Р Е Ш Е Н И Е
№ 210 23.12.2016г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на двадесет и пети ноември две хиляди и шестнадесета
година
в публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател: Мария
Берберова-Г.
Секретар: Р.М.
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Г.
гр.д.№ 765 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от ********************* – Изпълнителни
директори, подадена чрез процесуалния им представител – адв.Мая Великова от АК-гр.Бургас,
с адрес за призоваване: гр.Бургас, бул.”***************** против О.Н. с ЕИК ********, с адрес: ***, представлявана от Кмета Н.К.Д..
В исковата молба се твърди, че на 29.04.2014г., поради необезопасено
препятствие на пътното платно – „дупка” в КК Слънчев бряг, общ.Несебър, до
„Аквапарк”, в посока „складова база”, е настъпило ПТП, при което са били
нанесени щети на лек автомобил „Лексус” с рег.№ ********, собственост на „********”
ООД. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие и на основание Договор за
застраховка „Автокаско” /застрахователна полица № 440114031005418/, за
отстраняване на щетите по автомобила, „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД са
определили и изплатили обезщетение в размер на 856,73 лева /осемстотин петдесет
и шест лева и седемдесет и три стотинки/. С изплащането на застрахователното
обезщетение, ищцовото дружество твърди, че е встъпило в правата на увреденото
лице, които то има срещу причинителя на вредата до размера на изплатеното
обезщетение. Сочи се, че отговорност на О.Н. е да стопанисва пътищата, да ги
поддържа в изправност, да организира движенията по тях така, че да осигури
условия за безпрепятствено придвижване. Като не е сторила това, според ищеца
Общината е причинила вреда, за което следва да отговаря.
Гореизложеното е обосновало правния интерес у ищеца от
завеждане на настоящата искова молба с искане да бъде осъдена О.Н. да заплати
на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД сумата общо в размер на 1040,37 лева, от
които: 856,73 лева – изплатено застрахователно обезщетение, 183,64 лева –
мораторна лихва върху главницата, считано от 07.07.2014г. /датата на получаване
на поканата за доброволно изпълнение/ до 18.08.2016г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 19.08.2016г. до окончателното
изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение. Представят писмени
доказателства. Правят искане за
допускане до разпит при режим на призоваване на свидетелите С.С. /съставил
протокола за ПТП/ и И.Н.Г. /водач на пострадалото МПС/, с чийто показания ще се
установяват факти и обстоятелства релевантни за спора по делото, а именно:
състояние на пътното платно; широчина на същото; размери на необезопасената и
несигнализирана настилка, станала причина за ПТП; интензивност на движението в
тази част на платното. Наред с горното, правят искане след изслушване на
свидетелите да бъде назначена авто-техническа експертиза, вещото лице по която
да даде заключение относно механизма на настъпване на произшествието, размера
на причинените вреди на автомобил „Лексус” с рег.№ ********, както и
причинно-следствената връзка между установения механизъм и вредите, към датата
на възникване на ПТП – 29.04.2014г.
Предявените искове са с правно основание чл.50 от ЗЗД
във връзка с чл.213 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил
отговор от О.Н. с който се прави искане за оставяне на исковата молба без
движение поради неяснота на изложените факти и обстоятелства, на които се
основава иска досежно мястото, на което е настъпило ПТП, с цел организиране
защитата на ответната страна и евентуално привличане на трето лице, с което
Общината има договор за проектиране и изграждане на пътища, и предявяване на
обратен иск срещу него. Наред с това се сочи, че липсва описание на
характеристиките на необезопасеното препятствие на пътното платно –
т.нар.„дупка”, в която е попаднал въпросния автомобил, а именно – дължина,
широчина и дълбочина на същата, и точното й местоположение. При условията на
евентуалност иска се оспорва, като неоснователен, както и изложените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения. На основание чл.193, ал.1
от ГПК оспорват приложения към исковата молба протокол за ПТП № 1341782 от
29.04.2014г., като документ с невярно съдържание. След изясняване на
обстоятелствата, сочени в исковата молба относно наличието на „дупка” на
пътното платно, нейното точно местонахождение и характеристиките на същата,
правят искане за допускане на авто-техническа експертиза, вещото лице по която
да отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси. Оспорват
искането на ищцовата страна – вещото лице да отговори на поставените от тях
въпроси относно механизма на настъпване на произшествието, размера на
причинените вреди на автомобил „Лексус” и причинно-следствената връзка между
установения механизъм и вредите, поради липсата на изходни данни за това.
За ищцовото дружество в съдебно заседание
се явява процесуалният им представител, който поддържа исковата молба от името
на доверителя си. Правят искане за събиране на писмени и гласни доказателства,
и ангажират съдебна автотехническа експертиза.
Процесуалният представител на ответната
страна оспорва исковата молба и поддържа подадения от тях писмен отговор на
същата. Също ангажират съдебна автотехническа експертиза.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложената по делото
застрахователна полица № 440114031005418, издадена на 18.02.2014г., ищцовото
дружество е сключило договор за автомобилна застраховка „Каско +” на лек
автомобил марка „Лексус”, модел „GS 300”, с рег.№
********, собственост на „********” ООД с ЕИК ********, със срок на договора от
00.00 часа на 23.02.2014г. до 24.00 часа на 22.02.2015г. /л.20/.
Собственикът на процесният
автомобил – „********” ООД, е подал до ищцовото дружество уведомление за щета
на МПС, в което е посочил, че на 29.04.2014г., при движение в КК Слънчев бряг,
автомобилът е попаднал в дупка, в резултат на което е наранена лявата му гума и
окачването по самото колело. Към уведомлението е приложен протокол за ПТП № 1341782 от
29.04.2014г.
Въз основа на заявлението и представените
документи, застрахователят - ищец е изготвил ликвидационен акт от 30.04.2014г.,
въз основа на който е изплатил на обслужващия автомобила сервиз „*************”
ООД - Варна сумата в размер на 856,73 лева /осемстотин петдесет и шест лева и
седемдесет и три стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за
нанесената на 29.04.2014г. щета на процесния автомобил.
От показанията на свидетеля И. Г. се
установява, че процесният автомобил е собственост на „********” ООД, със
седалище гр.Варна. През месец април
2014г., свид.Г. претърпял самостоятелно ПТП с автомобила. В тази връзка същият
сочи, че е управлявал автомобила по главния път-Варна Бургас. Преди Аквапарка в
КК Слънчев бряг завил наляво в пресечката, след което завил надясно. Денят бил
дъждовен и улиците били мокри. При навлизане във втората пресечка, колата
пропаднала неочаквано в дупка с диаметър 1,20 м на 1,50 м и дълбочина около 15-20
см. Липсвала сигнализация на дупката. По преценка на свид.Г., автомобила се
движел с 20-30 км/ч. След пропадането на автомобила в дупката се чул силен
метален удар, като на метал в метал, след което започнало чукане в предната
лява част на колата, като удар на амортисьор. След настъпването на ПТП, свид.Г.
се обадил на застрахователя си, който пък от своя страна сигнализирал
полицейските органи. Малко по-късно на место дошъл екип на КАТ, които изготвили
протокол за ПТП. При предявяване на протокола на свид.Г., същият заявява пред
съда, че подписа в графа „участник 2” е негов. След инцидента, автомобилът бил
в движение, поради което свид.Г. се върнал с него до гр.Варна.
Показанията на свид.Г. се подкрепят
от показанията на свид.С.С. – мл.автоконтрольор при РУП-Несебър, който е
изготвил протокола за ПТП № 1341782 от 29.04.2014г. /л.7/. В показанията си
пред съда, същият заявява, че на процесната дата получили сигнал за настъпило
самостоятелно ПТП в КК Слънчев бряг до Аквапарка. При отиване на место
установили лек автомобил „Лексус”, който бил пропаднал в препятствие на пътя –
дупка. Свид.С. сочи, че улицата била изрязана по цялото протежение, след което
частично запълнена. На места имало дупки с размери между петдесет сантиметра и
един метър. Заради дъжда всичко било във вода. В резултат на ПТП били нанесени
материални щети по окачването на автомобила. При предявяване на протокола на
свид.С., същият заявява пред съда, че подписа в графа „съставил” е негов.
Според свид.С., нямало сигнализация за процесната дупка.
По делото е назначена и изслушана съдебна
автотехническа експертиза, вещото лице по която сочи, че при конкретното ПТП,
поради рязкото пропадане на предното ляво колело с 15-20 см под нивото на
настилката, е станало внезапно ударно натоварване на амортисьора на колелото. В
резултат на това, амортисьорът е получил увреждане поради допустимото налягане
в газовия цилиндър. Според вещото лице, увредените амортисьори не подлежат на
ремонт, а задължително се подменят с нови. Предвид горепосочения механизъм на
ПТП, заключението на вещото лице е, че настъпилата щета следва да се постави в
пряка причинно-следствена връзка със станалото на 29.04.2014г. ПТП в КК Слънчев
бряг до Аквапарк. Паричният размер на разходите по възстановяване на автомобила
възлизат на 856,73 лева, съгласно екзекутивната фактура на автосервиза,
обслужващ процесния автомобил. Според вещото лице, тази сума е по-ниска от
изчислената от застрахователя ДЗИ по експертна оценка – 913,42 лева, поради
което е приета за меродавна при определяне на обезщетението. Според вещото лице
сервизната стойност е по средни пазарни цени, поради което същият я приема без
забележки. На последно място, от заключението на вещото лице се установява, че предвид
голямата дълбочина на дупката – 15-20 см, установената щета би могла да
възникне при скорост от 50 км/ч и по-ниска от нея /вж. заключение по АТЕ –
л.74-76 вкл./. Пред съда, вещото лице заявява, че полученото от процесният
автомобил увреждане може видимо да се установи, тъй като автомобила се накланя
в посока на увредения амортисьор, поради изтичане на газта в единия от
цилиндрите, при което купето сляга, тъй като вече няма какво да го държи.
При така установена
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С плащането на
застрахователно обезщетение, застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.
Регламентираното с нормата на чл.213 КЗ право е регресно
по своя характер, суброгационно право. В хода на производството по иск с такава
квалификация следва да бъде установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия,
в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. Следва да бъдат
установени елементите от фактическия състав на деликта - противоправно
поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на деликвента, като в
областта на гражданската отговорност за вреди, вината се предполага до доказване на противното. Доколкото вината
съставлява субективно отношение на дееца към противоправното му деяние, такова
субективно отношение могат да формират само физическите лица. Общината като
юридическо лице, не би могла да отговаря по чл.45 ЗЗД. Тя би могла да носи
отговорност само по чл.49 и чл.50 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че е налице валидно сключен застрахователен договор, който покрива всички
рискове. Няма спор между страните, че
ищецът е изпълнил задължението си по този договор и е платил на
застрахования сумата от 856,73 лева /осемстотин
петдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/ с фактура № 1281 от
09.06.2014г. /л.15/, т.е. налице е суброгация.
От показанията на свид.Г.
безспорно се установява, че на 29.04.2014г., на пътя пред Аквапарк – Слънчев
бряг, поради наличието на деформация на пътя - дупка, при управление на лек
автомобил „Лексус”, с рег.№ ********, е допуснал самостоятелно ПТП, в резултат
на което е причинена щета на автомобила, изразяваща се в увреждане на
амортисьора на предното ляво колело. Горното налага извода за противоправно
поведение от страна на О.Н. Съгласно нормата на чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществява от общините. В § 1, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП е дадено
легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както следва: ремонт на
пътища е дейност по възстановяване или подобряване на
транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в
съответствие с изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване
на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
техническата отчетност на пътищата.
Разпоредбата на чл.3 от ЗП разделя пътищата на републикански
и местни, откъдето именно е и обвързаността на използваната терминология.
Републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети
клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват
държавната пътна мрежа, а местните пътища са тези, които осигуряват транспортни
връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища, или с
улиците. Местните пътища
са общински и частни, отворени за обществено ползване.
В конкретния
случай безспорно О.Н. е собственик на
"общински път" - публична общинска собственост по смисъла на ЗП, задълженията по поддръжката
на същия обвързват ответника и наличието
на дупка, води до извода, че О.Н. не е изпълнила възложените й с цитираните
разпоредби задължения.
Съдът приема за доказано и наличието на вредите по
процесния автомобил, а именно – повреден амортисьор, който според вещото лице
не подлежи на ремонт, а задължително се подменя с нов. В тази връзка е
подаденото от собственика на автомобила уведомление за щета на МПС,
представеният и приет, като доказателство по делото протокол за ПТП № 1341782 от 29.04.2014г., както и заключението
по изготвената и приета, като доказателство по делото АТЕ.
За да понесе
отговорност ответникът, трябва да се
изследва дали е налице причинно-следствена връзка между вредите и действията му, т.е. дали увреждането на амортисьора на процесния
автомобил се дължи именно на попадането му в дупка на пътното платно. Наличието на
причинната връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на
ответника, основан на непозволено увреждане, не може да се предполага съгласно
чл.45, ал. 2 33Д, а трябва да се докаже и тежестта на доказване на тези
обстоятелства, свързани с причинната връзка, остава на този, който претендира
вредите (в този см. Решение № 710 от
25.VII.1985 г. по гр. д. № 446/85 г., IV г. о., Решение № 1038 от 17.VI.1961 г. по гр. д. № 2785/61 г., IV г. о.). По делото се събраха достатъчно доказателства за
наличието на причинно-следствената връзка. В този смисъл са показанията на
свидетеля Г., който веднага след настъпването на щетата е установил на пътното
платно дупка с дълбочина 15-20 см, както и заключението на вещото лице по
допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза, в което вещото лице
категорично сочи, че настъпилата по автомобила щета следва да се постави в
пряка причинно-следствена връзка с възникналото на 29.04.2014г. ПТП.
По повод направеното с отговора оспорване
на приложения към исковата молба протокол за ПТП № 1341782 от 29.04.2014г., като документ с невярно съдържание, отразяващ неверни
обстоятелства, макар да не бе открито производство по реда на чл.193 от ГПК,
оспорването не бе проведено успешно. Това е така, тъй като всички изложени в
протокола за ПТП факти и обстоятелства бяха потвърдени от показанията на свид.Г.
и на свид.С., дадени в съдебно заседание. Ето защо, оспорването не води като
резултат до изключване на протокола за ПТП № 1341782 от 29.04.2014г. от доказателствения материал по делото.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира иска с правно
основание чл.213 от КЗ за основателен и доказан, и като такъв следва да бъде изцяло
уважен в претендирания размер от 856,73
лева /осемстотин петдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/.
Основателността на главния иск налага извода за основателност и на
акцесорния иск за лихви с правно основание чл.86 ЗЗД, считано
от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение /л.6/ –
08.07.2014г. до датата на входиране на исковата молба – 19.08.2016г. възлизаща
в размер на 184,33 лева, както и на законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 19.08.2016г. до окончателното
изплащане на вземането. В случая, ищецът претендира мораторна лихва за горепосочения
период в размер на 183,64 лева /сто
осемдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/, която е под изчисления от
съда размер, поради което същата следва да се присъди изцяло.
С оглед на този резултат, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят заплатените от него разноски по
делото общо в размер на 694 лева /шестстотин
деветдесет и четири лева/, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О.Н. с ЕИК ********, с адрес: ***, представлявана от
Кмета Н.К.Д. да заплати на „ДЗИ –
Общо застраховане” ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ********************* – Изпълнителни директори, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Мая
Великова от АК–гр.Бургас/, сумата в размер на 856,73 лева /осемстотин петдесет и шест
лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение за нанесени от претърпяно на 29.04.2014г.
пътно транспортно произшествие материални щети по лек автомобил „Лексус”,
модел „GS
300”, с рег.№ ********, собственост на „********”
ООД с ЕИК ********, сумата от 183,64 лева /сто осемдесет и три лева и шестдесет и четири
стотинки/, представляваща мораторна лихва, считано от датата на получаване на
поканата за доброволно изпълнение – 08.07.2014г. до датата на входиране на
исковата молба – 19.08.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
– 19.08.2016г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА О.Н. с ЕИК ********, с адрес: ***, представлявана от
Кмета Н.К.Д. да заплати на „ДЗИ –
Общо застраховане” ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ********************* – Изпълнителни директори, със съдебен
адрес:*** /чрез адв.Мая Великова от АК–гр.Бургас/,
сумата общо в размер на 694 лева
/шестстотин деветдесет и четири лева/, представляващи заплатени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: