№ 14319
гр. София, 06.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110117937 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 15 ГПК.
Подадена е искова молба от Фонд „Н.И.“ с вх. № 65989/04.04.2022 г.
срещу С.У., като се твърди, че ответникът дължал сумата от 16408,40 лева,
представляващи главница по договор ДФНИ Т02/3 от 2014 г.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и при извършена
служебна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба намира
следното:
Подведомоствеността по смисъла на чл. 15 ГПК е абсолютна
задължителна процесуална предпоставка за която съда следи служебно,
поради което настоящият съдебен състав намира, че настоящото
производство не е гражданско (арг. чл. 14, ал. 1 ГПК), а е административно
такова, поради което същото е подведомствено на административния съд.
С оглед твърденията на ищеца, договорът между страните е сключен
съобразно установения по ЗННИ ред. При изменението на чл. 29, ал. 4 (Доп -
ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) сключеният между страните
договор е квалифициран като административен договор и съгласно
изменената разпоредба, споровете относно сключването, изпълнението,
изменението и прекратяването на договора се решават по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
В правилото на чл. 19а АПК е предвидено, че в производство пред
административните органи страните могат да сключат административен
договор по въпроси от значим обществен интерес, само когато е предвидено в
специален закон. Административният договор е писмено съглашение между
административен орган и граждани или организации. Административният
договор се сключва в писмена форма и съдържа: страни, предмет и
съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е
предвидено в специален закон. Действително легалното определение за
1
административен договор е даден за първи път в обнародвания през 2016
АПК, като правната норма има действие pro futuro (за напред), но въпреки
това следва да се вземе предвид факта, че институтът на административният
договор е познат на българското обективно право и преди това, въпреки, че не
е бил прецизно дефиниран. Тоест, в множество специални закони институтът
е бил познат (което е безспорно и в правната теория), като единствено е
липсвала дефиницията на договора като административен такъв. Въпреки
това, при историко-политическото тълкуване на закона трябва да се направи
извод, че кодифицирането на института има за цел да обедини и
систематизира предвидените в множество закони административни договор,
като се въведе общо понятие (дефиниция), при което ако сключеният договор
отговаря на изискванията, то същият следва да се квалифицира именно като
административен договор. Тоест, нормата на чл. 19а АПК не създава нов
правен институт, а има кодификационен характер, като с дефиницията си
очертава общите белези на вече познатия до този момент на българското
обективно право институт на административния договор.
Предвид правилото на чл. 29, ал. 4 ЗННИ с оглед определянето на
договора като административен, след изменението на разпоредбата, същата е
приложима освен за предвидения в ЗННИ ред за сключване и норми, които
уреждат съдържанието на правоотношението и правилата на общата за
всички уредба на административните договор - чл. 19а - 19ж АПК.
Действително, макар и в процесуалният закон тези норми регламентират
материалноправен институт, поради което същите нямат обратно действие.
Въпреки горното трябва да се спомене, че правилото на чл. 29, ал. 4
ЗННИ - че споровете се решават по реда на АПК е обаче има процесуален
характер, тъй като същото определя реда за защита на правата на страните по
договора по чл. 29, ал. 4 ЗННИ. Тоест, нормите уреждащи института на
административния договор, като материалноправни норми определят правата
и задълженията на страните по правоотношението, докато процесуалните
норми определят реда и начина на защита на материалните субективни права.
Ето защо, като новост в регламентацията на защитата на правата на страните
по договора е редът, по който се разглеждат споровете по сключването,
изпълнението, изменението и прекратяването на административните договори
по ЗННИ. Тоест, правилото на чл. 29, ал. 4 ЗННИ има процесуален характер,
като следва да се прилага по заварените спорове или новообразуваните
такива, във връзка със защита на материалните права на страните по договора
(доколкото в закона няма предвидена норма или ПЗР в обратен смисъл, а по
правило процесуалните норми имат т. нар. „несъщинско обратно действие“
или т. нар. незабавно действие).
С оглед на горното и предвид правилото на чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК,
която е приложима към случаите, когато за разглеждане са поставено спорове
във връзка с административни по същността си договори, поради което
следва извод, че спорът е подведомствен на АССГ.
2
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 17937/2022 г. по описа на
СРС, II Г О., 177-ми състав.
ИЗПРАЩА по подведомственост производството на Административен
съд София - град.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от
съобщението до ищеца с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3