гр. Пещера, 27.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти наказателен състав в
публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанаска Павлова
при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа
докладваното от съдия Павлова АНД №293 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.Х.А., ЕГН: **********, с адрес: ***,чрез адв. М.М.Т., против
Наказателно постановление № 271/11.11.2019
г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Пазарджик, с което на основание чл.53 ал.1,чл.27 и чл. 13 б. „б“ от ЗАНН, чл. 472 ал.2, чл. 473 и чл. 413 ал.1 пр.1,във вр. чл. 39 ал.2 т.3 б.“б“
от ЗВД, му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.
В депозираната жалба се навеждат твърдения за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление /НП/. Жалбоподателят излага,
че не е извършил вмененото му нарушение, по чл. 39, ал. 2, т. 3, буква
„б" ЗВД, както и че в периода от 11.09.2019г.- до 17.09.2019г. бил в
командировка в чужбина, поради което в този период не са били извършване
никакви манипулации в птицефермата, следвало да се приложи и чл. 28 от ЗАНН. Твърди че наказващия орган не
изложил мотиви защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. Иска се неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, и не се представлява,
излага в писмена молба до съда становище по хода на делото и изложение по
съществото на делото, в посоката за отмяна на НП. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован,
изпраща процесуален представител-
юрк. Н.Христоскова- Динчева. Поддържа се тезата, че НП е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Ангажират доказателства.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7
- дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/,
поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
На И.Х.А., ЕГН: **********, е съставен
от св.З.Н., главен инспектор в ОДБАХ Пазарджик, АУАН № 0001904//21.10.2019г., за това, на 18.09.2019 г., в гр. Пещера при
извършване на проверка по Заповед № ПЗ-З-224/17.09.2019г. на Директорана ОДБХ
Пазарджик, на животновъден обект/ЖО/ № 1BG13006 - ферма за кокошки носачки, се установи, че д-р И. А.
, обслужващ лекар на обекта не е вписал в дневника по чл.132 (1) т.13 от ЗВД извършено третиране с ВМП в сграда № 1 доказано с протокол от анализ №74669/26.09.2019г. в това число
наименованието, партидния номер , срока на годност и карентния срок на ВМП,
открити и посочени в протокол от анализ № 74669/26.09.2019г.
Посочени са, че са нарушени разпоредбите на чл. 39 ал.2 т.3 буква „б“ от
ЗВД. Нарушението е извършено за първи път.
Актът е подписан
от нарушителя,като вписал възражения.
Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН, като на
основание чл.53 ал.1,чл.27 и чл. 13 б. „б“ от ЗАНН, чл. 472 ал.2, чл. 473 и чл.
413 ал.1 пр.1,във вр. чл. 39 ал.2 т.3 б.“б“ от ЗВД, И. Х.А. е наложена глоба в размер
на 400 лева.
По делото е приета Заповед
за командировка от ЕТ „А.- И.А.“, с която е командирован И.Х.А. в чужбина за
периода от 11.09.2019г. до 18.09.2019г.
Приет е по делото Протокол
от проведена инспекция на животновъден обект за контрол върху употребата на
ветеринарномедицински продукти и медикаментозни фуражи, от 18.09.2019г. , съставен в присъствието на жалбоподателя , с който се констатира, че има дневник по
чл. 132 ал.1 т.13 от ЗВД , който обаче не е актуален образец, като нямало
съответствие на вписаните в дневника данни с изискването по чл. 132 ал.1 т.13
от ЗВД. В графа „Резюме“ е посочено че най- често поставяните диагнози – има
записи само имунологични ВМП, а най- често използвани антимикробни ВМП – няма
записи. Препоръките са да се използва актуален образец на дневник по чл. 132
ал.1 т.13 от ЗВД, със срок на изпълнение до 20.09.2019г.
Приет е по делото Протокол за
изпитване № 74669/26.09.2019г., от който се установява, че при взета проба от
трупче на кокошка от сграда първа на фермата за кокошки носачки от
19.09.2019г., се установяват антимикробни субстанции- квинолони и
аминогликозиди в мускулите на кокошката и в черния й дроб.
По делото бяха разпитани
свидетелите З.Н.- актосъставител и св. В.Г., които потвърдиха констатациите по
акта. Свидетелите депозираха показания, че проверката в обекта на ЕТ А. – И.А.,
птицеферма находяща се гр.Пещера, във връзка са получени сигнал за
салмонела. В хода на проверката е взета
проба от мускул и черен дроб от трупче на кокошка и са изпратени за изследване.
Резултатите от пробите показали , че има наличие на антибиотици в кокошката,
поради което влезли във връзка с д-р И.А. за да му се състави акт, тъй като в
дневника който води не е имало такъв запис – за лечение с антибиотици. Уточни ,
че при вземането на пробите , жалбоподателят не е присъствал , тъй като е
отсъствал от страната. Но въпреки това инспекторите са били допуснати до
животновъдния обект и са взели проби от пет броя птици. Уточниха и че протокола е съставен на
следващия ден- 18.09.2019г. когато жалбоподателя вече е присъствал.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, макар и в
служебни отношения с наказващия орган, като логични и взаимно свързани, като не
откри причина или мотив същите да са предубедени или заинтересовани.
Горната фактическа обстановка съдът възприе от
събраните по делото гласни доказателства и
приобщените писмени доказателства, а именно –писмо от ОДБХ Пазарджик,
изх. № ПЗ-4326/23.12.2019г., жалба , съпроводителни писма, протокол от
проведена инспекция на ЖО за контрол върху употреба на ветеринарномедицински
продукти и медикаментозни фуражи, и протокол от изпитване № 74669/26.09.2019г.
С оглед на установеното по делото от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Обжалваното НП, както и АУАН, въз основа на който
същият е издаден, са съставени в предписаната от закона форма и в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН.
Настоящия съдебен състав намира обаче , че няма
идентитет между Акта и НП, както и че изложената фактология в НП е толкова
неясна, че всъщност жалбоподателя не може да разбере за какво деяние всъщност е
наказан.
На първо място в Акта се сочи като фактология – че
жалбоподателя не бил вписал в дневника по чл. 132 ал.1 т.13 от ЗВД- „ извършено
третиране с ВМП, в това число наименованието, партидния номер, срока на годност
и карентния срок на ВМП. Освен това в Акта се препраща към Протокола от анализ
№ 74669 , без да се упоменава какви са тези ВМП. За първи път за тях се говори в
съдебно заседание от актосъставителя и свидетеля при вземане на проби.
В акта не става ясно къде е извършено нарушението –
посочено е единствено – град Пещера. В НП за първи път се сочи град Пещера местност
„ Кюпебунар“ стопанисван от ЕТ А.- И.А., и то в сграда № 1 за кокошки носачки,
обстоятелства, които липсват в Акта.
В НП отново не
се сочи какви са тези ветеринарномедицински продукти, които трябвало да се
впишат и с които били третирани кокошките.
Едва в съдебно заседание, става ясно че това били-
квинолони и аминогликозиди, вид антибиотици, с които били третирани кокошките.
Последното обаче представлява абсолютно процесуално нарушение, водещо до
невъзможност на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана
административно наказателната му отговорност и да реализира адекватно защитата
си. В случая актосъставителя внася нови факти, които не са били известни на
жалбоподателя към момента на съставяне на Акта и срещу които да се защитава.
Наред с това се твърди че нарушението е третиране/ в
Акта/ и манипулация в ВМП, включително наименование, срок на годност , партиден
номер и карентен срок, които обаче са дадени самостоятелно от законодателя в
буква „а“ и буква „б“ на чл. 39 ал.2 т.3. ЗВД актосъставителя, така и
наказващия орган са смесили двата
състава и са посочили като нарушена разпоредбата на чл.39 ал.2 т. 3 б. „б“ ЗВМ.
Отделно от това наказващия орган е посочил като нарушение „третиране“, а
наказващия орган „манипулация“ което отново е белег за каквато и да било връзка
между акта и НП.
В тази връзка е резонно и направеното възражение от
страна на защитата, че не става ясно и кога е извършено нарушението, тъй като
проверката е стартирала на 17 .09.2019г.
и тогава именно са взети пробите, а в Акта и НП е посочена като дата на
нарушението 18.09.2019г. и двамата свидетели потвърдиха че проверката е започнала
на 17.09.2019г. и е приключила на 18 . 09 .2019 г.
От Протокола за извършена инспекция е посочено в т.3
че ветеринарния лекар е спазил изискванията за вписване в дневника на ЖО на
датата на извършените манипулации с ВМП, както и наименованието, партидния
номер, срок на годност и карентия срок. Констатациите на проверяващите са че са
изпълнени изискванията на чл. 39 ал.2 т.3 и т.4 от ЗВД.
Последното задълбочава още повече въпроса кога е
извършено нарушението, тъй като веднъж се сочи , че са изпълнени изискванията
на крайната дата на проверката – 18.09.2019г., а след това се твърди че именно
на 18.09.2019г. е извършено нарушение. Последното води и до още едно
противоречие, какво всъщност е нарушил жалбоподателя, защото веднъж се сочи че
е изпълнили изискванията на чл. 39 ал.2 т.3 и т.4 от ЗВД, а след това е
санкциониран за същото деяние.
Следва да се посочи и че наказващия орган действително
не е посочил защо счита че не може да се счита нарушението като маловажно,
макар че е извършено за първи път, не сочи какви вредни последици са настъпили
от неотбелязването в дневника за
потребителите, или други неблагоприятни последици. Още повече че са дадени
предписания за водене на актуален дневник по чл. 132 ал.1 т.12 от ЗВД до
20.09.2019г. като липсват данни дали предписанието е спазено или не. В този ред
на изложение на обстоятелствата, настоящия съдебен състави намира че деянието е
маловажно и на основание чл. 28 от ЗАНН, наказващия орган е могъл да не налага
наказание , а да предупреди нарушителя.
Поради изложените съображения, обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като са нарушени изискванията на чл. 57
ал.1 от ЗАНН относно описанието на нарушението, както и посочване на датата и
място на извършването му. Поради което следва да бъде отменено. Тъй като е
направено искане за присъждане на разноски, то такива следва да се присъдят в
полза на жалбоподателя. Не е направено възражение за прекомерност от наказващия
орган.
Мотивиран от горното, Пещерския районен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 271/11.11.2019 г. на Директор на Областна дирекция по
безопасност на храните – Пазарджик, с което на И.Х.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, основание чл.53 ал.1,чл.27 и чл. 13 б. „б“ от ЗАНН, чл. 472 ал.2, чл.
473 и чл. 413 ал.1 пр.1,във вр. чл. 39 ал.2 т.3 б.“б“ от ЗВД, му е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна
дирекция по безопасност на храните – Пазарджик, представлявана от д-р Петко
Митев, в качеството му на Директор, с адрес в гр. Пазарджик, ул.“Найчо Анов“№4,
да заплати на И.Х.АНГЕЛОВ, ЕГН: **********, с
адрес: ***, разноски по делото в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. Пазарджик в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен
съдия: