№ 3724
гр. Варна, 03.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501561 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 48570/17.06.2024г. /вх. No на
ВРС/, подадена от „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес:
гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. Силвър център, ет.
2, ап. 73Г, представлявано от Свилен Петков Петков- изп. директор, срещу
Решение № 1855/22.05.2024г., постановено по гр.д.№ 1161/2024г. по описа на
ВРС, с което е прието за установено, че Т. Р. Г., ЕГН **********, с адрес:
*******, не дължи на „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж. к. Люлин 7, бул.
„Джавахарлал Неру” № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет. 2, офис 73 Г, сумата
839.28 лв., представляваща неустойка за непредставено обезпечение,
предвидена в чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем Standart 14 № 5825275 -
30.05.2022, сключен между страните на 01.06.2022 г., на основание чл. 124, ал.
1 ГПК.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Първоинстанционният съд се бил произнесъл по решен вече между страните
спор по същото правоотношение и със същите правни последици за
потребителя. Посочва се, че по гр.д.№5862/2023 г. по описа на ВРС ищцата
била сезирала съда с искане да бъде установено, че не дължи заплащане такса
за експресно разглеждане на документи. По това дело дружеството предявило
насрещен иск за осъждане на Т. Г. да заплати дължимите по договора главница
и договорна лихви. В същото това производство ищцата оспорила предявения
насрещен иск, като навела доводи за недействителност на целия договор,
както и за недействителност на договорната неустойка. И въпреки вече
висящия спор между страните, Г. образувала делото, чието решение се
обжалва пред настоящата инстанция. След като „Вива кредит“ АД навела
1
твърдения за висящ спор пред първоинстанциония съд, ищцата представила
решение по първото дело. Счита, че първоинстанционният съд не се бил
запознал с него, доколкото не бил взел под внимание, че с вече постановеното
решение съдът обявил процесният договор за нищожен, като на стр.4 бил
обсъдил и вземането за неустойка по чл.4, ал. 2 от договора – предмет на
настоящото дело, която счел също за нищожна, а противно на всякаква логика
бил решил вече решен спор. Твърди се, че първоинстанционният съд не бил
обсъдил доводите на ответника, изложени в отговора на исковата молба и в
молбата за съдебно заседание, нито прочел решението на другия състав на
същия съд, а постановил решение, което абсолютно било в противоречие с
правото. След като веднъж съдът се бил произнесъл, че договорът е нищожен
и бил направил прихващане с платените от ищцата суми за неустойка, като ги
отнесъл към главницата, възниквал въпроса какъв би бил правният интерес от
водене на друго дело, доколкото резултатът бил същият като този, който вече е
постигнат с предходното дело. Счита, че с това се цели да се трупат разноски в
полза на ищцата Г. и на нейния адвокат. Моли съда да вземе под внимание, че
по този начин създава нова възможност за порочна практика при определена
група адвокати, които завеждат множество дела само по един договор само и
единствено с цел печелене на хонорари по чл. 38 от ЗА. Поддържа се, че в
настоящия случай не е имало интерес от завеждане на второто дело, но дори и
ищецът под страх да не загуби първото дело и да бъде осъден да заплати
неустойка, да е образувал същото, съдът би следвало да го прекрати в неговия
край или да отхвърли иска. Моли съда да отмени решението, като постанови
ново, с което да отхвърли исковете и да присъди разноските за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който се сочи, че решението е правилно и законосъобразно, а въззивната
жалба неоснователна и недоказана.Счита, че въззивникът неправилно приема,
че мотивите на съдебното решение индивидуализират правния спор и имат
сила на пресъдено нещо. Отбелязва, че предметът на посоченото от него дело
е различен от предмета на настоящото, въпреки, че произтичат от едно и също
облигационно правоотношение, а именно Договор за паричен заем Standart 14
No 5825275/30.05.2022 г. Сочи, че с разпоредбата на чл. 236 ГПК е направено
ясно разграничение между понятия „решение“ и „мотиви“, от което следвало,
че са две различни неща, които са неразривно свързани. Поддържа, че
мотивите на съдебния акт отразяват само начина формиране на волята на съда
и нямат задължителна сила, както диспозитивът, който представлява
същинското решение. В този смисъл счита, за необосновано твърдението на
въззивника, че настоящият правен спор вече е бил разглеждан и по него е
имало произнасяне на съда. От извода на първоинстанционния съд, че по гр.д.
№ 5862/2023 г. по писа на ВРС, не е предявен иск за нищожност на целия
договор за кредит, а се цели само установяване на недължимостта на сума,
представляваща такса за допълнителна услуга „експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем“, следва, че ищцата Т. Г. е имала
2
правен интерес от водене на второто по ред производство. Моли съда да
остави без уважение подадената жалба, да потвърди първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно и да присъди разноски в полза на
въззиваемата страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК.
Жалбоподателят не се позовава на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не е налице хипотеза, в която да се налага обезпечаване на
правилното приложение на материална норма, но спорът е от естество, при
което съдът има служебно задължение да следи за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор, който е сключен с потребител.
Съобразно чл. 7 ал.3 изр. 2 от ГПК, съдът следва да осигури възможност на
страните да изразят становище по тези въпроси, като им укаже изрично, като
се констатира, че първоинстанционният съд е сторил това с доклада по делото.
Не са направени доказателствени искания от страните.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 48570/17.06.2024г. /вх.
No на ВРС/, подадена от „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. Силвър
център, ет. 2, ап. 73Г, представлявано от Свилен Петков Петков- изп.
директор, срещу Решение № 1855/22.05.2024г., постановено по гр.д.№
1161/2024г. по описа на ВРС, с което е прието за установено, че Т. Р. Г., ЕГН
**********, с адрес: *******, не дължи на „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.
к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет. 2, офис
73 Г, сумата 839.28 лв., представляваща неустойка за непредставено
обезпечение, предвидена в чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем Standart 14
№ 5825275 - 30.05.2022, сключен между страните на 01.06.2022 г., на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.10.2024г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение.
3
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА
ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ
към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4
/сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към
координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62,
както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в
случай на постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4