РЕШЕНИЕ
№ 4465
гр. София, 16.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110127281 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, от М. К. Ц. срещу Ю. Д. Т., с която са
предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника,
че ищецът не му дължи сумата от 6916 лева – задължение по изпълнителен
лист от 17.01.2015 г. по частно гражданско дело № 1017/2015 г. на Софийски
районен съд, 55. състав, издаден в полза на Ю. Д. Т., за вземанията по който е
било образувано изпълнително дело № 27/2015 г. на частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) И. Ч..
В исковата молба се твърди, че след издаване на изпълнителния лист от
17.01.2015 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ (запис на заповед от 27.03.2012 г.),
ответникът е образувал изпълнително дело № 27/2015 г. на ЧСИ И. Ч., а
впоследствие са образувани други две изпълнителни дела – № 264/2016 г. на
ЧСИ Р. Ч., и № 272/2023 г. на ЧСИ Н. П.. Твърди се, че извършените действия
по принудително изпълнение са незаконосъобразни и вземането за сумата от
6916 лева е погасено поради изтекла тригодишна погасителна давност. Иска
се уважаване на иска. Претендират се разноски за адвокатски хонорар и
държавна такса.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Ю. Д. Т., с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен, поради това, че
посочените като незаконосъобразни действия по принудително изпълнение от
страна на ЧСИ не са нищожни, а също и че твърдяната от ищеца изтекла
1
погасителна давност е прекъсвана многократно, като последното посочено
действие по принудително изпълнение е от 21.12.2021 г. Твърди се още
нередовност на исковата молба заради това, че не са уточнени началният и
крайният момент на твърдяната изтекла погасителна давност, както и липса на
конкретизация по отношение на какви суми е изтекла. Оспорва се изтичането
на тригодишна погасителна давност. Претендират се разноски, за които е
съставен списък.
В съдебното заседание ищецът поддържа, че задълженията са погасени с
настъпила тригодишна погасителна, както и че действията на ЧСИ Ч. не са
валидни и не могат да прекъсват давността. Ответникът поддържа, че не са
налице условия за настъпила перемпция, нито за настъпила погасителна
давност.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 22 от делото Изпълнителен лист от
17.01.2015 г. по частно гражданско дело № 1017/2015 г. на Софийския районен
съд, 55. състав, в полза на ответника е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ срещу ищеца – М. Ц., за сумата
от 5800 лева, ведно със законната лихва от 09.01.2015 г. до изплащане на
вземането, и 1116 лева разноски по делото, а именно: 116 лева държавна такса
и 1000 лева адвокатско възнаграждение, като съгласно представения на лист
21 от делото екземпляр от заповед за незабавно изпълнение по същото дело и
от същата дата, вземанията произтичат от запис на заповед от 27.03.2012 г.
Съгласно представена на лист 121 от делото в препис от изпълнителното
дело молба с вх. № 658/29.01.2015 г. взискателят Ю. Т. е поискал на
последната дата от частен съдебен изпълнител И. Ч. да образува
изпълнително дело по листа от 17.01.2015 г., като на съдебния изпълнител е
възложено да определи изпълнителните способи, след проучване на
имущественото състояние на длъжника. Образуваното изпълнително дело е с
№ 20157830400027.
Съгласно представена на лист 157 по делото в препис от изпълнително
дело покана за доброволно изпълнение с изх. № 813/30.01.2015 г. до ищеца
същият не е бил уведомен за задълженията си, като поканата е била връчена
чрез залепване на уведомление, осъществено на 03.02.2015 г. след еднократно
посещение на адреса на ищеца. От следващата покана за доброволно
изпълнение с изх. № 1845/06.03.2015 г. до ищеца, не се установява последният
да е бил уведомен за задълженията си, като поканата е била връчена чрез
залепване на уведомление, осъществено на 03.02.2015 г. след еднократно
посещение на адреса на ищеца (на лист 182 и 183 по делото).
Съгласно представено на лист 207 от делото в препис от изпълнителното
дело Искане за вписване на възбрана с изх. № 1566/25.02.2015 г. от ЧСИ И. Ч.
до Служба по вписванията – Сливница, съдебният изпълнител е поискал да
бъде вписана възбрана върху една четвърт идеална част от УПИ *** – **** в
кв. 23 по плана на с. А., собственост на ищеца, съгласно нотариален акт №
2
***, том **, рег. № ****, дело № ****/***** на нотариус К. Б. с рег. № **,
като възбраната е вписана с вх. № 340/04.03.2015 г.
Съгласно представено на лист 170 по делото в препис от изпълнителното
дело
Запорно съобщение с изх. № 846/02.02.2015 г. до „Алденте“ ООД,
съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца, връчено на 10.03.2015 г., като на 11.03.2015 е постъпил отговор от
дружеството до съдебния изпълнител, че ищецът не е служител на
дружеството, считано от 16.02.2015, заедно с приложена заповед за
освобождаване (на лист 187 – 188 по делото ).
Съгласно представена като препис от изпълнителното дело на лист 209
от делото молба с вх. № 6191/25.10.2016 г. по изпълнително дело №
20157830400027 на ЧСИ И. Ч., взискателят е поискал от съдебния изпълнител
да наложи възбрана върху недвижимите имоти собственост на длъжника, след
което да нарочи ден и час за опис, оценка и продажбата им.
Съгласно представено като препис от изпълнителното дело на лист 210
от делото Постановление от 21.11.2016 г. изпълнително дело №
20157830400027 на ЧСИ И. Ч. е преобразувано в изпълнително дело №
20169250400264 на ЧСИ Р. Г.-Ч..
Съгласно представена като препис от изпълнителното дело на лист 223
от делото молба с вх. № 256/15.02.2017 г. по изпълнително дело №
20169250400264 на ЧСИ Р. Г.-Ч., взискателят е поискал от съдебния
изпълнител да изпрати съобщение до съда за назначаване на особен
представител на длъжника, като нарочи ден и час за опис, оценка и
продажбата на недвижимите имоти.
Съгласно представено на лист 260 от делото в препис от изпълнителното
дело Запорно съобщение с изх. № 1350/27.04.2017 г. г. до „Интерпром“ ЕООД,
съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца, връчено на 05.05.2017 г.
Съгласно представено на лист 289 от делото в препис от изпълнителното
дело Запорно съобщение с изх. № 2999/11.04.2019 г. г. до „Банка Пиреос
България“ АД, съдебният изпълнител е наложил запор върху всички сметки
на ищеца, открити в банката, а съгласно представено на лист 300 по делото в
препис от изпълнителното дело на съобщение от „Банка Пиреос България“
АД до ЧСИ Р. Г.-Ч. се установява, че е изпълнено на 16.04.2019 г. На гърба на
преписа от изпълнителния лист (на лист 122 от делото) не се установява да са
постъпвали плащания по него през 2019 г.
Съгласно представено на лист 290 от делото в препис от изпълнителното
дело Запорно съобщение с изх. № 3000/11.04.2019 г. г. до „Юробанк България“
АД, съдебният изпълнител е наложил запор върху всички сметки на ищеца,
открити в банката, а съгласно представено на лист 302 по делото в препис от
изпълнителното дело на съобщение от „Юробанк България“ АД до ЧСИ Р. Г.-
Ч. се установява, че е изпълнено на 15.04.2019 г.
Съгласно представена като препис от изпълнителното дело на лист 305
3
от делото молба с вх. № 2232/02.06.2020 г. по изпълнително дело №
20169250400264 на ЧСИ Р. Г.-Ч., изпратена по електронна поща, взискателят е
поискал от съдебния изпълнител да бъде подновено изпълнителното дело, без
да са посочени конкретни изпълнителни действия и не са делегирани права по
чл. 18 ЗЧСИ – т.е. това искане е нередовно по смисъла на т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно представено на лист 310 от делото в препис от изпълнителното
дело Запорно съобщение с изх. № 5081/25.06.2021 г. до „Враня – 93“ ООД,
съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца, връчено на 12.07.2021 г.
Съгласно представено на лист 371 по делото в препис от изпълнителното
дело Постановление за спиране на изпълнително дело с Протокол №
420/29.03.2023 г. се установява, че съдебният изпълнител е спрял
изпълнителното дело във връзка с молба на длъжника и приложено
Разпореждане № 20031173/20.04.2022 г. на СРС, 55. състав по гражданско
дело № 24439/2022 г., като с Определение № 18909/27.07.2022 г., (на лист 381
– 383 от делото), влязло в сила на 20.09.2022 г. гражданското дело е
прекратено, с което е отпаднало основанието за спиране на изпълнителното
дело. Постановлението за спиране на изпълнителното дело е отменено с
Решение № 467/14.08.2023 г. по гр. д. № 478/2023 г. на Софийския окръжен
съд, II въззивен граждански състав (на лист 417 – 418 от делото).
Съгласно представена като препис от изпълнителното дело на лист 380
от делото молба с вх. № 2896/09.05.2023 г. по изпълнително дело №
20169250400264 на ЧСИ Р. Г.-Ч., взискателят е поискал изпълнителното дело
да бъде предадено на ЧСИ Н. П. за продължаване на изпълнението по него.
Съгласно представено като препис от изпълнителното дело на лист 78 от
делото Разпореждане с изх. № 4419/21.09.2023 г. изпълнително дело №
20169250400264 на ЧСИ Р. Г.-Ч. е получено от ЧСИ Н. П. и е образувано под
нов № 20238470400272.
Съгласно представена като препис от изпълнителното дело на лист 84 от
делото молба с вх. № 03024/11.12.2023 г. по изпълнително дело № 272/2023 г.
на ЧСИ Н. П., взискателят е поискал от съдебния изпълнител да направи
справка в НОИ за актуални трудови договори на длъжника, да наложи запор
върху трудовото възнаграждение, като същият е наложен съгласно
представено като препис от изпълнителното дело на лист 96 от делото
Запорно съобщение с изх. № 5509/14.12.2023 г. до „Враня – 93“ ООД.
Останалите книжа по изпълнителните дела нямат значение за
прекъсване на давността.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за признаване на недължимост на вземане, за което е
допуснато принудително изпълнение, с правна квалификация по чл. 439 ГПК.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че срещу ищеца има допуснато
принудително изпълнение с изпълнителен титул, по който ответникът е
4
взискател, и от издаването на този титул са изминали повече от три години
(според ищеца) или пет години (според ответника) – правен въпрос, по който
съдът ще се произнесе с крайния си акт, освен ако ответникът не докаже
прекъсване на давностния срок с предявяване на редовно искане за
извършване на изпълнителни действия.
В това отношение съдът намира, че следва съгласно практиката на
Върховния касационен съд (ВКС) – Решение № 50295/23.01.2023 г. по
гражданско дело № 1030/2022 г., IV ГО, да разглежда възражения за изтекла
погасителна давност само след датата, на която заповедта за изпълнение е
влязла в сила по отношение на длъжника, а именно 03.04.2017 г. Съгласно
практиката на ВКС – Решение № 233/03.07.2014 г. по гражданско дело №
7723/2013 г. когато при първото посещение на посочения по делото адрес на
длъжника връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да
приеме съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът
пребивава там. Ако връчителят намери сведения, било че лицето живее на
адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва
да ги удостовери в разписката към съобщението. При получени сведения, че
не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече. В случаите,
при които се установи, че лицето пребивава на адреса, той трябва да положи
усилия да узнае, по кое време може да бъде намерен там, за да направи
следващото посещение тогава. Ако и при второто посещение не може да се
осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно
посещение, като времето между първото и последното трябва да е повече от
един месец. При последното посещение връчителят поставя уведомление,
като попълва в него датата на поставянето му и го подписва. Връчването чрез
залепване на уведомление е възможно само на регистрирания настоящ адрес
(ако той е различен от постоянния) или на регистрирания постоянен адрес (ако
няма различен настоящ). Залепването на уведомление на друго място е без
правно значение. Следователно, нито чрез залепването на уведомление на
03.02.2015 г. може да се приеме, че заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника само с едно посещение, без да е установено дали адресатът живее
там или не, нито чрез залепването на уведомление на 12.03.2015 г., в
разписката от което се установява, че „никой не отваря от ап. 14“. Едва на
06.03.2017 се установява, че адресатът не живее на адреса от 15 години и
заповедта за изпълнение може да се счете да връчена на длъжника. Давността
е прекъсната с изтичането на срока за възражение, след връчването на
заповедта за незабавно изпълнение чрез залепване на уведомление на
06.03.2017 г. и изтичането на срока за получаването й – 20.03.2017 г., т. е. на
03.04.2017 г., когато влиза в сила заповедта за изпълнение и започва да тече
новата 5-годишната давност за вземанията, установени с влязъл в сила
съдебен акт.
От момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова
давност, която всякога е пет години, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД. Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със
стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по
извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). В този
5
смисъл е неоснователно твърдението на ищеца, че задължението му се
погасява с тригодишна давност. Преди това давността е била прекъсната и с
вписването на възбраната върху имот на длъжника на 04.03.2015 г., както и на
10.03.2015 г. с връчването на запорно съобщение за запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника до „Алденте“ ООД, като тези прекъсвания за без
значение по настоящото дело, тъй като съдът следва да установи погасено ли
е задължението на длъжника по давност след 03.04.2017 г.
Давността по отношение на длъжника е прекъсната нито на 25.10.2016 г.
с молба 6191/25.10.2016 г., когато длъжникът е направил искане за налагане на
възбрана върху недвижими имоти и за извършването на опис, оценка и
продажба, които не са осъществени. Обстоятелството дали недвижим имот на
длъжника е в района на действие на ЧСИ И. Ч. не влияе на редовността на
искането му, което ЧСИ е следвало да препрати. С преобразуването на
изпълнителното дело давността не се прекъсва, което е изрично посочено и в
т.10 от Тълкувателно решение № 2/2015 по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Давността не е прекъсната и с молбата на взискателя от 15.02.2017 г., с
която се иска да от съдебния изпълнител да изпрати съобщение до съда за
назначаване на особен представител, насрочване на ден и час за опис, оценка и
продажба на недвижими имоти, като в молбата не са посочени конкретните
имоти, срещу които ще се изпълнява, нито са били дадени указания от ЧСИ за
посочването им. В този смисъл е налице и практика на ВКС – Решение №
37/24.02.2021 г. по гражданско дело № 1747/2020 г., IV ГО. Липсват
доказателства по делото тези действия да са били извършени, да е внесена
дължимата авансова такса от взискателя, както и да е назначен особен
представител на длъжника, поради което не е налице и прекъсване на 5-
годишната давност.
Не могат да се приемат за валидни изпълнителни действия след
влизането в сила на заповедта за изпълнение от 03.04.2017 г. връчването на
запорно съобщение до работодателя на длъжника „Интерпром“ ЕООД на
05.05.2017 г., нито връчването на запорни съобщения на 15.04.2019 г. за
налагане на запор на банковите сметки на длъжника в двете банки. Съгласно
§3, чл. 1 ПРЗ на ЗЧСИ висящо изпълнително производство може да бъде
продължено от частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, като
това правило е трайно установено и в съдебната практика, според която само
и единствено по писмена молба на взискателя изпълнителното дело може да
бъде преобразувано или продължено от друг съдебен изпълнител. В
настоящия случай такава молба липсва, а нередовността е установена едва
към месец юни 2020 г., когато на 02.06.2020 г. взискателят е направил искане
към съдебния изпълнител да бъде подновено изпълнителното дело, без да
посочи конкретни изпълнителни действия. След дадени указания от ЧСИ, че
молбата е нередовна, по делото не се установи нередовността да е била
отстранена. Съгласно указанията на ВКС, дадени в Решение № 3/04.02.2022 г.
по гражданско дело № 1722/2021 г., ІV ГО, „валидно изпълнително действие“
в смисъла, разяснен с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, означава действие за принудително
6
събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по
редовна молба за изпълнение, т. е. по молба, в която взискателят е посочил
изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника или е
възложил това на ЧСИ (чл. 18 ЗЧСИ), включително и когато нередовността е
била поправена в срока по чл. 101, ал. 2 ГПК. С това действие на взискателя
давността не е прекъсната. В тази молба няма обективирано искане за
определен начин на изпълнение – не е посочен конкретен изпълнителен
способ, нито има възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, т. е. не е налице валидно
изпълнително действие, каквото не е налице и с връчването на запорно
съобщение до работодателя на длъжника „Враня – 93“ ООД на 12.07.2021 г.,
поради липса на редовна молба или възлагане от страна на взискателя.
Предвид изложеното, процесните изпълнителни действия по изпълнително
дело № 264/2016 г. на ЧСИ Р. Г.-Ч. са невалидни и не прекъсват погасителната
давност.
Предвид разясненията на т. 10 от горепосоченото тълкувателно
решение, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на
изпълнителното производство поради така наречената „перемпция“ настъпва
по силата на закона. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен
ефект. Прекратяването става по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В
тази връзка следва извод, че последното изпълнително действие за
принудително изпълнение на вземането, което е довело до прекъсване на
давността е влизането в сила на заповедта за изпълнение от 03.04.2017 г.
Следващите действия, които биха довели до прекъсване на давността са
молбите на взискателя за извършване на изпълнителни действия от 11.12.2023
г. и от 04.04.2024 по новообразуваното изпълнително дело от 01.09.2023 г., но
са предприети след изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен
давностен срок (включително и продължаването му с 68 дни през
извънредното положение през 2020 г.), в продължение на който не са
предприети други редовни изпълнителни действия, които да прекъснат
погасителната давност и да поставят началото на нов петгодишен давностен
срок. В случая последното валидно изпълнително действие преди настъпване
на перемпция се оказва и първото такова от 03.04.2017 г. Следователно на
03.04.2019 г. е изтекъл двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и
изпълнителното производство е било прекратено по право. От 03.04.2017 г. е
започнала да тече петгодишната давност за вземането срещу ищеца, като
същата е изтекла на 10.06.2020 г. (като се вземе предвид спирането по чл. 3
ЗДВИП и § 12 ЗИДЗЗдр (обн. ДВ, бр. 44/2022 г.) за 68 дена от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г.). Всички последващи тази дата изпълнителни действия по
изпълнително дело № 272/2023 г. на ЧСИ Н. П., образувано на 11.12.2023 г. са
се осъществили след като правото на принудително изпълнение е било
погасено по давност.
7
Поради това съдът намира, че погасителната давност за процесните
вземания не е прекъсвана и е изтекла на 03.04.2022 г., поради което и
предявеният от ищеца иск на основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване, че
в полза на ответника не съществува вземане за горепосочените суми, е
допустим и следва да се уважи.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Същият е поискал разноски в размер на 1500 лева за адвокатско
възнаграждение, които съгласно договор за правна защита и съдействие на
лист 429 по делото са платени в брой при сключване на договора, а същият
има сила на разписка за платената сума, поради което следва да му се
присъдят в пълен размер, както и платена държавна такса за сумата от 276, 64
лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. К. Ц.
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК, по
отношение на Ю. Д. Т., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. Я., бл. **, вх. *,
ап. *, че М. К. Ц., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „В.“ № **, НЕ ДЪЛЖИ
на ответника сумите от 5800 лева (пет хиляди и осемстотин) лева – главница,
ведно със законната лихва от 09.01.2015 г. до окончателното плащане, и 1116
лева (хиляда сто и шестнадесет лева) – разноски по заповедното дело –
задължения по Изпълнителен лист от 17.01.2015 г. по частно гражданско дело
№ 1017/2015 г. на Софийски районен съд, 55. състав, издаден в полза на Ю. Д.
Т..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ю. Д. Т., с ЕГН: **********,
и адрес: гр. С., ж.к. Я., бл. **, вх. *, ап. * да плати на М. К. Ц., с ЕГН:
**********, и адрес: гр. С., ул. „В.“ № **, сумата от 1776,64 лева (хиляда
седемстотин седемдесет и шест лева и 64 стотинки) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8