Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

гр.София, 31.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на втори октомври през 2018 година в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Попколева

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова

                                                                                                        Павел Панов

при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 7504 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

              Образувано е по въззивна жалба на  Г.П.Ч. от 17.04.2018 г. срещу  решение № 359509/13.03.2018 г., постановено по гр. дело №  75253/2016 г. по описа на СРС, 124 състав, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „С.в.“ АД иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 779,26 лв., представляваща стойността на предоставени ВиК услуги за периода 06.11.2009 г. – 03.10.2011 г., като неоснователен. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв. – разноски по делото.

               В жалбата се твърди, че процесното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че ищецът изрично е твърдял липсата на облигационна връзка с ответното дружество и е оспорил начина на формиране на сумите по фактурата, тъй като показанията от общия водомер са разпределени произволно, без да е отчетено реалното количество потребена вода, но въпреки това в доклада по делото, СРС е обявил за безспорен факта, че между страните е налице на облигационна връзка и обстоятелството, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора за доставка на ВиК услуги през процесния период. Твърди се, че неправилно и необосновано, СРС е приел, че давността е прекъсната с извършени от ищеца плащания в периода 21.11.2011 г. – 02.07.2015 г., в т.ч. и за процесния /06.11.2009 г. – 03.10.2011 г./, тъй този извод не се подкрепя от нето едно от ангажираните по делото доказателства , т.е. липсват данни за извършено от ищеца признание на процесното вземане по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД.

              Въз основа на изложеното се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и необосновано и вместо него да бъде постановен друго, с което предявения отрицателен установителен иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

               Въззиваемата страна „С.в.“ АД е депозирала отговор, в който поддържа становище, че обжалваното решение е правилно и моли то да бъде потвърдено, като в подкрепа на това твърди, че между страните има облигационна връзка, уредена в Общите условия на дружеството. Поддържа, че давността е прекъсната и с оглед сключено през 2012 г. между страните споразумение, като косвена индикация за неговото съществуване е разменена между ищеца и дружеството кореспонденция.

               Софийският градски съд като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:

               Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

               Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

               Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно поради допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с доклада по делото и при преценка на събраните по делото писмени доказателства, довели до необоснования извод, че искът е неоснователен.

               Производството пред СРС е образувано по искова молба с вх. № 8027104/22.12.2016 г., с която ищецът Г.П.Ч. иска да бъде прието за установено, че не дължи на ответника „С.в. АД“ сумата от 779,26 лв. – цена за доставена вода до апартамент в гр. София, ж.к. ********, дължима за периода 06.11.2009 г. – 03.10.2011 г. по партиден № **********, чийто титуляр е ищецът. В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че начислената сума е некоректно калкулирана поради неспазване на чл.30 и сл. от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, оспорват се данните от водомера - като получени от несертифицирано средство за търговско измерване. Поддържа се липсата на качеството потребител по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Направено е и изявление за изтекла погасителна давност на вземанията за посочения период, тъй като същите са периодични по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

                В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът „С.в.“ АД твърди наличието на валидно облигационно отношение между страните; неизпълнение от страна на ищеца на задължението му да заплаща в срок цената на доставените услуги;   постигнато през 2012 г. между страните споразумение за разсрочено плащане на дължимата сума от 2 584,24 лв., по силата на което ищецът се задължил да заплати 300 лв. първоначална вноска и 23 вноски по 95 лв. Към отговора е приложено писмо-отговор с из. № М – 4083/14.12.2016 г., в чието приложение са посочени подробно неизплатените задължения за периода 13.04.2006 г. – 06.12.2016 г. и са посочени извършените плащания, както следва: 40 лв. – 21.11.2011 г.; 8,48 лв. – 14.12.2011 г.; 300 лв. – 18.01.2012 г.;60 лв. – 20.02.2012 г.; 50,90 лв. – 20.05.2013 г.; 50 лв. – 09.07.2013 г.;24,70 лв. – 15.11.2013 г.;50 лв. – 13.01.2014 г.; 50 лв. – 15.04.2014 г.; 10,60 лв. – 16.05.2014 г.; 50 лв. – 19.08.2014 г.; 30 лв. – 09.01.2015 г.; 62,93 лв. – 14.04.2015 г.; 50 лв. – 20.05.2015 г.; 11,72 лв. – 04.06.2015 г.; 100 лв. – 02.07.2015 г.; 100 лв. – 21.08.2015 г.; 0,88 лв. – 08.09.2016 г.

               С определение от 10.11.2017 г. СРС е изготвил проект за доклад по делото, в който е обявил за безспорни между страните следните обстоятелства: наличието на договорна връзка между страните; доставянето на услугите през процесния период и правилното отчитане и фактуриране на цената им.

               С молба-становище от 16.02.2018 г. ищецът по делото е възразил по обявените за безспорни между страните обстоятелства и е поискал изменение на доклада по чл.146 ГПК, но искането му е отхвърлено с определение от 20.02.2017 г. С решението, искът е отхвърлен с мотиви, тъй по делото било установено, че от 21.11.2011 г. ищецът е започнал да погасява задълженията си и за процесния период, като последното плащане било извършено на 02.07.2015 г. , поради което СРС е счел, че от тази дата до 22.12.2016 г. (датата на предявяване на иска), тригодишната давност не е изтекла.

               Предявеният пред СРС иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е с предмет установяване недължимост на парични суми за доставени услуги, които ответникът претенидра от ищеца. При отрицателен установителен иск доказателствената тежест между страните се размества, поради което ответникът носи тежестта да докаже правопораждащите спорното право факти - основанието, от което правото е възникнало и неговия размер. От друга страна при този вид искове ищецът е в положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен установителен иск относно спорното право - ако ищецът наведе правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника, то той носи и доказателствената тежест да установи възражения си. При тези изходни позиции в тежест на ответната страна е да докаже съществуването на договорно отношение, възникнало с ищеца, още повече, че в исковата си молба изрично е оспорено наличието на такова за процесния период. Поради това неправилно в доклада по делото, първоинстанционният съд е обявил за безспорно съществуването на облигационно взаимоотношение между страните. В отговора си ответникът действително твърди такова да съществува, позовавайки се на публикувани през 2006 г. Общи условия (в сила от 01.09.2006 г.), но като носител на доказателствената тежест, нито ги е представил. По делото обаче съществуват косвени доказателства, че между страните действително съществува облигационна връзка. В тази насока следва да бъде ценена кореспонденцията между страните и по - конкретно писмо с изх. № 4083/14.12.2016 г. и приложената към него справката за платените от ищеца суми за периода 13.04.2006 г. – 06.12.2016 г. В нея подробно е посочено ежемесечното задължение, как е изчислено, период на отчитане, номер на водомера, предишен отчет, текущ отчет, консумация, общо потребление, старо салдо, главница, лихва и дали е заплатено, т.е. видно е, че ищецът се явява потребител на услугата. През процесния период е приложим Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, обн., ДВ, от 25.02.2005 г., изм. и доп., бр. 58 от 31.07.2015 г., като в § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона е предвидено, че "потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на ползване. В исковата молба няма твърдения, че друго лице е собственик или вещен ползвател на имота, до който са доставяни услугите, поради което следва да се приеме, че ищецът има качеството „потребител“ на ВиК услуги през процесния период.

           Въпреки изложеното предявеният пред СРС иск се явява основателен, тъй като процесното вземане на ответника е погасено по давност. Задължението да се заплаща стойността на ползваната вода е задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД - налице са парични задължения, имащи единен правопораждащ факт (Общи условия), чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви (в този смисъл - ТР № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК). Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност като изключение от общата петгодишна. Поддържаното в отговора на исковата молба възражение, че давността е прекъсната със сключеното през 2012 г. споразумение с ищеца е недоказано, тъй като въпросното споразумение не е представено по делото и съответно не може да се установи дали същото обхваща и задълженията, предмет на иска. Съгласно трайно установената практика на ВКС, по правната си същност признаване на вземането от длъжника е едностранното му волеизявление, с което той пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. Признаването на вземането трябва да е направено и в рамките на давностния срок и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не до наличието на фактите, от които задължението произхожда. Признаването на дълга може да бъде  изразено и с конклудентни действия, когато те изразяват по ясен начин волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретно задължение към кредитора. В настоящия случай по делото не са ангажирани доказателства за такова недвусмислено волеизявление на ищеца, че конкретното задължение към ответника съществува или за извършени от него конклудентни действия, изразяващи волята му да потвърди съществуването на процесното задължение, поради което не може да се приеме, че давността е била прекъсната. Противно на приетото от СРС, по делото липсват и данни, че част от задълженията за процесния период са заплатени от ищеца в изпълнение на сключеното споразумение. Има единствено данни, че от м. 11.2011 г. ищецът е започнал да погасява частично задълженията си към ответника, като последното плащане е извършено по фактура, издадена на 06.08.2015 г., но съгласно константната съдебна практика на ВКС частичните плащания на дълга спрямо непогасената му част, нито тези относно признание за възникване на задължението или за произхода му, не съставляват признание с последиците на чл.116, б „а“ ЗЗД. Дори и да се приеме, че давността е била прекъсната със сключването през 2012 г. на подобно споразумение, то новата давност съгласно чл. 117, ал.1 ЗЗД е изтекла през 2015 г., доколкото срокът на новата давност съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на настоящото производство. Ето защо, отрицателния установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

            По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което предявения отрицателен установителен иск да бъде уважен.

            При този изход на делото на въззивника се дължат разноски за производството пред двете инстанции, които следва да бъдат възложени на въззиваемата страна. За производството пред СРС са сторени разноски, както следва: 50 лв. – държавна такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение, а за производството пред СГС: 25 лв. – държавна такса и 300 лв. – адвокатски възнаграждение, или общо разноски в размер на 675,00 лв.

            Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

             ОТМЕНЯ решение № 359509/13.03.2018 г. по гр. дело № 75253/2016 г., СРС, 124 състав и вместо него постановява:

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г.П.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** ********срещу „С.в.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес парк, сграда № 2 отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, че Г.П.Ч., ЕГН ********** не дължи на „С.в.“ АД, ЕИК ******** сума в размер на 779,26 лв. – цена за предоставени ВиК услуги за периода 06.11.2009 г. – 03.10.2011 г., поради погасяването й по давност.

           ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК ******** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Г.П.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** ********сумата от 675 лв. – такси и разноски за производството пред двете инстанции.      

           Решението не подлежи на обжалване.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.