Решение по дело №166/2021 на Районен съд - Смолян

МОТИВИ към постановено решение по нахд 166/2021г по описа на
РС-СМОЛЯН
В РС-*** е внесено постановление с предложение за освобождаване на
обвиняемия Е.Г. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК затова , че на
10.01.2020 год., в гр. ***, в сградата на *** - *** на ул. „***“ ***, пред К. Д.
С., в качеството й на служител в сектор ***, е потвърдил неистина в
писмена декларация, която по силата на закон / чл. 151, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата и чл. 17, ал. 6, вр. ал. 3, вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6 от
Наредба № I - 157 от 1 октомври 2002 г. на МВР/ се дава пред орган на
властта - Началника на *** *** за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, в която е декларирал, че е установил обичайното си
пребиваване в Република България по смисъла на параграф 6, т. 46 от ДР
на Закона за движение по пътищата, а не в друга държава - членка на
Европейски съюз , като деянието представлява престъпление по чл.313, ал.1
от НК.
В съдебно заседание постановлението се поддържа от представителя на
РП-Смолян като се иска налагане на минимално по размер
административно наказание глоба в размер на 1000 лева .
Обвиняемият се явява лично и със защитника адв.С. в съдебно
заседание.Г. иска да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
Защитникът взема становище за недоказаност на обвинението.Излага
доводи , че обвиняемият не е декларирал неверни обстоятелства в
декларацията , като сочи , че обичайното му местопребиваване през
последните години е било в Република България , а не в ***. Излага
доводи, че обществената опасност на деянието е явно незначителна и
пледира прилагането на разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК.
Алтернативно иска налагане на минимално по размер административно
наказание глоба.
След като се запозна с приобщените доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Е.Г. е на ***
През 2015 *** Г. заминал да работи в *** *** , като на това място
сменил няколко местоработи . В периода от 2016г до месец декември
2019г Г. работил като *** в *** *** , като имал адресна регистрация в
*** и ***. Преди това обвиняемият работил като сервитьор.
Г. е правоспособен водач на МПС, като същият е имал издадено
българско свидетелство за управление на МПС от 2009г .След
заминаването му за *** Г. подменил издаденото му СУМПС с
английско .На 14.08.2019г Г. подменил издаденото му английско
1

свидетелство за управление , тъй като същото било откраднато, според
дадените обяснения от обвиняемия .В тази насока е и изготвеното
писмо от ГД "Национална полиция" от 20.01.2020г , приложено на лист
21 от ДП .
На 07.12.2019г *** Г. се завърнал на територията на Република
България с намерението да си намери за постоянно работа в Република
България.
На 10.01.2020г Г. посетил ***-*** като подал заявление за издаване на
документ за самоличност на български гражданин, обработено и прието
от служителката С. , работеща в ***-*** .Г. попълнил лично
заявлението и представената му бланка от декларация /Приложение № 3
към чл. 63 ал.4 /.Във въпросната декларация Г. декларирал ,че е
установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла
на параграф 6, т. 46 от ДР на Закона за движение по пътищата , като
декларацията е изписана и подписана лично от обвиняемия.
Обвиняемият сочи в съдебно заседание на 23.04.2021г , че е прочел
съдържанието на декларацията и е обяснил на служителката , че живее в
*** .
Свидетелката С. обработила представените документи от обвиняемия ,
като изпратила заявка за проверка в система RASPER.Посредством тази
система се контролирало издаването на едно СУМПС на територията на
ЕС .Няколко дни след изпратената заявка бил получен отговор , че Г.
няма обичайно пребиваване в страната и поради тази причина не му е
издадено българско СУМПС .В тази насока са приобщените показания
на св.С. , дадени в хода на ДП и прочетени по реда на чл. 281ал.5 от
НПК със съгласието на страните.
По повод подадените документи за подмяна на СУМПС на обвиняемия
е извършена проверка от служители на ГД Национална полиция в
мрежата за автоматизиран обмен на данни EUCARIS-RASPER.Установено
е ,че на 14.08.2019г е издадено СУМПС на територията на ***.В тази
връзка е изпратено писмо до ***-*** за извършване на проверка за
спазване на нормативната уредба, касаеща реда за издаване и подмяна
на СУМПС.
По делото е приобщена изготвена справка за задгранични пътувания на
обвиняемия в периода от 01.01.2017г от 10.01.2020г , видно от която е че
:
-обвиняемият е напуснал пределите на страната на 20.12.2018г през
ГКПП Аерогара София.
-на 10.04.2019г Г. е влязъл на територията на страната през ГКПП
Аерогара София и е напуснал страната на 18.04.2019г отново чрез ГКПП
Аерогара София /девет дни престой в страната/
-на 20.06.2019г обвиняемият е влязъл на територията на страната през
ГКПП Аерогара София и е напуснал страната на 27.06.2019г/осем дни
престой в страната/
2

-на 12.08.2019г е регистрирано излизане от територията на страната чрез
ГКПП Аерогара София , като в справката не е посочено кога и по какъв
начин лицето е пристигнало на територията на страната .
-на 07.12.2019г е регистрирано влизане на обвиняемия на територията на
страната чрез ГКПП Аерогара София .
Съдът кредитира изготвената справка за задгранични пътувания на
обвиняемия, като от същата се установява периода на влизане и излизане
на обвиняемия през границата на страната .
По делото са разпитани свидетелите М.Т., Е.Г. и А.Г. като същите
сочат, че обвиняемият си идвал почти всеки месец на гости, за да се види
с приятелката и семейството си, като карал и курсове за програмисти
.Тримата свидетели не сочат с категоричност кога Г. се е завръщал и
заминавал от страната , като показанията им не следва да се
кредитират в тази им част .Влизането и излизането на обвиняемия през
границата е удостоверено чрез изготвената справка за задграничните
пътувания , като обвиняемият е представил самолетни билети, които
напълно кореспондират с изготвената справка .
По делото са прочетени показанията на св.*** *** и *** Г. ,дадени в
хода на ДП, като същите сочат , че са виждали два пъти обвиняемия
през 2019г да се прибира в с.***.Тези показания не установяват с
категоричност кога и за какъв период обвиняемият е бил на територията
на страната .
От анализа на посочените по горе обстоятелства съдът намира, че към
10.01.2020г обвиняемият е имал обичайно пребиваване на територията
на *** *** .За периода от 10.01.2019г до пристигането му в България на
07.12.2019г Г. е имал адресна регистрация на територията на *** ***,
същият е работил като *** и е получавал доходи на територията на тази
страна .На територията на *** *** е издадено английско свидетелство за
управление на МПС / последно на 14.08.2019г / , като това е индиция , че
Г. е имал обичайно пребиваване на територията на тази страна , където
му е подменено СУМПС .
От изготвената справка за задгранични пътувания се установява че за
периода от 10.10.2019г до 10.01.2020г Г. е пребивавал на територията на
Република България общо 47 дни. Изготвената справка за задграничните
пътувания не дава информация кога в периода от 27.06.2019г до
12.08.2019г обвиняемият е навлязъл в страната.Дори да се приеме
хипотетично , че същият е бил през цялото това време в РБ , то
периодът му на пребиваване в страната за едногодишен период преди
подаване на декларацията е 92 дни / 47+45/ дни .
Обвиняемият се е завръщал три пъти през 2019г при родителите и
приятелката си в България, като и не може да се направи извод, че
същият се е завръщал редовно на територията на страната преди
07.12.2019г .След тази дата обвиняемият е заживял на територията на
страната.
3

По делото не е спорно, че обвиняемият сам е попълнил и подписал
подадената от него декларация, като в тази връзка е приобщената
графологическа експертиза , показанията на св.С. и обясненията на
обвиняемия .
Правни изводи:
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът намира, че
обвиняемият Г. е осъществил от обективна и субективна страна състав
на престъпление по чл. 313 ал.1 от НК, предвид на следното:
В разпоредбата на чл. 151ал.5 от ЗДвП е предвидено , че СУМПС се
издава на лице които са установили обичайното си пребиваване на
територията на страната, за което обстоятелство се подава нарочна
декларация, визирана и в разпоредбата на чл. 13 т.6 от Наредба I-
157/01.10.2002г на МВР. Образецът на тази декларация е утвърден в
Приложение № 3 към посочената Наредба I-157/01.10.2002г на МВР.
В параграф 46 ДР на ЗДвП е регламентирано, че "обичайното
пребиваване на територията на РБ" е мястото, където дадено лице
обикновено живее повече от 185 дни през последните 12
последователни месеци поради лични или трудови връзки. За обичайно
пребиваване на лице , чиито трудови връзки са на различно място от
личните му връзки и което вследствие на това последователно
пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята
мястото , където са личните му връзки при положение , че лицето
редовно се връща там.
По делото се установи, че на 10.01.2020г Г. е подал декларация по чл.
151 ал.5 от ЗДвП пред надлежен орган на ***-*** , в която декларация
посочил, че е установил обичайното си пребиваване на територията на
Република България .
Към датата на подаване на декларацията Г. не е имал обичайно
пребиваване на територията на Република България. В периода
10.01.2019г до 07.12.2019г Г. работил в *** *** и е имал трудови
връзки извън пределите на страната .За този период Г. се е завръщал
общо три пъти на територията на страната за период от около една
седмица всеки път.
В периода от 10.01.2019г до 10.01.2020г Г. е пребивавал на територията
на РБ не повече от 92 дни , като към датата на подаване на
инкриминираната декларация същият не е имал обичайно пребиваване в
страната .Издаденото английско СУМПС през 2019г също е индиция, че
обичайното местопребиваване на обвиняемия през 2019г е било на
територията на *** .
От обективна страна се установи, че на 10.01.2020г обвиняемият е
потвърдил неистина в подадената декларация , която се изисква по
силата на закон / чл. 151 ал.5 от ЗДвП/.В декларацията е декларирано
невярно обстоятелство, че обвиняемият има „обичайно пребиваване“ на
територията на Република България .
4

"Обичайното пребиваване" на обвиняемия към датата на подаване на
декларацията е било в *** *** , като Г. е потвърдил неистина в
подадената декларация .
От субективна страна обвиняемият е извършил деянието с пряк умисъл.
Същият е прочел съдържанието на декларацията , включително и
съдържащата се в нея дефиниция на понятието обичайно пребиваване .Г.
е бил наясно , че посочва неистина в подадената декларация , като е
имал представа , че през последната година не е пребивавал на
територията на страната повече от 185 дни .
За извършеното престъпление по чл. 313 ал.1 от НК е предвидено
налагане на наказание ЛОС до три години или глоба от 100 до 300 лева.
Съдът намира, че по отношение извършеното деяние не може да се
приложи разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК.Деянието не се отличава със
специфики , които разкриват малозначителност или явна незначителност
на обществената му опасност. Потвърждаването на неистината в
декларацията не се дължи на проявена от обвиняемия неинформираност
или неразбиране на съдържанието на декларацията .Г. се е запознал със
съдържанието на декларацията и с регламентираното в нея определение
на понятието „обичайно пребиваване“ . В този смисъл няма
изключителни обстоятелства , които характеризират деянието като
малозначително или с явна незначителност на последиците му .
При определяне на наказанието съдът отчете следните смекчаващи
обстоятелства-чистото съдебно минало на обвиняемия , изключително
добрите му характеристични данни и трудова ангажираност. По делото не
се отчетоха отегчаващи обстоятелства .
При това положение съдът освободи обвиняемия от наказателна
отговорност, като от деянието не са причинени имуществени вреди,
обвиняемият е неосъждан и за извършеното деяние е предвидено
наказание ЛОС до три години или глоба от 100 до 300 лева.
Съдът наложи на обвиняемия минимално предвиденото административно
наказание глоба от 1000 лева , като отчете посочените по- горе
смекчаващи обстоятелства и липсата на отегчаващи обстоятелства .
Съдът осъди обвиняемия да заплати разноските по делото.
СЪДИЯ................... 14.06.2021г

5

Номер на акта:	94
Дата:	4 юни 2021 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия:	Петър Христов Маргаритов

Дело:	20215440200166
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	23 март 2021 г.

Решение по дело №166/2021 на Районен съд - Смолян

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите