МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 5/25.02.2020 ГОД.
ПО НЧХД № 126/2019 ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - КУБРАТ
Наказателното производство е
образувано по тъжба на Г.К.Д. в качеството на майка и законен представител на
малолетния към датата на подаването й Б.К.Г. ***, с която е обвинил Д.Д.Д. *** и Д.Д.Я. в това, че на
04.06.2019 г. в село Савин, Разградска област, му причинили лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на
здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 вр. с чл.
20, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание поверениците на тъжителя поддържат обвинението и молят
подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършването на престъплението, за
което са обвинени. Претендират с оглед степента на обществена опасност на Д.ието и дееца, на подсъдимия да бъде наложено предвиденото
за това престъпление наказание с оглед постигане на целите визирани в чл.36 от НК, като заявяват, че са налице материалноправните
предпоставки за приложение на чл. 78а от НК.
Подсъдимият Д.Д.Д. не се признава виновен по така повдигнатото
му с тъжбата обвинение. Заявява, че действително на посочените в тъжбата дата и
място е бил пред хранителния магазин в село Савин, хванал тъжителя за рамото и
го попитал защо обвинява другите, а той върши поразии. Твърди, че тогава се
приближил и баща му, който нарекъл малолетния „вагабонтин“, след което
приключили разправията. Заявява, че като тръгнал към дома си, тъжителят го
заплашил с думите „ще видиш какво ще стане“ и не след дълго пристигнали
полицейски служители. Подсъдимият Д.Д.Я., при редовност в призоваването, не се явява.
Защитникът им пледира с оглед събраните по делото доказателства, които освен,
че не установяват нанасянето на удари от страна на подсъдимите, а и получени от
пострадалия травматични увреждания, съдът да постанови оправдателна присъда.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. Д.Д.Д. е 49–годишен, женен,
неосъждан, с българско гражданство, работи.
Подс.
Д.Д.Я. е 83–годишен,
с българско гражданство, пенсионер, неосъждан.
Тъжителят Б.К.Г.
посещавал училище в с.Сушево до 6-ти клас, след което преустановил
образованието си. Същият е с 20% призната степен на увреждане – астигматизъм, хиперметропия. Живеел в с. Савин заедно със своята майка Г.Д.,
вторият й съпруг св.Р.А. и дъщеричката им. В същото село живеели и родителите
на Д. – свидетелите Г.Д.и К.Д., съответно баба и дядо на малолетния.
Подсъдимите
Д.Д.Д. и баща му Д.Д.Я. ***,
близо до хранителният магазин на ПК „Наркооп“
гр.Кубрат. Два-три месеца преди инкриминираната дата, Д. ударил шамар на
тъжителя, който се подигравал и обиждал възрастния му баща.
На
01.06.2019 г. момчета от селото, сред които малолетния Б. и синът на първия
подсъдим – Д., отишли в чужд имот, където имало оранжерии с лук и чесън, който
младежите извадили. Собствениците на имота подали сигнал в полицията, в
резултат на което била образувана пр. пр. № 400/2019 г. по описа на РП–Кубрат,
приобщена към доказателствата по делото. В рамките на разследването, Б. заявил,
че в чуждия имот е бил и синът на подсъдимия Д.Д..
Д. бил
ядосан от обвиненията, които отправял тъжителя към сина му, поради което на
04.06.2019 г. преди обяд, когато Б. посетил хранителния магазин, в който работи
св.К.Х., му казал да изчезва в своята махала, „селяндурници“.
На същата
дата – 04.06.2019 г. малко преди 17 ч., когато започва лятното следобедно
работно време на хранителния магазин, тъжителят с колелото си отново отишъл в
търговския обект. Същият се намирал близо до парка в селото, в който имало две
беседки. По това време подс. Д.Я. бил пред дома си, а
подс. Д. бил заедно със свидетелите О.Ю., Л.Х.и жена
му св.М.Ш.заедно с детето им, и св.Т. М..
Там били и свидетелите Д.Н. и Д. П.,
които пили по едно кафе, след което се прибрали.
Когато
видял тъжителя, Д. го извикал при него на беседката, но той се направил, че не
го чува, както сочи самия тъжител „направил се на луд“, и влязъл в магазина.
След като излязъл, отишъл към една от беседките, Д. отишъл към него, хванал го
за тениската и му казал да не се занимава повече със сина му. Към тях се
приближил и подс.Я., който до преди това седял на
парче велпапе, тъй като стълбите били мокри, и нарекъл Б. „вагабонтин“. Д.
казал на баща си да не се разправят повече с малолетния, след което възрастният
тръгнал към дома си, а Д. седнал отново на беседката при своите съселяни.
Б. се
раздразнил от поведението на подсъдимите, взел колелото и минавайки
покрай подсъдимия и свидетелите казал: „Ще видите сега какво ще стане“. Прибрал
се в дома си и казал на св.А., че Д. го е ударил. След това позвънил и на баба
си – св. Д. и обяснил, че Д. го е пребил. По това време Д. и съпругът и били в
гр. Кубрат, минали покрай районното управление и съобщили на дежурния за
случилото се и с патрул потеглили към село Савин. Там полицейските служители
разпоредили на близките на Б. да се прибират в дома си, а те отишли в жилището
на подс. Д.. Видно от приложената преписка (л.20-л.23
от делото), посещението при подсъдимия приключило със съставяне на протокол за
предупреждение – Д. да не отправя закани за саморазправа спрямо Б.К.Г..
Св. Д. и
св. Д. твърдят, че бузите на Б. били червени, а св.А. възприел следи от пръсти
по шията на момчето.
На
05.06.2019 г. посетили личния лекар на детето д-р К., която го прегледала и не
констатирала видима телесна травма и посочва, че детето е неспокойно и
уплашено.
Тъжителят
не е бил освидетелстван от съдебен лекар.
Съдът е
допуснал извършването на съдебно-медицинска експертиза, извършена единствено
въз основа на показанията на свидетелите К. Д. и Г. Д.. Според експерта ако
показанията им са достоверни и на тъжителя са нанесени удари с ръце по лицето и
с празен кашон по главата, то същите по своята медико-биологична характеристика
обуславят болка и страдание. Възможно е в деня след инцидента да не се
констатират видими травматични увреждания.
От
заключението на извършената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че
поради наличие на непълнолетие структурата на личността на Б.К.Г. все още е
неоформена, непълноценна. Социалният интелект е в ниско ниво, не притежава
умение да изгражда адекватни оценки и самооценки. Личността все още е незряла и
житейския опит едностранчив. Няма данни осв.Г. да
страда от психично заболяване или изразен интелектуален дефицит. Не се
регистрират съществени отклонения в психичните сфери. Интелектуалният потенциал
е на ниско ниво, при затруднено абстрактно мислене, интересите, потребностите и
мирогледа са съответни на образованието и житейския опит. Въпреки
непълнолетието възможността да възприеме адекватно ситуацията свързана с делото
не е нарушена, както и способността му да възприема правилно факти от
действителността.
По доказателствата:
Възприетата
от съда фактическа обстановка се доказва от събраните по делото и преценени по
реда на чл.14 от НПК доказателства: обясненията на подсъдимия Д., показания на
свидетелите Ю., Х., Ш., М., Х., съдебно-психиатричната експертиза, справки за
съдимост.
Както
обикновено при този род дела, събраха се две групи свидетелски показания.
Разпитаният
в качеството на свидетел пострадал Б.К. и свидетелите Д., Д. и А., съответно
дядо, баба и втори баща на тъжителя, сочат, че малолетния е бил ударен с шамари
по лицето и душен за врата от подсъдимия Д., ударен три пъти с лакът и с кашон
от подсъдимия Я.. Д., Д. и А. не са присъствали на инцидента, поради което
твърдят, че момчето е „пребито“, защото така им е предал Б.. И тримата твърдят,
че са възприели зачервявания по лицето, отпечатък от пръсти в областта на шията
на малолетния (към датата на инцидента). Съдът не дава вяра на показанията на
тези свидетели в частта им, че подсъдимите са нанесли удари на тъжителя, както
и че по последния е имало следи от пръсти и зачервяване. На първо място,
тримата не са очевидци. На второ място, липсват обективни находки, въз основа
на които да се проверят твърдените от пострадалия и преразказани от другите
трима факти. Същият не е бил прегледан веднага след инцидента – напр. в ЦСМП
филиал Кубрат, още повече, че се сочи за удари нанесени с лакът в областта на
главата, за силно безпокойство и стрес, при наличието на офталмологично
заболяване. Ако е бил прегледан веднага след пристигане на свидетелите Д.и, във
филиала биха издали фиш за спешна помощ, в който трето независимо лице – лекар,
фелдшер, би описал съответните увреди или видими следи от такива. Д. и Д.
твърдят, че не са имали средства да посетят съдебен лекар (съответно в Разград
или в Русе), а е могло да отидат само до болницата в Кубрат, още повече, че
тъжителят е съобщил не че е бит, а е „пребит“. Те са посетили личния лекар на
детето на следващия ден, но той не е констатирал видими увреди, освен, че е
неспокоен. На трето място, показанията на свидетелите Д. и Д., и показанията на
А. се разминават съществено относно обстоятелството къде е спало детето вечерта
след инцидента и как се е чувствало. Д. и Д. твърдят, че е останало у дома им,
било неспокойно, будело се, защото го бият. А. е категоричен, че детето е спало
в дома им, вратата между стаите била отворена и той възприел, че не спи
спокойно, събужда се често. Тези трима свидетели не успяват да възпроизведат
единно и безпротиворечиво такъв важен факт, който са
възприели лично и непосредствено, а именно – състоянието на пострадалия след
инцидента.
Съдът
не дава вяра и на показанията на пострадалия, че е бил пребит от подсъдимите,
тъй като липсват обективни находки както се посочи и по-горе. Случилият се пред
много хора инцидент, при който подсъдимият Д. е търсил сметка за отправените
обвинения към сина му и хващането за тениската и наричането му от подс.Я. с думата „вагабонтин“, явно са накърнили
самочувствието му, поради което е имал възможност да си „отмъсти“ за случилото
се като изложи твърдения, че е бит или както сочи в съдебно заседание „да се
прави на луд“.
Показанията
на свидетелите Н. и К. са неотносими, тъй като се
установи, че същите не са присъствали по време на инцидента.
От
показанията на свидетелите очевидци Ю., Х.,
Ш., М. се установява по несъмнен начин, че подсъдимият Д. е хванал за тениската
пострадалия, търсейки му сметка защо обвинява сина му, като самия Б. прави
поразиите, а възрастният баща на Д. – подсъдимия Я. се скарал на малолетния. Д.
предупредил тъжителя да не се занимава повече със сина му. Показанията на тези
свидетели са единни и безпротиворечиви, всички без
каквито и да било родствени връзки или отношения както с подсъдимите, така и с
пострадалия и неговото семейство, всички възпроизвеждат фактите, така както са
ги възприели лично и непосредствено. Тези техни показания се допълват и от св.Х.,
магазинер, която от внука си разбрала, че е идвала полиция в дома на Д., защото
направил забележка на Б.. В подкрепа на
тези показания се явява и докладната записка и съставения протокол за
предупреждение. В докладната записка се посочва, че Д. е прекратил конфликт
между сина си и Б., като е действал „грубо“, не се посочва участие на другия
подсъдим, не се сочи и за нанасяне на удари. За липсата на удари индиректно
навежда и съставения протокол, с който Д. е предупреден да не отправя закани за
саморазправа спрямо Б., като липсват данни за нанесени удари или причинени
увреждания.
Обвинителната
теза не се подкрепя и от изготвената СМЕ, тъй като същата е извършена само и
единствено въз основа на показанията на свидетелите Д. и Д., които съдът не
кредитира в частта им, че на тъжителя са нанесени удари, както и относно
състоянието му след инцидента – в чий дом е спал, как се е отразило случилото
се.
След анализ на доказателствата,
събрани на съдебното следствие – показания на посочените свидетели, липсата на
обективни находки отразени в медицински документ, не може да се направи
категоричен извод, че тъжителят е получил описаните в тъжбата увреждания и че
именно подсъдимите са автори на инкриминираното Д.ие.
От правна страна:
Съдът намира, че не се събраха
доказателства, които да обосноват категоричния извод, че Д. и Я. са осъществили
състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 вр. с чл.
20, ал. 2 от НК.
Не се установи тъжителят да е
получил твърдяните телесни увреждания, нито се
установи с годни доказателствени средства механизмът
на тяхното причиняване. Тъжителят сочи в тъжбата и в разпита му като свидетел,
а и свидетелите Д., Д. и А. в показанията си твърдят, че са му нанесени удари
по главата с лакът, шамари по лицето и удари с кашон. При такива увреждания и
при ясно заявеното от пострадалия на неговата баба, че е бил пребит, при
констатираното заболяване на тъжителя, съдът не намира обяснение защо не е потърсил
спешна лекарска помощ. При подадения сигнал и полицейските служители не са
констатирали наличието на следи от нанесени удари – зачервявания, отпечатъци от
пръсти и пр.
Съдебната практика е
константна, че наличие на телесно увреждане и механизмът на неговото
причиняване се установява въз основа на съдебно-медицинска експертиза.
Последната обаче следва да се изгови въз основа на
обективни находки, установени след преглед на пострадалия. Такива личният лекар
не е констатирал.
Съдът намира, че от така
събраните по делото доказателства не се установи по несъмнен начин нито
получаването на вредоносния резултат, нито пък той да е в пряка
причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимите. Констатираха се противоречия между
обвинението, изложено в тъжбата и доказателствата, събрани на съдебното
следствие. Съгласно чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК присъдата не може да почива на
предположения и за да бъдат признати подсъдимите виновни, следва обвинението да
е доказано по несъмнен начин. Съдът намира, че такова доказване тъжителят не
успя да проведе.
По наказанието:
Предвид изложеното съдът
призна подс. Д.Д.Д. и подс. Д.Д.Я. за невиновни в
извършване на престъплението по чл. 130, ал. 2 във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК и ги оправда по
повдигнатото обвинение.
При този изход на делото, съдът постанови на основание чл. 190, ал.
1 от НПК, Г.К. Г., като майка и законен
представител на частния тъжител Б.К.Г., да заплати на
подсъдимите Д.Д.Д. и Д.Д.Я. сумата
500.00 (петстотин) лева – разноски по производството.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
Председател: /П/ Ал.
Великова