№ 29408
гр. София, 19.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110120458 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от К. К. М., чрез адв. Ч. с
предявени искове срещу /////////////// с ЕИК: ////////, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 25 лв. частичен иск от сума в размер на 449.87 лв., представляващи
сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно, поради нищожност на сключения
между страните договор за потребителски кредит от 12.04.2021 г., ведно със законната лихва
от депозиране на исковата молба на 10.04.2024 г. до окончателното изплащане, от които сума
в размер на 5 лв., частично от сума в размер на 75.91 лв., представляващи недължимо
заплатена договорна лихва и 20 лв., частично от сума в размер на 373.96 лв.,
представляващи неустойка по договора.
В исковата молба се твърди, че ищеца и ответника са сключили договор за
потребителски кредит от 12.04.2021 г., по силата на който Кредитодателят се задължава да
предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1200 лева, а Кредитополучателя се
задължава да върне сумата от от 1649.87 лв. В чл. 6 от договора е предвидено, че ако ищеца
не предостави обезпечение на Кредитора в тридневен срок дължи неустойка по чл. 17 от
договора, през който не е предоставено договореното обезпечение, съгласно ал. 2 от същата
разпоредба неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. Излагат
се съображения, че начислената неустойка в размер на 373.96 лв. е недължима, защото
същата е нищожна поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД и поради неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 и чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП. Сочи се, че е налице противоречие с добрите нрави - с принципа на добросъвестност и
справедливост, защото неустойката представлява добавка към възнаградителната лихва.
Излага се, че клаузата цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и води до
неоснователно обогатяване на Кредитодателя за сметка на Кредитополучателя, тъй като чрез
неустойката се увеличава стойността на договора.
1
Ищецът твърди и че договорът за кредит е нищожен, тъй като противоречи на
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, т.е. на императивни правни норми. Оспорва да е получил
изискуемата преддоговорна информация, а разменените съобщения между страните се
явяват неподписани.
На следващо място счита, че договорът е нищожен и тъй като не е посочен ГПР по
кредита, което е нарушение на чл. 10 от ЗПК, като в този смисъл се позовава и на практика
на СЕС. Евентуално счита, че действителния размер на ГПР е 149.96 % и е над максимално
допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В исковата молба са налице и твърдения за нищожност на клаузата за неустойка, тъй
като излиза извън присъщите й функции и цели единствено неоснователно обогатяване на
кредитора.
Във връзка с гореизложеното ищецът счита, че дължи на ответното дружество
единствено чистия размер на кредита и иска заплатените неоснователно допълнителни суми
да му бъдат върнати от кредитора.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Към исковата молба са приложени документи в заверено от процесуалния
представител на ищеца копие.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ///////////////, чрез адв. Х.Н. е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. В отговора си
ответникът потвърждава сключването на договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние от 12.04.2021 г., между /////////////// като кредитор и ищеца К. К. М.. Подробно е
описана технологията на сключването на договора от разстояние. Относно дължимата
неустойка при непредоставяне на обезпечение, ответникът твърди, че такава неустойка не е
начислявана и събирана от дружеството, но намира, че тази клауза е валидна и отговаряща
на всички изисквания на действащото законодателство. Неустойката, сочи ответникът,
представлява самостоятелен договор, съгласно смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗЗД, като същата
може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава. Тоест
неустойката представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един
и същи документ с договора за потребителски кредит и по отношение на нейната
действителност не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите условия
на ЗЗД. Според него, за да възникне задължение за неустойка е необходимо наличието на
няколко предпоставки: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е
изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на
договорно задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява. Според
ответника, процесната неустойка е за неизпълнение на непарично задължение за
предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а
нейният вид се определя в зависимост от това дали заемателят по Договора ще изпълни в
някакъв момент своето задължение. Ответникът счита, че договореният размер на
неустойката, като определен процент, съгласно чл. 46, ал. 1 от ОУ в размер на 0,9%,
2
независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият
размер обхващащ целият период договора, изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и
не придвижда неоснователно разместване на блага. Ответникът развива доводи, че дори и да
се приеме, че неустойката е прекомерна, то това не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави, а следва да се намали нейният размер, съгласно TP от
15.06.2010 г. по тьлк. д. № 1 по описа за 2009 г. на ОСТК на ВКС. С оглед на това
ответникът твърди, че задължението за неустойка, предвидено в договор за потребителски
кредит от 12.04.2021 г. отговаря на присъщите функции и не следва да бъде прогласявана
за нищожна.
Към отговора на исковата молба са приложени документи в заверено копие,
приемане на които като доказателства се иска.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора фактически твърдения
и съобрази формулираните искания, намира, че предявените искове имат правната си
квалификация в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
При очертания с исковата молба предмет на спора, в тежест на ищеца е да докаже
сключването между страните на договор за потребителски кредит от 12.04.2021 г. с
посоченото съдържание, твърдяното накърняване на добрите нрави, твърдяната
неравноправност на клаузата за неустойка и за ГПР, които се оспорват като нищожни, че е
заплатил посочените в исковата молба суми в твърдения размер. При направени от
ответника възражения, касаещи отрицателни факти, в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на онези от тях, от които извлича благоприятни за себе си последици.
Ответникът следва да установи възраженията си, а именно следва да докаже, че клаузите в
процесния договор са индивидуално уговорени, че е изпълнил задължението си да представи
необходимата преддоговорна информация на ищеца, че клаузите на договора осигуряват
равнопоставеност на страните и положителните факти, от които черпи права.
Между страните са налице обстоятелства, които изрично да се признават и за които
съдът да приеме, че не подлежат на доказване, а именно, че е сключен договор за
потребителски кредит от 12.04.2021 г.
Приложените към исковата молба документи са допустими като доказателствени
средства и относими към така очертания предмет на доказване, поради което същите следва
да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Приложените към отговора на исковата молба документи са допустими като
доказателствени средства и относими към така очертания предмет на доказване, поради
което същите следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Съдът намира искането на ищеца за изслушване на ССЕ, която да отговори на
формулираните въпроси за основателно, с оглед разпределената му доказателствена тежест.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството и ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
3
производство.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК могат да вземат становище
по евентуалното наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за заем.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните, че
между тях е сключен договор за потребителски кредит от 12.04.2021 г.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба, документи под опис.
ДОПУСКА изслушването на съдебно – счетоводна експертиза с вещо лице С.Р.И. от
списъка на вещите лица към СГС, която да отговори на въпросите от исковата молба при
депозит 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2024 г. от
09.40 ч., за когато да се призоват страните, заедно с препис от настоящото определение, а
вещото лице – след депозит. На ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4