 19.00 кв. м, брой етажи: 1,
предназначение: постройка на допълващото застрояване, построена в поземлен имот
с идентификатор .., с адрес на поземления имот: гр. С., п. к. .., ул. „Г.ПН. №.;
- постройка на допълващо
застрояване с идентификатор ...5 по КККР на гр. С.., одобрени със Заповед № РД-..г.
на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 20.00 кв. м, брой етажи: 1,
предназначение: постройка на допълващото застрояване, построена в поземлен имот
с идентификатор .., с адрес на поземления имот: гр. С., п. к. .., ул. „Г.ПН. №.
като
пазарната стойност на
този дял възлиза на 66 050.00 лв. /шестдесет
и шест хиляди и петдесет лева/.
ІІ. ПОСТАВЯ в ДЯЛ на Д. Д. Ш., ЕГН:**********,
с адрес: *** самостоятелна сграда
с идентификатор ...3 по КККР на гр. С.., одобрени със Заповед № РД-..г.
на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 25.00 кв. м, брой етажи: 1,
предназначение: хангар, депо, гараж, построена в поземлен имот с идентификатор ..,
с адрес на поземления имот: гр.С., п. к. .., ул. „ Г.ПН.
№.; като пазарната стойност на
този дял възлиза на 3250.00 лв. /три
хиляди двеста и петдесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА претенцията на Г.
Д. М. ЕГН: ********** и И. Н. М.,
ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор ....по КККР на гр.С.и САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ..по КККР на гр.С.да
бъдат поставени в техен дял на
основание чл.349, ал.2 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА претенцията с правно основание чл.346 от ГПК, вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗС предявена от Г. Д.
М. ЕГН: ********** и И. Н. М.,
ЕГН: **********, двамата с адрес: *** да бъде осъдена Д. Д. Ш., ЕГН:**********, с адрес: *** да им заплати сумата
от 6 296.88 лева, представляваща стойността на необходимите разноски и
подобрения извършени от тях в съсобствения недвижим
имот, съобразно дела на ответницата в съсобствеността, ведно със законната
лихва от датата на претенцията – с. з. от 04.10.2018 г., до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА претенцията с
правно основание чл.346
от ГПК, вр. с чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД предявена от
Д. Д. Ш., ЕГН:**********, с
адрес: *** да бъдат осъдени Г. Д. М.
ЕГН: ********** и И. Н. М., ЕГН: **********,
двамата с адрес: *** да ѝ заплатят обезщетение за ползата, от която е лишена, поради
неползването на собствените ѝ идеални части от делбените
имоти в размер на 150.00 лева месечно, платимо от двамата ищци поравно, считано
от 15.12.2017 г. до влизане в сила на съдебното решение за делба, ведно със
законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, считано от падежа ѝ
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г. Д. М. ЕГН: ********** и И. Н. М., ЕГН: ********** да заплатят
на Д. Д. Ш., ЕГН:********** за уравнение
на дяловете сумата 11 900 лв. /единадесет
хиляди и деветстотин лева/.
ОСЪЖДА Г. Д. М. ЕГН: ********** и И. Н. М.,
ЕГН: ********** да заплатят държавна такса 4% по сметка на РС Карлово, в полза
на държавата по бюджета на съдебната власт, върху стойността на дела си в
размер на 2166.00 лв. /две хиляди
сто шестдесет и шест лева, от които Г. Д. М. – 606 лева, на Г. Д. М. и И. Н. М.
– общо 1560 лева/, както и държавна такса по отхвърлената претенция по сметки в
размер на 251.87 лв. /двеста
петдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА Д. Д. Ш., ЕГН:********** да заплати държавна такса 4% по сметка на РС Карлово, в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт, върху стойността на дела си в
размер на 606.00 лв. /шестстотин и
шест лева/, както и държавна такса по отхвърлената претенция по сметки в размер
на 216.00 лв. /двеста и шестнадесет лева/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: