РЕШЕНИЕ
Номер 202/05.06.. Година 2020 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд Втори наказателен състав На трети юни Година 2020 В публичното заседание в следния състав:
Председател: Петя
Котева
Секретар Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00276 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 19-1158-004980 от 03.01.2020 г. (НП), издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД МВР-Перник, с което на М.С.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв (двеста лева) на основание чл.179, ал.2, предл.1-во от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.20 ал.2 от същия закон.
Жалбоподателят М.С.М., по изложени в жалбата доводи, моли НП да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Сочи нарушения при описанието на
нарушението. Възразява срещу общото посочване като управление с несъобразена
скорост, без да са събрани данни с каква скорост се е движил и какво е следвало да предприеме, за да
предотврати инцидента. Лично не участва в хода на съдебното производство, в
което не се представлява и от свой процесуален представител.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Перник, сектор „ПП” – редовно призована, не изпраща представител за съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна:
На 10.11.2019 г. в 09:20 часа свидетелите Д.Е.К. и Е.К.С. – и двамата на длъжност „мл.автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР-Перник, изпълнявайки служебните си задължения, извършвали обход в района на пътен възел „Даскалово”, намиращ се на територията на община Перник, когато възприели настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП). Установили, че М.С.М., управлявайки лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ********, в посока от гр.Радомир към гр.София е загубил контрол над моторното превозно средство (МПС), вследствие на което същото се е ударило в еластичната ограда (мантинелата) в посока на движението. От реализираното ПТП били причинени материални щети както по МПС-то, така и по еластичната ограда (мантинела). Свидетелят Д.Е.К. приел, че водачът е допуснал инцидента, тъй като е управлявал колата със скорост, която е била несъобразена със състоянието на пътя и релефа на местността, поради което и в присъствието на М.С.М. поставил началото на административнонаказателното производство срещу него, съставяйки му акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, № 98077 от 10.11.2019 г., в който посочил, че водачът виновно е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. При предявяване на акта водачът не направил възражения срещу констатациите. Не депозирал и допълнителни писмени такива в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
След проверка по реда на чл. 52 ал.4 от ЗАНН административнонаказващият орган (АНО) приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на М.С.М. за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, като на основание чл. 179, ал.2, предл. 1-во от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 200 лв (двеста лева).
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 16.01.2020 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по
несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 на Министъра на вътрешните работи, АУАН серия GA, № 98077 от 10.11.2019 г. и протокол
за ПТП бл.№ 1728387 от 10.11.2019 г., които кореспондират със свидетелските
показания на Д.Е.К. и Е.К.С..
От правна страна:
Видно от съдържанието на АУАН и на НП, на М.М. е вменено във вина, че поради движение с несъобразена скорост със състоянието на пътя и релефа на местността реализира ПТП, което деяние е правно квалифицирано като нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Съдът констатира, че фактическата обстановка и в двата документа е описана фрагментарно, което е довело до нейната неяснота и непълнота. Декларативно е отразено, че нарушителят не се е съобразил със състоянието на пътя и релефа на местността без да са отразени данни за техните конкретни особености, които са мотивирали АНО да приеме поведението на водача, като несъобразяване именно с тези обстоятелства. Това е било задължително, с оглед чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като текстът на чл.20, ал.2 от ЗДвП регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта, когато тя поначало е в рамките на максимално допустимата, но се явява несъобразена с неблагоприятните за безопасността на движението фактори от конкретната пътна обстановка. Съобразяването с пътната обстановка е отчитане на известни, видими и съществуващи фактори, които представляват опасност за движението, като тяхното наличие подлежи и на проверка от страна на съда. Такива не са отразени в АУАН и в НП, което е довело не само до невъзможност на нарушителят да разбере за какво точно се санкционира, като по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, но е и пречка за съда да извърши коректна законосъобразна проверка на отразените в НП обстоятелства. Бланкетното посочване при описанието на нарушението на два от факторите в чл. 20, ал.2 от ЗДвП – състоянието на пътя и релефа на местността, с които водачът не се е съобразил при избира на скоростта на движение, възпрепятства да се установи причинно-следствената връзка с причиненото ПТП. Още повече, че от показанията на полицейските служители Д.Е.К. и Е.К.С. в хода на съдебното производство се установява, че те са стигнали до извода за несъобразена скорост и с оглед силния снеговалеж, т.е. свидетелстват за данни относими евентуално за несъобразяване на скоростта с друг фактор, посочен в чл.20, ал.2 от ЗДвП (атмосферните условия), който не може да бъде предмет на проверка в настоящето производство, тъй като при описание на съставомерността на нарушението за него не е надлежно предявено административнонаказателно обвинение на жалбоподателя. Следователно, с действията си жалбоподателя М., за да е извършил нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, то в акта и в НП е следвало да се посочат конкретните факти довели до ПТП и с какви обстоятелства е следвало да съобрази скоростта си на движение.
АНО не е изложил и конкретни фактически обстоятелства, въз основа на които може да се направи извод, че скоростта на движение е била несъобразена и като такава е била обвързана с невъзможността водачът да спре пред всяко предвидимо препятствие или при възникнала опасност за движението. Това е било наложително, тъй като в нормата на чл.20 ал.2 изречение първо законодателят е посочил словосъчетанието „предвидимо препятствие”, докато в изречение второ от същата разпоредба, императивно е вменил задължение на водачите на МПС да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност на пътя. Ето защо и неизлагането на констатация, че поради несъобразяване на избраната скорост с горните обстоятелства, М. не е бил в състояние да спре пред предвидимо препятствие или възникнала опасност за движението налага извода, че описаното в административнонаказателното обвинение деяние не изпълва в цялост обективните признаци от състава на посочената като нарушена законова норма.
С оглед горното настоящият състав намира, че непълното описание на нарушението и неизлагането на конкретните обстоятелства, при които то е извършено, освен че нарушават императивните изисквания към съдържанието на акта и постановлението, са довели и до невъзможност за изясняване на причините за настъпването на ПТП, както и за даване на обоснован отговор извършено ли е административно нарушение и има ли жалбоподателя вина за него. Самият факт на настъпване на ПТП не е достатъчен да обоснове извод, че М. е управлявал с несъобразена скорост и е нарушил задължението си по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Съдът счита, че дължи отговор по направеното в жалбата възражение на жалбоподателя, че АНО е бил длъжен да събре данни с каква скорост се е движил, тъй като отбелязва, че разрешената скорост е тази, която законът допуска в определените участъци от пътищата и за която има поставени съответни знаци, с които водачите са длъжни да се съобразяват, а съобразена е тази, която с оглед изискванията за безопасно движение всеки водач конкретно е длъжен да избира, с оглед недопускане на ПТП. В конкретния случай жалбоподателят не е санкциониран за движение с превишена скорост, когато биха имали значение изложените от него доводи, че същата не е установена, а че сам се е поставил в невъзможност да избегне произшествието, като не е изпълнил изискването по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно от процесуална страна, което прави безпредметно разглеждане на спора по същество.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 19-1158-004980 от 03.01.2020 г. , издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, с което на М.С.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв (двеста лева) на основание чл.179, ал.2, предл.1-во от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.20 ал.2 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател: /п/
Вярно с оригинала,
ИЕ