РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Пазарджик, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20225200900187 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск от „С. Е. Т. Т. Т. Ю. Г.
И. Х. С. В. Т. Л. Ш.“ ООД, дружество регистрирано в Т., дан. № ****, с адрес:
Р. Т., махала И., бул. „Р. К.“ № ***, Г. А., представлявано от А. Ю., чрез адв.
Е. Г. от П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „К. Б.“ ***, против „Г. А.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П.“ **, за
заплащане на сумата в размер на 13 817.50 евро с ДДС, представляваща
продажна цена на доставени стоки по фактура серия ** от 19.01.2017 г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска – 01.11.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 53 от Конвенцията на
ООН относно договорите за международна продажба на стоки /Виенската
конвенция/. Претендира съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Искът се основава на следните фактически твърдения:
Твърди се, че между страните по делото съществуват трайни търговски
отношения за доставка /покупко-продажба/ на стоки, по които ищецът е
продавач, а ответникът купувач. Твърди се, че през 2017 г. ищецът доставил
на ответника стоки по товарителница EUR *** от 19.01.2017 г., от които 2 400
кг свежи тикви (312 каси), 500 кг пипер чили (100 кашона), 1 100 кг свеж
пипер долма (160 каси), 850 кг домати (130 каси), 650 кг свежи чушки
халапеньо (80 каси), 2 400 кг пипер капия (320 каси), 14 100 кг домати (1 800
кашона), за което била издадена фактура № 313187 от 19.01.2017 г. на
1
стойност 13 817.50 евро с ДДС. За извършените доставки са издадени ЧМР
товарителници, приети от ответника без възражения. Поддържа се, че липсва
възражение за недостатъци на стоката от купувача и понеже няма уговорен
срок за плащане на цената, приложение намира чл. 303а от ТЗ, като срокът е
14 - дневен от получаване на фактурата. Фактурата е получена от ответника
заедно със стоките. На 12.11.2019 г. ответникът е получил нотариална покана
от ищеца за доброволно изпълнение на възникналото задължение, като с
получаването ѝ се прекъсва и давността за събиране на вземането. До
настоящия момент цената не е платена. Моли за уважаване на иска с
присъждане на законната лихва от датата на исковата молба, както и
направените разноски по делото. Посочва банкова сметка ***********
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Г. А.“ ЕООД, чрез адв. С.
Т. от АК - П., е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
становище за неоснователност на предявения иск. Аргументира, че спорното
правоотношение между страните се урежда от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки, т. нар. Виенска конвенция.
Оспорва наличието между страните на продължителни търговски отношения.
Не се оспорва обстоятелството, че процесните стоки по фактура серия ** от
19.01.2017 г. са получени, включително издадената фактура на 19.01.2017 г.,
но се оспорва, че цената не е заплатена, т. е. поддържа се, че същата е
платена. Наведжа се довод също така, че стоката е получена на 19.01.2017 г. и
вземането на ищеца е станало изискуемо 14 дни от получаването ѝ. Счита
довода на ищеца, че с връчването на нотариалната покана се прекъсва
давността за вземането, за неоснователен, тъй като разпоредбата на чл. 116 от
ЗЗД не предвижда посочената хипотеза. Навежда възражение за погасено по
давност вземане по фактурата. Моли за отхвърляне на иска.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова
молба, с която се поддържа изложеното в исковата молба, като се уточнява,
че Конвенцията на ООН е приложима за спора. Сочи се, че на основание чл.
63 от същата, продавачът - ищец е дал допълнителен срок на купувача -
ответник да плати цената с връчването на нотариалната покана за доброволно
изпълнение. Излага се, че твърдението за плащане на цената следва да се
докаже от ответника. Позовава се и на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, доколкото между
страните не е уговарян срок за плащане, респ. задължението е следвало да се
изпълни в 14-дневен срок от получаване на нотариалната покана. На това
основание се приема, че не е изтекла погасителната давност за вземането.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на
ДИМ, в който се сочи, че неоснователно е твърдението на ищеца, че с
даването на допълнителен срок и връчване на нотариалната покана започва да
тече нова погасителна давност и е прекъсната изтеклата вече давност. Излага
2
се, че тези доводи не намират правна опора нито в цитираната конвенция,
нито в българското законодателство. В самата фактура е посочен начин на
плащане - срещу стока, т. е. цената е дължима при предаване на стоката.
Видно от приложената товарителница, същата е доставена на 19.01.2017 г.
или плащането е дължимо на датата на доставката. Позовава се и на чл. 57, т.
1, б. „б“ от Виенската конвенция, според който плащането трябва да стане
срещу предаване на стоката или на документи, в мястото, където става
предаването. Това е и отбелязването във фактурата, предоставена при
доставката на стоката, което налага категоричен извод, че цената е ликвидна и
изискуема на датата, на която е доставена стоката - 19.01.2017 г. Излага се, че
дори сочената разпоредба да не е прилжима, приложение намира чл. 54 от
Конвенцията, която индиректно препращала към чл. 303а, ал. 3 от ТЗ.
По допустимостта на производството и приложимото право:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца.
Съдът се явява международно компетентен, на основание чл. 4, ал. 1 от
КМЧП, предвид че ответникът „Г. А.“ ЕООД има седалище според
устройствения си акт в Република България.
Съдът приема, че доколкото претендираните от ищеца права
произтичат от частноправни отношения с международен елемент, т. е. от
отношения между независими и равнопоставени субекти, свързани с две
държави - Р. Т. и Република България, международният характер на частното
правоотношение обуславя прилагането на нормите на международното частно
право на правоприлагащия орган. Българският законодател е възприел два
метода за регулиране на частноправните отношения с международен елемент:
1/ пряк метод на уредба, чрез създаване на специални, преки норми за
отношението в съответствие с неговата специфика и 2/ непряк,
стълкновителен метод на уредба, чрез създаване на стълкновителни норми.
Приложимото право към договори с международен елемент е уредено в гл. Х
от Кодекса на международното частно право (КМЧП), като съгласно чл. 3 от
КМЧП разпоредбите на кодекса не засягат уредбата на частноправните
отношения с международен елемент, установена в международен договор, в
друг международен акт в сила за Република България или в друг закон.
Следователно при проверка относно приложимото материално право към
възникналото правоотношение по търговска продажба между продавач,
регистриран с основно място на дейност в Р. Т., и купувач - търговско
дружество, регистрирано с основно място на дейност в Република България,
следва да се прецени действат ли двустранни или многостранни
международни конвенции /договори/, които го уреждат, има ли специални
закони и ако такива не съществуват, приложимото право трябва да се
определи съобразно разпоредбите на КМЧП. Сключеният между Р. Т. и
3
Република България договор за правна помощ по граждански и наказателни
дела /ДВ, бр. 20/09.03.1976 г./ не съдържа материалноправни норми,
регламентиращи международна продажба на стоки, поради което не е
приложим.
Основният източник на норми, уреждащи договора за продажба на
стоки с международен елемент, е Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки /Виенската конвенция за международна
продажба/ от 1980 г., представляваща международен договор, регламентиращ
частноправна материя. Република България е ратифицирала Виенската
конвенция с Указ № 264 на Държавния съвет от 13.03.1990 г. и същата е
влязла в сила на 1.08.1991 г. От своя страна, Р. Т. се е присъединила към
Конвенцията на 7.07.2010 г.
За прякото приложение на Виенската конвенция е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1/ страните по договора за продажба да
са с място на стопанска дейност в различни договарящи държави; 2/
конкретният договор за продажба да попада в обсега на Виенската конвенция,
т. е. да не е от категорията на изрично изключените продажби (чл. 2); 3/
страните по договора за продажба да не са изключили изрично или
мълчаливо приложението на конвенцията.
В хода на процеса не са релевирани и доказани уговорки между
страните за избор на приложимо право, поради което съдът приема, че се
касае до извършена международна продажба на стоки от Р. Т. за Република
България, при което правоотношенията между страните се уреждат от
Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на
стоки /Виенската конвенция/. Международният характер на продажбите
произтича от факта, че договарящите страни са търговци с място на дейност в
различни държави, които са страни по Конвенцията. Същата се явява
приложимо право към възникналия между продавача и купувача спор за
договорно неизпълнение. От момента на ратифицирането й, Конвенцията е
част от вътрешното право на Република България и съгласно чл. 5, ал. 2 от
Конституцията се ползва с приоритет пред разпоредбите на ТЗ и ЗЗД относно
международните търговски продажби на стоки.
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото е приета фактура серия ** от 19.01.2017 г., издадена от
4
ищеца по делото, като доставчик /продавач/ на селскостопанска продукция -
тикви, домати, пипер, чушки халапеньо и др., на обща стойност от 13 817.50
евро, която цена се заплаща от купувача /ответник по делото/ по описания във
фактурата начин, а именно: срещу получаване на стоката.
Посочените в описаната фактура вид и количество на продукцията
напълно съвпада с вида и количество на продукцията по сертификата за
движение *****от 19.01.2017 г., който сертификат изрично е посочен и в
приетата митническа декларация, сочеща, че получаването на стоката следва
да се извърши в Република България - К. А. (л. 12 от делото).
Като обобщение, между страните не се спори, а и съдът го е отделил
като безспорно обстоятелство, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК с
доклада по делото, че описаната във фактура № **** г. стока, в т. ч. и самата
фактура са получени от ответника - купувач на дата 19.01.2017 г.
С нотариална покана ищецът е поканил ответното дружество да
заплати продажната цена по фактурата от 19.01.2017 г. в размер на 13 817.50
евро в десет работни дни, считано от получаването на поканата. Същата е
връчена на ответника на 12.11.2019 г.
От изслушаното заключение по допуснатата съдебносчетоводна
експертиза (ССчЕ) на вещото лице Л. А., прието от съда за пълно, обосновано
и компетентно изготвено, неоспорено от страните, се установи, че процесната
фактура серия № **** г. не е осчетоводена от ответника, но следва да се има
предвид, че при внос на стоки от страни извън Европейския съюз - от Р. Т.,
ДДС се внася от купувача по сметка на Териториално управление „Митници“
и същият се изчислява на база митническата стойност на внесената стока, за
да може същата да бъде освободена за получаване. В конкретния случай ДДС
върху митническата стойност на процесната стока е сума в размер на 5 585.44
лева, която е заплатена от ответника „Г. А.“ ЕООД по банков път по сметка
на ТУ „Митници“, с основание на паричния превод: „ДДС по фактура №
*****“.
Правни изводи:
Както вече беше посочено, международният характер на процесната
продажба налага извод за определяне на Виенската конвенция като
приложимо право досежно възникналия спор за договорно неизпълнение,
поради което правната квалификация на предявения иск не е тази по чл. 327
5
от ТЗ, а по чл. 53 от Конвенцията.
Съгласно чл. 53 от Виенската конвенция, купувачът е длъжен да плати
цената на стоката и да приеме нейната доставка в съответствие с
изискванията на договора и на тази конвенция. Договорът за международна
продажба на стоки не е обвързан с изискване за спазване на опредЕ. форма -
чл. 11 от Конвенцията. Видно от процесната фактура, плащането на цената е
обвързано с получаването на стоката от купувача, така както предвижда и чл.
57, пар. 1, б. „б“ от Конвенцията. След като няма спор, че стоката и фактурата
са получени в България от купувача на 19.01.2017 г., то плащането на
продажната цена е изискуемо именно от тази дата. Разпоредбата на чл. 303а
от ТЗ, на която се позовават и двете страни при определяне на срока за
плащане по фактурата, би могла да намери приложение в хипотеза, ако
приложимото материално право беше българският закон, което не е така. С
оглед недоказването на твърдението на ответника, че е платил цената на
получената от него стока, и при условие, че е заплатен дължимият ДДС за
освобождаването й от митническите власти, следва да се приеме, че
задължението се признава и вземането съществува.
По възражението за погасителна давност:
Досежно инвокираното в срока за отговор на исковата молба
възражение за погасено по давност вземане за процесната продажна цена,
следва да се има предвид, че тъй като Виенската конвенция не съдържа
разпоредби, уреждащи погасителната давност, приложение следва да намери
чл. 7, пар. 2 от същата, според който въпроси, засягащи материя, за която тази
конвенция се отнася, които не са изрично уредени от нея, следва да бъдат
уредени съобразно общите принципи, на които тя е основана, а при липса на
такива принципи - в съответствие с приложимия закон, посочен от правилата
на международното частно право.
На това основание, определянето на приложимото право към договори
с международен елемент се осъществява чрез стълкновителните норми на
международното частно право на компетентния съд. В нормата на чл. 63 от
КМЧП българският законодател е приел, че за погасителната давност се
прилага правото, което урежда съответното отношение. Когато страните не са
осъществили правото си на избор за приложимо право, както е в случая,
прилага се правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка /чл.
6
94, ал. 1 от КМЧП/. Предполага се, че договорът е в най-тясна връзка с
държавата, в която страната, която трябва да изпълни характерната престация,
е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към
момента на сключване на договора. Преценени процесният договор и
предявеният осъдителен иск, същите са най-тясно свързани с правото на
Република България, като държава, на чиято територия се намира
управлението и мястото на дейност на купувача (така е прието и в Решение
№ 249 от 4.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 55/2010 г., II т. о., където, при
хипотеза на продавач - чуждестранно търговско дружество и купувач -
българско търговско дружество, е прието, че процесните договори и
свързаните с тях искове (също за неплатена цена) са най-тясно свързани с
правото на Република България, като държава, на чиято територия се намира
управлението и мястото на дейност на купувача). Същото становище е
възприето и в Решение № 383 от 16.09.2014 г. на ОС - П. по в. гр. д. №
50/2014 г.
Като обобщение, преценката дали предявеният иск е погасен по
давност или не, следва да бъде направена на основата на правото на
Република България.
Погасителната давност за вземане за продажна цена е петгодишна –
чл. 110 от ЗЗД, а съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността почва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Както се посочи вече, вземането
за продажна цена е станало изискуемо на 19.01.2017 г., респ. давността е
изтекла на 19.01.2022 г., поради което предявеният едва на 01.11.2022 г. иск е
погасен по давност, което обуславя извод за отхвърляне на иска, като
неоснователен.
Изпратената нотариална покана до длъжника не прекъсва давността,
тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл. 116 от ЗЗД. Позоваването
на предоставен от продавача, на основание чл. 63 от Конвенцията,
допълнителен срок на купувача да плати цената с връчването на нотариалната
покана също не рефлектира върху давността, тъй като нито го прекъсва, нито
го спира, видно от чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД. Нещо повече - разпоредбата на чл.
63 е ирелевантна за отношенията между страните, тъй като нейната цел е да
предотврати продавачът в течение на този допълнителен срок да прибегне до
каквото и да е средство за защита поради нарушение на договора, освен в
7
хипотезата, когато е получил съобщение от купувача, че той няма да изпълни
своите задължения в така определения срок, какъвто не е настоящият спор.
Няма искане за разноски от ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „С. Е. Т. Т. Т. Ю. Г. И. Х. С. В. Т. Л. Ш.“ ООД,
дружество регистрирано в Т., дан. № ****, с адрес: Р. Т., махала И., бул. „Р.
К.“ № ***, Г. А., представлявано от А. Ю., чрез адв. Е. Г. от П., със съдебен
адрес: гр. П., ул. „К. Б.“ ***, срещу „Г. А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „П.“ **, за заплащане на сумата от 13 817.50
евро (тринайсет хиляди осемстотин и седемнайсет евро и 50 евроцента) с вкл.
ДДС, представляваща продажна цена на доставени стоки по фактура серия **
от 19.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
01.11.2022 г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 53 от
Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на
стоки, като погасен по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
8