№ 6388
гр. София, 09.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110164422 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подаденa e молбa от адв. Н. И. /процесуален представител на Е. И. Н./ за
изменение на решение № 16414 от 12.10.2023 г. постановено по гр. д. №
64422/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
В молбата се твърди, че съдът неправилно е определил размера на
дължимото в полза на процесуалния представител възнаграждение на
основание чл. 38, ал.2 ЗА. Поддържа, че възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела следва да се
определи съобразно вида и броя на предявените искове. В случая са
предявени два обективно кумулативно съединени иска, като по всеки от тях
се дължи възнаграждение.
Насрещната страна не взема становище по молбата за изменение на
решението в частта за разноските.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения
срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С решение № 16414 от 12.10.2023 г. постановено по гр. д. № 64422/2022
г. по описа на СРС, 39 състав са отхвърлени предявените от „Софийска вода”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
1
„****, Бизнес Център „Интерпред Цар Борис“, ет. 2 и 3, срещу Е. И. Н., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. София, ул. „***, офис-партер, чрез адв. Н.
И., установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД с искане
спрямо Е. И. Н. да бъде признато за установено, че дължи на „Софийска вода”
АД сумата от 2092.73 лв., представляваща предоставени ВиК услуги за
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 211, вх. В, ет. 6,
ап. 70 за периода от 21.11.2016 г. до 21.05.2021 г., ведно със законна лихва от
09.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 401.40
лв. за периода от 22.12.2016 г. до 21.05.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
52599/2021 г., по описа на СРС, 39 състав. „Софийска вода” АД е осъдена да
заплати на адв. Н. И. И. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата от 549.41 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника Е. И. Н. пред СРС в исковото
производство.
В молбата по чл. 248 ГПК процесуалният представител на ответника
поддържа, че в случая са предявени 2 бр. искове, като за всеки един от тях се
дължи адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав намира, че при определяне размерите на адвокатските
възнаграждения следва да се прави разграничение дали са предявени в
условията на обективно кумулативно съединяване от един ищец срещу
определен ответник няколко оценяеми иска или са предявени в условията на
субективно съединяване искове от няколко ищци срещу определен ответник.
В настоящия случай е налице първата хипотеза, поради което интересът
върху който следва да се определи минималния размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл
определение № 29 от 20.01.2020 г., по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС.
Още повече, че с определение № 603 от 11.10.2021 г. постановено по ч.гр.д.
№ 3103/2021г. по описа на ВКС и определение № 10 от 08.01.2020 г.
постановено по ч.гр.д. № 4908/2019г. по описа на ВКС се възприема
становище, че адвокатското възнаграждение принципно следва да се
определя върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск по
отделно. Съдът е определил възнаграждението на процесуалния представител
на основание чл. 38, ал.2 ЗА, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за
2
минималните адвокатски възнаграждения /приложима редакция към датата на
сключване на договора-изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г./, като няма основание
за изменение на приетото в постановеното решение. Още повече, че и
съгласно разрешението дадено с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази националната правна
уредба / Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения/
във връзка с определяне на минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед на гореизложеното молбата на адв. Н. И. /процесуален
представител на Е. И. Н./ за изменение на решението в частта за разноските се
явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 310731 от 02.11.2023 г. от
адв. Н. И. /процесуален представител на Е. И. Н./ за изменение на решение №
16414 от 12.10.2023 г. постановено по гр. д. № 64422/2022 г. по описа на СРС,
39 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3