Решение по дело №20383/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260526
Дата: 5 октомври 2020 г. (в сила от 5 ноември 2021 г.)
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20193110120383
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./………… г., гр. Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ12 състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав: 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:   ФИЛИП РАДИНОВ

 

при участието на секретаря С. Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20383 по описа за 2019 година на РС Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Г.Р.Р. срещу ***с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 559,78 лева, представляваща заплатена от ищеца месечна вноска с падеж 21.11.2019 г. по договор за потребителски паричен кредит № 3441302/21.01.2019 г., сключен между ***и ***, който е обезпечен със застрахователен договор за застрахователни програми „Кредитна протекция плюс“, пакет Б, сключен с ответното дружество и издаден сертификат Сертификат № 3541302, която вноска е платена след настъпване на 26.09.2019 г. застрахователно събитие - смъртта на Радостина Събева Рачева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.12.2019 г. година до окончателно й изплащане.

Ищецът твърди, че е наследник на ***(негова съпруга), починала на 26.09.2019 г., която преживе е сключила договор за потребителски кредит с *** в размер на 50 000 лева, платим на 120 месечни погасителни вноски в размер на 593,76 лева. Посочва, че вземането на кредитора по сключения договор за кредит било обезпечено с застрахователен договор за застрахователни програми „Кредитна протекция плюс“, сключен между ответника и ***. Заявява, че причина за смъртта на съпругата му е белодробна тромбоемболия. В тази връзка посочва, че ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, но ответникът отказал да заплати обезщетение, респ. остатъка от дължимия кредит в полза на ***, като се основал на чл. 12 от ОУ на застрахователния договор, а именно поради съществуващо заболяване към момента на сключване на застраховката, за което покойната е получила медицинско консултиране или диагностициране или лечение в 2-годишния период преди сключване на застраховката. Ищецът оспорва отказа на ответника, като счита същия за неоснователен с аргумента, че заболяването на покойната му съпруга не се подвежда под предложените в т. 2 от Медицинския въпросник хипотези. Отделно излага становище за неравноправност на чл. 12 от ОУ, на които се позовава ответника.

Направено е искане предявеният иск да бъде уважен.

Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че г-жа Рачева е включена в застрахователното покритие по Групов застрахователен договор за застрахователни програми „Кредитна протекция плюс“, „Защита макс“ и „66 Плюс“ по кредити отпуснати от ***. Оспорва предявения иск. Навежда доводи, че се касае за събитие, което представлява изключен риск т. 12.1 и т. 12.2 от Общите условия към застрахователния договор. Посочва, че ***е страдала от заболявания по смисъла на т. 2 от предоставения й медицински въпросник при сключване на договора за застраховка, които не са били оповестени от нея и които са в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт, поради което ответникът имал право да откаже да заплати обезщетение. Аргументира се и с разпоредбите на чл. 362, 363 и 364 от КЗ

Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа исковата молба.

В съдебното заседание, ответникът не се явява, представя молба, в която е заявено, че поддържа отговора.

 

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

На 21.01.2019 г. между ***/починалата съпруга на ищеца/ и *** АД е сключен договор за потребителски кредит № 3541302 в размер на 50 000 лева, платим на 120 месечни погасителни вноски в размер на 593,76 лева. Вземането на банката по сключения договор за кредит е обезпечено чрез застрахователен договор за застрахователни програми „Кредитна протекция плюс“, със застраховател ответникът. По силата на договора за застраховка, в случай на смърт на застрахования, застрахователят дължи застрахователно обезщетение в размер до остатъка по кредита към датата на смъртта на застрахования. В чл. 12 от ОУ към договора за застраховка е посочено, че застрахователят не дължи застрахователно обезщетение, ако смъртта е резултат на предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения или рецидиви, за което застрахованото лице е получило медицинско консултиране, диагностициране или лечение в две годишния период преди сключване на застраховката, за които застрахованият е предоставил на застрахователя невярна и/или непълна информация или не е обявил при попълване на „Медицинския въпросник“.

Във връзка със застраховката ***е попълнила медицински въпросник за приемане на застраховане, в който е посочила, че не и е провеждано постоянно лечение, консултации, не е приемала лекарства във връзка с хронично и/или периодично обострящо се заболяване, което подлежи на контрол, но не се лекува, включително във връзка с хипертонично заболяване, което е изрично посочено във въпросника.

От представените по делото препис от акт за смърт и съдебно медицинско заключение е видно, че ***е починала на 26.09.2019 г. от белодробна тромбоемболия с наличие на „яздещ“ тромб в областта на белодробната артерия, чийто източник са дълбоките вени на долните крайници.

В качеството си на наследник на починалата, удостоверено приобщено по делото удостоверение за наследници, ищецът е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие. Последният е отказал да заплати застрахователно обезщетение, като се е позовал на чл. 12 от ОУ към договора за застраховка и е посочил, че причината за смъртта е белодробна тробмбоемболия, която е била известна на починалата още 2016 г. и за която има амбулаторни прегледи през 2017 г. и 2018 г.

На 19.11.2019 г. ищецът е заплатил на банката десета вноска по договора за кредит, сключен от неговата починала съпруга в размер от 559,78 лева, видно от представената по делото вносна бележка.

От заключението по извършената съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира, като пълна и обоснована се установява, че ***е страдала от множество хронични заболявания, едно от които е хипертонична болест, регистрирана през месец август 2017 г. Във връзка с тези хронични болести са провеждани медикаментозни лечения в условията на домашно амбулаторен режим. Установява се, че причината за смъртта е белодробна тромбоемболия, настъпила вследствие откъснати тромби от дълбоките вени на долните крайници (флеботромбоза) и достигнали до белодробните артерии. Установява се, че образуваните тромби в дълбоките вени на долните крайници са следствие на хипертоничната болест, от която е страдала Рачева.

По делото е разпитана като свидетел личната лекарка на починалата съпруга на ищеца Р. Н., от чийто показания се установява, че починалата не е страдала от сериозна хипертония, но еднократно е имала повишаване на кръвното налягане. Лечението на тази хипертония не е непрекъснато, а при нужда. Заявява, че починалата е нямала ясно изразена хипертония, като заболяване. На свидетелката, заявява, че не и е известно починалата да е имала заболяване по дълбоките вени на долните крайници.

Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като са пълни и логични, с изключение на частта, в която се заявява, че починалата е нямала ясно изразена хипертония, като заболяване. В тази част показанията се опровергават от приложения към делото Амбулаторен лист 8286/14.08.2017 г., в който след преглед на ***е посочено, че пациентът е с дългогодишна артериална хипертония.

 

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 456 ал. 1 от КЗ.

Според чл. 456 ал. 1 от КЗ когато застраховка "Живот" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора.

За да бъде уважен предявеният иск, по делото следва да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки – 1) валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Живот“ обезпечаващо задълженията на починалата съпруга на ищеца; 2) настъпването на застрахователно събитие в срока на застрахователно покритие и 3) да не е налице изключващо отговорността на застрахователя обстоятелство.

По делото е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Живот“ възникнало между ответника и съпругата на ищеца за обезпечаване задълженията и по сключения договор за потребителки кредит.

По делото е установено и че съпругата на ищеца е починала, вследствие белодробна тробоемболия.

Основният според въпрос между страните е дали в случая е налице изключващото отговорността на застрахователя обстоятелство визирано в чл. 12 от ОУ към договора за застраховка. Според този член застрахователят не дължи застрахователно обезщетение, ако смъртта е резултат на предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения или рецидиви, за което застрахованото лице е получило медицинско консултиране, диагностициране или лечение в две годишния период преди сключване на застраховката, за които застрахованият е предоставил на застрахователя невярна и/или непълна информация или не е обявил при попълване на „Медицинския въпросник“.

По делото се установи, че причината за смъртта е белодробна тромбоемболия, настъпила вследствие откъснати тромби от дълбоките вени на долните крайници и достигнали до белодробните артерии. Установява се, че образуваните тромби в дълбоките вени на долните крайници са следствие на хипертоничната болест, от която е страдала Рачева.

За да бъде даден отговор на въпроса дали е налице обстоятелство изключващо отговорността на застрахователя следва да бъде установено дали починалата съпруга на ищеца е знаела и е получила медицинско консултиране, диагностициране или лечение за заболяванията довели до нейната смърт в двугодишен период преди сключване на застраховката. От приложения по делото Амбулаторен лист 8286/14.08.2017 г. и извършената СМЕ се установи, че на 14.08.2017 г., тоест в рамките на двугодишния срок, починалата е знаела за наличието на хипертонична болест. По отношение на нея е провеждана терапия и медикаментозно лечение. Независимо от това, при попълване на „Медицинския въпросник“ към договора за застраховка, в които изрично е зададен въпрос във връзка с наличието на хипертония, починалата съпруга на ищеца съзнателно не е обявила наличието на тази болест. По тези съображения, съдът приема, че е налице обстоятелството по чл. 12 от ОУ към застрахователният договор, поради което ответникът не дължи на ищеца заплащане на претендираното застрахователно обезщетение. В тази връзка неоснователно е твърдението на ищеца за неравноправност на чл. 12 от ОУ, тъй като той не представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а защитава интересите на застрахователя в случаи на премълчано от застрахования обстоятелство при сключване на договора, което е от съществено значение при преценката на застрахователя дали да сключи договор или не.

По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, в полза на ответника се полагат съдебно-деловодни разноски. В съдебното заседание от 11.09.2020 г. процесуалният представител на ищеца своевременно е направил възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ответника. Съдът съобрази, че делото не представлява фактическа и правна сложност надвишаваща тази на други дела от този тип, не са събирани многобройни доказателства, не са разпитвани многобройни свидетели и вещи лица, по спорните въпроси не е налице противоречива практика и че делото е приключило в две съдебни заседания приема възражението за прекомерност за основателно. По тези съображения адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника следва да бъде редуцирано до минималния размер предвиден в чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лева. Така в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер от 700 лева, от които 300 лева за адвокатско възнаграждение и 400 лева за СМЕ.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Р.Р., ЕГН ********** с адрес *** срещу „*** със седалище и адрес на управление гр. ***, иск за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 559,78 лева /петстотин петдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща заплатена от ищеца месечна вноска с падеж 21.11.2019 г. по договор за потребителски паричен кредит № 3441302/21.01.2019 г., сключен между ***и ***, който е обезпечен със застрахователен договор за застрахователни програми „Кредитна протекция плюс“, пакет Б, сключен с ответното дружество и издаден сертификат Сертификат № 3541302, която вноска е платена след настъпване на застрахователно събитие - смъртта на ***, починала на 26.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.12.2019 г. година до окончателно й изплащане, на основание чл. 456 ал. 1 от КЗ.

 

ОСЪЖДА Г.Р.Р., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „*** със седалище и адрес на управление гр. *** сумата от 700 лева /седемстотин лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.

 

             Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :