Решение по дело №523/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 136
Дата: 20 декември 2021 г.
Съдия: Диана Вълева Джамбазова
Дело: 20213000500523
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Варна, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20213000500523 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Областния
управител на Област Разград - И.М.Б., като пълномощник на Министъра на
регионалното развитие и благоустройството срещу решение № 74/21.05.2021
г. по гр.д.№ 61/2021 г. на Окръжен съд – Разград, с което е уважен иска,
предявен от Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“ с ЕИК
*********, на основание чл.124, ал.1 от ГПК и е прието за установено по
отношение на държавата, че ищецът е собственик на описания в диспозитива
недвижим имот по силата на закона, с приключване на процедурата по
ЗООЗП /отм./ и ППЗООЗП /отм., и по силата на чл.2, ал.4 от ЗДС.
Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за
отмяна и за отхвърляне на иска.
В подаден писмен отговор и в с.з. пълномощникът на Сдружение „Съюз
на българските автомобилисти“- София оспорва въззивната жалба и изразява
становище за правилност на обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
1
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема
следното:
Предявени са при условията на евентуалност положителни
установителни искове по чл.124 от ГПК за придобиване право на собственост
върху описаните поземлен имот и картинг-писта, от Сдружение „Съюз на
българските автомобилисти“ срещу държавата, представлявана от МРРБ с
твърдения за придобиване на имотите: с приключване на процедурата по
ЗООП /отм./ и ППЗООП /отм./, при наличие на хипотезата на чл.2, б.„и“ от
ППЗООЗП /отм./ и Решение на КЗ за предоставяне на терен за нуждите на
праводателя на ищеца; евентуално - съгл. чл.2, ал.4 от ЗДС в редакцията от
1996 г.; евентуално – за придобиване на земята и картинг-пистата чрез явно и
непрекъснато давностно владение, осъществено за земята - от момента на
отреждането й за нуждите на СБА и за пистата - от приемане на извършеното
строителство, до предявяване на иска.
Оспорвайки иска, ответникът твърди, че през 1977 г. държавата е
предоставила на ответника претендираната земя, но не е прехвърлила право
на собственост.
От приложения по делото Учредителен протокол се установява, че
Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“ е учредено на 15.07.1992
г., като правоприемник на „Български автомобилен туринг клуб“, чието
наименование е изменено през 1972 г. на СБА.
С Решение на Комисията за земята към Министерството на земеделието
и хранителната промишленост от 22.02.1977 г. и Акт № 3/04.04.1977 г., на
СБА е предоставена държавна земя и е извършен въвод във владение върху
имот от 30 декара, за изграждане на „Технически център“ в гр.Разград.
С Протокол № 4/28.03.1980 г. на ОбНС Разград е прието решение за
съвместно осигуряване на строителството на картинг-писта, въведена в
експлоатация с Акт, обр.16 по Протокол от 16.11.1983 г.
Показанията на свид.С.Д. и Ж.К. – работили в СБА през 80-те години
установяват, че картинг-пистата е построена по това време, вкл. с доброволен
труд на работещите в СБА.
Назначената СТЕ установява, че построяването на картинг-пистата е
осъществено през периода 1980-1992 г. при липса на необходимите
2
разрешения и тя е търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. Подробно
е описан статута на имота през годините по площ, граници и запис на
собственици от 1977 г., до настоящия момент:
- по ЗРП от 1971 г. имотът не е включен в плана на града.
- след отстраняване на непълноти и грешки в кадастралния план, през
2001 г. имотът е получил пл.№ 6223, а в разписния лист за собственици са
вписани Общински съвет и СБА – само за сградите по НА № 54, т.ІІІ, дело №
1445/1993 г.
- със заповед №1116/5.10.2001 г. на кмета на Община Разград е одобрен
ПУП за регулация и застрояване, съобразно който от горния имот са
образувани четири парцела: І-6223 „За автосервиз, гаражи, работилници,
паркинги и складове“, ІІ-6223 „За картинг-писта“, ІІІ-6223 „За гараж и
складове“ и ІV-6223 „За КОО“.
- със заповед за одобрение на КККР № РД-18-37/10.03.2008 г. е приета
кадастрална карта на гр.Разград, по която процесният имот е с идентификатор
61710.503.6399 и площ 21426 кв.м.
Приложен е Акт № 2482/15.11.2013 г. за частна държавна собственост
върху имот с идентификатор 61710.503.6399 и площ 21426 кв.м., като в
„Забележки“ е отбелязано, че имотът се ползва за авто-мото писта на СБА.
Приложено е извлечение от балансова сметка „Основни средства“ на
СБА към 25.06.1993 г., установяващо, че обектът „Технически център“
включва масивна сграда с десет помещения, пропускателен пункт от
сглобяеми елементи, сферичен склад, постройка за курсисти, железен склад.
С констативен НА № 54, т.ІІІ, дело № 1445/1993 г. на нотариус при РС
Разград, на Общински съвет на СБА е признато правото на собственост въз
основа на писмени доказателства върху две масивни работилници, сглобяем
сферичен склад, сглобяем пропускателен пункт и помещение за инструктори,
построени върху пустееща земя извън населеното място на гр.Разград.
Понастоящем имотът е в процедура за приватизационна продажба въз
основа на решение №1733/24.01.2019 г. на Агенцията за приватизация и
следприватизационен контрол, видно от представената обява.
Безспорно е, че ищецът е правоприемник на „Български автомобилен
туринг клуб“, а предоставеният с решение № КЗ-І/17.03.1977 г. на Комисията
3
за земята при МЗХП по надлежния ред – чл. 14, ал. 1 от ЗООЗП /отм./ имот е
имал земеделски характер. Заемането на терена е станало с въвод във
владение по чл.20 и чл.21 от ППЗООЗП /отм./ с Акт № 3/4.04.1977 г., в който
е посочено, че инвеститорът е освободен от вноски по чл. 15 от ЗООЗП /отм./
и че всички изисквания на ЗООЗП са спазени, за да бъде открито
финансирането на обекта. Земята е предадена на инвеститора и реализирането
на мероприятието – изграждане на „Технически център“ е станало с
доброволен труд на работещите в СБА, завършен и въведен в експлоатация с
Акт, обр.16/16.11.1983 г.
Заключението на СТЕ установява, че предвид липсата на разрешения за
строеж на картинг – пистата, изградена в периода от 1980-1992 г., тя е търпим
строеж, съгл.§ 16 от ПР на ЗУТ и имотът е бил включен в балансовата
„Основни средства“ на СБА.
Настоящата инстанция приема, че освобождаването на праводателя на
ищеца от заплащане на вноски в процедурата по промяна на
предназначението на земеделската земя няма за последици придобиване на
право на собственост върху нея и той не е станал собственик на процесния
имот по силата на закона - с приключване на процедурата по ЗООЗП /отм./ и
ППЗООЗП /отм./.Липсват доказателства за сключен по надлежния ред
договор, поради което възражението на ответника за предоставяне само на
владението върху имота е основателно.
Разпоредбата на чл.13 от ЗООЗП /отм./ предвижда възможност
обработваемите земи и пасищата да бъдат предоставяни на инвеститорите за
временно ползване с определяне в решението на Комисията за земята на краен
срок за ползване на терена. От липсата на определен срок за ползване обаче,
не следва извод за придобиване на правото на собственост от ищеца по
силата на ЗООЗП /отм./ и ППЗООЗП /отм./. Като е приел противното,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено в частта му, с която искът е уважен на това основание.
По предявения установителен иск за придобиване на процесния имот по
реда на чл.2, ал.4 от ЗДС:
В качеството му на юридическо лице с нестопанска цел при действието
на Конституцията на НРБ от 1971 г., праводателят на ищеца е бил със статут
на обществена организация и е могъл да притежава право на собственост за
4
постигане на целите си отделно от това на държавата. Тъй като юридическите
лица с нестопанска цел са били включени в персоналния обхват на
специалната норма на чл.2, ал.4 ЗДС наред с търговските дружества, следва
извод, че законодателят е третирал предоставените им за ползване държавни
имоти по начина на включените имоти в капитала на преобразуваните
търговски дружества. Според чл.2, ал.2 ЗОбС в ред. след изм. в ДВ бр.
101/2004 г., не са общинска собственост имотите и вещите на търговските
дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори когато общината
е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.
Разпоредбата на чл.2, ал.4 от ЗДС предвижда, че не са държавна
собственост имотите на търговските дружества и на юридическите лица с
нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на
прехвърленото в тях имущество, а текстът се отнася както до имуществото, с
което те са учредени, така и за предаденото в последващ момент имущество.
С оглед горното, след като по силата на закона държавните имоти,
предоставени на юридическото лице с нестопанска цел не са нито държавна,
нито общинска собственост, следва да се приеме, че са станали собственост
на юридическото лице с нестопанска цел –ищецът /в този смисъл - р.№
619/6.06.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1092/2009 г., I г.о. по чл. 290 от ГПК/.
По тези съображения, предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен на заявеното основание - че ищецът е собственик на процесния имот,
придобит по реда на чл.2, ал.4 от ЗДС. Като правилно и законосъобразно,
решението в тази му част следва да бъде потвърдено. Предвид
основателността на този иск, не следва да се разглежда предявената в
условията на евентуалност претенция за придобиване на правото на
собственост върху имота на основание давностно владение.
При този изход на спора, в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени разноските за настоящата инстанция в размер на 2000 лева.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 74/21.05.2021 г. по гр.д.№ 61/2021 г. на Окръжен
съд – Разград В ЧАСТТА МУ, с която е прието за установено по отношение
5
на държавата, представлявана от Министерството на регионалното развитие и
благоустройството гр. София, че Сдружение „Съюз на българските
автомобилисти“, ЕИК *********, представлявано от Е.Д.П. е собственик на
недвижим имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор
61710.503.6399, находящ се в гр. Разград, ул.„Търговищко шосе“, с площ
21426 кв.м., ведно с изградената върху него картинг – писта по силата на
закона, с приключване на процедурата по ЗООЗП /отм./ и ППЗООЗП /отм./. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Сдружение „Съюз на българските
автомобилисти“, ЕИК *********, представлявано от Е.Д.П. за приемане за
установено по отношение на държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството гр.София, че ищецът е
собственик на недвижим имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор
61710.503.6399, находящ се в гр.Разград, ул.„Търговищко шосе“, с площ
21426 кв.м., ведно с изградената върху него картинг – писта с приключване на
процедурата по ЗООЗП /отм./ и ППЗООЗП /отм./.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74/21.05.2021 г. по гр.д.№ 61/2021 г. на
Окръжен съд – Разград В ЧАСТТА МУ, с която е прието за установено по
отношение на държавата, представлявана от Министерството на
регионалното развитие и благоустройството гр. София, че Сдружение „Съюз
на българските автомобилисти“, ЕИК *********, представлявано от Е.Д.П. е
собственик на недвижим имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор
61710.503.6399, находящ се в гр.Разград, ул.„Търговищко шосе“, с площ
21426 кв. м., ведно с изградената върху него картинг – писта по силата на
закона - чл.2, ал.4 от ЗДС.
ОСЪЖДА държавата, представлявана от Министерството на
регионалното развитие и благоустройството гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на
Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“, ЕИК ********* сумата от
2000 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7