Решение по дело №4766/2019 на Районен съд - Варна

                                                 

РЕШЕНИЕ

 

 

№2241/6.12.2019г.

Година 2019                             Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                    двадесет и трети  състав

На двадесет и пети ноември                            Година две хиляди и  деветнадесета

В публично заседание в следния състав:       

                                                                                        Съдия  Даниела Михайлова

 

Секретар    Пламен Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 4766 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на  „А.“ ООД, представлявано от управителя В.М.И.,     против Наказателно постановление  № 23-0000497/13.08.2019г. на  Началника на   Областен отдел ”АА”-Варна,  с което   на  „А.“ ООД  е   наложено административно наказание „ Имуществена санкция ” в размер на 3 000лв. на основание чл.96 „г” ал.1 пр.2 от ЗАвП.         

            С жалбата  се твърди, че постановлението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.34 от ЗАНН,           чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.Излагат се доводи, че датата на извършване на нарушението е избрана произволно, че не са посочени мястото и часа на нарушението, че не са посочени доказателства за извършения превоз, че не става ясно дали е извършено едно или няколко нарушения  и др.   Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението.

            В съдебно заседание , въззивната страна,  редовно призована,  представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител,   който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.   Енев пледира за отмяна на постановлението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като излага становище, че случаят следва да бъде приет за маловажен с оглед краткия период от време, през който водача е бил без валидна карта. 

            Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител.По същество се твърди, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че извършването на нарушението е доказано по необходимия начин и се иска постановлението да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

              През м.07.2019г. служители на ОО „АА“-Варна, един от които св. К.К.,  извършили проверка на    „А.“ ООД.Дружеството притежавало лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 10 934/10.09.2013г. От представените документи, а именно  пътен лист № 400 021 / 18.01.2019г. и информация от дигиталната карта на тахографа, се установило, че на 26.01.2019г. е бил извършен  международен превоз на  товари с товарен автомобил „Скания“  с рег. № СВ 45 54 ВТ, чиито водач бил   Г. П.. Установило се ,  че този водач към момента на извършване на превоза не е притежавал валидна  карта за квалификация на водача.Той е имал такава, която е била валидна от 04.02.2014г. до 24.01.2019г.,   като към 26.01.2019г. нямал издадена нова.От  направена справка в системата на „АА“   станало ясно, че водача е  бил без валидна карта до 28.02.2019г. Поради това  св. К.К.- инспектор при ОО „АА“-Варна,съставил против дружеството акт за установяване на нарушение, за това че на 26.01.2019г. превозвача е осъществил международен превоз на   товари   с МПС с водач, без същия да притежава карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл.7 „б“ ал.5 от ЗАвП.   Нарушението било квалифицирано като такова по чл.96 „г” ал.1 пр.2  от ЗАвП. При предявяването на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени и депозирани писмени възражения.

              Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката, наказващият орган издал атакуваното постановление.С него била възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението- по  чл.96 „г” ал.1 пр.2  от ЗАвП.За него,  на  „А.“ ООД, на същото законово основание била наложена „Имуществена санкция” в размер на 3 000лв.   

              В хода на съдебното следствие бе  разпитан св.    К.К.   -свидетел при съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.  От показанията му  стана ясно, че нарушението се състои в това, че превозвача е осъществил обществен превоз на   товари с водач, който не отговаря на съответните изисквания  , тъй като не е притежавал валидна карта на водача, както и че датата на извършване на нарушението е била избрана случайно, доколкото същата е попадала в периода, в който водача не е притежавал съответния документ.

             Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно-наказателната преписка, приобщените в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства,  които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

             Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

           Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

              Наказателното постановление № 23-0000497 / 13.08.2019г. е издадено от компетентен орган- от  Началника на Областен отдел  „Автомобилна инспекция”-Варна   към изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015г.на Министъра на транспорта , информационните технологии и  в шест месечния преклузивен срок.Актът също е съставен в сроковете по чл.34  от ЗАНН, доколкото от приложените по преписката покана за изискване на документи, приемо –предавателен протокол и констативен протокол, се установява, че нарушението е било установено на 03.07.2019г., на която дата е съставен акта.Поради това възраженията в тази насока са неоснователни. След предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не са били депозирани възражения, съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се от разглеждане.Постановлението  е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща  да се разбере  какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.Посочена е датата, на която е бил осъществен превоза, като обстоятелството къде е бил започнат и завършен, както и часът, в който е станало това, не са част от обективните признаци на нарушението, респективно тяхната липса в постановлението не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.Посочването на периода, през който водача е бил без валидна карта не води до неяснота на фактическите положения, при които е извършено нарушението, нито до извод, че в случая са налице множество нарушения , които следва да се санкционират поотделно по смисъла на чл.18 от ЗАНН, а с оглед съдържанието на постановлението представлява описание на факти, поради които наказващият орган е приел, че случаят не е маловажен.Поради това съдът намира възраженията в тази насока за неоснователни.  

            Съдът намира  , че правилно административно-наказващият орган е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.От всички доказателства по делото по безспорен и категоричен начин се установява, че водачът, който е извършил превоз на товари за превозвача, не е имал карта за квалификация на водача , тъй като издадената му такава е била с изтекъл срок на валидност.Видно от приложената по преписката  справка е, че новата карта за квалификация е била издадена на 28.02.2019г., т.е. след осъществяване на превоза на 26.01.2019г.  Обстоятелството, че именно на 26.01.2019г. водача е  управлявал превозно средство, с което е бил осъществен превоз се доказва по безспорен и категоричен начин от приложения по преписката пътен лист серия А, № 400 021.От отбелязванията в него е видно, че превоза е започнал на 17.01.2019г. и е приключил  на 30.01.2019г., в който период валидността на картата на водача е изтекла.Въпреки това , на 26.01.2019г., 28.01.2019г., 29.01.2019г. и 30.01.2019г. водача е управлявал превозното средство, което пък се установява от приложената по преписката информация от дигиталната му карта.Поради това съдът намира, че правилно е било прието, че от страна на „А.“ ООД е допуснато нарушение на чл.96 „г“ ал.1 пр.2 от ЗАвП.За превозвача е налице задължение да не допуска водач, който не отговаря на изискванията на закона или на подзаконовите нормативни актове, като в случая задължението за притежание на картата за квалификация на водача е въведено с нормата на чл.7 „б“ ал.1 от ЗАвП.Допуснатото   нарушение е било осъществено в   седалището на дружеството, тъй като от там то ръководи своята оперативна дейност по извършване на превози.  В този смисъл там е и мястото на конкретното нарушение-допускане до извършване на превоз на водач, който не притежава валидна карта за квалификация. Поради това и възраженията в тази насока са неоснователни.В този смисъл са решение по к.а.н.д № 2045/2019г.  и к.а.н.д. № 2386/2019г. на Административен съд-Варна.

          Правилно на „А.“ ООД е била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3 000лв., която е императивно предвидена в чл.96 „а“ ал.1 от ЗАвП, като следва да се посочи, че приложената санкционна норма  съдържа в себе си и състава на допуснатото нарушение. 

           Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не би могъл да бъде приет за маловажен.Неговата степен на обществена опасност не се различава от останалите нарушения от този вид, а и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на вреди. Поради това съдът намира, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

           С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

           Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                Р   Е   Ш   И:

             

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  № 23-0000497/13.08.2019г. на  Началника на   Областен отдел ”АА”-Варна,  с което   на     „А.“ ООД  е   наложено административно наказание „ Имуществена санкция ” в размер на 3 000лв. на основание чл.96 „г” ал.1 пр.2 от ЗАвП.          

           Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

              След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка  да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: