Р Е Ш Е Н И Е
София, 17.11.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І
ГО,13-ти с-в, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: Росен Димитров
при
секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 2178 по
описа за 2019 год., за да се произнесе,
взе пред вид:
Предявен е иск с правно
основание чл. 2,ал.1,т.3 ЗОДОВ от Н.С.С., ЕГН **********, чрез пълномощника му
адв. Р.Г. против П. на Р. Б. обезщетение
за неимуществени вреди в размер на сумата от 300 000 лв. – за претърпени болки и страдания, стрес и унижение,
накърняване на честта и достойнството, претърпени вследствие от незаконно
повдигнато и поддържано обвинение ,за което е бил оправдан, ведно със законна
лихва върху тази сума считано от 02.04.2018 г. до окончателното й изплащане, както
и за заплащане на сумата от 5809.20 лева
– обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от противозаконното обвинение,
ведно със законна лихва върху главницата от 02.04.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Претендира на същото правно основание заплащане
на сумата от 20 000 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от необосновано
разследване, водено по ДП № 206/2015 г., пр. пр. № 12091/2015 г. по описа на
СГП, което е прекратено с Постановление от 01.08.2017 г., ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от 01.08.2017 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът поддържа,че е бил обвинен в
престъпление по чл. 302, т. 1, б. „А“ във вр. чл. 301, ал. 1 във вр. чл. 18 и
във вр. чл. 26, ал. 1 НК, по повод на което е водено наказателно производство
по ДП № 41/2015 г. по описа на СЗ „ППИМ“ към СГП, пр. пр. № 924/2015 г. по
описа на СГП.
След внасяне на обвинителния акт
в съда е образувано НОХД № 2574/2015 г. по описа на СГС, НО, 14 с-в, по което
същият е признат за виновен.С въззивна присъда № 16/31.05.2017г. по внохд №
146/2017 г. по описа на Апелативен съд София, потвърдена с Решение №
173/02.04.2018 г. по н.д. № 888/2017 г. по описа на ВКС, НК, ІІІ Н.О. ищецът е
бил оправдан по повдигнатото обвинение.
Твърди,че в следствие на
незаконното обвинение са му причинени тежки неимуществени вреди изразяващи се в
изключителен стрес, постоянен страх, че може да бъде осъден за престъпление,
което не е извършил, опозоряване както сред близки и познати,така и пред
неговите студенти, на които преподавал в ЮЗУ „Неофит Рилски" Благоевград и
пред обществеността в гр.Русе.Станал затворен, раздразнителен, употребявал
медикаменти за успокояване и стабилизиране на нервната си система. Имал
здравословни проблеми, финансови такива , а също и семейни.Социалният му статут
и положение били сринати,бил отстранен от работа ,а също и от преподавателската
му дейност.
Горните тежки изживявания били
засилени след като разбрал,че е имало второ следствие срещу него макар и
формално без повдигнато обвинение, което впоследствие било прекратено.
Ищецът поддържа исковете така,
както са предявени и моли съдът да ги уважи изцяло. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът П. на Р. Б.,
излага становище, че исковете са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени. Твърди, че претенциите са необосновани по размер , тъй като няма
доказателства за търпени от ищеца вреди и причинната връзка с повдигнатото
обвинение.
На следващо място се оспорва
като недоказана и неоснователна и претенцията за заплащане на имуществени вреди
– за адвокатски хонорар, за осъществени транспортни разходи, както и за
осъществени разходи за нощувки в хотел.
Доказателствата са гласни и
писмени.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От доказателствата по делото -
материали по НОХД № 2574/2015г. на СГС, НО 14 с-в, както и на ДП № 41/2015 г.
по описа на СЗ „А“ при СГП, пр. пр. № 924/2015 г. на СГП, се установява, че на 14.02.2015 г. районния
съдия от Районен съд гр.Русе Н.С.С. е бил задържан от органите на ДАНС по
подозрение за извършване на престъплението подкуп и след 72 часа му е било
повдигнато обвинение по чл. 302, т. 1 и т.2, б. „А“ във вр. чл. 301, ал. 1 във
вр. чл. 26, ал.3,вр.ал. 1 НК/обвинението е прецизирано с постановление от
27.04.2015 год./.
Софийска градска прокуратура е
внесла в СГС обвинителен акт срещу Н.С.С. за гореквалифицираното престъпление.
С присъда по НОХД № 2574/2015г.
на СГС, НО 14 с-в от 12.05.2016 г. подсъдимия Н.С.С. е признат за виновен по повдигнатото
обвинение и осъден на лишаване от свобода за срок от три години, като
изпълнението на наказанието на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от пет
години,а също лишен от правото да заема магистратска длъжност за срок от три
години и за същия срок да не упражнява юридическа професия.
Тази присъда е обжалвана , като
с присъда N 25/18.10.2016 г. по ВНОХД № 146/17г. Софийския апелативен съд е отменил
изцяло постановената от СГС и е признал подсъдимия за невинен по обвиненията.
С решение по н. д. № 25/2017 г.
по описа на Върховен касационен съд, НК I-о Н.О. присъдата N 25/18.10.2016 г. на САС е
била отменена,а делото върнато за ново разглеждане от състав на САС.
По новообразуваното ВНОХД №
146/2017г. по описа на САС , НО , 6-и състав с присъда № 16 от 31.05.2017 г. въззивния
съд повторно е отменил осъдителната присъда на СГС и отново е оправдал
подсъдимия.
Тази присъда е протестирана в
следствие на което е образувано н.д. № 888/17г. по описа на ВКС , НК , ІІІ-о
Н.О. С решение № 173/02.04.2018 г. постановено по същото дело ВКС е оставил в
сила въззивна присъда № 16/ 31.05.2017 г. постановена по ВНОХД № 146/17г. по
описа на Апелативен съд София, като решението е окончателно.
Оправдателната присъда е влязла
в сила на 02.04.2018 г.
Представено е удостоверение от
ГДИН от 13.12.2019 год.,от което е видно,че Н.С.С. е бил задържан под страна за
времето от 16.02.2015 год. до 25.02.2015 год.
От представеното постановление
на СЗ „А“-СГП пр.пр. 924/2015 год. от 26.06.2015 год. е видно,че материали от
делото са отделени с цел образуване на друго с оглед данни за престъпления
извън тези,за които вече е било повдигнато обвинение.Образуваното ДП 206/2015
год. на СО-СГП-СЗА,пр.пр. 12091/2015 год. на СГП водено срещу Н.С.С. е
прекратено с постановление от 28.07.2017 год.
Представен е протокол на ВСС от
05.03.2015 год.,от който се установява,че Н.С. е бил отстранен временно от
длъжността съдия в Районен съд гр.Русе. Срещу последния е образувано и
дисциплинарно производство видно от представената на л.107 Заповед на председателя
на Районен съд гр.Русе.
От показанията на св.Д.С. /адвокат
на ищеца по наказателното дело/ се установява, че въпреки своевременно
внесената гаранция от 1000 лв., Н.С. бил освободен от ареста на другия ден след
определението на САС.Наказателното производство и обвиненията унижили с голяма
степен ищеца,бил опозорен пред обществеността в гр.Русе и пред цялата
юридическа общност като съдия и като преподавател.Цялото му семейство понасяло
срама и униженията от незаконните обвинения,имало моменти ,в които изпитвали
финансови затруднения.
Св.А.Ж./ установява,че при
срещата си с ищеца,няколко дни след като бил освободен от ареста,последния бил
ужасен от нечовешките условия там. С. бил много разстроен от опозоряването си,разплакал
се.Изолирал се от познати и колеги,а част от последните били негативно
настроени,тъй като вярвали,че е виновен.Това обаче се променило коренно след
оправдаването му.Самия ищец обаче много се променил-станал нервен и
припрян,личало си безпокойство в поведението му,станал и плашлив.Отново работи
като съдия,но е прекъснал работата по докторантурата.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 2,ал.1,т.3 ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Безспорно се доказа по
настоящото дело, че с присъда 12.05.2016 г. по НОХД № 2574/2015г. на СГС, НО 14
с-в подсъдимия Н.С.С. е бил признат за
виновен по обвинение престъпление по чл. 302, т. 1, б. „А“ във вр. чл. 301, ал.
1 във вр. чл. 18 и във вр. чл. 26, ал. 1 НК.Тази присъда е била отменена на два
пъти от САС,като оправдателната присъда постановена по ВНОХД № 146/17г. по
описа на Апелативен съд София е влязла в сила на 02.04.2018 г.
От повдигане на обвинението на
16.02.2015 год. до оправдаването му с
влязлата в сила присъда на 02.04.2018 г. са изминали повече от три години. Следователно
за един немалък период ищецът е била обвиняем ,а след това и подсъдим, за тежко
престъпление от общ характер, което не е извършил. В резултат на
несправедливото и незаконно обвинение е бил принуден да търпи сериозни неимуществени
вреди изразяващи се в психически страдания в следствие на срама и унижението от
обвиненията и притеснения да не бъде осъден,уронване на името и престижа като
съдия и като преподавател на правна дисциплина във висше учебно заведение,а
също притеснения относно отношенията на най-близките му хора-в семейния кръг и
сред приятелите. Отстраняването от длъжност е довело до рязко спиране на
доходи,което е провокирано притеснения за това как да издържа децата си.
Всички тези вреди са настъпили като
пряко следствие от действията на органите на прокуратурата, които са образували
наказателно производство, повдигнали обвинение,поискали задържане под стража на
обвинения, внесли обвинителен акт в съда и поддържали този обвинителен акт в
хода на съдебното производство на три инстанции без наличие на достатъчно
доказателства за осъществяване от страна на ищеца на фактическия състав на
престъплението.
С оглед изложеното съдът
намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
от незаконно обвинение,за което е бил оправдан с влязла в сила присъда , е
доказан по своето основание.
По отношение на претърпените
неимуществени вреди съдът, определяйки
същите по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, счита че тази
претенция следва да бъде уважена в размер 150 000 лв., предвид тежестта и
характера на претърпените неимуществени вреди, които се установиха по делото,
ведно със законната лихва, считано от деня следващ датата на влизане на
присъдата в сила – 03.04.2018
год.
до окончателното й изплащане.
Размера е определен с оглед
доказаните по делото вреди- стрес и притеснения от воденото над 3 години наказателно производство , уронване на
името и престижа му, предизвикване на притеснения,страх и чувство на унижение, дистанциране
от близки и приятели,отхвърляне от юридическите среди. Размерът е определен и
предвид разбирането, че при
определени професии, измежду които и магистратите, очакванията и изискванията
на обществото към тях за почтеност и спазване на законите са изключително
завишени и незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в
извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху
неимуществената им сфера, а в още по-голяма степен за случаите, когато
обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната
професионална реализация (така в решение № 344 по гр.д. № 2378/2014 г., IV
г.о.).
Съдът е взел предвид и факта,че
след оправдаването му,колегите на ищеца са възобновили отношенията си с него и няма
доказателства да са налице тежки и трайни последици в психически или физически
план за ищеца,които да са причинени от незаконното обвинение.Установено е
разстройство в по-голяма степен като интензитет и продължителност на
психическото състояние на ищеца,не толкова на физическото такова.
При определяне на обезщетението
е кумулирано и това за незаконното задържане под стража,като съдът отчита
сравнително краткия му срок,а и факта,че относно оплакванията за ужасните
условия в ареста,отговорността не се носи от прокуратурата,а от изпълнителната
власт в лицето на Министерство на правосъдието.
В останалата част до
претендирания размер от 300 000 лв. претенцията е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Претенцията
за обезщетяване на неимуществените вреди от обвинение в извършване на
престъпление по ДП 206/2015 год. на СО-СГП-СЗА,пр.пр. 12091/2015 год. на СГП
водено срещу Н.С.С. , прекратено с постановление от 28.07.2017 год. според
настоящия състав е също е основателна. Това досъдебно производство е
образувано,чрез отделянето от основното такова по № 41/2015г. по описа на СЗ
„ППИМ" по реда на чл.216,ал.2 НПК. Факт е,че отделеното производство до
прекратяването му също е водено против ищеца,макар по него да не е повдигано
нарочно обвинение. Според съда не е спазена процедурата на чл.243,ал.4 НПК, но
доколкото самия ищец е бил единственото лице, което е следвало да се уведоми с
препис от постановлението и е могъл да го обжалва,следва да се приеме,поради
липса на такъв интерес , постановлението е влязло в сила седем дни след датата на постановяването му,а именно на
07.08.2017 год.
Ето защо съдът намира,че искът за обезщетение
на неимуществени вреди и по това производство е основателен,а с оглед
установените такива следва да се уважи в размер на 3000 лв. ведно
със законната лихва от 07.08.2017
год.
до окончателното изплащане на горната сума. Съдът приема,че съзнанието и възприятията на
ищеца в периода от отделянето на второто дело до прекратяването му , са били преимуществено
ангажирани с „основното“ обвинение и няма доказателства за конкретен тормоз от
„второто“ дело. Факт е обаче, че знанието относно съществуването му е
провокирало допълнително безпокойство и уплах.
Над уважения размер от 3000 лв.
до претендирания такъв от 20 000 лв. искът като неоснователен следва да се
отхвърли.
основателна
е в пълен размер претенцията за обезщетяване на имуществените вреди, тъй е
установено, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение по делата свързани с
наказателното му преследване на различни етапи и инстанции в общ размер на
сумата 3200 лв.Основателен е и искът в частта относно пътните разноски и
нощувките-очевидно е,че присъствието на Н.С.С. по заседанията в различните
инстанции е следствие от повдигнатото му обвинение. Размера на нощувките е
установен,а при определянето на този за пътните разноски съдът го уважава,така
както е посочен от ищеца по правилото на чл.162 ГПК.
Ето
защо ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 5809.20 лева-обезщетение
за имуществени вреди , ведно със законната лихва от 03.04.2018 год.
до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото
ответника следва да заплати на ищеца
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 49% от
направените такива или сумата от 4905 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. НА Р.Б.гр.София, бул.”***
да заплати на Н.С.С., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Р.Г.,*** на основание чл. 2,ал.1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 150 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и 5809.20 лв.-обезщетение за имуществени такива от незаконно обвинение , за
което е бил оправдан с влязла в сила на 02.04.2018 год. присъда по ВНОХД № 146/2017г.
по описа на Апелативен съд София , ведно със законната лихва върху тези суми считано
от деня следващ датата на влизане на присъдата в сила – 03.04.2018 год.
до окончателното им изплащане като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени
вреди над уважения размер от 150 000 лв. до претендирания такъв от 300 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА П. НА Р.Б.гр.София, бул.”***
да заплати на Н.С.С., ЕГН ********** на основание чл. 2,ал.1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 3000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от незаконно обвинение по прекратеното ДП 206/2015 год. на СО-СГП-СЗА,пр.пр.
12091/2015 год. на СГП, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 07.08.2017
год. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за неимуществени вреди над уважения размер от 3000 лв. до
претендирания такъв от 20000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА П.
НА Р.Б.гр.София, да заплати на Н.С.С.,
ЕГН ********** разноски
по делото в общ размер на 4905
лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: