О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 14.04.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди
и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.
№ 2171 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба,
подадена от „Ф.И.3“ ЕООД срещу определение от 09.12.2019 г. на съдия по
вписванията при Районен съд гр. София – Служба по вписванията, гр. София, с
което е отказано вписването на учредителен акт за увеличение на капитала на
дружеството. Жалбоподателят посочва, че със заявление от 09.12.2019 г. е
поискано вписване и отбелязване на учредителен акт във връзка с увеличаване
капитала на дружеството „Ф.И.3“ ЕООД чрез издаване на нови дялове, които са
записани, придобити и изцяло заплатени от дружеството „С.Б.“ АД, под формата на
непарични вноски. Твърди, че предмет на непаричната вноска са недвижими имоти,
находящи се в гр. София, ж.к. *******, собственост на „С.Б.“ АД, оценени по
реда на чл. 72 и сл. ТЗ от три вещи лица, назначени от Агенция по вписванията.
Капиталът е увеличен и вписан в търговския регистър под № 20191113163159 по
партидата на „Ф.И.3“ ЕООД. Поддържа, че за да постанови отказ, съдията по
вписванията е изложил мотиви в противоречие със задължителното разрешение,
дадено с т. 5 и т. 6 на ТР № 7/2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
тълкувайки по свой начин и преценка. Счита, че отказът е незаконосъобразен.
Твърди, че е допусната техническа грешка в заявлението при посочване гр. Варна,
вместо гр. София, но същото е подадено по компетентност до Служба по
вписванията в гр. София, на територията на която се намират имотите, предмет на
конкретното вписване. Счита, че съдията по вписванията може само да провери
дали актът подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и
форма. Оспорва като неправилни изложените мотиви във връзка с описанието на
имотите. Счита, че са изпълнени изискванията на чл. 6, ал. 3 ПВп, съобразно
нормите на чл. 60, т. 1-7 ЗКИР. Посочва, че в изпълнение на изискванията на чл.
264, ал. 1 ДОПК са представени декларация от вносителя и удостоверения за
данъчни оценки на имотите в оригинал, от които е видно, че няма данъчни
задължения за същите. Твърди, че проверката, която извършва съдията по
вписванията се ограничава само до това дали актът подлежи на вписване и относно
изискването за неговата форма и съдържание, съгласно горецитираното
тълкувателно решение. Вписването е едностранно охранително производство, в
чиито рамки е недопустимо да се разрешават правни спорове. Сочи, че е недопустимо да се отказва
вписване на акт за сделка с недвижим имот по съображения, че той не отговаря на
изискванията за самостоятелен обект /невъзможен предмет/. Предвид изложените
съображения, счита, че мотивите в отказа са неправилни, поради което иска да се
постанови решение, с което да се отмени обжалваното определение и да се дадат
указания на Агенцията да извърши вписване на дружествения договор на „Ф.И.3“
ЕООД.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадената в
законоустановения едноседмичен срок, който съдът приема за спазен, с оглед
липсата на доказателства кога е съобщен на молителя постановеният отказ /данни
има единствено, че е съобщен на „С.Б.“ АД на 23.01.2020 г./, и от лице, което
има право и интерес от обжалване, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Със заявление от 09.12.2019 г.,
дружеството „Ф.И.3“ ЕООД, във връзка с увеличаване на капитала на дружеството
чрез издаване на нови дялове, които са записани и изцяло заплатени от „С.Б.“
АД, под формата на непарични вноски, и с оглед на това, че имотите, предмет на
апорта се намират в гр. София, е поискало да бъде разпоредено вписване и
отбелязване в Службата по вписванията на дружествен договор на „Ф.И.3“ ЕООД с
описание на извършената непарична вноска.
Към заявлението са приложени 2 бр.
нотариално заверено извлечение по чл. 73, ал. 5 ТЗ; нотариално заверено
съгласие по чл. 73 ТЗ от вносителя на вноската; декларация по чл. 264 ДОПК;
данъчни оценки за имотите; актуално състояние от ТР за вписване на промяната; акт от 17.10.2019 г. за
назначаване на вещи лица; изготвена и приета експертиза по чл. 72 ТЗ; решение
от 05.11.2019 г. на съвета на директорите на „С.Б.“ АД; кадастрални скици на
поземлени имоти, както и схеми на съответните самостоятелни обекти в тях,
издадени от АГКК-София; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
2010 г.; заповед от 06.04.2011 г. на Главния архитект на СО за изменение на
ПУП; 2 бр. разрешения за строеж, съответно от 04.08.2008 г. и 17.10.2013 г.; 2
бр. разрешения за ползване от 22.06.2012 г. и 15.04.2016 г.; удостоверение за
идентичност от ГИС София от 14.06.2016 г. и комбинирана скица, както и такса за
вписване.
По заявлението е постановен отказ на
09.12.2019 г., в който на първо място е прието, че искането е за издаване на
разпореждане за вписване и отбелязване в Службата по вписванията – имотен
регистър гр. Варна, независимо от изявлението, че имотите, които са посочени в
същото се намират в гр. София. С оглед териториалната компетентност на съдията
по вписванията и местонахождението на имотите, издаването на разпореждане за
вписване в Служба по вписванията гр. Варна е недопустимо. На второ място се
сочи, че съдържанието на акта не отговаря на императивните правила на ПВ
относно идентификация на имотите, предмет на непаричната вноска. Прието е, че
идеалните части от мястото за част от обектите са без описание на същото, а
наличието на прилежащи от ПИ идеални части, предполага пълната индивидуализация
на ПИ, от който са същите, което в подлежащия на вписване акт не е направено.
Посочено е, че за гаражи с номера 24 и 25 няма посочени идентификатори. В
отказа се твърди, че е налице и неспазване изискванията на данъчно-процесуални
норми. Посочено е, че нито едно от удостоверенията не съдържа данни за
прилежащите към тези обекти идеални части от ПИ.
Съобразно чл. 32а, ал. 1 от
Правилника за вписванията, както и задължителните указания по прилагане на тази
разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г.,
постановено по тълк.д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, проверката, която
извършва съдията по вписванията включва това дали представеният за вписване акт
подлежи на вписване и относно изискването за неговата форма и съдържание.
Съдията по вписванията не може да проверява наличието на материалноправните
предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е
изрично предвидено в закон.
Съгласно т. 5 от цитираното
тълкувателно решение, вносителят по чл. 73 ТЗ трябва да представи писмено
съгласие с нотариално заверен подпис, което да съдържа описание на вноската.
Дружеството придобива вещното право върху предмета на вноската от момента на
възникването му, когато бъде вписано в търговския регистър, по аргумент от чл.
73, ал. 4 ТЗ. Вписването в книгите по Правилника за вписвания няма
конститутивен ефект, като такъв ефект има вписването на дружеството в
търговския регистър. Независимо от това
законодателят е възложил на съдията по вписванията да извърши проверка на
правата на вносителя с изрична разпоредба и ако доказателства за тези права не
бъдат представени, извършеното вписване следва да бъде отказано. Отказът не
може да засегне правата на дружеството, ако вносителят действително е бил
собственик – в този случай вещното право е преминало от момента на вписване в
търговския регистър, а вписването в книгите по Правилника за вписвания е
условие единствено за противопоставимост.
В разглеждания случай имотите, които
са предмет на апорт са с местонахождение в гр. София и именно поради това
заявлението е подадено по компетентност до Служба по вписванията гр. София. В
заявлението изрично е посочено, че имотите са в гр. София, индивидуализирани са
по начина, по който са вписани в търговския регистър и е поискано вписване с
оглед на това, че имотите са в гр. София. В действителност при формулиране на
крайното искане към службата заявителят е записал Служба по вписванията –
имотен регистър гр. Варна, но от цялото съдържание, както и от действията по
подаване на заявлението безспорно се установява, че се касае за техническа
грешка и волята на молителя е била да сезира местно компетентния орган в лицето
на Служба по вписванията гр. София.
От приложените към заявлението
документи, а това е видно и при извършена служебна справка по партидата на
дружеството, се установява, че непаричната вноска е вписана в търговския
регистър по партидата на „Ф.И.3“ ЕООД на 13.11.2019 г., т.е. преди подаване на заявлението
от 09.12.2019 г. до Агенцията по вписвания. Към молбата заявителят е представил
нотариално заверен препис от учредителния акт на „Ф.И.3“ ЕООД, снет от препис
на официален документ, като е удостоверено от нотариуса, че в първообраза няма
зачерквания, прибавки, поправки и други особености, както и съгласие на вносителя
„С.Б.“ АД, чрез законния представител на дружеството, което съгласие е в
изискуемата от закона форма – писмена с нотариална заверка на подписа на
съставителя.
От друга страна представените
документи не удостоверяват в пълна степен правата на вносителя. Установява се,
че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 27.05.2010 г.
дружеството „С.Б.“ ЕООД е закупило поземлени имоти с определен планоснимачен
номер. Въпреки че издаденото в полза на последното дружество разрешение за
строеж е в изцяло нечетим вид, при съвкупната преценка на всички доказателства
по преписката – разрешение за ползване, скици на поземлени имоти и схеми може
да се направи извод, че „С.Б.“ ЕООД е възложило извършването на строеж в
собствения си недвижим имот. За
описаните обаче идеални части към мястото във всеки един от обектите не са
представени доказателства, за това, че същите са собственост на вносителя.
Такъв извод не може да се направи и от данъчните оценки, тъй като идеални части
от мястото в тях липсват. Видно е също така, че и в двете скици на поземлени
имоти с номера: № 15-247527/21.03.2019
г. по отношение на имот с номер от предходен план 240, квартал 33 и №
15-76698/07.02.2018 г. по отношение на имот с номер по предходен план 206,
квартал 38 „С.Б.“ ЕООД няма посочени данни за идеалните части от правото на
собственост. След като не са представени пред съдията по вписванията
доказателства за правата на вносителя в цялост така, както се иска да бъде
постановено вписването, то същото не следва да бъде извършено.
В т. 1 от Тълкувателно
решение от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС е
прието, че при констатирана нередовност на молбата за вписване съдията по
вписванията е длъжен да постанови отказ, съгласно чл. 32а от Правилника за
вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността. В
този случай актът следва да бъде представен наново за вписване и вписването ще
има ред от представянето на редовния акт.
Предвид изложените съображения съдът
намира, че не са налице всички предпоставки за извършване на вписването на
нотариалното заверено извлечение на учредителния акт на „Ф.И.3“ ЕООД, с който е
извършен апорт на описаните в него недвижими имоти.
Следователно подадената жалба се
явява неоснователна и следва да бъде оставен без уважение.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена с вх. №
22097/19.02.2020 г. на СГС от „Ф.И.3“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, офис
1, партер срещу определение от 09.12.2019 г. на съдия по вписванията при Районен съд гр. София –
Служба по вписванията, гр. София, с което е отказано вписването на учредителен
акт за увеличение на капитала на дружеството „Ф.И.3“ ЕООД.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Върховния касационен съд
при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.